За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

Вела, благодаря за цитата!


Passiflora, наистина страхотен сън! Явно не е имало начин да стигнете на време! Искрено ти пожелавам да изкараш всичко що е дълбоко вътре в теб!


ЧервеноВинце, прелетя цялата тема, но си е струвало... За Петя... явно сега е трябвало да се случи, не да чакаш лятото!


dennis, Ели 


Марица, май е добре да побъбрим малко за опазване на здравето ни

А тия ин, ян активност, жизненост.... Нищо не разбрах

една шегичка: хормоните се събуждат

Хванала си смисъла,Звезди.
Демек според китайците сега настъпва мъжкият период,женският е до края на месеца.Затова март е толкова лют. На ин не й се излиза лесно в по4ивка.

Пасифлора,4удесен сън!Благодаря ти,4е го сподели с нас!Ти си  изтълкувала ве4е какво е посланието.

Имам подобен слу4ай,но ние стигнахме навреме.Била съм много малка тогава.Бях любимка на прадядо ми.Когато е усетил,4е краят му наближава,заръ4ал на баба ми и дядо ми да се обадят на родителите ми да дойдат,защото иска да се сбогува с мен.То е било една зима...не си спомням пътуването,но помня,4е го заварих жив,хвана ме за ръката и ми говореше,малко след това издъхна.Спокоен си напусна тоя свят,казваха после баба и дядо.

Имам един интересен слу4ай,свързан с баба ми.Тя по4ина внезапно(според мен) и млада.Ве4ерта,преди да по4ине,мислех да ида у тях и да й занеса саксийки.Бях й накупила,тя имаше най_прелестната градина в целият квартал.Оба4е ме домързя. Казах си"И утре е ден".Само 4е за баба ми нямаше утре. Така и не можах да се сбогувам с нея.Два месеца след това бях като пребита,не ми се ставаше от леглото,даже и работа напуснах.Толкова потресена бях.След това се надявах да я сънувам поне,да й кажа много неща,но това се слу4и само два пъти и то толкова кратко,4е нищо не можех да й кажа.
Преди година и половина като си бях в България ми се слу4и нещо интересно.Бях на автогарата,трябваше да взема един багаж за майка от рейса,бяха й го пратили.4акам си рейса и си 4ета вестник и по едно време жената,която стоеше до мен ми казва"Баба ти иска да знаеш,4е съжалява,задето не можа да уреди еди какво си(то наистина е вярно,нямаше време) и ти благодари,4е се грижите за градината й.Заръ4ва ти много да я пазите тази градина"
Аз останах шокирана.Тази жена нито я знаех,нито съм я заговаряла,а какво ми каза тя.Интересното е,4е наистина предният ден прекарах доста време в градината,а майка ми не дава на баща ми да я разваля.Той имаше планове да прави там нещо друго.
Сега като гледам"Шепот от отвъдното" и реакциите на хората ми става смешно,защото сигурно и аз съм изглеждала по този на4ин.

tonimar ,хубаво е и за това да си побъбрим,да.
При мен здравословното състояние зависи от състоянието на духа ми.Имала съм много ситуации,когато вси4ки около мен са болни от заразни болести,аз се грижа за тях и си оставам здрава.И е имало периоди,когато няма разумна при4ина да съм болна,но се разболявам.Това е било винаги,когато ми е липсвало спокойствие и хармония.По този на4ин според мен мозъкът показва 4рез тялото 4е си допуснал грешка.
Уверих се,4е Господ ме е надарил с безпогрешна интуиция и когато вървя срещу нея и правя нещата насила,ме наказват.Имах един период,той ве4е попремина,когато заради идеята да се държим като 4овеци с едни хора,въпреки 4е бях убедена 4е нищо няма да излезе от това на4инание,се слу4иха ужасни неща.Това си е урок,плесница.4овек не трябва да си подтиска нито интуицията,нито знаците които полу4ава,не трябва да се опитва да промени зъл 4овек,тъй като това води до големи нещастия.От този момент нататък знам,4е няма да се подлагам пове4е на такива изпитания.Защото не е редно да си обременяваш душата с 4ужди грешки,нито да си наказваш тялото с болести.
На Сирни Заговезни простих мислено на вси4ки,които ми при4иниха злини,на онези,които поради незнание вършат глупости,на себе си простих,4е съм допуснала да се слу4ат някои неща...4увствам се олекотена и необременена.

