Като правило хората, които са против амниоцентезата, не са я правили, т.е. говорят за нещо, което не са преживели.
Не е съвсем така. Аз и секцио не съм преживявала, но също съм против него без нужда
- Публикувана: 24 фев. 2009, 09:18 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2009, 11:55 ч.
Какви рискове крие амниоцентезата?
Не е съвсем така. Аз и секцио не съм преживявала, но също съм против него без нужда
Може и да съм назадничава, но аз лично съм против тази манипулация в случай, че в семейството на жената и мъжа няма генетична обремененост.
Моят лекар ми беше казал, че няма да ми позволи да си направя амниоцентеза, защото преди време негова пациентка била заразена със стрептококи по време на изследването и едвам спасили бебето. Да, наистина това е малка вероятност, но пък ако наистина не е толкова наложително защо трябва да се прави амниоцентеза.
Иначе, информацията, предоставена от Сиси е много подробна. Ти сама за себе си трябва да вземеш решение. И поговори с лекар. Лекарят може да ти даде много повече професионална информация, отколкото аз или друг непрофесионалист. Аз само изразявам личното си мнение тук.
Моят лекар ми беше казал, че няма да ми позволи да си направя амниоцентеза, защото преди време негова пациентка била заразена със стрептококи по време на изследването и едвам спасили бебето. Да, наистина това е малка вероятност, но пък ако наистина не е толкова наложително защо трябва да се прави амниоцентеза.
Иначе, информацията, предоставена от Сиси е много подробна. Ти сама за себе си трябва да вземеш решение. И поговори с лекар. Лекарят може да ти даде много повече професионална информация, отколкото аз или друг непрофесионалист. Аз само изразявам личното си мнение тук.
Бих уважила отричането на амниоцентезата /и всички съпътстващи иследвания/,в случай,че майката е готова да роди дете с аномалия.
Сега на въпроса-риска се свежда до уменията на лекаря.Никъде не намерих пост,в който да има информация за пострадала жена при АЦ.Виж-обратното /ненаправянето й/,води до тежки последствия в някои случаи.
Абсолютно подкрепям!
И не е задължително в рода да има генетична аномалия, за да се случи появата на дете с увреждане. Да, не е проблем и да не се направи амнио, но тогава наистина човек трябва сериозно да си зададе въпроса дали би могъл да роди и отгледа дете с увреждане. И дали би понесъл раздялата с току-що роденото си дете, което успява да живее едва няколко часа заради непоправими генетични увреждания. Ако оцелее, най-лесно е разбира се, да се остави в някой дом, в който се грижат за деца със специфични нужди. И най-неангажиращо. Незнам, но според мен онзи, който се е решил на такава стъпка - тоест да пренебрегне изследване заради евентуалните рискове от него, трябва наистина добре да обмисли какво би направил и какво би следвало от появата на едно такова детенце. Разбира се, говоря за случаите, когато амниото се налага по ред причини: аномалии в семейството, възраст на майката, съмнение при предишно изследване и т.н. Не говоря за случаите, когато няма предпоставка за подобно изследване. Макар, че аз лично бих си направила задължително амнио, дори и да нямам никакво съмнение, дори да съм на 20 години и изобщо всичко да е цветущо. Бих го направила, за да съм сигурна. Друг е въпроса дали бих задържала дете с проблем. Мога да отговоря веднага. Бих го задържала, ако проблемът е такъв, че то може да живее и с наличието му! 
И за да не си мислите, че говоря за амниото, защото не ми е стигало до главата, ще кажа само: и при двете си бременности правих амниоцентеза. При д-р Велев в Шейново - супер внимателен и кадърен специалист! Причината да правя - възраст. И правих дирекно амнио, без БХС, без ФМ. И наистина - страхът от манипулацията е далеч по-голям от самата манипулация, която дори не се прави с местна упойка. Боцването е болезнено, колкото ухапването от комар. В интерес на истината притеснението от очакването на резултата след това е онова страшно нещо, с което човек се сблъсква. А най-страшен е денят, когато трябва да научиш истината. Лично аз за тези три седмици вече бях взела решение - дори детето ми да има заболяване, то остава в мен!
За щастие, и двете ми деца се оказаха здрави.