Каква според вас е най добрата възрастова разлика при повече от едно дете?

Според мен от  3 до 5 год е най подходящата разлика 

3-5 год.

Мисля, че всяка майка ще ти каже, че разликата между нейните дечица е най-подходящата.... 
И аз така - най-подходящата разлика е 4 години и половина (колкото е между моите деца)....  

  И аз мисля , че 3-4 -5 години е подходяща разлика , но това е от моя гледна точка и  колко аз  съм готова  за още едно бебче , а каква ралика е по- добра за самите дечица... мисля , че и по-малката и по-голямата разлика имат своите предимства и недостатъци.
  Важното е да се чувстваш готов и щастлив , спокоен а то ще се отрази добре и на децата

Аз всъщност не знам, не ми се сърдете, че пиша по темата. Със сестра ми имахме 1г и 1м разлика и до ден днешен тя е най- близкият ми човек след майка ми, но на нея никак не и е било лесно. С брат ми разликата ни е 9г и може да се каже, че съм го отглеждала и не защото тя е била лоша майка, просто обстоятелствата са били такива. Може би по тази причина брат ми също ми е много близък, той също ме усеща така. Днес моите деца са с 12г разлика защото винаги съм искала второ дете, но не и за сметка на първото. Оказа се, че сега ми е по- трудно в смисъл, че почти бях забравила какво е да имаш бебе, да се изолираш за да го отглеждаш. За някои може изолацията да е добре, но на мен ми тежи. Все по- често си мисля, че добре щеше да е да са с 2-3г. разлика и да се върна на работа, да съм изпълнила моят си план и живота да продължи. Децата ми обаче се чувстват добре, малката след като се приберем в къщи първо проверява в стаята на батко си дали е там, той също и отделя много от пубертетското си време. Играе с нея и я занимава без да го моля за това и му е приятно когато тя първо него целува за лека нощ. Нищо не делят- тя има неговата закрила, той нейното обожание.

Аз искам да са с максимум 2 и половина - 3 години, пък Божа работа!

Ето и едно психологическо мнение: Според мен е много относително. Всяка разлика е добра, тогава, когато родителите отговарят адекватно на нуждите на децата си, подпомагат развитие и на двете, не насърчават развитието на конкуренция, а когато такава се появи, я отстраняват. Поощряват силните страни и на двете си деца, третират и се отнасят по подобен начин с децата си.

При по-малката разлика опасността е от развиване на конкурентни чувстава, но те могат да се избегнат чрез адекватно родителско поведение -поставянето на девете дечица на една платформа, а не изместването на едното за сметка на другото. Поради тази причина е много важно как ще се представи идването на новото братче или сестриче в семсйството. Много е важна подготовката за това събитие и даването на увереността, че първото дете няма да бъде изместено, а ще продължи да бъде обичано от мама и тати точно така както и до този момент. Опасността при малката разлика (под 3 години) е, че детенцето не е достатъчно умствено развито и понякога е трудно да се обясни появата на ново същество, без това да предизвика объркване в него. Именно тук идва родителската роля и тя е решаваща.
Положителното е, че децата израстват заедно, чувстват, че имат другарче до себе си, но подчертавам, че за да се стигне до този момент, решаващо е поведението на родителя.
При по-голямата разлика опастността е от разминаване в потребностите, нуждите и желанията на двете деца. Но това може отново да бъде компенсирано чрез адекватно родителско поведение. Чувството на отрастване на едното дете като само-отгледано, в случаите, коато по-голямото дете замине да следва например, а по-малкото е в началото на юношеските си години и има нужда от подкрепа от страна на по-близък до него.
Няма правило, всяка разлика е добра, стига да има адекватно родителско поведение.

Може би от 3 до 5 години разлика като засега клоня към 5тте години но ще видим. Засега искам да дам максималното от себе си а със две дечица ще ми е много трудно.

Няма такава 
Има жонглиране, усет и майсторство на родителите да направят, изградят и запазят приятелството, обичта и уважението между децата в семейството. Това няма ли го - и 5 дни, и 5 години и 50 години са все кофти разлика 

Аз съм малко раздвоена по-този въпрос.От една страна мисля,че е хубаво да са породени ,защото ще са близки по възраст и ще израстват заедно.Но пък колкото и всеотдаен да си не можеш да отделяш нужното внимание на първото дете и то остава ощетено,когато е малко и има нужда от теб

От 3 до 5 години.

Предполагам 3-4години.Моята с брат ми е 2год.и сега и преди ни е било хубаво,но на мама едва ли и е било лесно без да и помага никой.Аз лично мисля да е повече от 2год,защото моята глезорана е много палава.

Между 2.5 до 4.5   С брат ми имаме 3.5 год разлика и винаги сме се уважавали и държали един на друг 

Моите са с 2г. и 5м. 

Лично за мен - 2, 3 години.