Марица да се хвана за думите ти    и към другите е въпросът, как успявате да простите на себе си?
Сега осъзнавам - все още не се обичам достатъчно, за да си простя на себе си. Вече 10 години се самоизмъчвам. Интересното е, че на всички други съм простила т.е. дори и да са ме засегнали нещо вътре в мен няма остатъчна обида или гняв. Просто разбирам и  дълбоко в мен приемам, че хората са това което са и техните грешки не са мои грешки.
Вярно ли е - за да простиш на себе си трябва да се обичаш страшно много.
Насочете ме към книжки по темата за прошката плийз. 

fastuche ,предпо4итам да не 4ета литература то4но за тези неща.Всеки,който е написал книга по тези въпроси си има свой вътрешен свят,виждания,конфликти и техните решения.Сама трябва да успееш да разбереш в какво се обвиняваш.Ако е имало на4ин да бъде избегнато,а не си го направила,какви са последствията,превъзмогнати ли са ве4е.Каква е била поуката след като се е слу4ило определено нещо?
Според мен не трябва да се измъ4ваш токова много време.Никой не е безгрешен и съвършен,не се самоподценявай.Най_важното е да си в мир със себе си,а после и с околните.

fastuche, не можах да намеря по-хубаво казано от това:

Прошката

Това е моментът, в който се налага да вземем решението да простим всичко. Имам предвид всичко, което включва абсолютно всичко. Тук няма изключения.
Да простим както на другите, така и на себе си.
Не е важно дали си убил, изнасилил, откраднал, излъгал, изневерил, прелъстил, обвинил, предал, при това може да не е еднократно, а поредица от извършване на едни и същи „провинения”. Няма значение.
Не е важно даже да поискаш прошка от ответната страна или от някого другиго.
Не е нужно дори да се изповядваш в църквата или пред друг човек.

Просто да вземеш твърдо и необратимо решение да си простиш. И после го възнамеряваш. Превръщаш го в непоколебимо намерение да успееш.
После са нужни конкретни действия на физическия план, доказващи твърдото и необратимо намерение да го постигнеш.
Тук има голямо поле за творчество. Колкото хора сме, толкова начини да го постигнем.
Да си простиш означава да се освободиш от този товар, който си носил и продължаваш да носиш в съзнанието си.
Няма значение колко „лошо” е това, което си направил, или колко хора „страдат” от твоята постъпка.
Това е манипулация, на която си бил подложен или все още си, и от която можеш да се освободиш сам.

Защото ТИ НЕ НОСИШ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДРУГИТЕ, носиш отговорност единствено за това как се чувстваш ти и за мотивите на своите постъпки!

Защото „В крайна сметка нищо не е между теб и другите, всичко е между теб и Бог” - както ни завеща Майка Тереза.

Също така не е важно в колко неща те обвиняват или се самообвиняваш - че си безхарактерен, мухльо, нерешителен, безотговорен, повърхностен, лъжец, мошеник, неудачник, егоист, лицемер, предател, безбожник, безсъвестен или каквато и да било друга форма на манипулация, тънко използвана от някого срещу теб. Може дори да е използвана от теб срещу теб самия.

