Липсата на практика и чувството на безсилие

Да, понякога им е скучно, но педагогиката не се състои в това всеки час да се преподава нещо ново, а да се гради върху вече наученото. Една песен например се учи в продължение на 8 часа - в началото децата учат думичките, мелодията; след това няколко часа я затвърждават, а накрая 2 часа имат художествено изпълнение т.е. за удоволствие. На по будните деца, макар и да не са я донаучили, отдавна им е омръзнала. Ей с това не знам как да се справя. Старая се да го карам по план, но понякога се водя и по децата и... току забравя нещо. Защо имаше успех с музикалните инструменти от оркестъра - ами всеки час преподавах по една група инструменти, като припомняхме вече изучените.Накрая направих една игра, в която децата трябваше да разделят инструментите на групи - дървени духови, медни духови, струнни, клавишни и пр. Справиха се блестящо и... ми напълниха душата естествено. В последните часове изучихме ключовете, нотичките. Другия час смятам да им направя един преговор и започвам с различните стилове музика... Освен това пеем по 7-8 песнички на час, като в процеса на работа някоя отпада, идва нова на нейно място... С всичко това искам да кажа, че на децата не би трябвало да им е скучно, но пък не всички могат да вървят с толкова бързо темпо (като онези двамцата, на които хем им е скучно, хем правят магарии).


@ Анаид , благодаря ти за практичните съвети. Права си за педагога, както казах си е нож с две остриета. Досега не ми се бяха бъркали с работата, но ето тази последната госпожа взе и мене да учи как се свири на детски муz. инструменти. Точно това смятам да споделя на директорката, че въпросната госпожа се намесва в урока ми и неговото провеждане, а не затова е пратена там. Не тя е педагогът и не тя се занимава с музикалния урок. Ама знаете ги лелките в детските градини с мнoгoто стаж, само като скръцнат със зъби и всеки се строява, та и аз... Но човек се учи и дори и лошият опит е опит.
По въпроса с наградите, трябва да помисля...
Иначе ги хваля, когато отговарят на въпросите или се държат добре не се скъпя на хвалби.

Тук например не правят тържества. Дали не трябва да обсъдя едно такова с директорката. Да направя един открит следобеден музикален урок, поне родителите да видят, че парите им не отиват на вятъра. Хем и децата ще имат стимул да се представят добре. Можем и детски хор да направим...

Да  откритите уроци са страхотен стимул за децата. И удоволствие за родителите, поне за мен, де.

Категорично не одобрявам децата ми да бъдат възпитавани с методите, които предлага Анаид - наказания и награди, заплахи, че някой няма да получи мартеници, взимане на страха. Ама какъв страх? Наистина ли искаме децата да ги е страх от педагога? Доста мракобесно звучи и не вярвам, че някой ще научи нещо с удоволствие при тези условия.
Децата би трябвало да учат музика, водени от вътрешния си стремеж към красотата, за повечето  от тях този мотив е силен, музиката ги увлича и им е много приятно да се занимават.
Заплашването, особено пък с неполучаване на подарък или мартеница, ще навлече само антипатия към самия педагог, а от там и към заниманията.
Някой каза, че тайм-аут било официално наказание в САЩ. Тук пък в Швеция категорично не се прилага никъде. Напоследък имаше някакъв случай, в който под влияние на предавания за бавачки по тв, в детска градина се бяха опитали да приложат наказанието на столче и имаше супер негодувание сред обществото, цели предавания посветени на това по радиото, петиция от разни академични фигури и педагози да не се допуска връщане към авторитарното отношение към децата.
Всъщност САЩ са дори доста назад по отношение на детските права - САЩ и Сомалия са единствените държави в рамките на ООН, които не са ратифицирали Конвенцията за правата на детето, САЩ също така не са забранили физическото наказание, така че не смятам за добра идея да се равняваме точно по тях.
Но да не се отклонявам, основната ми идея е, че тайм-аут съвсем не е недвусмислено добра стратегия. А също и че авторитарният подход към децата няма да помогне в случая, защото подкопава авторитета на педагога и качеството на контакта му с децата. Със страх от наказание не се възпитава отношение към изкуството, обратното по-може да се получи.

     

Не съм привърженик на страх,лепенки и награди. Това (да се уважава учител,да се седи кротко за малки и пр),за моите разбирания, се елементарни умения за които награда не се иска.
*
Тайм аут е "официалното"наказание и зад него има редица смислени основания,абсол.съобразени с възрастта,мозъчната зрялост,физич.активност и пр на децата.Практикува се повсеместно след поне  3 опита да се разсее детето. Не казвам че е панацея. Кой по какво се равнява си е негово решение,аз само предлагам факти. За нашите деца работи безотказно ,от 2 годишната им възраст до днес,случва се не по-често от 1 на месец за дете 4-5 и около 2-3/месец за дете 3-4.Между другото тук не се говори за наказания,а за корекция на поведението,децата не асоциират тайм аут с нещо лошо,по-скоро с нещо което им помага да се рефокусират.
*
базилик,би ли казала ако искаш как се спрявят там където живееш с непрескъснато неприемливо поведение?

