Как да се справя със страха на детето ми от кучета ?

Аз също имах страх от кучета като дете и лекар посъветва майка ми да ми вземе кученце,за да преодолея страха си.Не е нужно да вземаш куче от едрите породи.Моят страх беше преодолян с пекинез който в самото начало се побираше в двете ми шепи.И аз го възприемах повече като играчка и вече с времето като растяхме заедно се научих,че кучетата не са толкова страшни колкото си ги представях.Сега нямам проблем,защото едно куче да те нападне трябва да усети страха ти.Така че по добре да се опиташ да помогнеш на детето си както майка ми помогна на мен тогава.Но все пак ти ще си прецениш възможностите имаш ли и възможност да го гледаш това куче.Успех.

Да, но е ужасно бреме да изпитваш панически страх постоянно (особено ако си в София  ).

Предпазлив и страхлив са две много различни неща.

Моят съвет е да разбереш ЗАЩО го е страх от кучетата. Ти или баба му да го дърпате в парка или да го плашите с куче? Когато разбереш причината ще намериш и решение. По мои наблюдения родителите или гледачките са виновните за това децата да имат неадекватно поведение спрямо кучетата, което е много опасно.

Страхът се овладява и се научаваш да си предпазлив.Не е нужно да се нагърбваш да отглеждаш куче, за Бога!В днешно време не е нужно и всеки да милее егати, извинете.Като го е страх-старай се, говори, учи на предпазливост и че показвайки страха си  не е по-добре.Толкова.Не го пречупвай детето.
Моята история:
аз освен, че бих се завряла в муцуната съм и спала на легло скуче и съм гледала и т.н.Голямата ми дъщеря обаче има страх.Предизвикан.От едно пършаво никакво нещо , живеещо във входа, но лаещо ужасно.Излизайки от входа, тогава детето беше малко, в количка, онова животинче се хвърли върху количката със скок и и залая в лицето, стъпило на преградата на количката отпред.От тогава-детето го е страх.Има хора, които до гроб не преодоляват, има хора, с тикове от това, има хора, напикаващи се от това.Моето дете се размина Само с това.Резултатът, при обожаваща животните майка-безумен страх на детето-повярвай, знам начините да я отпусна.И съм я водила при кучета и съм показвала и говорила и всичко необходимо.Към някои, които са и познати вече има напредък, но до оградата примерно, да му хвърли кокали.Категорично от другите, да не говорим за уличните е много зле положението.Случи се така, че видяла куче ми хуква през улицата от страх, без да се замисли, което е зле..много зле,,,бях побеляла от ужас, виждайки върхлитащата кола.Скоро, преди няколко месеца ни нападнаха улични кучета.Не ме питайте-малката в количка и се кефи, голямата, дето не мога да я повдигна ми се вкопчила и пищи, онова напада.Няма как да опазя и двете, абсурд.Зарязах по средата на улицата деца и удрях, удрях, удрях...с торбата с боклук...едва го прогоних.Ще ви кажа, че няма и особена разлика с малката, която няма страх за сега и се смее на ръмжене, дето се казва, че усещали малките деца...усещат нанайци пък аз ще ви кажа.Мдам.
Вадете очи на гърба и учете децата как да се пазят.Това е по-доброто решение.

Диана, моля те, ако жената плаши детето си с кучета няма да пита тук как да прескочи страха... Има хора, които ги е страх , без да са плашени и да са нападани.Така, както мен ме е страх от хлебарки, а повярвай, никой нито ме е плашил, нито хлебарката ми е казала Бау в тъмното

Доста по-ужасно е дете без страх да се затича към първото срещнато пършиво псе, за да го погали, а онова да му скочи и захапе. По-добре да се страхуваш и да ги заобикаляш отдалече, отколкото да те сръфат.
Мен лично ме е страх от кучета, никога не знам на кое какво ще му скимне. Страх ме е и от уличните, и от домашните. Нападана съм от домашно куче, при това беше вързано на каишка, но успя да се отскубне от стопанина си.
Моите деца нямат страх от нищо, но аз ги възпитавам упорито, че от някои неща е редно да се боят и да избягват неясни срещи - кучета, наркомани, извънземни...

