Подчертавам. Интелектуалният статус, не образованието!
- Публикувана: 24 фев. 2009, 19:52 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2009, 12:45 ч.
Разликата в интелектуалният статус пречи ли на връзката/ брака?
Зависи от ценностнанта система.
На мен да бъда с елементарен мъж ми е немислимо в момента.
Мъжете, които се чувстват добре с жени от типа "бъди красива и мълчи" ми се виждат слаби. Но има, хора на които така им е добре. Има мъже, които смятат че всички жени са еднакви и поне да е 'убавка и да мълчи. Има и жени, дето обичат да носят тежки чехли
и т.н. Обаче да не мога да си говоря часове на ред с мъжа си... щото ми мълчи... от глупост, страх, незаитересованост... Въпреки всичко еднакво IQ не стига, трябва и EQ-то да e близко. Особено когато има дете/деца.
Ние сме кажи-речи на едно ниво. Всеки има своите висоти, които по-правило не са най-силния момент у другия. Малко е странно как понякога единия не се сеща за неща, които са очевидни за другия, но това никак не е лошо на практика. Имам познати с разнобой в интелекта. Не е много приятно, но те като са щастливи това е най-важното.
На мен да бъда с елементарен мъж ми е немислимо в момента.
Мъжете, които се чувстват добре с жени от типа "бъди красива и мълчи" ми се виждат слаби. Но има, хора на които така им е добре. Има мъже, които смятат че всички жени са еднакви и поне да е 'убавка и да мълчи. Има и жени, дето обичат да носят тежки чехли
и т.н. Обаче да не мога да си говоря часове на ред с мъжа си... щото ми мълчи... от глупост, страх, незаитересованост... Въпреки всичко еднакво IQ не стига, трябва и EQ-то да e близко. Особено когато има дете/деца.Ние сме кажи-речи на едно ниво. Всеки има своите висоти, които по-правило не са най-силния момент у другия. Малко е странно как понякога единия не се сеща за неща, които са очевидни за другия, но това никак не е лошо на практика. Имам познати с разнобой в интелекта. Не е много приятно, но те като са щастливи това е най-важното.
Малка е вероятността тези "различни" хора да се срещнат и да останат заедно. Разбира се, всеки би могъл да мисли, че превъзхожда другия, но дали е така? Хората не се срещат случайно. Не вярвам в привличането между хора, които има "различен интелектуален статус". Може би сексуално, за кратко да е възможно, но за връзка - не мисля.
Хубава тема... по мое мнение - да, пречи много. Преживявах такова нещо около година и половина. Той беше с амбиции за собствен бизнес (иначе от години бачка по строежи), искаше предимно неща от типа скъпа кола, огромна къща, чалга мацки и т.н. Не ме разбирайте погрешно, в това не виждам нищо лошо. Става лошо, когато тези ценности се налагат и на другия. Тоест, на мен. И аз искам да живея добър живот, да не мизерствам и т.н., но има неща, от които не мога да се лиша за тази цел. Заради него загубих куп добри приятели. Заради него бях в някаква отвратителна криза и не пишех повече от половин година. После дойде и истинския крах - влязох в нова среда с хора, които бяха напълно мой тип. Той, естествено, не можеше да ги понася. Били превзети, не можело да се говори с тях. Били хора без амбиции. За него разни млади хора, които искат да зе занимават с театър или кино в България, са силно безперспективни и съответно - вредни за мен. От там стана и по-зле, защото аз вече имах сериозна база за сравнение. Най-малкото в раговорите, които водех с колегите си и с партньора си. Тогава осъзнах колко много ми липсва друг вид общуване, други ценности, други амбиции. Следователно, аз си поисках онова, което смятах, че ми се полагаше. Да, беше трудно. Стовари ми се на главата истински тормоз, заплахи, глупости... Но всичко мина. Сега съм с човек, който наистина резонира на моите мисли и преживявания. Друго си е. Това е личния ми опит...
