Ще насърчите ли детето си да емигрира?

  • 18 651
  • 410
  •   1
Отговори
# 15 17 фев. 2009, 20:01 ч.
  • София
  • Мнения: 11 708
Цитат на: мързеланка в вт, 17 фев 2009, 19:34
емоциално самотни са /извинявайте за странния израз/

Пределно ми е ясно за какво става въпрос,но продължавам да твърдя,че битово се живее по-добре.Нещата са уредени на друго ниво.
Но все пак предпочитам децата ми да са в БГ,макар да осъзнавам,че бълг.университети не могат да им дадат,това което биха им дали чуждите.

# 16 17 фев. 2009, 21:50 ч.
  • Мнения: 737
От сега ги подготвям за живот извън БГ
Тъжно е,но е факт!

# 17 17 фев. 2009, 21:58 ч.
  • София
  • Мнения: 16 036
Не. Просто никъде по света няма да има това, което аз съм постигнала тук за нея.
А и тя няма никакво желание - само на почивка.

# 18 17 фев. 2009, 22:00 ч.
  • Мнения: 1 526
Аз живея в чужбина вече 12та год., въпреки че никой никога не ме е насърчавал, напротив- всячески се опитваха да ме спрат.
Тогава си мислих " ще се изуча, ще поработя- пък свят широк...". Така временното стана постоянно...
Смятам да помогна на децата си да получат добро образование, широк и обективен мироглед. Къде ще живеят- ще оставя избора на тях. Разбира се знам какво е "скайп баба" и много се надявам, че няма да съм такава...

Между другото от моите разкази за приказното ми детство и чудесните летни ваканции, изпълнени с приключения децата ми искат да живеят в БГ. Но пък почивката се различава от ежедневието- започват да разбират.


емоционално самотни са не адаптиралите се емигранти, далеч не всички  Peace. лично аз не се чувствам такава- има с кой да си пиеме бирата и сънародници и местни, макар че не само това е критерият...

# 19 17 фев. 2009, 22:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Никога! На 40 години съм и никога, нито за миг не съм пожелавала да живея на място различно от това на което живея, с хората с които живея.
Бих се опитала да ги задържа с моите си доводи 'против' емиграцията. Ако работата им ги отведе навън , О.К. Ако любовта ги води - да са живи и здрави!
Всичко е вътре в главата. Щастливи хора има и тук/и там/, нещастни също - и тук и там.

# 20 18 фев. 2009, 00:17 ч.
  • Мнения: 494
  Имам роднини и приятели - емигранти. Едни са щастливи в пъти повече от тук - реализираха се, семейства и приятели имат вече там, щастливи са, не се надуват или правят на интересни, когато си идват в България. На други не им провървя толкова, но не се върнаха - факт! Факт е, че и те са много по-добре от един средностатистически българин. И съвсем нямам предвид само финансовата страна на нещата. Е, да си "скайп-баба" не е сбъдната мечта - виждам майка ми(сестра ми е в чужбина), но въпреки това точно от мама съм чувала, че няма по-голямо щастие за една майка да знае, че детето и е добре и е щастливо, пък било то и на хиляди километри от нея. Пък и вече има евтини самолети, не е като едно време, което прави и носталгията нещо, с което човек се бори по - лесно. В тоя ред на мисли, ако децата ми решат да емигрират - ще ги насърча. Защо да не пробват? Пък и какво им пречи да се върнат, ако не се получи - нищо! Мисля, че ако нещата продължат да вървят в Бг така, както сега, няма и да ги чакам сами да решат - ще ги побутна аз. Ще ги подготвя за това - нека имат алтернативи, пък каквото стане. То си е и шанс, не само подготовка.  И изобщо нямам угризения, нито страдам от излишен патриотизъм.

# 21 18 фев. 2009, 00:53 ч.
  • Мнения: 613
Цитат на: Кrisal в ср, 18 фев 2009, 00:17
 ...че няма по-голямо щастие за една майка да знае, че детето и е добре и е щастливо, пък било то и на хиляди километри от нея...

И майка ми беше щастлива в началото - тя самата ме насърчаваше да емигрирам. После годините се затъркаляха една след друга (и навъртяха) и все повече започнахме да съзнаваме колко кратък е живота и че изпуснатото време, назад не може да се върне. Става още по-тежко, когато виждаш, че родителите ти започват да остаряват много бързо и имат нужда от тебе, а ти си толкова далече...
Нито пък носталгията става по-лека с времето. Първо поколение емигрант, си остава завинаги такова.

