Публикувана: 19 фев. 2009, 20:46 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2009, 22:38 ч.

Как се отнасят към вас хората, които знаят за Проблема???

11 956
158
1

# 15 23 фев. 2009, 11:04 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: Dreаming в сб, 21 фев 2009, 22:34

Хората обичат да слушат (четат) за мъката и болката на другите.
Хората обичат да разнищват проблемите на околните и после да те клюкарят по кафетата.
Нима не познавате такива индивиди???
За съжаление форумът се превърна в един огромен клюкарник, и зад всеки ник нейм те дебне някой познат, който после ще те изкоментира с прятелки.
Преди тук поне можеше да си излееш мъката, вече не..........

Права си. Сигурно помниш, че си смених профила веднъж заради такава случка. Е, пак ме надушиха хиените. Mr. Green

Нищо, тя простотията по хората ходи. Няма от какво да се срамувам, нито какво да крия. Да четат и коментират. Едно е сигурно - колелото се върти....
Важните неща - на ЛС. Wink

# 16 23 фев. 2009, 11:10 ч.

Мнения: 278

Мислех си, че проблемите се решават когато се говори за тях. Все някой може да помогне със съвет или с нещо друго. Но наистина много злобни хора има, като че ли се радват на нещастието ми, чувала съм и приказки от рода на: Тя си го засужава. Не ме притесняват хората във форума, притесняват ме много близки прителки които ей така изведнъж решиха, че не съм достойна да им бъда приятелка. Никой не е застрахован от нещастия, защо трябва да има такава злоба?!?

# 17 23 фев. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: zorika в пн, 23 фев 2009, 11:10

Погледни от другата страна. Нашите проблеми се оказват един чудесен тест. Тест за връзката, тест за приятелите и познатите. Също и възможност да изчистим живота си от боклука - в отношенията си, в средата си, в схващането за живота въобще. Когато аз го направих, започнах да дишам по-леко. Животът ми стана по-прост и по-богат. Щастлива съм с онова, което имам. Винаги си спомням думите на съпруга ми в деня, след операцията - " Онова, което има между нас, е най-ценно. Мнозина не го постигат за цял един живот."
Никога не ме е интересувало хорското мнение, още повече сега, когато оценявам важните неща в живота си. Peace

# 18 23 фев. 2009, 12:19 ч.

_Hope_ , думите на мъжа ти са истината, която доста хора никога няма да докоснат и усетят.
Нека хората говорят каквото си искат, важното е до нас да има силни половинки и истински приятели, които да ни подкрепят в трудните мигове, защото с тях ще посрещаме и щастливите след това. Hug

# 19 23 фев. 2009, 12:31 ч.

София
Мнения: 260

Ние не сме споделяли на родителите, нито на близки. За добро или за зло повечето ми приятелки забременяха и родиха едва миналата години т.е. на около 33-35 год. Единствените подхърляния "Айде до кога ще чакате за бебе" са били от роднините, а то е ясно , че 10 години надали чакаме , а просто имаме проблем... Нямам подкрепа от майка ми, така че не съм я информирала за начина по който забременях, защото очаквам забележки за вина и какво е трябвало да се направи. За да не си създавам допълнителни нерви предпочетох да не казвам. Само двама-трима приятели със същите проблеми знаят и взаимно се подкрепяме.
Дано Господ да даде на всяка жена която желае детенце, да го има по един или друг начин!

# 20 23 фев. 2009, 12:36 ч.

Мнения: 90

Аз съм споделила само с най-близките си хора, пред които не можех да сдържам сълзите си, като разбрахме за проблема. Те ме разбират и подкрепят и въпреки, че съм чувала много коментари от типа на "успокой се и ще стане" не им се сърдя, защото знам, че не са казани с лоши чувства. Може би и те не знаят как да реагират. Съпругът ми каза на техните, когато за пореден път си изплаках очите след подмятане на реплики какво чакаме още и т.н. От тогава за тях темата е табу.
Истина е, че избягвам приятелките си, когато се събират с децата. Просто не мога. Надявам се да го преодолея.

