Време е за пост и молитва!

обмислям строги пости тази година. Утре сутринта ще реша/ Не искам да започвам и да се откажа, макар че н знам, че не е никак  лесно

Не е толкова трудно да се въздържи човек и, повярвайте, по-трудно е духовното въздържание, отколкото телесното - по-трудно е да простиш от сърце на тези, които са били несправедливи към теб, по-трудно е да си овладееш гнева към близките, по-трудно е честно да си признаеш пред себе си къде не си бил прав, отколкото да не правиш секс няколко седмици. Телесният пост е безсмислен, ако няма духовен пост, защото не е важно това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея.

Директно на въпроса ти - няма да се заричам, но имам намерение да опитам. Дали ще успея е друг въпрос.

Маги, точно написаното от теб имах предвид.
 

Е, изглежда аз не съм толкова силна духовно. Т.е. има грехове, от които ми е трудно да се откажа /дори и за определен период от време/. А съм го правила...
Но напоследък душата ми май повече иска да взема, отколкото да дава и става безсмислено...

Ох, щЕ ми се да се похваля, че съм духовно силна, ама и аз не съм.  И аз си имам грехове, от които ми е трудно да се откажа, и при мен егоизма надделява, но трябва да се борим със себе си, нали? Крачка по крачка, малко по малко - пътят е дълъг - трае цял живот, но не бива да се отказваме. Трябва постоянно да се вглеждаме в себе си и сами да си търсим "кусурите" - това е и идеята на постите - да направим всичко възможно да станем по-добри - и към другите, и към себе си.

Да, никак не е трудно даже. Дори е лесно. Ако отидете при свещеник дори може да ви каже как да подходите към духовните пости. Записвате си "прегрешенията" в тефтерче, после отивате при свещеника и му ги казвате. Той ви изповядва, после сте готови за причастие /комка/. С две думи, чеда, колкото и да сгрешите, нали затова е изповедта.

Бягам далеч аз от свещеници. Особено когато имам нужда от духовно пречистване.

Ще се огранича до първата и последната седмица само....ще си дам време да привикна по-бързо....

Здравейте и от мен.Аз ще постя тази година.По принцип всяка година постя,но последните две години не съм ,защото бях бременна едната,а следващата кърмех и затова...Но сега от утре пак ще си постя.В смисъл,че ще постя -само от храните,иначе истинският пост е съвсем друго нещо,но няма да го обсъждам,защото мисля,че всички знаят.Хубаво е да се пости,защото така се прочиства храносмилателната система и се дава възможност на организма да си почине. от месото и млечните продукти,които доста го натоварват,както се пише напоследък.Така,че ако сте решили-нищо няма да загубите-най-много някой друг килограм 

и моето мнение е такова

и аз ще опитам да постя.казвам,опитам, щото ще ми е за първи път и незнам дали ще се справя.

Аз също нямам нужда от посредници между мен и Бог.  Каквото имам да му съобщавам го правя лично.
За постите - започнах от вчера, нещо съм се объркала.
За трети път ще постя, дано се справя, като предните два пъти, та дори и по-добре.
Искам да попитам за дните, в които е разрешена риба хапвате ли си ?

Грехове имаме всички. Но само с наша сила не можем да се справим с тях. Често имаме нужда от свръхестествена намеса, защото сме слаби. Преди години много лъжех, това беше нещо с което не можех сама да се справя... всяка втора дума беше измислица... е не се справих сама, но Бог ми даде сила да се справя с това. Бог може да даде сила на всеки един от нас стига да поискаме.
А това с записването на греховете в тефтерчето...  Е и какво като са записани там, ако след като излезете от църквата не сте направили нищо, за да промените ситуацията. Грехът не се отмахва само с "покаяние"(изповядване пред попа), а истинското покаяние е да се вземат мерки повече това да не се случва в живота ти. Тогава можем да говорим за истинско покаяние и духовно пречистване, когато сме видяли ситуацията в която се намираме, съжаляваме, вярваме, че Христос е платил цената за това, искаме сили от Бог да се справим и правим необходимото грехът да не се случва повече в живота ни.
Само на едно място в Библията постът е описан като лишаване от дадени храни. Повечето личности, като са постили не са яли нищо. Но всички стихове свързани с поста са преди всичко за това да очистим сърцето си.
И това което е истински важно за Бог е не дали сме яли или не яли нещо, а това което се случва в сърцата ни.

