Разликата в интелектуалният статус пречи ли на връзката/ брака?

Напълно си права не се съобразих.

Парадоксалното е че всъщност са много хубави хора.

Не съм расист.
Просто в контактите си сме свикнали да казваме нещата с истинските им имена.

Така и трябва.

В повечето случаи пречи ...

Да, създава дисхармония в общуването, разбира се.

Имаме приятелско семейство,при които интелектуалния статус е на светлинни години.Няма да споменавам професиите им - не са от значение.Винаги когато се съберем с жената може да се говори във всяка една област, а мъжът й мълчи.Когато тя я няма, и  той е сам отново мълчи.Или се съгласява с останалите, или няма какво да каже.Не е мълчалив, просто няма елементарни познания в нито една област. Аз не блестя от интелект,нито се правя на важна, но признавам, че на мен не ми е приятна компанията му, н езнам за  жена му.

На мен ми пречи по начало, няма как да имам връзка с жена, която е доста под нивото ми.
Просто няма какво да и харесам тогава.
Друга работа е, ако разликите са малки.

Едно момиче беше казало, че несходството на характерите повече пречи. Да, права е.

Аз имам нагледен пример - 2 връзки по 4 години с различни типажи.

Първата връзка с много интелигентно и умно момче, семейство лекари. Няма да давам подробности, само ще поясня, че аз така и не успях да се почувствам на място с него, интересите ни бяха коренно различни. Ако щете и облеклото ни беше в абсолютен дисонанс. Връзката завърши с полиция (интелигентният добре се справи, за да се срещнем в съда накрая). Не ми е бил мъж, т.е. не сме били поради бракоразводно дело там.

Втората връзка с момче идващо от семейство, за което образованието изобщо не седи на първо място. Работа, работа и пак работа. Аз си мислех, че ще го шашна на първа среща с факта, че съм завършила СУ...той изобщо не ме чу, камо ли да се впечатли. След като не се впечатли и от английския ми и от др. подобни неща леко се разочаровах. Замислих се дали да се занимавам с този човек. Даже му съобщих, че смятам да се разделим поради несходство (в каквото и да било). Тогава той обърна представата ми за това каква трябва да бъде една връзка. Дойде на работното ми място, помоли ме да изляза (намеквам помоли, защото интелигентният последните месеци не ме молеше, а се опитваше насила да ме натика в колата си) и ме разпита какво не харесвам в него, какво очаквам от него, какво предлагам аз и др. неща...чрез които установих, че с манипулацията ми от сорта на - аз съм много интелигентна и умна, мога да пея и знам английски вече не минава, от тук нататък съм аз и само аз и вече ще трябва да се доказвам като човек, като характер, като партньор, а не като посетител в театъра, полиглот и др подобни.
Този човек ми показа много истини, т.е. аз ги прозрях. Този човек поиска да си направим дете с думите "ние с теб си подхождаме в много отношения, това не се случва всеки ден, нека си направим детенце, което ще ни свързва, иначе ще пропилеем връзката си и ще се разделим след някоя друга година" Тогава ми беше смешно, сега ми е радостно.
Мисля че с него сме много повече в истинска връзка отколкото бих могла да бъда с някой на високоинтелектуално равнище. И не, не е чел моят мъж всяка страница от Под игото, но е чел доста пъти страниците на книгата на живота.
А не на последно място с въпросния човек имаме на 90% еднакви интереси (изключваме лова му, по който е запален, а аз там нямам грам интерес) 

Мога още много да напиша, но то се отнася по-скоро за моята връзка, затова се въздържам.

Твоят човек сигурно притежава природен интелект, има усет към живота и това, което се случва в него. Това също не е за подценяване. Тъй като от поста ти разбирам, че образованието за теб е било изключително важно и е нещото, което ти дава самочувствието, предполагам, че не си попадала волно или неволно в много различна от твоята среда. Аз например съм работила на такова място, където в столовата се подсмихваха, задето ползвам нож и вилица за да си режа пържолата. Или че Чайковски или Моцарт, пуснати по радиоточката, ми харесват. Ето за такива различия става дума. Ако живееш например с мъж, който се дразни от стила ти на говорене, защото му изглежда префърцунен, или му създава комплекси, връзката няма как да просъществува дълго.

От личен опит:
В началото, когато си влюбен не е проблем и не пречи. След 5-6 години: да, за съжаление. И не, защото не го обичаш, а защото идва ред и на други неща освен на влюбени думи.

Интелектуален статус образование ли означава? Ако е така, не е задължително да пречи.

Но разликата в нивото на интелигентност на партньорите пречи, разбира се От личен опит говоря. Особено ако единият освен, че е глупав, е и упорит ))

гледа, че доста хора отъждествяват интелект с образование. за мен са различни тия две работи и интелектът в човек за мен е по-важен от всякакво образование.

Еми правилно е донякъде това за образованието и интелекта,има изключение и в двете посоки. Но : Все пак, едно образование дава и допълнителната шлифовка, допълнителните знания и др., които по своему обогатяват интелекта.. Разбирате ме какво искам да кажа, нали ? Не напразно има една приказка, че да търкаш 5-6 години банките в университета все си дава отражението.

Тук може разсъжденията да се изместят и в друга посока...какъв е ефекта и т.н...Обаче има си значение. Не можеш от обща култура да изчетеш всичко, което сме учили в института все пак.

Аз не го отъждествявам. И тогава не го правех....

Е, то по-добро от има ли 
Аз не отъжествявам образованието с интелекта .Това ,че си наизустил количество информация не е интелект ако не можеш да я приложиш на практика .Ако пък без ифо се оправяш ,евала !
На първия господин му липсва възпитание тъй че колкото и образования да има кел файда.

Именно! Може да знаеш пет езика или да можеш да решаваш задачи с интеграли и да имаш няколко дипломи, но това не те прави интелигентен. Защото има много учили хора, които не могат на две магарета да разделят сеното" т.е. да се оправят в живота сами, да си намерят добра работа, добър партньор, приятели и т.н. без чужда помощ /обикновено родители/.

Все още ми се случва да видя млади хора явяващи се на интервю за работа да идват с майките си.

Според мен в днешно време е много по-важно умението да общуваш, да се представяш в различни среди по най-добрия начин, да бъдеш забелязващ се, отличаващ се, да си изключително комуникативен и открит...

И да, с времето осъзнаваш, че най-важното нещо е да умееш да разговаряш, общуваш с човека до теб /на каквито и да било теми/.
Вероятно различията в интелекта биха били голяма пречка за това.