# 21 23 фев. 2009, 14:59 ч.

Мнения: 1 732

не сме споделяли с родителите ни,но те са умни хора и се сещат,но никога не са ни питали нищо,ако аз реша да им кажа.имаше подхвърляния от недотам близки приятелки,но всичко с времето си.хората около нас разбраха че има някакъв проблем и вече не задават глупави,безмислени въпроси.от мъжът ми получавам най-силна подкрепа и това за мен е най-важно,данък обществено мнение не плащам.да се радват другите,че това не им е до главата,а всичко им е наред и имат деца!а за децата на приятелките какво да кажа....обичам ги всичките и не ми пречи да се събирам с тях,даже ги и гледам по някой път,все пак до миналата година бях детска учителка.и така стерилитета не е болест,простотията е болест и ходи по хората!

# 22 23 фев. 2009, 19:18 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Като ви чета се убеждавам, че съм голяма късметлийка. Всички с които общувам всекидневно или просто по-често знаят за проблема ми. Никога не се крили бременностите и децата си от мен. Никога не са ми подмятали злобни реплики в лицето. Зад гърба ми може и да е имало не ласкави коментари, но със сигурност не и от хора на които държа и са важни за мен. Другите просто не ме интересуват. И така - живея си живота и не обръщам чак толкова внимание на това кой какво може или казва. Все пак никой от тях не ми е в къщата. А подкрепата от близките е много важна поне за мен и се чувствам добре че я имам. Пожлавам на всички вас такива приятели. А онези другите - не са били истински, не си струва да скърбите за тях.

# 23 23 фев. 2009, 21:38 ч.

Мнения: 26

Ами за проблема знаем само аз и милото, не мога да се пречупя да споделя с никого. За мен това е много лично нещо, където други нямат място, особено пък и когато в 99 % от случаите реагират абсолютно неадекватно.
Учудвам се как хора зрели, интелигентни и образовани говорят първосигнално от типа: ама какво още чакаш, дете след трийсет не се гледа лесно (все едно съм в предпенсионна възраст), стига с тази работа, тя няма да избяга, сякаш аз съм си го избрала. Нямат ли поне малко акъл да се сетят, че нещо не е наред?? Все ми е на устата на поредния идиот, който ми каже, че няма какво да чакам и че съм "одъртяла" вече, да отговоря: ами, добре, ама ми кажи как да си оправя яйчниците, така че да не приличат на лунни кратери, да имам поне една качествена овулация, аа - и ми изликувай Хашимотото - на секундата зарядвам егоизма и кариеризма си и ще се прежаля и ще взема да родя Laughing

Дали няма да се почувства тъпо? Но пък имам вас и макар че само чета и сега за пръв пиша, срещам знание и успокоение и съм ви много благодарна, момичета! И все си мисля, че ако най-накрая и при мен се случи чудото, няма да се оплаквам за филми и маникюр и прочее тъпотии, ама знам ли smile3503

Най-искрено и от сърце ви желая да се сбъдне мечтата ви - сигурна съм, че ще бъдете страхотни майки!

# 24 24 фев. 2009, 01:44 ч.

Мнения: 256

Момичета, не съм една от вас, но искам само да ви кажа, че проблема се състои в това, че обществото няма социален модел, който да следва в такива ситуации и затова се стига до неприятни развръзки.

Живея в страна, в която всеки открито говори за това, обществото сякаш е дозряло да не бяга от този проблем.
Искрено се надявам в България скоро да се случи същото и да има адекватно отношение- медицинско, социално и психологическо за двойките с репродуктивни проблеми.

