За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

tonimar
 мисля си, че въпроса ти за щастието - нещастието, е свързан индиректно с въпроса на Марица

ще се опитам да обясня, но не знам дали ще мога: всеки човек има право да е щастлив, за да е щастлив, трябва да е в хармония със себе си, за да е в хармония със себес си трябва да изпитва любов, за да изпитва любов, трябва да ... -  всичко се върти в кръг( много образно казано)...така,ч е за мен щастие за сметка на чуждото нещастие е по скоро чувството за вина насъдено ни от обществото, обществените закони и въобще онова пречупване насила, започващо дори с първото "не"

Любовта е висша жертва на едно същество към друго същество.
Мъдростта може да нараства, мъдростта може да подобри качеството на житейския път, мъдростта може да бъде дадена от един отворен човек към друг отворен човек.
Любовта не дава кармична полза, защото любовта е един вид саможертва, себеотдаване, тя е противоположност на Азовото чувство. Ние никога не бихме могли да обичаме, ако след мистерията на Голгота, не бяхме осъзнали своя АЗ. Всъщност любовта е съизживяването на щастието на другия, като твое щастие. Тя-любовта се дава безвъздмезно.

звездичка , липсва ми всякаква кондиция! Надълго се опитах да обясня нещо, което ти направи с няколко думи... 

Дааа, пак стигаме до втълпеното ни чувство на вина. Ами така ще си се въртим в кръг, докато не влезем вътре в кръга и не достигнем центъра му - където ще се докоснем до сърцето ни.... 
/Пак асоциирах с Цветето/


Xylometazolin, много хубав цитат, благодаря! Само за саможертвата трябва да си помисля...

Но когато нашето щастие накърнява другия? А този "друг" в повечето случаи очаква своето щастие от нас, защото сам не го постига...

звездичка каза го с математична точност.Точно това исках и аз да обясня 
tonimar до този момент си представях житейският ни път като пътека къде права,къде криволичеща.С казаното в последния ти пост реших,че пътят ни всъщност изглежда като Цветето.Въртим се в тези кръгови шарки смятайки понякога,че попадаме в омагъосан кръг,друг път виждайки ясно перспективата,доближавайки се и отдалечавайки се от центъра,намирайки и губейки път....като с всяка изрисувана шарка се доближаваме към Центъра 

Мисля,че любовта съвсем не е това.Тя е сигурно единственото в момента не се сещам за друго чувство при което се изисква абсолютна взаимност.Без саможертва,без съжаление,без очаквания,без желание за притежание.Да,историята познава много саможертви в името на любовта,но дали това е любов?А когато я даваме безвъзмездно,но е нежелана от другата страна и оковаваме човека да е с нас,без да го иска,но за да не ни нарани....това е вече чувството за вина и съжаление...Любовта е свободен избор.Желанието за разбирателство и някакви компромиси са неминуеми,но това е далеч от правене на саможертва
Забелязали ли сте колко много търсим нашите половинки?Колко често оставаме излъгани,защото сме сбъркали,влюбването,привличането,приятелството,добротата,разбирането с Любов?Как търсенето на нашата сродна душа се превръща в една от главните нишки на смисъла в живота ни?А понякога може да се окаже,че с нашата друга половинка не можем да бъдем в ролите на мъж и жена...това също е интерестна тема по която да си говорим.Още по-сложно е когато в един и същи живот засечем две наши половинки...
Винце,не пропадай за дълго 

tonimar , не е цитат.
Нашето щастие не е любов, когато изпитваме любов, това може да предизвика в душата ни щастие, но само по себе си нашето щастие не е любов.
 Надявам се, че не бъркам, но предполагам говориш за дадена житейска ситуация, но е неизбежно да не засегнем изборът на свободната воля.
 Висшата форма на любов е да си щастлив от щастието на другия, независимо дали си облагодетелстван от това или не. Ако начинът на живот на другия не ни допада, но другият е щастлив от този живот, висшата форма на любов е АЗ да съм щастлив от неговото щастие.
    

dennis , добре е, че се намират хора с математическа точност! 

И аз така си представях житейския ни път,  dennis , дори с кръстовища! Но докато пишех, наистина направих такава асоциация с цветето! Сигурно защото наскоро си дадох сметка, че приемам Цветето по два начина: Единият начин от периферията му - към центъра, отвън-навътре. А другият - от центъра - към периферията, отвътре-навън.
Много хубаво си го написала! 


Xylometazolin , ти да не би да пишеш книги, я си признай бързо! 
Наистина помислих, че е цитат!
Съгласна съм с мнението ти за висшата форма на любов! Много ми допадна! 
Но мисля, че щастието и любовта са свързани и винаги когато едното е налице, е налице и другото. Защо мислиш, че нашето щастие не е любов? Аз съм щастлива и точно това щастие вътре в мен ме кара да изпитвам любов към всичко! Никога не съм предполагала, че мога да обичам всички високи отвесни скали, които ме обграждат наоколо! Виждах ги студени, виждах в тях бариера към слънцето... Вече не е така!

много точно,но  тази Висша форма на Любов се познава и постига само при наличие на хармония,вътрешна удовлетвореност и щастие,себепознание...тоест когато абсолютно си наясно и стабилизирал вътрешният си Мир.Не и със саможертва 
tonimar  

  момичета  

dennis , наистина много интересна тема! Смятам, че в по-честите случаи духовните половинки не са в ролите на мъж и жена. Но това не пречи на духовността По-трудно постижимо е, когато са мъж - жена...А тия дни си мислех точно за това - за нуждата на човек от духовна половинка. Ние, хората, имаме нужда да живеем в общество. Дали нуждата ни е породена от желанието за споделяне или взаимното поддържане на енергийния ни баланс с половинката? И какво става с развитието на човек, ако няма, все още не е открил своята половинка?

звездичка  Xylometazolin  tonimar  dennis, Благодаря ви!   

С всеки един ред, който е изписан от вас ми дадохте отговор на моя въпрос. Остава само да го затвърдя и да се доверя отново на Вселената. Дано само не се прояви пак онова

Зная кое е правилното - истината, защото ако живеем заради това да не нараним някого, това е лъжа както към него, така и към самите нас. По този начин не му даваме право и той да изпита своето щастие, защото и него може да го е страх от нещо - да не ни нарани, да не си развали монотонното ежедневие, сигурността, удобствата... Процесът както винаги е взаимосвързан. Просто този другият не го осъзнава или не си го признава.

Показала си на "другия" как се лети. От него самият зависи дали ще полети в небето. Но няма да събере смелост да полети волно ако си мисли, че не може да лети без ти да го пазиш и подкрепяш. 

Изисква се огромна смелост и изправяне срещу всички нападки, които ще се чуят от страна на близки роднини и не само... Но...

пак съм аз , но едва  ли толкова близко до математиката

според мен избора на половинка,не е толкова до Любов, колкото до карма. това, което тряба да научим. това, за което сме дошли! понеже в повечето случаи с партньор сме повече време отколкото с родителите си! или ако има смяна на партньора отново е съпроводена с учене на някакъв урок
в повечето случаи, да се достигането до Любовта  изисква много промени, катаклизми дори
 и затова си позволявам да перефразирам въпроса на тонимар
И какво става с човека, ако не се вгледа в себе си и не осъзнае какво трябва да научи от човека, с който живее?

Passiflora, щастлива съм, че достигна до отговора, който търсеше! 
Много се радвам, че по един или друг начин успяваме да си помагаме и го правим от сърце!
Отново си написала много истина и много хубави неща!

Аааах, и аз дълго време писах за летежа!  Точно така - можем да дадем криле, да тласнем към полет някого, но не и винаги да го носим на гърба си! Дори за него самия не е добре да е зависим от нас!

А нападките - да, ще ги има! И вменяването на чувство за вина - също. Но... Това е част от борбата за своето щастие! От борбата за нашата свобода на избор! Само за хората, които рискуват се отварят вратите на Вселената! 

Защо трябва да се чувстваме виновни заради желанието ни да бъдем щастливи?! Ако целият ни живот е подчинен на нечии чужди интереси и потребности... къде оставаме НИЕ?

Звездичка, математиката и в малките часове не ти изневерява! 
Да, може би е кармична връзка. Поне в много случаи първоначалната Любов бързо се изпарява, което ще рече, че не е била истинска любов. Важното е след като си научим урока, да продължим напред по начина, който ни се иска!

