цял живот съм живяла с котки и кучета(в апартамент)децата на сестра ми живеяъ с 4котки 2 кучета 2мишки 2 папагала и костенурки,на брат ми детето живее с 1котка и 2кучета,аз имам бебе на 1 месец.признавам бях притеснена но за поведението на котката,защотот е много ревнив и малко е лошичък към чужди хора та ме беше страх как ще приеме бебана.някой беше споменал за дрешка на детето докато са били в родилния дом,и ние така направихме.засега се държи очудващо добре,изобщо не обръща внимание на бебето.направи си иследвания,чисти редовно(това и без котка мисля че трябва да се случва)и сменяй тоалетната и с ръкавици.а ако котката ти е женска даже ще видиш колко много ще се превърже,повечето женски си мислят че бебетата са техни и не се отделят пък камоли да направят нещо на човечето.
МОЛЯ ТЕ НЕ СИ ИЗХВЪРЛЯЙ КОТКАТА защото някой така ще те посъветва.
МОЛЯ ТЕ НЕ СИ ИЗХВЪРЛЯЙ КОТКАТА защото някой така ще те посъветва.
и за миг не ми е минавала мисълта да се разделим с него, никога. Та и аз и мъжът ми обожаваме това животинче, то ни е като дете и го гледаме точно по този начин. След като забременях просто започнахме да я обезпаразитяваме по- често и вече не спи в нашто легло и в стаята. И иначе ако успее да достигне бебето му удря по някоя целувчица, пази го и все е на пост до количката. Кинолозите и ветеринарите успокояват, че бебето не може да направи алергия към кучето, с котките обаче нещата са различни 
,скоро ще си имам свое дзверче, живот и здраве след около два месеца.Любимото ми същество за момента след мъжа ми е едно петдесед килограмово Дого Канарио,но не си позволявам да живее с нас в апартамента.Според мен не би трябвало да има животни при децата, така смятам като се роди и нашето детенце да няма пряк допор докато е савсем малко,за след това ДА на село при баба и дядо.Колкото и да обичам Френския ни булдог,още от преди три месеца живее на пансион у зет ми.А за Догото имаме друг вариант,но и дума да не става да се разделяме с тях,ние се грижим за животинките ни просто за момента не живеят при нас. 