Няма значение кой е обвинителят: ти или някой друг. Прости му и прости на себе си.
Опиши на лист хартия със своя собствен почерк „греха” си, поискай прошка от себе си, прости си и прости на автора на обвиненията, освободи се от този ненужен товар и след това го изгори.
Може да разделиш листа на две колони, като в едната се опише каквото имаме да простим на себе си, а в другата хората, на които бихме искали да простим, както и тези, от които искаме прошка - независимо дали са сред живите или не. Може да се пише от двете страни на листа или да са няколко листа – няма значение.
Изгарянето на написаното е много важен момент.
Това е акт, символизиращ раздялата с „провинението” ЗАВИНАГИ и НАПЪЛНО.

Акцентирай върху думите Завинаги и Напълно!
Тук изцяло се изключват оправдания от рода на:
„ама моя грях е много голям...” или
„ако знаеше какво съм направил, ти нямаше да говориш за прошка...” или „това не важи за мен, понеже ... (следва изброяване на „греховете” или описание на „непростимото”).

Не желая да слушам каквито и да било обяснения от този род, защото повече от две десетилетия бях убедена, че моите грехове са най-тежки и че никой в този свят не е направил толкова „лоши” и „непростими” неща, колкото аз!
Винаги нашата болка е най-голяма, нашата мъка - най- неутешима и нашият „грях” - най-непростим.

О, толкова добре познавам това убеждение – на собствен гръб и от собствен опит. Толкова силно се връща сега в спомените ми, пишейки тези редове! Години след като си ги простих и забравих за тях, сега, когато пиша тези редове, се връща споменът, заедно със запечатаната в него емоция – болката! Повече от две десетилетия не можех да простя собствените си „грехове”, които считах за най-големи от всички възможни и абсолютно непростими! Бях напълно и дълбоко убедена в това! Напълно! И се наказах по всички възможни начини, за които се сетих. И си платих с множество болки, безброй страдания и себеомраза, себеотхвърляне, болести и безплодие!

Така че, не се приемат никакви възражения, изключения, „особено тежки провинения”, обяснения или уточнения.
В себеомразата и самонаказанието, смея да твърдя, имам задълбочени познания и опит, достоен да бъде описан в отделна книга или по-добре поредица.

Но никой не е изключение от правилото, че:
„Няма светец без минало и грешник без бъдеще!”
Колкото и шокиращо да ти звучи - днешните светци в църквите и катедралите са вчерашните грешници, поучили се от грешките си, и простили на себе си и на другите!
Поеми си дълбоко въздух и го преглътни!
Колкото и силна да е съпротивата ти да приемеш казаното (което само показва колко работа върху себе си остава още да свършиш), това е истината!
ТИ си вчерашният грешник и утрешният светец! А днес е времето за равносметка и промяна.

Каквото и да правиш, където и да търсиш, каквито и аргументи да привеждаш, доказвайки причините и невъзможността си да простиш – няма друг път! През каквото и да минеш, каквото и да опиташ, какъвто и заместител да търсиш, няма да намериш и пак ще стигнеш до същото място, до нея - ПРОШКАТА!
Наистина много помага описването на „провинението” на хартия, в писмен вид. Убедих се в силата на словото, особено на писаното. Както се казва, „Казаното отлита, писаното остава”!
Хлипайки и през сълзи, с ускорен пулс и огромно притеснение описвах „греховете” си един по един, като започнах от „най-тежките” и „най-непростимите” по моите критерии.

Притеснена и разтреперана, поисках прошка от себе си, но... не можах да си я дам нито от първия път, нито от втория...
Развихри се мощен вътрешен конфликт, вътрешна битка между желанието да се освободя от този смазващ ме товар и съмнението дали заслужавам това, както и убеждението, че за разлика от другите хора, аз съм прекалено голям грешник.

Пръв заговори гласът на обвинителя.
Опитваше се да ме убеди, че моите „грехове” бяха най-тежките и най-непростимите. Та нали собствената ми майка ми е казвала толкова много пъти, че аз „ще я вкарам в гроба”? И нали накрая тя се озова там най-вероятно по моя вина!