Моят отговор на твоя перефразиран въпрос е следния: Нищо! Ако човек не се вгледа в себе си, няма начин да научи нищо! С него нищо не се случва. Той просто остава на същата точка, със същите проблеми, желания, мисли, копнежи... И от време на време пита Бог защо винаги го забравя...

А нещата и информацията, които споделяме тук помагат на мен във вътрешното ми вглеждане!
Благодаря ви! 

Все си мисля че "нападките",обидата ...всичко опира до нас самите и контрола    т.е. начина по който интепретираме нещата 

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”М.Ганди


Успешна седмица   

Момичета  Благодаря на всички за написаното!И аз също си изяснявам много неща за себе си,разбирайки написаното от вас.
Passiflora поздравявам те за невероятната скорост с която изясняваш вътрешният си Мир  За нападките и обидата...Ето например сега докато четях си мислех...ти имаше избор да се обидиш на това което сме писали или да споделиш своето мнение по темата,мислейки и по казаното.Ти избра вторият вариант...същото е и с нападките от хората.Могат да те засегнат силно,а можеш да им покажеш че разбираш техните опасения и да ги накараш да се поставят на твое място ,за да те разберат както ти много умело знаеш да правиш 
Звездичка имаш рядкото качество да си много точна в изказа дори в малките часове  Съгласна съм за Кармата с теб,но също потвърждавам мнението на tonimar,че тази любов свършва в един момент,научили сме урока си и ни се налага да направим избор.
Сетих се как романтично бе описано от Паоло Куелю в книгата му Брида ,как се познава нашата друга половинка...по искрящият поглед и светещата малка точка над лявото му рамо 
Според тази история нашата друга половина се е получила от разделянето на нашата душа на две.Тази наша друга половина носи спомените ни за това,че сме били едно цяло...затова чувстваме,мислим еднакво...усещаме силна любов и копнеж да прекарваме времето заедно.Тази наша друга половина може да се окаже наш Учител,приятел,дете,баба,а понякога може да се разминем във времето с нашата друга половина .
Сега ще ви напиша един кратък откъс от книжката който харесвам много.

Хората си подаряват цветя,тъй като в цветята е скрит истинският смисъл на Любовта.Който се опита да притежава едно цвете,ще види красотата му да увяхва.Но който просто съзерцава полето ,ще го има за винаги.Защото то е свързано със залеза,с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта....Разбрах че никога няма да бъдеш моя и затова ще те имам завинаги.Ти беше надеждата в самотнит еми дни,тревогата в дните ми на съмнение,увереността когато бях изпълнен с вяра.Тъй като знаех,че моята друга половина един ден ще дойде,само защото бях сигурен че те има продължих да съществувам.Ти дойде за да ме освободиш от робството което сам бях избрал.За да ми кажеш ,че съм свободен.Разбеах че те обичам повече от всички жени в живота си,повече отколкото обичах жената отклонила ме към гората.Винаги ще помня ,че любовта е свобода.Трябваха ми толкова години да науча този урок.Този урок ме изпрати на заточение,но ето,че сега ме освобождава.


Desss Благодаря!Успешна седмичка и за теб   

Когато човек започне да учи,той никога няма ясна представа за препятствията.Целта му е размита и илюзорна:стремежът му неустойчив....Учението винаги се оказва не такова ,каквото се очаква да бъде.Всяка стъпка е нова задача и страхът,който човек изпитва расте безжалостно.
-Какво става с човек ,който се страхува?
-Нищо,освен че той никога няма да се научи и да стане човек на Знанието.
-А какво трябва да се направи,за да се преодолее страхът?
-Отговорът е много прост:да не избягаш.Човек трябва да победи страхът си и въпреки него да направи следващата стъпка в обучението,и следващата,и още една.....

Когато си отговорим на един много важен въпрос ще знаем дали сме поели по правилният път.

Има ли твоят път сърце?
Всички пътища са еднакви:те не водят никъде.Те ни водят през храсталаците или в храсталаците.Ако има твоят път Сърце,значи е добър,ако няма значи е безсмислен.Единият път прави пътешествието по него радостно;колкото и да скиташ ти и твоят път сте неразделни.Другият път ще те накара да проклинаш живота си.Единият път ще ти даде сила,другият ще те унищожи.

Кастанеда