МИЛИ МОМИЧЕТА,БОЛНО МИ Е КАТО ЧЕТА ВСИЧКО ТОВА.ИСТИНАТА Е,ЧЕ КОЙТО НЕ Е МИНАЛ ПО ТОЗИ ТРУДЕН ПЪТ ЕДВА ЛИ ЩЕ НИ РАЗБЕРЕ.ДОРИ ДА Е СЪПРИЧАСТЕН И ДА НИ ОБИЧА.БОЛКАТА СИ ОСТАВА У НАС.ВСЕ ПО-РЯДКО СПОДЕЛЯМ КАКВО МЕ МЪЧИ-ОТ ЕДНА СТРАНА ЗА ДА НЕ ЗАТОРМОЗЯВАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ,ОТ ДРУГА-ЗА ДА НЕ СРЕЩАМ НЕАДЕКВАТНИ РЕАКЦИИ.ЛОШОТО Е ,ЧЕ ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ЗАТВАРЯМ В СЕБЕ СИ.ДОСЕГА ВИНАГИ СЪМ СЕ РАДВАЛА НА ВСЯКА БРЕМЕННА ЖЕНА,КОЯТО ВИДЯ НА УЛИЦАТА,НО НАПОСЛЕДЪК СЯКАШ НЯКАКВО МАЛКО ДЯВОЛЧЕ МЕ ГРИЗЕ ОТВЪТРЕ....
- Публикувана: 19 фев. 2009, 20:46 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2009, 22:38 ч.
Как се отнасят към вас хората, които знаят за Проблема???
Абсолютно никой не знае,че си правим бебе,камо ли,че имаме проблем(т.е.че аз имам проблем)!Всеки път като се сетя за това,се благодаря,че устисках и не разказах на никого,че ще се захващаме за работа.Единственият плюс в нашата ситуация е,че аз съм сравнително млада за деца,според съвременните разбирания и никой не ме пита "айде,няма ли да има бебе" или други тъпизми.Приятелките ми са толкова далеч от тази тема,че не мога да очаквам никаква съпричастност към проблема и затова не ми е идвало даже наум да им споделям!Когато видя бременна жена се натъжавам,но никога не съм завидяла,защото това си е нейното щастие,а моето може би ме чака някъде!Винаги обаче си задавам въпроса,тази жена по-добра майка ли би била от мен,тази жена по-добър човек ли е от мен,това бебе по-желано ли е от моето...И тогава се сещам за една съфорумка,която казва,че бебета не се дават по заслуги...и е напълно права...
МИЛИ МОМИЧЕТА,БОЛНО МИ Е КАТО ЧЕТА ВСИЧКО ТОВА.ИСТИНАТА Е,ЧЕ КОЙТО НЕ Е МИНАЛ ПО ТОЗИ ТРУДЕН ПЪТ ЕДВА ЛИ ЩЕ НИ РАЗБЕРЕ.ДОРИ ДА Е СЪПРИЧАСТЕН И ДА НИ ОБИЧА.БОЛКАТА СИ ОСТАВА У НАС.ВСЕ ПО-РЯДКО СПОДЕЛЯМ КАКВО МЕ МЪЧИ-ОТ ЕДНА СТРАНА ЗА ДА НЕ ЗАТОРМОЗЯВАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ,ОТ ДРУГА-ЗА ДА НЕ СРЕЩАМ НЕАДЕКВАТНИ РЕАКЦИИ.ЛОШОТО Е ,ЧЕ ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ЗАТВАРЯМ В СЕБЕ СИ.ДОСЕГА ВИНАГИ СЪМ СЕ РАДВАЛА НА ВСЯКА БРЕМЕННА ЖЕНА,КОЯТО ВИДЯ НА УЛИЦАТА,НО НАПОСЛЕДЪК СЯКАШ НЯКАКВО МАЛКО ДЯВОЛЧЕ МЕ ГРИЗЕ ОТВЪТРЕ....
И аз се чувствам по същия начин, напълно те разбирам ....
Като ви чета се убеждавам, че съм голяма късметлийка. Всички с които общувам всекидневно или просто по-често знаят за проблема ми. Никога не се крили бременностите и децата си от мен. Никога не са ми подмятали злобни реплики в лицето. Зад гърба ми може и да е имало не ласкави коментари, но със сигурност не и от хора на които държа и са важни за мен. Другите просто не ме интересуват. И така - живея си живота и не обръщам чак толкова внимание на това кой какво може или казва. Все пак никой от тях не ми е в къщата. А подкрепата от близките е много важна поне за мен и се чувствам добре че я имам. Пожлавам на всички вас такива приятели. А онези другите - не са били истински, не си струва да скърбите за тях.
