Ще насърчите ли детето си да емигрира?

Аз живея в чужбина.
Ако живеех в България не бих насърчила детето си да емигрира.
Във всяка страна има различни хора,някои са самотни дори в собствения си дом,не държавата е проблем в случая.
Колкото и да е добро едно образование,ако не е подплатено с добра самооценка и умения за внедряване в средата-все едно го няма.
Аз съм на принципа,че е много по-добре да станеш добър готвач,отколкото лош зъболекар.

В моите очи и Бг си има плюсове и чужбина си има минуси,въпроса е без кои плюсове не може човек и от какво може лесно да се откаже.

За себе си мога да кажа,че вече съм се интегрирала добре- говоря езика,дипломата ми от Бг е призната,но въпреки това имам желание да уча още.Имах достъп до холандското образование-много съм доволна, в някои отношения го намирам за по-добро от Бг,но само в моята област.Уроците са кратки и ясни.Празни приказки за добро впечатление почти няма.
Много съм доволна от учителките в училището на сина ми.
Изобщо тук грижите за децата са на много високо ниво.

Ходя си веднъж годишно до Бг и нямам търпение да се прибера,но това не е,защото страната е лоша.
На мен ми тежи непрекъснатите оплаквания на роднините,безбройните съвети и вмешателството в личното пространство.


Тук не ям луканка,лютеница и не пия ракия.Ама аз по принцип не пия.Абсурд е съседа  да ми дойде на гости,но за мен поне това не е проблем.Децата на обяд ядат намазани филии, няма първо,втори и трето както в детските градини в Бг.В началото ми трябваше време да свикна,но в момента не ми е проблем.Децата с шарка или настинка ходят на градина,че и на уучилище.
Според холандците така се изгражда имунитет.Гледам да се съобразявам,където не ми изнася се справям сама.
Неканени гостои не идват, а ако се появят е съвсем учтиво да ги отпратиш,което много ме улеснява.
Тук има много добре образовани чужденци и много холандци,които мият чинии.Да се работи каквото и да е то, не се смята за срамно.

За да се справиш  в чужбина трябва преди всичко да си свикнал да си самостоятелен, не мама да ти пере гащите,тати да плаща тока и бабата и дядото да отглеждат детето вместо родителите.Който е свикнал всеки ден на пие кафе с цигарка навън и да излиза вечер на по бира не би могъл да издържи дълго.Защото тези удоволствия са сравнително скъпи.
Забранено е да използваш боя като средство за възпитание ( могат да ти вземат детето).

Имам няколко бг-майки с деца наоколо и се виждам с тях.Но познавам и много самотни жени,които няма на кого да си оставят детето и не са свикнали сами да се справят и им идва доста нанагорно.

И в светлината на казаното по-горе от теб, че 'малко са успелите българи" да разбирам, че според теб повечето българи живеещи извън България са нещастни ли?
А ти поименно ли ги познаваш всичките българи, че така отговорно правиш статистически извадки?  Защото всички 'нещастни извън БГ" българи, които аз познавам - се връщат обратно.

Отделно, ani69, идея нямам като живееш добре в България, колко често излизаш извън държавата... Защото ако го правиш често, най-малко дупките и мръсотията в страната ни, би следвало да те дразнят. Ако ли па не те дразнят... разбирам "Кочинка, ама родна."...

На мен самата ми е нужно поне през месец да изкаравам извън БГ по 10 дни... просто, за да си почина от всичко тук. Да си почина от калта по улиците, от локвите, от непочистения сняг, от боклуците ако щеш... Без да навлизам в по-социални теми. А за мен в това дали живея добре или не определено влиза и средата отвъд къщния ми праг, па ако ще той и златен да е...

Това е супер тъжна тема... И много реалистична... Записвам се, за да я следя...

Кой знае защо, на мен не ми звучи тъжно.
Ще използвам клишето за света и селото и ще кажа, че ще живея, където ми е приятно и докато е необходимо или целесъобразно... Нищо материално не е дотолкова   значимо, че да ме прикове някъде доживотно.
Децата ми също.

Тъжна е, да съгласна съм с теб. Не бих могла да отговоря на този въпрос. Темата е много тъжна за всеки, който има много близък на сърцето си човек емигрант. Мъката на сбогуване, дългото очакване, радостта при посрещането, естествено помрачена от мисълта за краткия престой......Трудно ги преживявам аз тези неща . От друга страна страданието води до егоизъм, а и бях 1 месец в САЩ и видях за какво става въпрос. Много е трудно да избереш правилният отговор!!!!

Бих я насърчила да завърши висшето си образование в чужбина, живот и здраве, но да емигрира не. От друга страна ако там ще бъде по-щастлива и по-реализирана нямам право да я спра.

Моите познати пък се връщат в БГ

Достатъчно често съм излизала и излизам от Бълггария.Още повече,че съм половин Българка,защото майка ми и целия и род не са Българи.
Мрасотия и дупки няма само в БГ.Това не е повод да мразя родината си и да не ми пука за нея.

Ако имаш нещо лично против мен то моля те пиши ми на лични за да не разводняваме темата с безмислени спорове.Забелязала съм ,че ти честичко спориш и все си мислиш ,че си права.

Именно - хората, които са нещастни извън БГ се връщат тук, но въпреки това доста голям процент българи живеят извън БГ.

Не си мразя родината и ми пука за нея, но това не е повод да живея тук - нали?

Що се отнася до спора - нормално е като спориш да се смяташ за прав. Ти мислиш ли, че грешиш?

Ще бъда най-щастлива, ако децата ми имат възможност да избират къде и как да живеят.

Да ги насърчавам ми звучи малко, като да не им давам избор.

Бих се радвала да учат и поработят навън заради социалния опит, който е незаменим. Къде и за колко ще се установят - ами, не мисля че мога да планирам аз, нито имам право.

И аз това се чудя?! Да живеем в един квартал, един град, една държава, един континент ...  Светът толкова се е променил. Малцина са хората, които се раждат, растат, живеят и работят в един и същи град и там е цялата им рода.

Не, но и не бих го спряла, ако пожелае.

Насърчавам го да учи, за да има по-големи възможности! Той /10г/ сам ми каза преди няколко дни, че иска да учи в Испания. Там е половината рода и редовно си говори с братовчедка си /12г/, която е 2 години по-голяма от него. На нея там и харесва повече от тук и ходи с желание на училище, а през свободното си време виси в библиотеката, докато тук неискаше дори да става за училище. Предполагам, че неговото желание е продиктувано от разговорите с нея - незнам, но няма да го спирам ако след време наистина реши, че не иска да стои в Бълагрия!

Точно това ми се струва някак неразбрано. Да насърчиш означава, за мен, да подпомогнеш, да покажеш, да разшириш нечий мироглед, не да задължиш.
Може би по темата има спор именно поради нееднаквото възприемане на понятието "насърчавам".
Отиването за обучение /примерно 5 години/ си е вид емиграция.

Емиграцията може би е в мисленето на човек, дали той се възприема като емигрант ли не. Някои хора възприемат отиването в друга държава като отиване на ново място, където ще завърже нови приятелства и ще живее, а за друг е като загърбване на роднини,приятели и др. Мисля, че емиграцията е второто.

Не мога да кажа, че бих насърчила децата си точно да стават емигранти. По-скоро им казвам, че в днешно време, а и докато пораснат ще мога да живеят, работят или учат където си поискат, стига да имат възможност и пари. Не зная, може би ми е повлияла възможността да съм понякога в една среда с хора от различни държави и съм стигнала до извода, че разликата е единствено в културно отношение, но тя е преодолима при общуването. Според мен има значение в какво положение е човек - равностойно, подчинено или господстващо.

Не съм съгласна за разликата само в културно отношение Да живееш в добре подредена държава, да получиш образование, конкурентноспособно и признато, да имаш веруюто, че си с равен шанс с останалите и т.н......всичко това те прави различен.
Децата трябва да растат с убеждението, че усилията в училище, знанията, доброто възпитание и обща култура ще им дадат сигурна възможност за много прекрасни шансове в живота. Такива са правилата в "нормалните" държави, към които и ние сме се запътили. Искам моето дете да има тези шансове, затова ще го насърчавам и мотивирам.