Като чета тази и други теми все повече се убеждавам ,че в училище всички и момичета и момчета трябва да изучават някакъв предмет психология. Прави ми впечатление ,че добре образовани жени не знаят как да се справят с децата си, със семейните проблеми...Не говоря за учителки ,а изобщо всяка жена майка.
Интелигентни мъже не могат да изразят чувствата си и не знаят как да реагират при проблем с деца тинейджъри....

Децата учат толкова сложни неща в училище ,а излизат толкова неподготвени за живота си...

Аз съм музикант и точно с  деца ми предстои да се занимавам скоро.

Има три неща, които определят музикалността-интуиция, интелект и инстинкт.При децата не всички са развити или не в една и съща степен. На 4- 5 годишна възраст точно това е целта-да се равие това,което детето носи.А когато не го носи,когато родителите са убедени,че детето е музикален гений, а педагога не вижда гениалното,как се процедира?
На 4-5 някой деца започват да изучават музикален нструмент.Вече са достатъчно големи,за да правят музикални асоциации между звук и предмет.И много им се иска да могат нещо,което и големите могат.

Не знам дали си опитвала музикалните приказки ("Петя и вълка" на Прокофиев, например).Ако детето не е чак толкова музикално за момента,опитай се да стимулираш въображението му така,че да направи една крачка напред,по-близо до музиката.Например,може да нарисува котката,докато слуша кларинета.Ако дадеш такава задача на децата и после всеки показва какво е наросувал, ще създадеш конкуренция и желание за изява дори и сред децата,които не са чак толкова музикално развити, но имат друг талант.
Можеш да се опиташ да включиш и малко театър- да им дадеш роли.Един е Принцеса,друг е Снежанка,трети Али Баба,Котаракът в чизми или Червената шапчица,Ловеца,Пепеляшка,СМърф, и към всеки герой да подбереш подходяща музикална картина.Дай на децата да си нарисуват лицата като индианци,да си направят пера ( може да помолиш учителките да им организират такова занимание през седмицата-всяко дете да си направи индианска шапка,става лесно-малко хартия,ножица и бои).Измисли им някакъв индиански танц,който дава свобода-например всяко дете да има индианско име и да направи нещо,което само то може най-добре ( да скача,да танцува,да покаже как язди кон,да свири на индианска флеита и т.н).
Много хубаво упражнение,което развива детското музикално въображение е, да зададеш лесна музикална тема и после всяко дете да доизмисли мелодията в същия метрум и тоналност.Ако имаш под ръка някакъв инструмент можеш да сложиш хармония,която да помага на децата да не излизат от ритъма и тоналността.Дай им да експериментират,едно по едно,така всеки ще иска да се изяви.След всяко участие аплодирайте и стимулирай децата да се покланят и да се уважават едно друго.


На твое място не бих позволила възпитател да ми се меси в урока.

Колко са децата в групата?Опитвала ли си да им покажеш как да пеят канон?Или на два гласа?Или всеки да има различен инструмент, който да използва в различен момент- например,птичката да се асоциира с флейта,слона с по-ниска свирка,кончето с кастанети,мечката с гонг или тимпан,пепрудата със звънче и т.н.

Можеш да им правиш ритмически упражнения и те да повтарят след теб.Или да играее на диригент,докато слушат някаква музика-всяко дете излиза пред останалите и показва темпото и динамиката.


Спокойно,според мен много добре се справяш.Децата са различни,както и родителите им.Дори само да заобичат музиката и да си изградят музикален вкус е успех!

И ученето на психология не е гаранция, че ще се справят. Децата могат да се държат по различен начин в зависимост от това с кого са и къде са. Има и психолози, и учители, които се оправят с чуждите деца, но със своите не могат.

Сиси,най-добрият учител е самия живот-докато не се сблъскаш с проблема няма как да разбереш за какво става дума,колкото и да си учил или чел по темата.Неслучайно завършилите правят стажове и практики.

Права си , няма училище за родители и не се сещат, че им е необходим психолог.Всичко което съм писала са цитати от действителността, независимо че може и да звучат като от преди 30 г..Да не говорим, че има все още баба Меца, голямата хлебарка торбалан и полицай. И на мен неми харесват , но това е практиката в българските детски градини, където са наблъскани 20-30 деца в група.Забравяш, че тук не е както в цивилизования свят по 4-6 деца на педагог, има разлика да овладееш толкова много деца.Между другото , авторката не споменава за колко деца в група  става въпрос.