# 25 24 фев. 2009, 09:27 ч.

Мнения: 212

Хората, които ме обичат и държат на мен, винаги ще ме разберат и ще направят всичко за да ми помогнат.За което съм им благодарна. Но наскоро ми се случи един много близък за мен човек,да изтърси по адрес на една жена,думата- "Ялова"... немога да опиша какво ми става от вътре като я чуя тая дума #2gunfire

Направо побеснявам,настръхва ми косата,нямам думи! В крайна сметка говориш за хора не за крави!

# 26 24 фев. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 186

Цитат на: Dimi666 в вт, 24 фев 2009, 09:27

Направо побеснявам,настръхва ми косата,нямам думи! В крайна сметка говориш за хора не за крави!

Още преди години, когато още не съм и помисляла за деца, когато чуех да нарекат така някого, ми ставаше гадно и мъчно. Грозно е, и само човек безсърдечен и груб може да използва такива думи! Силно се надявам някой да не ме нарече така, защото това много би ме обидило!

# 27 27 фев. 2009, 23:56 ч.

Мнения: 271

Около мен приятелките ми с малки деца ме разбират до някъде и подкрепят. Лошото е, че аз не се вписвам някакси вече при тях и ми е болно от което. Започнах малко по малко да ги избягвам. Те са много мили, но аз нямам сили да съм около тях. Нямам сили да се усмихвам и да си давам вид, че всичко е наред, че следващия месец почваме нов опит и вярваме, че ще стане. Не, не е наред, защото съм напълно наясно, че може и никога да не стане. И докато аз минавам през опрации, стимулации, ин витро, надежди, неуспехи - техните деца ве4е пораснаха. А аз междувременно се чувствам половин човек. Майка ми и баща ми знаят....той не говори за това, а тя ми казва : "спокойно де, ще стане, къде си се разбързала толкова Shocked

" Как да реагирам аз на това. Единственият, който ме разбира истински и подкрепя е приятелят ми. А също и една приятелка, която срещнах в този форум, благодаря ти, че те има bouquet

# 28 1 март 2009, 15:42 ч.

Мнения: 94

И аз се убедих, че хората без подобни проблеми е трудно да ни разберат, но ми става много тъжно, когато чувам от много много близък мой човек коментари от рода:"Така е трябвало да стане", "Ела при нас да прихванеш(бебе) smile3555

, или "Трябва да си намерите помагач" #Shocked

. А като споделих, че почти всяка седмица пътуваме по 600км. за да ходим по лекари и изследвания и ми каза "И кво?"Все едно си ходим на разходки и нямаме никакви грижи.Опитвам се да не обръщам внимание и го приемам просто като неспособност за адекватна реакция.Всичките ми приятелки също са запознати със ситуацията, но понякога прекалено многото въпроси, някои от които са просто за да се попита, а при други изобщо не се вниква в същността на въпроса, който те самите задават ми дотягат.Все пак мисля, че аз трябва да започна темата, ако иакам да говоря за това.А от свекърва ми също съм чула, че съм имала некачествени яйцеклетки, че при такива проблеми е виновна жената, докато при мъжа се открива проблем само във 2 %от случаите.А също и че проблемите ми са заради високите токчета, които нося Crazy

, а уж е умна жена.
Всъщност аз не исках да споделям с никого, но от непрекъснатите подпитвания и директни питания поддадох smile3538

ама нали все пак ми бяха близки.

# 29 1 март 2009, 16:44 ч.

Мнения: 975

Аз отдавна спрях да споделям и разказвам на "приятелки"къде ходя,какви изследвания правя и изобщо за проблемното забременяване.Разбрах ,че от една страна няма да ме разберат,а от друга ,че ме дразнят необмислените им въпроси и препоръки ooooh!

.Имам приятелка минала по този път,тя забременя и роди ,а сега не пропуска да ми подметне ,че лекаря ми не си разбира от работата-ужас..Само с майка ми споделям вече.

Препоръчани теми

Безплатна консултация със специалист по репродуктивна ендокринология

ИКСИ на естествен цикъл

Статистика възраст

Антиспермални антитела

Причина:

Причина: