За другият вариант ще говоря хипотетично:
В миналото жената е била подтискана от мъжа, не е имала средата, за да развие качествата си, често е била психически и/или физически насилвана дори още от ранно детство, което неминуемо се е отразявало на психиката и интелигентността й. В един такъв случай мъжът е бил в по-добра позиция в това отношение, но въпреки това са живеели като семество, защото всеки е имал място и роля в ежедневието.
Ако днес нивото на биологичната ителигентност между двама партньори се различава драстично, то може да има два варианта за развитие на отношенията:
1. По-умният остава с другия, защото така му е удобно и може да върши своите машинации, като съвсем съзнателно не приема другия за равнопоставен партньор.
2. Двамата се разделят, защото не могат да се нагодят и единият от тях (или и двамата) търси човек с неговото интелектуално ниво.
Аз лично съм от втория тип и много бих се изнервяла, ако обяснявам като на малоумен, а отсреща не ме разбират. Не бих могла да просъществувам в такава връзка. Друг е въпросът, че и много трудно бих имала връзка с някой, който е много под моето ниво, защото това се разбира бързо, а аз имам нужда от общуване.