Кой е Бог? И дали наистина го има?

Не знам кой е Бог. Не знам дали наистина го има. Но му крещях, когато изгубихме малкото си ангелче. Питах го защо ни причинява всичко това. Искам да го видя. Да му кажа колко е несправедлив и жесток. Да му кажа че няма право да отнема дечица от семействата им и да твърди, че е милостив. Не искам причини, не искам обяснения...Искам само да спре да го прави. Искам да го помоля да пази малките душици. Искам да не се случват тези неща.
И моля ви, стига сте пробутвали това със съдбата дето сами си я ковеме...Ако беше така нямаше да има Родители претърпели загуба.
Така че не знам къде е Бог и какво прави, но определено не се справя добре и със справедливостта и милостивостта...

ВЯРВАМ ЧЕ БОГ ИМА , ЗАЩОТО СЛЕД ВСИЧКО ПРЕЖИВЯНО, МОЕТО АНГЕЛЧЕ СЕ ВЪРНА!ТРЯБВА ДА ВЯРВАТЕ  В НЕГО!

И аз дълго време Му бях сърдита. Много сърдита и гневна - избягвах храмовете Му, а като минавах покрай тях, говорех с Него и Го упреквах за това, което ми стори.
Сега съм Му благодарна, че върна радостта в живота ми, постигнах хармония с Него, но дали с Него или със себе си?
Какво е Той? За мен е моята душа.

Въпреки всичките изпитания които преживях,и въпреки болката която нося в душата си аз не спирам да вярвам в Него·
Вярвам в прераждането, вярвам в силата Божия и мисля че няма нищо случайно в живота ни·
Чета книга на такава тематика в момента и знам че край всъщност няма.....
остава ни обаче болката с която трябва да се справим след загубата, докато дойде момента да разберем че живота ни тук е един миг, който ние трябва да извървим и след края на този миг отново ще бъдем там някъде с хората които обичаме и които сме изгубили.....
Вярвам че там всъщност е нашият дом....

Aко найстина ТЕ има-защо ни причини всичко това?
Не може децата ни при теб да са по-добре!
Ако наистина ТЕ има-защо го направи?
Не съм ти сърдита-не вярвам,че си справедлив и всесилен
Не вярвам в ТЕБ и не мога,и не искам да ти простя...

 
Бог не се нуждае от нашето позволение да съществува!

Ако тръгнем да спорим по темата-има ли Бог или няма-до никъде няма да стигнем.
Въпроса е друг->
Защо все някой трябва да ни е виновен за нещата които се случват в живота ни?
Винаги най-удобния е Бог.
Когато се случи нещо лошо, веднага намесваме Бог, а колко рядко го намесваме като ни се случват прекрасни неща?

Всеки има проблеми в живота си, и аз съм претърпяла загуби-но това не ми дава правото да роптая против БОГ ( които ако действително съществува, ще ми свети маслото като умра  )

Моята вярва е че Бог е там някъде...той ни гледа и пази семейството ми-и ДА случват се неща които не са по моя план, НО ако някой си беше направил труда да почете малко от книгата на Бог-а именно Библията(която Той е оставил за разясняване) щеше да му светне че НИКЪДЕ в библията не е написано че нашата представа за Справедливост-съвпада с Неговата!

Един ден ще се изясни всичко!
Има 2 вероятности- всичко за Бог и библията да е лъжа или всичко да е истина! Ако е лъжа-ок, нека си руптаем и да се 'борим с вятъра', НО ако е истина??? Ако е истина???

Какво правим, а?

Съжалявам за загубите ви, за всичките дечица. Не мога да си обясня защо умират децата-но аз съм просто човек, и моя ум не може да схване тези неща...Бог знае със сигурност, и аз му вярвам!

...

Затова, бойте се от Бог и вярвайте в него, иначе ще ви "свети маслото, като умрете".

Мама на Емма, не мога да приема Библията за окончателен източник на информация, най-малкото, защото текстовете в нея са подбрани 400 години след смъртта на Христос чрез гласуване на конференция.

Права си, че не знаем в какъв мащаб получаваме справедливост. Вероятно един ден ще разберем. А ако е истина и Бог наистина съществува, то той ще е всеблаг и милостив и ще ни прости. Така, както родителите прощават грешките на децата си.

Хайде пак на философска вълна.
Кой е Бог? Има ли го?
Не знам кой е, за всеки е различен. Усещането за него е различно. По тази земя има много хора, има много вярвания. Всеки е прав да се уповава на своята си вяра, в своя Бог. Всеки има нужда да вярва в нещо, та било то и в собствените си сили. В крайна сметка всеки (поне сред пишещите тук и доколкото ги познавам) вярват, че трябва да постъпват добре. Това е важното.
Прекалено дребни сме, за да можем да си обясним много неща. Но постъпваме според разбиранията си.
Да, мама на Ема. Не си задаваме въпросът кой е виновен, когато сме щастливи. Но едва ли натрапваме и мнението си. Едва ли развяваме назидателно пръст пред тези, които се колебаят във вижданията си заради изпитанията, през които минават. Не това е начинът да се възвърне отново вярата в едно разбито сърце.    
Библията не е Бог, попът в кварталния храм не е връзката с Бог, пасторът не е Бог. И жрецът не е, и моллата, и мюфтията не е.
В човека до нас можем да го открием, в малчугана на детската площадка, в дървото, покрай което минаваме всеки ден.    

За 'светяването на маслото', пуснах усмивчица след израза, за да можете да разберете че го казвам леко на майтап..явно не се разбра.