Другият глас обаче ми казваше: ти си отговорна само за собствените си мисли, думи и постъпки. Ако някой не ги одобрява, не ги приема и ги осъжда - то е негов, а не твой проблем.
„Ти направи толкова „ужасни” неща, нарани несправедливо толкова хора в живота си”, продължаваше да настоява обвинителят!
Но и защитникът не се предаваше:
„Ти не можеш да нараниш никого, както и теб никой не може да те нарани.
Всеки има право да ти каже каквото си иска, а ти решаваш как ще се отнесеш към думите му - като ги игнорираш, ако не ти харесват, или като се обидиш, че светът не мисли като теб!
Не се съсредоточавай в това, какво си направила и как то изглежда отстрани, нито как се е чувствал другият човек, съсредоточи се в мотива си!
Ти никога и нищо не направи нарочно, с цел да нараниш някого!
Толкова знаеше за света, дотам се простираше светогледът ти. А той пък беше резултат на средата, в която израсна и начина, по който беше отгледана и възпитана.
„Битието определя съзнанието” - тази стара мъдрост не е за подценяване.

Решенията се вземат предвид ситуацията и твоите знания и възможности в момента. Когато ти си направила това, за което днес се обвиняваш, не забравяй да отчетеш факта, че то е било най-доброто, на което си била способна тогава, в онази ситуация, с онези си знания и представи за света!
И нещо повече, отчети факта, че именно онези „грешки” и „грехове”, които сега толкова ти тежат и които толкова сурово осъждаш, че не можеш да простиш, те направиха човека, който си днес, изградиха днешния ти начин на мислене и светоглед!
Т.е. по някакъв странен начин дори са ти помогнали!

Защо не избереш да погледнеш от този ъгъл на своите „непростими грехове”?
Виж позитивното в тях!
Съсредоточи се в посланието, което ти носят!
Защо не предпочетеш да им благодариш за уроците, които са ти преподали и за знанието, което са ти помогнали да придобиеш, вместо да ги осъждаш?
Осъждайки тях, ти осъждаш и себе си с доживотна присъда!
Кой печели от това?
Като живя толкова години в самосъжаление, себеосъждане и самообвинения, щастлива ли беше?
Защо не вземеш решението да си простиш, пък да видиш какво ще стане после?
Винаги можеш да се върнеш на място, където си била, защо не си дадеш шанса да отидеш на ново?
Винаги можеш да се върнеш в старото мизерно състояние, винаги можеш да продължиш да носиш стария тежък кръст ден след ден, година след година, живот след живот! Нали именно това продължаваш да правиш досега!
Но днес имаш шанса да прекъснеш този порочен кръг, да скъсаш веригата!
Стани пример!
Светът се нуждае от такива примери!
Дай шанс както на себе си, така и на хората, които се намират в подобно състояние!
Кой, ако не ти? Винаги и всичко започва от непоколебимото решение на един човек само, който следва пътя си, независимо от всички трудности по него!
Нали искаш да твориш добро, нали искаш да помагаш на света, нали искаш да служиш на цялото?
Нали всяка сутрин казваш, че искаш да бъдеш средство в ръцете на Бога за осъществяването на Неговия План на земята?
Сега ти се дава този шанс!
Не го пропускай!
Възползвай се!
Прости си!
Бъди пример, бъди Учител, бъди Христос!
Кога, ако не сега! Кой, ако не ти?
Какво имаш да губиш?
Не ти ли омръзна тази самоомраза?
Дай си шанс да се опознаеш и да се обикнеш.
Но то не може да стане, ако не си простиш.
Хайде, мила, послушай ме, прости си! Това ще ти помогне да се опознаеш, а себепознанието ще ти помогне да се обикнеш. Толкова години се опитваш да разбереш какво е безусловна любов и как се постига! Ето ти Пътя към нея, той минава през прошката!
Дай си я!”
Тогава капитулирах.
Предадох се, оставих сълзите на облекчение и благодарност дълго-дълго да се стичат от очите ми, по бузите ми и да отмиват раните и болките от душата ми...
Избрах да послушам гласа на защитата, гласа на истинската ми и вечна същност.
Аз избрах да простя и да си простя.
Ти кой глас избираш да чуеш?
Ще си дадеш ли шанса да влезеш в новия свят?
Ще дойдеш ли в новата епоха на вътрешен покой, хармония и радост, ще приемеш ли протегнатата ми към теб ръка?
Не се бой, защото извън теб няма страхове! Няма нищо страшно, което да не е вътре в твоите мисли и представи. Хайде, не се колебай повече, ела при радостта, свободата, вътрешния мир и покой.
Ела при себе си!
Дай си прошката и ела при любовта.
Та ти СИ всичките тези неща, те напират да излязат навън. Дай им шанс, пусни ги на свобода!
Някой някога беше казал:
„Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!”