Битово - да, живеем добре, но пък и все повече започнах да разбирам/усещам, че има в пъти по-важни неща на тази земя, че не искам всяка вечер след работа и училище на дъщеря ми да тичаме за вкъщи, за да може да чуя мама, защото в България е вече среднощ, а тя стои и ни чака...
Виждам колко много липсва на дъщеря ми и че няма нищо битово, което да запълни тази липса и да ни накара да се чувстваме емоционално комфортно.

По темата - отговора ми е не. Не бих насърчила дъщеря ми да емигрира. Животът е много повече от битовизъм!

# 22 18 фев. 2009, 01:02 ч.
  • Мнения: 613
Цитат на: Ali&Meli в вт, 17 фев 2009, 20:01
че бълг.университети не могат да им дадат,това което биха им дали чуждите.

Не се притеснявай толкова за това и отсега  Peace

Не знам за други университети, но аз съм завършила Техническия в София и то миналия век  Embarassed, но винаги не само е бил признаван (целият ми мастер, а не само една част), но и във всички страни, в които съм била, съм работила по специалността си.
Аз бих диференцирила нещата, не толкова по университети, а по "конвертируеми" или не професии.

# 23 18 фев. 2009, 01:07 ч.
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Не бих си насърчавала детето да емигрира. Естествено, ако сам реши, ще го подкрепя, но не и аз да му наливам това в главата.
Нито пък бихме емигрирали с мъжа ми.

На моменти ми е много отчайващо положението и много се изкушавам да се махна. Но тук има страхотен потенциал за реализация и мисля да се възползвам. Въпреки, че на пръв поглед все едно сме заорали в дъното...

Нито в  България, нито навъ някой нещо може да ми гарантира и току-виж като емигранм е напълно възможно да водя по-кучешки живот и от сега. Не благодаря!

# 24 18 фев. 2009, 08:35 ч.
  • София
  • Мнения: 4 251
Цитат на: distant в ср, 18 фев 2009, 01:02
Цитат на: Ali&Meli в вт, 17 фев 2009, 20:01
че бълг.университети не могат да им дадат,това което биха им дали чуждите.

Не се притеснявай толкова за това и отсега  Peace

Не знам за други университети, но аз съм завършила Техническия в София и то миналия век  Embarassed, но винаги не само е бил признаван (целият ми мастер, а не само една част), но и във всички страни, в които съм била, съм работила по специалността си.
Аз бих диференцирила нещата, не толкова по университети, а по "конвертируеми" или не професии.
Само да вметна, че не става дума за признаване на образованието, а за начини и методи на преподаване. Аз съм завършила преди 20 години и мога да кажа, че тук висшето образование не само не е мръднало и милиметър нагоре в развитието си, ами дори се е сринало. Сега запада средното, не знам кога ще дойде ред на основното...
П.П. Tali Dan - въобще нямах предвид емигрантите, нито пък липсата на социални контакти. Това са хора, живееещи вече 20-25 години в странство, създали семейства или поканени заради изключителните им качества, богати на контакти и т.н. НО както се изразява приятелката ми от Швейцария - прибирам се "да си заредя батериите". Пак казвам, не бих спряла децата си, но те трябва да са наясно какво губят и в двата случая и сами да вземат решени за себеси.

# 25 18 фев. 2009, 09:40 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мисля, че има голяма разлика в това дали ще емигрираш на 18 или 35 год. Както голямо значение имат и условията, при които ще заминеш. Никога не бих им казала "тръгвайте, само и само да не сте в България".
Освен това все по-лесно става пътуването по света. Баща ми се вижда по-често с братята ми, които са много далече от България, отколкото с мен.

# 26 18 фев. 2009, 11:28 ч.
  • Мнения: 2 132
Не, никога не бих насърчила дъщеря си да емигрира!Добре уредени и щастливи(въпреки всичко) сме , засега Peace.Ако тя сама реши , след време, не бих я спряла, обаче!Както беше написано вече, няма проблем с пътуванията по света.Ще си ходим на гости Laughing

# 27 18 фев. 2009, 17:36 ч.
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
 Ще подкрепям децата си, каквото и да изберат, но  се надявам да съм им наблизо и да не съм скайп баба.

Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 00:10 от pirinka

# 28 18 фев. 2009, 21:11 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Чак да ги насърчавам - едва ли. Но като се замисля за тях ще бъде съвсем логична стъпка да учат някъде в чужбина, ако имат желание и възможност, разбира се. Засега гледам просто да живеят живот на нормални деца и да нямам кой знае какви очаквания от тях. И без това за момента са надминали и най-смелите ми тайни желания за деца на тяхната възраст. Само да сме живи и здрави!

# 29 19 фев. 2009, 12:46 ч.
  • Мнения: 7 055
Бих ги насърчила, да. С оглед по-качественото образование и по-големи възможности за реализация.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата