Проблем в ДГ

Благодаря за съветите!
Току що майка ми говори със сестрата , значи детето наистина е проблемно , но Директорката го правела от жал , защото в никоя друга градина с такова досие нямало да го приемат и ще цитирам думите:
"Трябва да го избутаме до край"
Имали семейни проблеми , та кой няма? Не искам детето ми да страда по този начин и аз работя почти денонощно и си гледам сама детето , но искам да му осигуря поне нормално детство.
Ще чакам утре за среща с Директорката , бих желала и с майката да поговоря преди всичко , но тя не се весва в градината.

Не е хубаво, че имат семейни проблеми, но директорката като се прави на състрадателна да се заеме да го стегне, да потърси помощ, ако трябва

Синът ми се оплаква от 1-2 деца, сега само от едно, но нещата виждам как се успоковат

Чудесно е, че директорката е толкова състрадателна, но не смятам, че това трябва да е за сметка на всички останали деца. Смятам, че мнението на Франческа Салиери е добро, което не означава да не правите подписка и да не се разправяте с директорката. Според мен, линията ви на поведение трябва да е такава - оказвайте натиск, но не върху детето и родителите му, а върху персонала. Тяхна работа е да се справят с всякакви деца. Ако нямат ресурс, да търсят допълнителен - консултация с психолог, с някой, който да им каже как да работят с такова дете и т.н. Детската градина е длъжна да осигури безопасност за децата ви, това е първата й работа. Успех!

Само като прочетох каква е била реакцията на бабата ми става ясно, че промяна в поведението на момчето трудно може да се направи при тези обстоятелства. Добре е да се извикат родителите и да се разговаря с тях.

Най-после прочетох едно наистина разумно мнение, относно този проблем. Франческа   
Агресията при 3,4,5,6 - годишните деца, често е вик за помощ. Тези деца имат някакъв проблем и чрез агресията си го показват. Детската градина е мястото, където този проблем трябва да бъде идентифициран и да се направи всичко възможно да се разреши, преди детето да тръгне на училище, където нещата се усложняват в пъти. Какво се получава на практика? Щом в една група има такова дете, родителите на останалите веднага се съюзяват и хайде да направим нещо. Какво? Ами да го изгоним. Да, това е най-лесното. А, после? Същото това дете, отхвърленото, нежеланто "гаменче", достатъчно озлобено и израстнало с какви ли не обиди по негов адрес, вживяло се в ролята на лошия, се оказва съученик на вашето дете. Тогава разбирате, че проблема се връща към вас като бумеранг, но с още по-голяма сила. 
Също така, друга заблуда е, че агресивните деца винаги са продукт на лошо възпитание или липса на нормална семейна среда. Не е така. Може да става дума за нарушения на ЦНС, за хиперактивност, за емоционални разстройства и т.н.
Всеки родител е загрижен за детето си. На никой не му е приятно детето му да бъде тормозено от други деца. Но, вместо да гоните проблемните деца, заемете се с това да научите децата си как да се справят в такива ситуации. Говорете с родителите на тези деца. И ако не може да им помогнете, то поне не им пречете. Не всички родители на агресивни деца са незаитересовани, безотговорни и невъзпитани грубияни. А, може би те страдат повече от вашите насинени или одраскани деца?

Tonita, аз пък благодаря, че някой разбра това, което написах.
Но представи си, че пишещите в тази тема сме родители на деца от една и съща група. Е, само аз и ти сме на едно мнение, че трябва да се помогне на това дете, а защо не и на неговите родители. Останалите вече направиха подписката и "изритаха" детето от групата.
И дори не дадоха шанс на това дете да промени поведението си.
 

За съжаление тези разговори не винаги имат ефект. Имали сме подобни ситуации и първо при родителите съм отивала. Уви, разговорът с майката даде нулев резултат. Единственото, което каза беше "Той вкъщи се държи още по - лошо" и хукна след детето. Таткото пък на другата сутрин ми отговори: "Каквото кажеш, това ще го направя. Пребивам го от бой и пак няма ефект". Аз го гледах ей така  Попитах го дали са се замисляли да потърсят помощ от специалист и отговорът беше: "Ние не можем да се оправим с него, та някой друг ли?".