Така че, ако вече си установил, че безизходицата е пълна, че си по-често тъжен и уморен, отколкото радостен и усмихнат, ако не ти достига енергия, ако се събуждаш без сили и новият ден не те радва, ако сутрин вместо да чуеш песента на птиците си мислиш за задачите в този ден, ако не се сещаш да благодариш на слънцето за топлината и светлината, ако не те радва това, което имаш, а те натъжава това, което нямаш, ако отговорностите ти са повече от радостите, ако си се натоварил повече, отколкото можеш да носиш и кръстът вече много ти тежи, тогава – просто ела на себе си!

Из "Седмата посока" - Жанет Орфану

Марица,  все едно това са мои думи

Снощи аз също сънувах баба си. Тя почина през април миналата година десет дни преди да навърши 86 години. Падна и си счупи крака. По препоръка на лекарите  се съгласихме да я оперират, но организмът и не можа да се съвземе след операцията. Със самата операция всичко беше наред, но съзнанието на баба вече беше различно и 20 дни след падането почина.  Със сестра ми и леля ми молихме Бог да я прибере, защото  нямаше смисъл да се наказва повече и да наказва околните. Ние бяхме много близки с баба, защото тя ме е отгледала. Къщата на баба ми също има чудесна градинка, която винаги беше отрупана с цветя. В съня си бях у бабини и се приготвях да пътувам - събирах дрехи, но тъй като спях и у нас и у тях не можех да си намеря някаква блуза. Беше странен сън. Днес отидох у бабини. В последните месеци съм ходила само в двора, без да влизам в къщата, защото все нямах достатъчно време. Днес влязох  в стаите и се почуствах много особено. Сякаш къщата знаеше, че никой вече не живее в нея и е ненужна и беше започнала да запустява и да се руши. Обзе ме носталгия - това е къщата на детството ми. През лятото редовно водих дъщеря си да играе в двора, но сега действително няма как да стане. После със съпруга ми говорихме, че когато неговата баба почина къщата и също сякаш започна да се руши след нея. Мислите ли , че къщите "тъжат" за собствениците си и когато никой не живее в тях става безмислено съществуването им?

Моми4ета,слагам тук един линк с много интересно клип4е:
http://www.youtube.com/watch?gl=JP&hl=ja&v=0qrBMYBNfdM
То е от темата "Тайната на вселената" в Клюкарника,публикувано е от потребителка и е относно структурата на водата.
eldivine ,аз не мога да приема автора който си цитирала насериозно.Всъщност незнам и кой е,но именно заради подобно отношение към сложните неща избягвам да 4ета,а се осланям на моят разум.
Не мисля,4е прошката е елементарно нещо,напротив.Много сила трябва да се прости,не става със мигване на клепа4ите и край вси4ки ми простиха,независимо каква злина съм извършил.
Отговорността да приемеш деянията и помислите си също е много важна 4аст.Не мога да приема,4е някой мисли негативно за друг,желае му единствено нещастия и болести,предизвиква ги и полсе про4ита книжка като тази и си казва"ТИ НЕ НОСИШ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДРУГИТЕ".
Всеки слу4ай е индивидуален,4овек е мини вселена,би трябвало да се подхожда много внимателно при подобни слу4аи.Няма еднаква формула и еднакво решение.
Има и хора,на които и да простиш някак си,няма да допуснеш пове4е в живота си,именно заради действията им.То е по скоро един процес за из4истване,за извисяване над тези неща.