Никога не съм крила проблема и не съм чувала злобни коментари.
Аз пък казах на много хора. Никога не съм се притеснявала, че имам проблем и че не можем да имаме бебе по нормален път.
Скрих, колкото и да е странно от майка и татко, защото не исках да ги товаря, но майка винаги е знаела, майчин инстинкт.
Казах и на колеги в работата, на шефа ми, който е прекрасен човек и застана на 100% зад мен.
Няма как да не кажеш и да излизаш от работа, да се оправдаваш и лъжеш всеки път.
Всички около мен ме подкрепяха и ми даваха сили и кураж. Подкрепяха ме през цялото време докато бях бременна, докато лежах за задържане, докато се молихме Алекс да се оправи, както и сега след нейната кончина.
Не крийте, това само ще ви натоварва, а от това няма нужда.
Успех на всички.
Скрих, колкото и да е странно от майка и татко, защото не исках да ги товаря, но майка винаги е знаела, майчин инстинкт.
Казах и на колеги в работата, на шефа ми, който е прекрасен човек и застана на 100% зад мен.
Няма как да не кажеш и да излизаш от работа, да се оправдаваш и лъжеш всеки път.
Всички около мен ме подкрепяха и ми даваха сили и кураж. Подкрепяха ме през цялото време докато бях бременна, докато лежах за задържане, докато се молихме Алекс да се оправи, както и сега след нейната кончина.
Не крийте, това само ще ви натоварва, а от това няма нужда.
Успех на всички.
Никога не съм крила проблема си.Без притеснение разговарям с близки и приятели за това.Никога не отбягвам приятелите с деца-те са навсякъде около нас,събираме се,играя с децата им.Дори това ми помага по някакъв начин.Сега сме решили да осиновяваме,за това също говоря свободно и без притеснение.Ние не сме болни,нормални хора сме и не бива да се срамуваме от това,че по една или друга причина Бог не ни е дарил с рожба.
Горе главите,момичета
Горе главите,момичета
здравейте готини момичета!искам и аз да споделя с вас гадната ситуация в която сме попаднали.ние се борим вече 3 години но без резултат но се крепим само двамата някак кофти се чувствам да разкажа за проблема .споделелили сме само с едни наши приятели за които сме сигурни че стоят 100%зад нас на родителите им спестяваме всичките процедури през които сме минали не ,че те не се досещат за положението но не ни питат за нищо.пожелавам на всички да ни се сбъднат мечтите!
Здравейте всички 
Знам колко трудно и тежко е да преживяваш една толкова мъчителна ситуация. Едно обаче не бива да забравяте, че каквото и да стане трябва да вярвате в себе си и да желаете силно това, което искате и то ще се случи! Никога, ама никога не попадайте в отчаяние и да упреквате себе си. Никоя няма вина за това, което й се случва. Бъдете силни!
Аз след 10г. брак, 2 ин-витро процедури (преди 13-14 г.) и развод сега се радвам на случваща се нормална първа бременност, която пожелавам на всички Вас!
Всичко това съм споделяла, разбира се само с хора, които трябва да знаят, макар че и останалите искат да знаят какво става. А в службата нямаше как - там става ясно, особено когато ти се налага да отсъстваш дълго, а и не съм имала от какво да се притеснявам - сама казвах какво става, разбира се без много подробности.
Вярвам, че и при Вас ще се случи да се радвате на това, което стана с мен, макар и след толкова много години очакване.
Знам колко трудно и тежко е да преживяваш една толкова мъчителна ситуация. Едно обаче не бива да забравяте, че каквото и да стане трябва да вярвате в себе си и да желаете силно това, което искате и то ще се случи! Никога, ама никога не попадайте в отчаяние и да упреквате себе си. Никоя няма вина за това, което й се случва. Бъдете силни!
Аз след 10г. брак, 2 ин-витро процедури (преди 13-14 г.) и развод сега се радвам на случваща се нормална първа бременност, която пожелавам на всички Вас!
