Ще насърчите ли детето си да емигрира?

Нали? И разликата аз виждам не само при студентите....
Със спокойния и уравновесен човек, без болни амбиции и постоянни страхове и комплекси лично аз комуникирам доста по- добре и по- качествено. Трудно е човек, непрекъснато тресящ се от притеснения за тока и парното си, да бъде спокоен и уравновесен.

Не мислите ли, че Българите имат друг темперамент.Ние сме южен народ/като Гърци,Италианци и тн/и се различаваме от Датчани,Немци и тн.
Нашето образование е насочено към обогатена обща култура, докато за многооо....... западни страни общата култура не е важна ,а даже опасна/по лесно се управляват по глупави и ограничени хора/.
И друго много важно:Един Българин в Швеция/например/никога няма да стане Швед и никога към него няма да се отнасят като към Швед.
И защо си мислите,че българите на запад не се притесняват как ще си платят тока или наема.ха ха ха ха ха ха

Темпераментът май не влияе много, а стандартът на живот. В поста си описвам мои наблюдения през последните 2 години при среда, в която са събрани студенти от различни евпорейски държави. Имаше такива и от Турция и Гърция, например. Те също са с южен темперамент, но се държаха много по-уверено и спокойно от нашенци. Все пак говоря за студенти, които са над средното ниво, с интереси в научната си област, амбициозни и работливи. Като ниво имат много сходни характеристики със студентите-чужденци и в една такава обстановка различията може би се дължат на стандарта на живот, на усещането за спокойствие за минимално необходимото.

Не, отдавна вече не мисля така /за темперамента/. Българинът е толкова изтормозен, като цяло, от една страна, и толкова разпилян по света, че трудно мога да говоря за "темперамент на българина" въобще, като цяло.
Това, с "обогатената обща култура", беше някога. Сега в училищата ни тотално масовото българче не знае кога е основана собствената му държава, дели и умножава с калкулатора и смята, че гълтачът му е в корема.
На българина в чужбина не му трябва да е швед, датчанин, канадец. Той просто иска да живее по- нормално и по- спокойно, затова отива там, на където се е запътил. А когато животът ти е спокоен имаш време и за по- добри и качествени контакти.
Тези, които познавам, не се замислят точно за тока и хляба. Дори не ми е смешно.
За мен, писах, тук е по- добре, заради спецификата на професията ми, но ако не бях с точно тази професия отдавна нямаше да съм тук.

Просто хората, които живеят добре в БГ /визирам себе си/ разсъждават по начин по различен от тези , които имат някакви  проблеми /които може и да са нищожни,но може и да са големи/Лично аз нямам нито един познат  или приятел,който да не иска да живее в БГ и да иска да емигрира.Повярвайте ми - имам много приятели и познати

Ти изобщо имаш ли ясна представа за нивото на образованието ?!?
Гледам, че едно от децата ти вече завършва, или е завършило - съпоставяла ли си знанията му с някой връстник от чужбина?
Да не припомням за едни девойки, спечелили реалити шоу как не знаят да различат глагол и съществително....
Нещо си се объркала, че хората насърчаващи децата си да емигрират не живеят добре (по твоите стандарти) в България.
Малко по-далеч от "носа си" трябва да гледа човек.

хм, интересно, че по време на дългите ми периоди на живот в чужбина съм се притеснявала много повече за плащането на наема, сметките и т.н. не че не сме имали средностатистически за съответната държава доходи, но винаги ми се е струвало, че почти всичко отива за сметките. а и в психологически план- знаеш, че там си сам, можеш да разчиташ само на себе си и ако случайно се разболееш или се случи някоя злополука, няма да можеш да си плащаш наема... естествено, тъй като всичко е законово много уредено, след като забавиш плащането, оставаш без квартира. е, подобен мрачен сценарий никога не ни се случи, но толкова за душевното спокойствие в чужбина. не знам защо се опитвате да се сравнявате с чужденците, за които дадената държава е родна, свикнали са на всичко там, знаят как да се справят в съответните условия, възпитавани са по много по-различен начин от нас. вярно е, че българинът може да оцелее навсякъде, но понякога цената е много висока. за здравеопазването и образованието- според мен е пълна илюзия, че навън са по-добри. може болниците да са чисти и с много апаратура, но им липсват специалисти. училищата са чисти и красиви, но децата не учат нищо, на мен ми се струваше, че е някаква целенасочена политика /наистина по-лесно се управляват необразовани хора/. е, засега ми се изпариха желанията да живея извън българия и в момента се чувствам щастлива тук. опитваме се да развием собствен бизнес, където да приложим на практика познанията си /нещо, което много трудно можеш да направиш някъде другаде/, а в чужбина сме решили да ходим само на екскурзии.