Вела ,мисля 4е да.
Особенно когато в домът не остава да живее никой друг.

eldivine, благодаря ти за откъса    ще  го изчета подробно преди лягане на спокойствие.

Марица, прочети откъса пак, мила. Авторката казва колко усилия й е коствало именно да прости на себе си и как това не й се удава нито от първия, нито от втория път. А относно това, че не носим отговорност как се чувстват другите, става въпрос за друго - т.е. когато стане някое събитие, всеки има различно отношение към него: за едни е лошо, за други е добро. Ние не носим отговорност кой избор ще направи за себе си човекът и как ще се отнесе към ситуацията, защото една ситуация не е нито лоша, нито добра - всичко зависи от нашето отношение към нея. Затова и всеки ще разтълкува този откъс по своему и всеки ще е прав за себе си. Това има предвид и авторката. И още нещо - в тази връзка според мен няма прости и сложни неща, а всичко зависи от нашето ниво на осъзнаване в момента. В един момент нещо ни се струва сложно, след известно време ни "просветва" и се чудим как не сме го разбрали по-рано 

звездичка, в десятката!  Март е и женския месец, не само лют!


Марица , аз също съм убедена, че здравословното състояние зависи от духа! Имам достатъчно свои наблюдения затова. Също така зависи от физическо пренатоварване и начин на хранене. Както и от личната отговорност!


fastuche, споделям мнениетона Марица, че всеки сам достига до прошката. Но никога не се знае от къде ще изскочи зайчето, ти сама прецени дали ти помага някакво четиво.

Винаги е най-трудна прошката към себе си. /Разбира се изключвам патологичните случаи на хора, които никога за нищо не са виновни/. Значи ти си изминала половината път - простила си на останалите. Сега ти остава на теб самата да си простиш. Първо трябва да го поискаш. Самата ти казваш, че от 10 години се самоизмъчваш. Усещаш сама товара, който носиш, поискай да се отървеш от него, да го съблечеш от себе си като ненужна овехтяла дреха...

При мен се оказа, че за различни неща поотделно трябваше да си простя, не стана за всичко наведнъж. Опитвах по един и по друг начин... толкова исках да започна наново и на чисто. Знам, че всеки е допускал грешки и е вършил глупости в живота си, но това не ми помагаше...
Три дни само затова мислих. Опитвах се да изкарам от себе си тази болка, мислейки, че изкарвайки болката, ще се случи и прошката... Докато на третия ден, както слушах една стара песен на Лили Иванова "Кой ражда болката... не я ли раждаме самите ние", ми светна... Помислих си... Господи, та нали, ако не бях правила всички тия глупости и не бях поемала тия пътеки в живота ми... сега аз нямаше да съм това аз, каквото съм днес и животът ми не би бил такъв, какъвто е сега! Аз днес съм в хармония със себе си, обожавам живота... и достигнах до всичко това благодарение на грешките си! Та нали ако животът ми беше розов поради липса на грешки или пък бях толкова праведна - днес щях да бъда друга. Какво щях да съм опитала от живота, ако не бях грешала? И т.н, и т.н....
Това беше последната ми прошка към мен, последното ми изчистване от миналото...
Поискай да си простиш! Опитай по различни начини. Задавай си въпроси.... и стигни до отговорите. В тях е прошката! 