Няма как да просъществува дълго такава връзка, поне според моя опит и разбирания. Имах такава връзка с мъж, за който беше супер да се напие вечерта или да излезе с мотора и да вдигне 200-250 км по бул. България ... Трудничко бе - когато бяхме с неговите приятели -аз бях "надута" според тях, защото трудно участвах в разговорите за бира, сръбско и мацки .... когато бяхме в компания на мои приятели - той мълчеше и се чувстваше неловко .... Връзката ни продължи около година. Много по-хубаво е когато имаш какво да си кажеш с човека, в когото си влюбен, да можеш по цяла нощ да си говориш и да ти е приятно. Със съпругът ми сме горе-долу еднакво възпитани, с подобно ниво на интелект и разбирания ... е няма как да сравнявам.
На последните 2 въпроси отговарям с "да", в случай, че жената е по-умна. За мъжа мисля, че няма такова голямо значение.
Що се касае до първия, за средата - ако мъжът е по-умен- просто не излиза с приятелки на жена си; ако жената е по-умна - трябва много да го обича и да си затваря очите, когато е с приятелите му.
Имах такъв приятел в ученическите си години. Ами, стояхме само в къщи.
Що се касае до първия, за средата - ако мъжът е по-умен- просто не излиза с приятелки на жена си; ако жената е по-умна - трябва много да го обича и да си затваря очите, когато е с приятелите му.
Имах такъв приятел в ученическите си години. Ами, стояхме само в къщи.
Всички разлики пречат когато по-слабата страна е комплексар или по-силната страна натяква.Когато ги има и двете на лице нещата са обречени.
А относно приятели,никой не е длъжен да присъства където смята че не му е мястото.Аз имам познати с които мъжът ми няма какво да си каже и нещата не са до интелект,а до интереси и не му пречи да си почива докато си водим "клюкарски женски теми"
А относно приятели,никой не е длъжен да присъства където смята че не му е мястото.Аз имам познати с които мъжът ми няма какво да си каже и нещата не са до интелект,а до интереси и не му пречи да си почива докато си водим "клюкарски женски теми"
Трудно ми е да си представя как с такава разлика ще се стигне до брак... 
Да кажем, че в началото е било водещо сексуалното привличане, но в някакъв етап не стигат ли двамцата до това да си говорят... И как единият успява да разбере другия пр.?
Друг въпрос е, че при много двойки единият се интересува от различни неща, компетентен е в различни сфери, от този сорт неща... Ние с мъжа ми сме с коренно различни професии и съответно имаме и различно мислене, различен подход към нещата, но без общи интереси и теми за разговор, които и двамата да ни вълнуват и за които да обменяме мнения, връзката ни не би просъществувала...
Сещам се за една двойка, в която ми е правило впечатление, че единият партньор не е на... същата вълна като другия, но отстрани погледнато - изглеждаше ми компромис... Не зная дали единият беше по-интелигентен, даже по-скоро ставаше дума просто за по-"широко скроен" човек Май по-често срещаният вариант е на има двойки, при които единият си мисли, че е по-умен от другия, но дали наистина е така 
Да кажем, че в началото е било водещо сексуалното привличане, но в някакъв етап не стигат ли двамцата до това да си говорят... И как единият успява да разбере другия пр.? Друг въпрос е, че при много двойки единият се интересува от различни неща, компетентен е в различни сфери, от този сорт неща... Ние с мъжа ми сме с коренно различни професии и съответно имаме и различно мислене, различен подход към нещата, но без общи интереси и теми за разговор, които и двамата да ни вълнуват и за които да обменяме мнения, връзката ни не би просъществувала...
Сещам се за една двойка, в която ми е правило впечатление, че единият партньор не е на... същата вълна като другия, но отстрани погледнато - изглеждаше ми компромис... Не зная дали единият беше по-интелигентен, даже по-скоро ставаше дума просто за по-"широко скроен" човек
Май по-често срещаният вариант е на има двойки, при които единият си мисли, че е по-умен от другия, но дали наистина е така