Всичко това съм споделяла, разбира се само с хора, които трябва да знаят, макар че и останалите искат да знаят какво става. А в службата нямаше как - там става ясно, особено когато ти се налага да отсъстваш дълго, а и не съм имала от какво да се притеснявам - сама казвах какво става, разбира се без много подробности.
Вярвам, че и при Вас ще се случи да се радвате на това, което стана с мен, макар и след толкова много години очакване.
elgedel го е казала много добре, ние не сме различни и това не е болест или проблем. Просто природата ни е поднесла едно предизвикателство, с което трябва да се преборим.
Само да ви кажа, че след като аз споделих с толкова хора и се оказа че около мен голяма част също имат проблеми.
Така че вярвайте в себе си и във вашия лекар и нека по-скоро се сбъдне съкровената ви мечта.
Само да ви кажа, че след като аз споделих с толкова хора и се оказа че около мен голяма част също имат проблеми.
Така че вярвайте в себе си и във вашия лекар и нека по-скоро се сбъдне съкровената ви мечта.
elgedel го е казала много добре, ние не сме различни и това не е болест или проблем. Просто природата ни е поднесла едно предизвикателство, с което трябва да се преборим.
Истината е, че преминах през всички описани етапи:
първо не споделях с никой, след това споделих с доста хора - отсях доста от "приятелките" си по тази причина, защото ми писна да слушам злобни коментари и съвети. Минах през периода през който преживях много зле коментарите на роднините от рода на "хайде, какво чакате", ревях като видя бременна или малко хлапе. Минах през страхотни психични дупки от които мога смело да кажа се измъкнах само благодарение на съпруга си.
Сега имам една приятелка, която знае всичко което правя и чувствам. На няколко други съм нахвърлила през какво минавам. И всички останали съм ги оставила да си мислят, каквото искат.
Едно е много вярно и истина - това е такова изпитание за една връзка и всяка двойка преминала през това може да е сигурна във качеството на връзката си.
Вярвам, че вече скоро ще се сбъдне и нашата мечта
Осъзнах, че нямам нужда да ме успокояват хора, които не могат да ми влязат в положението.
Благодарна съм на мъжа си, че не ме оставя да се отчаям.
Да са живи и здрави мъжете ни и винаги да ни подкрепят и помагат.
Благодарна съм на мъжа си, че не ме оставя да се отчаям.
Да са живи и здрави мъжете ни и винаги да ни подкрепят и помагат.
Наздраве за нашите мъже. Ако не беше моят мъж, незнам дали щях да се справям изобщо и как щях да минавам през трудните моменти 
Аз никога от никого не съм крила. Естествено не съм занимавала всеки срещнат с проблемите си, но всички близки роднини и приятели знаеха. Не мога да кажа, че кой знае каква подкрепа съм срещнала, но пък и не съм очаквала. Но и лоши думи не съм чула. Е, зад гърба ми може и да е имало, но това малко ме вълнува. Странното е, че след като направихме ин витро, родих близнаци и вече всички би трябвало да се радват тогава чух лошите думи. Свекър ми като разбра, че нямам кърма каза "Е браво, не стига че са ин витро, ми сега и кърма няма, то какво ще стане от тези деца..." От тогава нямам желание да го погледна. Свекърва ми наскоро ме пита проходили ли са (който въпрос ми го задава поне 5 пъти седмично) и като и казах че от преди 3 часа, когато ме пита за последно, до сега не са проходили, тя каза: "Е, те като са инвитро нормално по-късно да проходят". Много и разбира главата какво е инвитро ама... Късно било на 11 мес.... Абе думи нямам какви хора има...
И аз никога не съм крила проблема си.Не се смятам за различна и не искам никой да ме третира като такава.Приятелите ни знаят за нашата борба и ме подкрепят,шефовете са плътно зад мен,за което съм им безкрайно благодарна.Като правих първото ин витро пък попаднах в много смешни ситуации,просто защото хората не са запознати с процедурата.Само за атмосфера да ви споделя една смешна случка-та след трансфера ми зададоха въпроса-ти знаеш ли все пак кой е бащата?Прихнах да се смея и често си спомням за тази случка.Изумих се ,че мн хора не знаят в какво се състои процедурата,получих какви ли не смешни съвети.Родителите ми знаят от самото начало и ме подкрепят безрезервно.Благодарна съм и на мъжът ми,който след аборта ми вдъхна сили да се изправя и да продължа.Не смятам ,че трябва да се крие проблема-та ние сме си напълно нормални семейства и се борим за мечтата си.