Прошката е много важен момент в израстването, в приемането на Вселенския разум! Ако вътре в теб ти водиш борба с миналото си, как ще можеш да приемеш напълно това, което ти се дава днес? Не можеш. Малко или много ти продължаваш не само да живееш с миналото, а и да си настроена срещу себе си. За да се обичаш, трябва да си простиш. Питаш "много ли трябва да се обичаме, за да си простим?". Ако ти се обичаш много, вече ще си си простила. Няма как да се обичаш напълно, а да те терзаят твоите грешки от миналото.

Успех! 


Вела, аз също мисля, че да!

Да, възможно е.
Чела съм различни теории по този въпрос, както и по голяма част от тези, които се обсъждат в темата.
Не мога, а и не искам да обобщавам.
Всеки трябва да достигне до своята истина в търсенето на отговори.

Отдавна се убедих, че за всеки пътищата и времето, когато са готови да поемат по тях са различни.
Ако нещо не ме докосва в момента, оставям го, по-късно може да му дойде времето, но това, че не го разбирам, не означава, че в него няма истина.
Ето затова съм ви много благодарна за всичката информация, която получавам от вас.

Само за прошката искам да кажа, че напълно подкрепям значимостта й за духовното ни и физическо здраве.

fastuche,прошката е също част от процеса на себепознанието.За да се заобичаш,за да си простиш трябва да се разбереш.Себе си,миналото си,родителите си,хората край теб,да направиш пълна ретроспекция.Ти си започнала процеса прощавайки на околните.Давай на татък 
Марицаинтерестно клипче.Преди 5 години една приятелка ми беше дала даже книжка по тази тема и беше силно запалена.Аз все не стигам до това и нямам сила да отворя и първата страница.Та  така съм го оставила  за когато му дойде времето.
Вела,мисля че да.Принципно всяка вещ губи смисъла си без притежателя си,който и е вдъхвал одухотвореност и значение.

Честит празник момичета!!!

Малко със закъснение..ама по-добре късно, отколкото никога! 

Момичета, радвам се, че сънят ми е харесал и на вас. За мен това е един от най-прекрасните ми сънища. Не дадох никакво разяснение на символиката в съня ми, защото съм сигурна, че всички сте наясно с посланието, за това ми беше и изключително лесно да го публикувам тук. 

Nora, раждането на едно дете е обвързано с родителите, но зависи и от много други обстоятелства. Всеки човек идва, за да продължи духовното си развитие, но също така и с някаква мисия, може да успее да я реализира, но може и да не успее. Примерно една душа може да има мисия, която е обвързана с настъпването на определено събитие, но това събитие може да се случи след дни или години, а може и да бъде избегнато (тогава душата трябва да получи нова лична мисия, за да се прероди тук). За това си и обяснявам, че много млади хора чакат дълго време за дете.

fastuche и аз го имах този проблем, дори на моменти все още се проявява. Не мога да си спомня как го преодолях (все още не е напълно). Може би станах по-мнителна към себе си и по-трудно си позволявам да наранявам околните.
Но сега се възприемам като част от цялата Вселена и ако аз съм зле, тогава и Вселената ще го почувства. Същото е и с другите хора. Един човек на цялата Земя да е нещастен и останалите не могат да изпитат пълното щастие. За това е много важно да откриеш начин да бъдеш по-често щастлива, така и всички останали хора по-често ще изпитват щастие. Щом ти е трудно да си простиш не се стреми към прошката, а открий  личното си щастие и прошката ще дойде от самосебе си, няма дори да разбереш кога си си простила. 

Вела и аз съм на мнение, че къщите също усещат. Имало е случаи когато сме пътували и като погледна към някоя къща, усещам някакво приятно чувство. И си казвам в тази къща е имало много любов, сякаш самата къща си спомня за хората, които са живеели в нея.

ЧервеноВинце, благодаря!    
Честит празник и от мен!