Анджък, де.  И аз това викам, истинското покаяние може да мине и без отчето.
Това с тефтерчето е подходът на енорийския ни свещеник. Имах нездравото любопитство да се поинтересувам в какво аджеба се състои тайнството на изповедта. И бях посъветвана как да подходя към отбелязване на греховете. И тъй като беше само любопитство, пренебрегнах "свещената" му прошка свише. В нашия район свещениците са такива, че могат единствено да затвърдят отрицателното ми отношение към тяхното съсловие. 
Не са ми нужни.
Постя за разтоварване на организма. Духовен пост можеш да приложиш и извън канона, при нужда. Както и другия впрочем, но да речем е по-лесно когато имаш претекст. Зависи от волята.

Здравейте!
Според мен постите са човек да се лиши от нещо, което много обича в името на Бог. Малко се съмнявам дали някой наистина може да направи пълен пост, т.е. както пишете вие да простиш от сърце на всички, да не нарушаваш 7-те смъртни гряха и по цял ден да се молиш. Ако някой може да го направи, то той е светец. Аз лично не мога. Според мен е достатъчно да обещаеш пред Бог, че в Негово име ще се откажеш от нещата, които най-много обичаш за 40 дена и всеки път, когато се изкушаваш с едно от тях, тогава да си кажеш "Господи, правя го заради Теб, искам, но заради теб ще се лиша от това, защото съм Ти обещала" или нещо подобно. Тогава мисля, че най-често ще се сещаме за Бог и ще бъдем по-близо до него.
От баба ми си спомням/Бог да я прости/, че ми казваше "Понякога за Бог е много по-видно, ако направиш добро на някого или нещо за някого, отколкото всяка молитва, ако дадеш, ако помогнеш с каквото можеш и дори ако подариш една усмивка, но от сърце. Даже можеш да идеш до някъде, да изминеш някакъв път, някакво разстояние и да си кажеш "Господи, правя го заради Теб", и това ще се "види" повече от Господ, отколкото всяка молитва."
Понеже аз съм в майчинство и последните няколко зимни месеца най-голямото ми прегрешение е храната, съм решила да се лиша от няколко неща: месо, всякакъв вид сладки изкушения, освен продове и всякакъв вид сладки напитки, дори и натурални сокове. Все пак човек като си е вкъщи по цял ден и все се чуди какво да хапне. Всяка вечер ще си казвам по някоя малко молитва, след като кажа задължителната молитвичка дето си я казвам всяка вечер за детето си, а в петък ще се опитам да постя и от млечни храни, както и да си моля една много дълга молитва, която е около час, но е много смислена и описва страданията на Исус Христос и Пътя, който е изминал натоварен с кръста преди да го разпънат. Само трябва да си намеря книжката, в която беше записана. Много ми се иска да успея с молитвата, само че не зная дали ще успея да я правя всеки път, най- вече заради детенцето си, но ще се опитам вечер когато тя заспи в петък да си я моля.
Вчера се обадих по телегона на всичките си близки, понеже не са близо до мен, за да им поискам прошка и се чух с всички хора, които са важни за мен. Но... все пак има и хора, на които не мога да искам прошка, но аз не мисля, че съм важна за тях и за това мисля, че няма смисъл.
Ами това е моето виждане за пости. Аз това си обящах и ще се опитам да го изпълня.
Понеже съм разведена според каноните на църквата нямам право на причастие и за това не зная дали изобщо мога и да се изповядвам, но смятам, че щом каноните не ми позволяват, по добре да се изповядван директно на Господ Бог.
Леки пости на всички 

Ако това е важно за Вас, поговорете със свещеник все пак. Намират се и човечни.

Все пак църквата е простила на "грешницата на грешниците".....

Леки пости и на Вас!   

NinoTino, не пиши в тефтерче, а в ДиС, за да има какво да четем и ние, праведните.