За Библията, не знам дали си я изучавала някога, а и не ми се спори-дадох мнение по темата-за жалост не съвпада с повечето мнения, но това е.

Не можем да бъдем 100 % сигурни че Бог ще прости всяка простотия, ако ние не сме го помолили за това, а мястото за молитви е тук на земята, когато издъхнем ще е прекалено късно.

Надявам се разбираш че не желая да споря, просто мнението ми се различава от вашите и държа на него-нищо не налагам   

вярвам в едно - живота не е щастие и безметежност
той е дълъг и труден път на обучение...понякога и жестоко, но обучение
от нас зависи как ще приемем своята роля - като учещи се или като жертви...от нашите избори зависи и бъдещето ни - за мен вяарваща и в кармата - далеч по-далечно от обозримото ни бъдеще

Това мнение ми хареса и ми е близко, но не съм съгласен с формулировката на първото изречение. В мен то звучи по-скоро така:

Живота е щастие и магия!
Представата ни, че трябва да го изживеем безметежно унищожава и двете...

Скъпа мама на емма, като философ по образование и призвание смея да твърдя, че прочетох и Библията, и Корана, и Талмуда ивсяка една религиозна книга и книжчица, до която съм успяла да се докопам. Не можете да си представите колко много си приличат, като идеология, като послание, дори и като притчи. Едни исъщи истории, но с различни имена на "главните герои". Факт е, че това са първите написани и ефективни закони, успяли да управляват масите. Факт е, че са се утвърдили като закони точно защото са ефективни. Факт е, че във време, когато науката не е била толкова напреднала всяко "необяснимо" нещо се е обяснявало с Бог, независимо какво е името му. Факт е, че всяка една от "основните" религии се е утвърдила, защото е била угодна на управляващите... Защото царя е пръв наместник на бога на земята и бог говори на хората чрез царя. Днес обаче ако някой спомене, че чува "гласа божи" ще го пратим в психиатрия... Нека помислим над това. Всеки има своята вяра и всеки възприема вярата по различен начин, но НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДАНИ НАЛАГА В КАКВО И В КОГО ДА ВЯРВАМЕ. Живеем във време, в което расата, религията и начина на мислене не са престъпление (и слава богу за това ) - така и трябва да бъде. Нещо друго - БОГ СЕ НУЖДАЕ ТОЧНО ОТ НАШЕТО ПОЗВОЛЕНИЕ ДА СЪЩЕСИВУВА и аз не му позволявам да съществува в моя свят. Нямам нужда Бог да ми е виновен за всичко... Нямам и нужда и бог да ми "светне маслото" (не ползвам друго освен плажно) и не смятам, че бог има право да има отношение ком МОЕТО МАСЛО. А НА ТЕБ МАМА НА ЕММА ПОЖЕЛАВАМ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ НИКОГА ДА НЕ ИЗПИТАШ БОЛКАТА ОТ ЗАГУБАТА НА ДЕТЕ...

Аз не мога да повярвам в Бог!
Лично за мен това са просто думи -Вяра, Бог, Светлина, Надежда - аз нищо не усещам - нямам онази опора, която би трябвало да имам.
Какво би трябвало да чувствам, ако имах бог?Ако той беше в мен?

Вярвам само в себе си, че ще успея да вървя през живота, каквото и да ми е отредил.И да отгледам другите си двама сина.

Бог е една измислица за мен - форма на успокоение, на надежда.

За себе си лично мога да кажа, че няма повече светлина, щастие, успокоение.
За много, много години напред.

                            Мили момичета,мили майчета със кървящи души  
 Изчетох почти чялата тема със свито сърце, болка и съжаление. Съжаление за това,че повечето от вас се гневят на Бог, обвиняват Го или Го отричат напълно.
   Дано ме разберете правилно : Не, не ви осъждам,...и разбирам болката ви,защото и аз съм я преживяла и знам колко дълбока е тя.  Пак ще кажа- не ви осъждам, само ще споделя с вас как аз реагирах когато при катастрофа изгубих 5 годишното си момченце. Ужасът който изживях е още в мен,макар че минаха 10 години от онзи ужасен следобед когато моето слънчево момченце си отиде от живота ми.....Тогава не обвиних Бог, не го похулих, не попитах:" Защо Господи?..."   Бях чела библията и християнска литература и бях наясно,че не Бог причинява болестите,страданията,мъката и сълзите ни, а един,"който е от край време човекоубиец" и който изпитва огромно задоволство, когато ние приписваме всички злини,които ни сполитат, на Бог.
  Да,Бог понякога допуска страдания в живота ни,но не Той ги причинява!
   В онези страшни часове и дни оцелях единствено на вярата си в Бог,който ми даваше увереност посредством библията, че един ден отново ще прегърна детенцето си,за да не се разделяме никога повече. Ако не беше Бог и хората,които бяха неотлъчно до нас и скърбяха и се молеха за нас, или да съм полудяла от скръб(буквално) или да съм сложила край на злощастния си живот-казвам го напълно сериозно.
   Знам,че за повечето от вас ще прозвучи налудничаво и едва ли ще ме разберете,но тогава намерих сили да кажа като страдалецът Йов: "Господ даде, Господ взе, да бъде благословено Господното име! "   Сега имам 2 прекрасни дъщерички,които са моята радост и гордост и които Бог ми подари. (много от нещата,които пиша в момента вече съм споменавала в" нека се представим и още нещо" но сметнах за необходимо да вмъкна и тук)
     Вече привършвам, само искам да ви насърча със следното,което вече знам от опит :  
  Когато Бог допусне или отнеме нещо от нас, ако не роптаем,после благославя двойно.