Отношението на персонала в родилното тук и в чужбина

Майчице мила...

И двата пъти съм избирала екип, така че преди и по време на раждането съм се сблъсквала само с майтапи и любезно отношение.Единствения коментар беше от санитарката, която ме добута до стаята и едвам ми премести сака- беше на мнение, че с толкова много багаж сигурно съм лежала със седмици в патологията.Малко по-остри реплики докато я убедя в предимството за повечко чисти дрехи и това е . Акушерките на етажа също бяха свестни.

Аз като ходих да раждам в Бургас преди 4.7 години ме приеха с почти 5 см разкритие и лекарката която беше на смяна - ням да и спомена името ме заби с въпроса - Ти за какво си дошла тука кой те пусна??? . Същия въпрос беше зададен от същата лекарка и на другото момиче , което беше с 8 см разкритие. Е повече наяма да коментирам.


Иначе па нататък нещата се развиха добре

Аз също не съм раздала в чужбина. Първото си дете родих в КБ Лозенец, хубаво си беше направо. И раждането и след това. Докато сега се нагледах на какво ли не отношение, е, не лично към мен, но към майките като цяло, затова се бъзикахме с мамчетата, че се чувстваме като че сме на детски лагер, все овикваха някого за нещо, а от неонатолгията бяха доста груби. Но имаше и много свестни хора, да са живи и здрави. Обаче не е хубаво това дето, за да си доволен трябва да си платиш. Мисля, че с плащането на екипа за израждане не си плащаш за целия престой и може също да станеш обект на лошо отношение в последствие. Едно майче с платена услусга след раждането го мъчиха ужасно, направи мастит, акушерките от следродилно й се караха като че ли тя го е искала, бебето й беше в кувиоз.А и на всичкото отгоре епидуралната не я хванала, но пък си я плати. Абе..страшна работа. Знам, че им е трудно на медицинските лица - хамалогия си е, сестрите и акушерките не са кой знае колко добре платени (май само лекарите са облагодетелствани), но все пак човек не ражда всеки ден, нали, може по-човешки си мисля. 

Бъдещите майки, понеже повечето са с първо дете, се притесняват много за раждането и смятат, че само веднъж да мине лесно и всичко ще е ОК.
Да, ама тия дни роди една приятелка, нормално раждане, бързо минало, любезни били и тн (с избор на екип - как няма да са любезни)
На другия ден обаче тя е в следродилно и цял ден никой не й казва нищо, нито й носи бебето.
Вечерта след намеси на таткото и тн им показали детето за 5 мин и пак го прибрали. Някакви увъртания, че нещо било повърнало и го наблюдавали. Чак на другия ден с 300 зора си е получила детето, и след като вече вдигнали олелия, се явила и по-разбрана лекарка и й показала как да намести бебето и да кърми легнала, за да й е по-лесно.
Просто съм бясна, защото това на какво прилича!
Може ли да травмират така съзнанието на една майка - да гледа всички други жени са получили бебетата си, а нейното го няма и никой да не обяснява какво има?
Какви са тия "нещо е повърнало?"
Повърнало е, защото там минава една сестра и на всяко бебе раздава шише, което подпира на кошарката, по тази система и възрастен човек може да се задави и да повърне.
Не виждам защо е тази ненормална практика да делят бебето, при положение, че майката е добре?
Не разбирам защо майките трябва да се мъчат да цедят безценната коластра, а на бебетата да се дава АМ от най-евтното, щото такова дал спонсора или за такова имали пари?
И после що много жени нямат кърма, или получват запушвания на канали, мастити и тн?
И даже ако майката не иска да кърми, е по-добре да й дадат шише да си го храни сама, защото тя няма да остави шишето, подпряно на оградката, и да отиде да пие кафенце...
И не знам какво да ги правим тия малоумници по родилните отделения?
Раждането е важно, но с него не свършва зора.
Нали целта на раждането е бебето.
Нали за бебето е важно да е с майката.
То 9 месеца живее в нея, познава миризмата й и ударите на сърцето й.
И най-нормалното нещо е да иска да бъде гушкано от майка си.

И понеже сега ще ми скочат разни опоненти как жената след раждане е изтощена - ами никой не говори да копае нивата, или да ходи. Просто да й донасят бебето. Тя има ПРАВО да си го гушка. Ако трябва да лежи, нека лежи, но да има възможността да гушка детето си.
Някои казват - да се наспи - ами какво спане!
Като се сетя как след първото раждане не можех да заспя от вълнение - цяла нощ си гледах щерката и си мислех колко е красива и нежничка... Но имах възможността да си я гледам. Ако не беше при мен, пак нямаше да спя, щях да я виждам мислено и да ми е мъчно...
Та, както си избирате родилно, питайте и какъв е реда и си настоявайте за правата!
Дори нещо да налага отделяне на бебето и някакво лечение, лекарите са длъжни да ви обяснят какво му е.

