Как да не се просълзи човек - толкова различни чувства на едно място... и в крайна сметка ако трябва да мислим позитивно: всички сме смъртни, но защо последните дни да не са също хубави, весели, цветни!!!!
мамини душици.............
- Публикувана: 24 фев. 2009, 15:01 ч.
- Последно мнение: 18 март 2009, 10:46 ч.
Такива жестове на човечност ме трогват!
е, хубаво е да вярваме, че това не са последните дни на децата, напротив..........
мамини душици.............
Е,значи е осталала човещината и разбирането у хората!Евала на тези мъже,които намират един добър психологически метод да накарат дечицата да се чувстват важни,значими...специални,изписвайки имената им на гредите на строежа...
Малките жестове карат децата ни да се чувстват добре...а защо на някои от нас им е толкова трудно да разберат това?
Малките жестове карат децата ни да се чувстват добре...а защо на някои от нас им е толкова трудно да разберат това?
Много съм чувствителна на тема "рак". Разплаках се също като повечето от вас. Мъничетата, които отиват там..., може би за химиотерапия 
В борбата с тази болест състоянието на духа е много, много важно и това, което правят строителните работници сигурно успява да им повлияе положително. Дай Боже повече такива хора!
В борбата с тази болест състоянието на духа е много, много важно и това, което правят строителните работници сигурно успява да им повлияе положително. Дай Боже повече такива хора! 
Колко години вече пиша тук,а за първи път плача.
Не знам.....толкова истории са минавали оттук, толкова кошмари и мизерии.....това просто ме накара да избликна.
Наистина много мил и трогателен жест към тези малки страдащи душици. Сърцето ми се свива всеки път,когато си помисля колко дечица страдат и са тежко болни на тази земя 
и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това...
Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това... Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
Наистина много мил и трогателен жест към тези малки страдащи душици. Сърцето ми се свива всеки път,когато си помисля колко дечица страдат и са тежко болни на тази земя и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това...
Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това... Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
Наистина много мил и трогателен жест към тези малки страдащи душици. Сърцето ми се свива всеки път,когато си помисля колко дечица страдат и са тежко болни на тази земя и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това...
Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
и когато имаме допир по 1 или друг начин с такива дечица,колко малко топлинка е необходима,за да ги накараме да се усмихнат,поне това... Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
Да, права си. Въпросът важи и за нас.
Разплаках се. Това е най-човешката и майчина реакция.
За съжаление мисля, че доброто в много малко случаи е заразно. Освен това прави впечатление, че най-лесно човек се лекува от тази зараза. Впечатленията ми са и от живота и от тук.
Човек може да се зарази и от добротата.
Задавам си въпрос,ако това беше в България, нашите,българските строители дали биха постъпили като колегите си ?
Шанел,дали това което според теб съм "пльоснала" е тъпо или не-си е твое мнение и няма да споря с теб или с когото и да е,виж,че въпросът,който си задавам има горчив привкус е вярно- знаем си се колко сме съчувствителни ние българите като цяло.... А за това,че въпросът ми те е ядосал-наистина съжалявам... както и да е.... Е,аз съм от много кратко време в този форум,но за кой ли път плача- обикновено плача пишейки в 1 много тъжен подфорум (и не само в него) Още веднъж- извинявай! Нека повече не се отклоняваме от темата.