имах подобен проблем с моя син . в първа група беше започнал да хапе децата . постоянно си носеше играчки от вкъщи , които не винаги връщаше . естествено заваляха оплаквания от него . със съпруга ми му обърнахме внимание в къщи , искахме да разберем какво се случва с него . но единственото нещо , което направихме е да ни обръща гръб и да мълчи . в този период се бяха сменили няколко учителки , които естествено нямаха обяснение какво се случва , за да има ухапани деца , но знаеха , че той е виновен "защото е с една глава над останалите ".помолих приятелка детски психолог да разговаря с него , и успяхме ! оказа се , че той си "брани " играчките и се защитава от останалите деца по този начин . попитах поредната учителка има ли нещо вярно , но отговор не получих . попитах и родителите на едно пострадало дете защо се е случило - все пак детенце трябва да им е споделило , но нъцки. и така един ден отивам да взема малкия , засичам се с майка на една от жертвите , отваряме вратата и какво да видим - сина ми на земята  , а около него 5 момчета, включително и нейното , го ритат и бият , а той се свил и си стиска количката . питам какво става , а те ми отговорят ,че той не си давал играчките и те затова го бият! учителката излиза и започва да се кара на сина ми , защото всички деца плачеха в тоя момент !!!! може да се досетите на какво я направих ! е продължих с терапията на моята приятелка и сега имам едно добро дете , което си споделя играчките .след разговор с другите родители , разбрах , че и техните деца са го провокирали някак . вече нямаме такъв проблем слава богу !  май само с контакт с родителите може да се постигне нещо , стига са ги е грижа за децата им.

Да, трудно е да признаеш, че детето ти има нужда от психолог. Със сигурност, обаче, с бой не се получава. 
Моето дете също има проблем с контрола на емоциите. Твърде импулсивен е и това му създава проблеми в общуването с другите. Какви ли не възпитателни подходи приложихме и резултат нямаше. Накрая се консултирахме със съответните специалисти. С общи усилия и много търпение, нещата потръгнаха. Спорта също доста му помага за изразходване на енергията в правилната посока. Вкъщи вече си държи добре. Сега остава и в детската градина да се оправят нещата.
sonik_f, "филма" с провокациите и ние сме го гледали. Моят, както е импулсивен, само някой да го подразни и сътворява някоя простотия. Но, дразнители винаги ще има. Той трябва да научи докъде е позволено и къде трябва да спре. Сериозно работиме по този въпрос.

аз съм доволна от разговорите със специалист . много кофти ми стана , като си разбрах , че имам проблемно дете и доста ми костваше да помоля за помощ приятелката си  , но резултат има . вече споделя повече и знае , че сме приятели . вече не хапе децата и е по - спокоен . сега е за пример, и даже казва стихотворения пред цялата група без да се притеснява .

агресивните деца... обикновено стават такива защото са обект или свидетел на домашно насилие  и агресия в семейството,

каквото и да е : можете да сезирате отдела за закрила на детето за потенциално дете в риск /изводи въз основа на поведението му/
това поведение е вик за помощ но и глас в пустиня
те да се задвижат, да пратят психолог в групата да го понаблюдава, те знаят как да подходят към родителите, а и учителките сигурно също им е писнало и ще съдействат да се омиротворят нещата.
не можете да накарате самите родители да отидат или да го заведат на психолог.

Много правилно, това даже е най- умният ход и според мен. Директорката след като е състрадателна, не страда ли за вашите бити деца?

Много обичам генералните заключения. Всички под един знаменател. Всички агресивни деца са лошо възпитавани. Всички кротки деца живеят в нормална среда. Да, ама не.
Едно си знае баба, едно си бае.

С това изобщо не мога да се съглася. Познавам дете, което е агресивно, но съм убедена, че не е свидетел на домашно насилие в семейството. Дори рядко му се карат и на него. Не може всички да се слагат под един знаменател.

В детската градина на мойто дете има психолог и когато учителките видят нещо обезпокоително в поведениета на едно дете задължително се консултират.