Първото родих в България - нормално отношение, нито прекалено грубо, нито прекалено любезно. Имаше една акушерка малко по-намусена, ама не ми пукаше особено.
Второто родих в Словения - отново нормално отношение. Пак имаше една намусена...
Добре дошла не са ми казали. Придържаха се към нормалните инструкции в този момент.
Разликата беше в условията в родилна зала и в самото раждане. Няма задължителни клизма и система с окситоцин. Също така не ти отнасят бебето след раждането незнайно къде.
Каквото му правят го правят пред теб и таткото - това е другата разлика - тук всички раждат с партньор, който може да е мъж, майка, сестра или дори просто приятелка.

В Бълагария съм раждала,много съм доволна от условията и отношението на персонала по време и след раждането.Има само една малка подробност,че раждах в частна клиника.

Първото ми раждане преди повече от 11 г. в Българя лошо отношение не чак толкова но все трябва да познаваш някои за да ти обърнат внимание или да не ти крещят в краина сметка 10 години мислех преди да се реша на второ дете,сега родих в испания няма да ми стигне врмето да описвам чудесните отношения на лекари акушерки условията им и това в държавна болница която май повече прилича на хотел,на втория ден не можем да си тръгнем от подараци за бебето и майката ако така бях родила преди години в Българя може би щях да се реша на повече деца и то не с таква голияма разлика в годините,а имам приателка която роди тук първото си дете и сега иска да си ходи в балгария за постоянно но там да си ражда второто аз я съветвам първо да роди тук 4е едно раждане в българия ще й дойде малко в повече с всичките недуразумения

Aз родих в Австралия. Родих с цезарово, така че нямам отношение към нормалното раждане. За цезаровото нищо лошо не мога да кажа, даже напротив всички бяха много любезни с мен, не са ми благодарили, че съм избрала тяхната болница, но винаги всички бяха с усмивка. Бебето може да стои при мен, а може и те да го гледат и аз да го взимам когато искам или те ми го носят когато огладнее, самостоятелна стая с баня и тоалетна, телевизор, телефон, храната я носят по стаите, бащата може да влиза и излиза когато поиска, дори може да спи при майката ако иска. Невероятна организация и отношение. Не съм раждала в България, но много се съмнявам, че там дори и срещу заплащане може да има такава болница и такова отношение.

Раждах в бившата "Тина Киркова". Не съм плащала за избор на лекар или на екип. Когато отидох в болницата, защото преносвах, в приемната ме посрещна една докторка, която беше крайно нелюбезна и груба и ме посрещна с думите: "Вие за какво чакате?", аз й отговарям, че преносвам вече 9-ти ден и съм дошла да раждам, а тя ококорва очи и ми казва: "Ама вие бременна ли сте?!". Качих се с нея на 2-я етаж за преглед и пак се държа много грубо. Понеже мъжът ми беше с мен, веднага се обади по телефона на една позната акушерка, която не беше на работа в този ден, а тя от своя страна се обадила на въпросната докторка. Даже аз бях на магарето, докато говореха двете, след което отношението й веднага коренно се промени и стана най-любезният човек. Изпратиха ме в патологията, а на следващия ден родих. Всичко мина добре като отношение към мен, с изключение на това, че дна от санитарките ми се развика, че съм повърнала, докато бях овързана с колани в предродилна зала и слушаха тоновете на бебето. Повърнах от болка. Виках, виках, но нямаше кой да ме чуе. Вързаха ме на едно легло и ме оставиха. Само дежурният лекар идваше на всеки кръгъл час да ме преглежда и изчезваше. По едно време от "нищото" се появи една още сънена лекарка, която ме погледна, пита ме защо викам и изчезна.
От самия екип, който ме изражда, бях много доволна. Може би българките сме свикнали на по-грубо отношение и затова и много, много не се оплакваме.
Факт е обаче, че и като си платиш, няма гаранция, че всичко ще бъде като по мед и масло.

Сестра ми ражда извън Бг и наскоро ми каза,че съжалява,че не мог ада раждам там, където е раждала тя - понеже се е чувствала като на почивка в хубав хотел.....
Аз ставам все по- сприхава с възръстта и се притеснявам,че може да се скарам с някой , ако ми говорят не както трябва...така се скарах на ЖК с един от "важните" лекари 

Само едно уточнение към firebird - бебетата ги хранят със сонди, не им подпират шишета в кошарките.

Във Втора Градска - отвратително... 
В "Шейново" - страхотно...

Ох, много добре зная, не ги хранят със сонда. Със сонда са тежките случаи, много недоносени и такива с проблеми. Моето имаше отворено небце и беше със сонда. Но другите в стаята не бяха.
Доносените здрави бебета ядат с биберон и точно така им го подпират, при 17 дни престой в родилно човек вижда предостатъчно.

Изпуснала съм спорът ви, но ако говорите за болниците в България, разбира се, че ги хранят с шишета, които им подпират в "количката"...
Със сонди се хранят само бебетата, които поради някаква причина не могат да се хранят нормално...