Домашните любимци

С първото като бях бременна и се бях настроила да давам двете си котки - майка и щерка. Но така се получи, че не ги дадох, останаха си при мен и много се радвам за това. Изследвах се за токсоплазмоза, беше отрицателно и така се роди бебо и си заживяха заедно. Нямаше никакви проблеми, даже двете спяха в кошчето при бебето от двете му страни като стражи. Понякога го близваха, ама аз не им давах все пак. Не искаха да са извън стаята, мяукаха непрекъснато, драскаха по вратата и в мига, в който се отвореше врата и те буквално се изстрелваха вътре. И те могат да тъгуват по стопаните си. Когато ни няма за по-дълго време от 2 дена и направо психясват. Веднъж бяхме ги оставили при свекървата, че ходихме на морето да работим и след 2 седмици свекървата се обади, че едната (майката) нещо е болна и линее. Прибрахме се и наистина ни гледаха като подивели и изглеждаха супер стреснати. Посъвзеха се за един ден и оттогава не сме ги оставяли за дълго. Явно и те тъгуват по стопаните, както  кучетата. По-късно майката умря на  16г. и синът ми ми казва, че му е мъчно за Шуша и че иска пак да си е при нас. Остана ни щерката и сега съм бременна с второто и въобще няма да правя никакви опити да я изоставям. Аз буквално съм я изродила, когато майка й я раждаше. Нещо до половината я изкара и престана, аз се поуплаших и я издърпах, и така сега нашата църна маца си живее вече 13г. и си ми е като сянка. Наскоро отново се изследвах за токсоплазмоза и отново всичко беше отрицателно. По-скоро можем да се пазим от уличните котки и кучета, защото преди месец галих една супер дворна мацорана, много гальовна, ама и много мръсна, та получих някакъв обрив на ръката, сърби, боли. Личната ми каза, че е точно от мръсно животно, мазах с йод да изгорят обривите и някакакъв гел, та сега съм добре. И вече не пипам уличната маца. По-голямата опасност е от уличните животни, защото те вече не се знаят къде се завират, какво ядат, какво правят. А не домашните, които са гледани като писани яйца. Ако човек не иска животно - по-добре да не взема никакво никога. А не да се вземе, пък после да го изостави. Гадно е! Повечко хигиена и всичко ще е наред!

Колкото хора, толкова различни мнения ще прочетеш  
Аз лично съм израснала с котки, много съм ги обичала. Сега имам алергии от козината им, отключи ми се към 22-23-тата ми година   ужасно е, на никой не го пожелавам   тогава докторите ми казаха, че може да има връзка с гледането на котки докато съм била малка.
Задължително токсоплазмоза си направи, посъветвали са те вече  

Хъм алерголожката ми обясни, че превенцията от алергия към животно е да расте детето с животно 

Няма. Има връзка с прием на лекарства. И аз съм така, но и знам точно кога се случи.

Имам две прекрасни котки,сестри4ки,обожавам ги и за миг не съм си помисляла да ги махам заради бебето.Когато животните за обезпаразитени,не излизат навън,къпят се 4есто,не виждам проблем.Притеснява ме по-скоро какво ще стане като се приберем с бебо в къщи и се наложи да не спят ве4е при нас.Ще е страшно мяукане,направо не ми се мисли.А някой може ли да ми каже горе-долу кога трябва да стане срещата между бебето и котетата,има ли някакъв определен период който трябва да се из4ака.Примерно 3-4 месеца или пове4е?

Моят котарак,още с влизането на бебето у дома се изнесе в стаята на сина ми.Преди това спеше в спалнята при мен и съпруга ми.Не поиска изобщо да влиза в стаята на бебето /спалнята/.Дълго време живя при сина ми,излизаше само до тоалетната и да се нахрани.Внимание никакво на бебето
А с бебето се срещна веднага.Не съм я пазила /дъщеря ми/ от досег с котката.

Няма такова нещо като несъвместиво съжителство между бебе и котка/куче и т.н.
Е, освен ако котката не се изпикае няколко пъти в кошчето на бебето 

Не бих държала животно там където живее бебто ми,та дори и любимото ми куче,което вече го няма...
Не бих мислила за кучето пред бебто си.

Понеже ми се случва от време на време да попреглеждам разни чужбински медицински списания - да споделя резултатите от едно изследване, за което четох наскоро. Децата, израстнали във ферми, сред много животни (предполага се, че майките им не са се командировали някъде по време на бременността, а варианта "командироване" на цялата ферма няма смисъл да обсъждаме )... та тези деца много по-рядко страдат от дихателни проблеми, включително астма, почти липсват алергии към биологични дразнители - разбирай растения и животни. Така че  да обяснявам ли какво искам да кажа 

Аз обожавам животните, 18 години сме гледали 2 булонки. След като починаха, си взехме коте от улицата. Резултатите - пикаене в леглото на детето, в столчето за кола, в сака с дрехите на малката (бяхме ходили на почивка). Следващ резултат - котката за врата и изхвърляне извън града. И не - никак не ми беше съвестно  Ако някой някога ми беше казал, че ще изхвърля животинче, за което съм се грижила, щях да го помисля за луд! Но не мога да търпя тази гад, която имах чувството, че се гаври с бебето ми 
Другата година - куче! Поне с тях няма такива проблеми 

Отскоро имаме зайче на което малката много се радва.Дори се научи да му отваря клетката бърка с ръчички да го гали.След което естествено, че и ги измивам.Мисля, че няма проблеми с такова съжителство то все пак си е в клетката.

не мисля че котката вреди. сега живеем при свекърва ми и тук има котка. честно казано я е страх от бебето

ние си имаме две котки.През цялата бременност си бяха при нас и сега като се роди бебка пак са си тук.С тази разлика, че котките ги е страх от бебето.

аз съп много против да се отглеждат домашни любимци и бебе 

В апартамент каквото и живтоно да се гледа е малко кофти и още със самото взимане трябва да се примириш с косми и постоянно чистене, в къща нещата стоят по друг начин . Но ако се спазва добра хигена немисля ,че е проблем да имаш бебе и куче/коте едновременно , това не означава ,че предпочиташ котето пред бебето , такова нещо никой не би си помислил , но вземеш ли животинче ти си отговорен за него и неможе просто така да се изхвърля , защото ти е писнало , защото пишкало или защото ти е съсипало къщата. В момента се грижа за две кучета едно в апартамент (декоративна порода) и едно в къща , е писна ми вече , но немога да ги изритам на улицата