Ами зависи най-напред какво дефинираме като неприемливо поведение. Понеже имам специални интереси към темата, съм чела сравнителни изследвания за възпитанието в Швеция и Канада например. В тези сравнения ставаше ясно, че в Канада неподчинението много повече се възприема като оспорване на авторитета на възрастния и съответно се наказва. Тук родителите не приемат неподчнението толкова лично - всеки има право да не е съгласен. Обяснява се като на човек, казва им се когато нещо не трябва да се прави. Аз съм била свидетел как моето дете отказва да участва в определено организирано занимание в детската градина и отговорът на учителката беше "Добре, не си длъжен."
Наясно съм с теоретизирането на тема тайм-аут и с опитите да се освободи тази стратегия от негативните си конотаци. Това обаче на практика трудно се получава. Тук редовно има и статии по вестниците от психолози, които казват, че това е грешка. Според тях да се изолира дете, което с предизвикателното си поведение показва, че търси контакт, е вредна и нараняваща възпитателна стратегия. Изолираното или игнорирано дете остава с впечатлението, че чувствата му, които го карат да се държи по съответния начин, са лоши и срамни. Възрастният пропуска възможността да разбере детето, а така и то самото няма да се научи да разбира себе си. Един вид тайм-аут е отричане и подтискане на определени чувства на детето, вместо да се направи опит да бъдат разбрани, уважени и преработени.
Общо взето се прилагат принципите на така нареченото "позитивно възпитание" - потвърждаване на чувствата на детето, отвореност за диалог с него и естествено последователност, тоест да е ясно какви са позициите на възпитателя по някои основни положения. Няма викане и караници, но и се толерират много неща, които в България биха били сметнати за неприемливи.
Често се казва също, че на детето се гледа като на субект, (наш "съ-човек" му казват още, което не може да се преведе точно на български), а не като на обект на някакви активни възпитателни мерки.
Интересно е, че никога не ми се е случвало друго дете в градината или на площадката да удари моите деца, да ги блъсне или да им взема играчките, което в България често е ставало.

Анаид, сега видях какво си писала преди мен. Съгласна съм, че вероятно голямата група е деца е съществена част от проблема, даже питах за това още в първия си коментар. Въпреки това не смятам, че големият брой деца е оправдание за тоталитарни методи на контрол като заплахи и т.н. Те просто няма и да действат, де. Освен ако човек не почне истински репресии да прилага. В момента, в който не си изпълниш заплахата, авторитетът ти увисва във въздуха. Така че ако ще заплашваш, трябва да си суров, но това е супер неприемливо отношение към деца все пак.

Мъжът ми от две години работи с деца от ДГ-футбол.Първата година беше вдигнал ръце-разсейват се, не слушат,говорят си....
Стана малко по-строг.Който си говори или закача сяда на пейката за 1 минута/това е наказанието,ако може така да се нарече/.Определено има голяма промяна в децата.Обожават го и вече много повече слушат.

basilisk, разбрах,мерси. Явно говорим за различни неща,изобщо не става дума за "не иска да играя". Тайм аут аз,в дома ми,давам за агресивно поведение,което намирам за абсол.неприемливо.В у-щето на детето т.аут се дава точно след неколкоратни (3) неуспешни опити за позитивно възпитание, ако някой умишлено и последователно пречи на околните макар да му е обърнато внимание,обяснено,потрететно и пр. Никой не говори за изолиране,4 мин тишина и "отделяне"от ситуацията съвсем не виждам как накърняват когото и да било.Благодаря за споделеното, описаното от теб ни на йота не противоречи на тайм аута, в сми в който ние го практикуваме,само го допълва.

Картинка, благодаря. Има идеи в постинга ти, които бих могла да използвам. 
Не знам дали си се занимавала с толкова малки деца, но канонът определено не е за тях Иначе всичко, което си предложила го правя (по един или друг начин). За "Петя и вълка" не се бях сещала, но те изучиха вече всички муz. инструменти от оркестъра и при слушане дори ги разпознават. Знаят как изглеждат, свирих им на флейта два пъти, гледаха ме с ееей такива големи очи И на китара им свирих... Сега смятам да почна да ги занимавам с различните стилове музика. Става въпрос са за десетте минути теория на музиката, иначе песните и танците са си към урока... а знаете ли как немчетата потропват българско хорце? Ако не знаете елате и ни вижте
P.С. Картинка, относно възпитателката... рядко не реагирам адекватно на ситуацията, но в този случай сама не можах да се позная   

Изключително си права, но не знам психологията в училище доколко би помогнала след това в живота. Теорията е едно, практиката друго. Практиката учи! Теорията ти показва нещо, но докато не се сблъскаш наживо с него, не можеш да знаеш как ще реагираш и дали въобще ще успееш да се справиш!
На теория не можете да ме мръднете и с кран, но ето сега имам проблем, върху който вече няколко дена сериозно мисля. Не искам да се предавам и няма да го направя, затова се опитвам да търся решение.
Да, така е в живота... важното е човек да не престава да учи!