Ама, то и тук е напълно възможно да се случи. Дори още по-лошо - тъй като законово нещата не са добре уредени на хазяина може по всяко време да му скефне да ти вдигне наема или от днес за утре да те изгони. Много хора, които са мигрирали от малкия град в големия (не казвам София непременно) също няма на кого да разчитат и са абсолютно сами на новото място и в новата среда. Гладен и на улицата можеш да останеш и в държавата, в която си се родил. МОже би въпросът не е в емигрирацията, а в миграцията, която винаги носи своите рискове и предимства.

За "нашите стандарти" семейството ми живее доста добре, но писах, че лично аз насърчавам и ще насърчавам децата си в насоката, посочена от авторката и писах защо.
Разликата е може би в това, че знам какво ми коства да живея "добре"-в материален аспект, в другия- това не зависи много от мен, нито ще събера кучетата, нито ще затъпча дупките по пътищата, нито ще обезопася строежите, нито ще отнема книжките на развихрилите се копелдаци по улиците. Последните ги срещам редовно, пак поради спецификата на работата си и тяхното чувство за безнаказаност и безвиновност не съм го виждала никъде, а за да е налице такова си има и причини. Нямам нито жилище, нито работа, нито кола и т.н., купени или уредени ми от родители и близки. Знам, че тези неща бих уредила по- бързо и успешно при труда, който сме положили със съпруга ми, навън, без да откачаме от работа и без да се разделяме за дълги периоди, за да работи той в чужбина, за да изплатим ипотеката. Ако тук не ми се е налагало да плащам наем, да търча по здравни заведения и да не ползвам връзки /както съм живяла и живея и сега/, просто няма база за сравнение с факта, че в чужбина се налага. На мен ми се е налагало и тук. 
Ако имах уредени тук битовите си потребности, определено и аз щях да разсъждавам различно. Затова и първият ми пост по темата отчете този неумолим факт.

Ти откъде знаеш,как живея аз
Естествено,че имам представа от нивото на образованието.
Да големия ми син сега завършва и определено не е от най начетените и от децата с богата обща култура,но това се дължи на много фактори и един от тях е неговия мързел/преди всичко/Това,че той е от поколението на 90те  на, които всичко им беше позволено и свободата се обърна на свободия не значи , че той ако беше по сериозен нямаше да научи много неща.Познавам много деца на негова възраст,които са доста ученолюбиви и амбицирани.

За разлика от него смея да твърдя ,че дъщеря ми ще сложи в малкия си джоб много деца от западния свят по знания,които е придобила в училище.Две нейни съученички  миналата година  се наложи да преминат от пети в 8/Катар/ и в 7 САЩ,защото по знания бяха доста по напред от тамошните.

Една приятелка преподава допълнително математика на сина си 6кл/Австралия/защото тяхната математика в 6 кл е на ниво 3 кл при нас.
Това,че има много ограничени/откъм знания/ деца не значи ,че образованието ни е скапано.Който иска да учи той ще учи

И недей да правиш изводи за хората без да ги познаваш

Не бих насърчила детето си да емигрира.
Обаче аз явно разбирам темата по друг начин.Защото да учиш в чужбина,не означава,че си емигрирал.

Подкрепям Но също така , след като си приключи обучението си в чужбина, ако се отворят възможнвости за по-добра реализация, отколкота в България, бих насърчила детето ми да остане там  Светът е толкова глобализиран, разстоянията се вземат за 2-3 часа /говоря все пак за Европа/ .... и имайте предвид, че младите хора са много по-космополитни от нас, при тях това патриотизъм- няма го. Те са индивидуалисти, а може би дори егоцентрични и ще изберат това което им харесва в личен план и няма да се съобразят с това , че майка им и баща им искат да са до тях. 

П.П. Имам дъщеря на 18 г. / 11 кл./ и твърдо иска да учи във Великобритания. Два пъти е ходила в Лондон и Охсфорд - харесва й ! Няма да я спра!

Днес в "Стандарт" има много смешно заглавие: Масларова каза "Като няма работа, сменете града!"  Аз допълвам: "А защо не и държавата!" 
Вече познавам доста студенти, които са ходили на 3-месечни летни бригади в USA, Великобритания - кой чистил с моп в мотел, кой брал зеленчуци, кой бил камериерка и все казват, че са доволни. Връщат се от там заредени с положителни емоции, научени на дисциплина. Но когато дойде ред за собственото ми дете, ще ми се сторят вечност тези 3 месеца, камо ли завинаги.
Моето е още на 16, дотогава може  България да е станала нормална държава.

Браво на Масларова! Само така! Какво се глези това население, ама ха! Че и на всичко отгоре населението иска да работи по родните си места! Хайде, всички в София!

На кой млад човек няма да му е хубаво 3 месеца на бригада.Хем се забавлява хем и пари си изкарва.
Едно време и ние ходихме за по месес на бригади в някое село с по 40 легла в стая,от сутрин до вечер на полето,но пък ни беше кеф и с радост си спомняме тези времена.

Нямам нищо против младите хора да отидат да видят, да учат, да поработят дори, но умишлено да ги подтикваме да емигрират не мога да го приема за нормално.