Пенелопа, съвсем добронамерено се смях на част от поста ти.   Ама то по принцип не е за смях де  
Зори до преди няколко месеца проявяваше искрен интерес към всякакви животни. И как не...аз съм природолюбител до мозъка на костите си. И въпреки че ме е страх от кучета и имаме една уговорка с нашия тати - ако някой ден имаме къща и възможност да си вземем бебе куче от улицата. Та аз от малка насърчавах Зори да гледа животните, обяснявах й колко са добри, красиви, интересни - кучета, конете на полицаите и какво ли не. Естествено обяснявах, че кучето не го познаваме и затова не го галим, но можем да му се радваме отстрани.
Дааааа...обаче преди няколко месеца бяхме на гости в едни приятели с кокер шпаньол. И аз пак...."я виж какво сладко кученце, сега като ни опознае ще ни даде да го погалим....и все в тоя род". Обаче Зори застанала до паницата й за храна, а онова сладко ми ти плюшено куче е гладно. И като се излая едно хубаво в лицето на Зори...и тя като ревна....И сега като види куче започва да мрънка и да ми се вре в краката и ръцете да я гушна. И се самоуспокоява милата с "покойно-покойно" понеже аз така и казвам.
На този етап нито обяснения помагат нито нищо. Вярно че от количката или от разстояние се заглежда по кучетата, обаче доближат ли се до нас...милото ми дете.
Обаче не знам дали взимането на домашен любимец би помогнало. Гледам, че с едно друго познато куче като чели се чуства мааааалко по-спокойна. Дано с времето нещата да се пооправят. Аз на този етап освен да обяснявам и да успокоявам не виждам какво друго да направя  

Моят син много обича кучета, но явно само на картинка и по ТВ. Като доближи истинско куче, се изстрелва право в ръцете ми, без да се замисли, и го гледа от високо. Не го е плашило куче, няма стрес и т.н. Изобщо дори не съм се замисляла да се справям със страха му. За мен е нормално, засега. На 2г. е.

моето дете много се страхуваше от всякакви животни- и от охлюв дори. аз вдигам някой охлюв от земята, за да й го покажа, а тя се крие и я е страх.... леля ми пък имаше куче- дребна порода, но много гласовито- от него също изпадаше в паника. ами аз започнах да преодолявам страха й, като я карах да общува с различни животни- отглеждахме охлюви в саксии на балкона, купих декоративно зайче /за съжаление някой съсед го отрови/, мини хамстер в аквариум, бяла мишка, после взехме малко котенце /голям мерак беше и голямо бягане падна от това животинче, докато свикне с него- щяло да я одраска/, изкарвахме на разходка кучето на леля ми, в зоопарка я водех да храни животните... абе, търпение трябваше и въображение:-) сега вече почти не се страхува /след 5-6 години свикване с животните/, само от насекоми бяга, но и аз съм така- мен ме е страх от паяци и хлебарки, така че това е поносимо. според мен само чрез общуване с животните, от които се страхува, може да се преодолее страха.

Най-добре е да не те е страх, но да си имаш едно наум.  Защото аз съм с фобия от кучета, което е ужасно неприятно и е много различно от премерена предпазливост. За съжаление съм го предала този мой панически страх и на дъщеря ми, без да искам.

Живях три години с кучето на семейството на мъжа ми, немска овчарка. Към самото животно спрях бързо да изпитвам страх, но това не ми помогна в ни най-малка степен относно другите кучета. Сама не съм го разхождала никога, защото са ни нападали бездомни кучета.

Не плаша детето си с куче, с нищо. Никога не съм го плашила и заплашвала. Никога не съм му настоявала за нищо.
Единственото което намирам като обяснение/сега сигурно ще ми се смеете/, когато бях бременна с него в 8 месец едно куче много ме изплаши,ама много.

Сиси, само ти ли гледаш детенцето? Да не го е стреснало някое куче, докато сте минавали покрай някоя къща? Или пък да сте заобикаляли кучета и ти да си обяснявала че хапят или нещо такова. Може да е чуло и някоя майка/баба (по-често вторите) да обясняват същото...Или някой му е говорил (може и дете), или само се е стреснало, или е гледало някой филм..откъс...
Не казвам, че е изключено детето да си го е страх и без причина...възможно е, разбира се. Но много малко са тези случаи....винаги има причина детето да го е страх точно от нещо. Защо, напр не го е страх от муха или от врабче? Такава ми е логиката.

 Благодаря ти diana_t .
По принцип си много права. Винаги има нещо което да провокира този страх.
Говорила съм и ще продължавам да говоря с него,за да разбера каква е причината.Защото само тогава ще мога да се справя с проблема.
Намислила съм даже да посетя психо- терапевт с детето си ,няма да ни навреди. Може пък лекарят да разбере нещо повече от мен.

Ама хора, как от врабче или муха??? Кучетата често са ПО-големи от децата, нормално е и безпричинно децата, чисто интуитивно да се отдръпват.Напълно адекватно поведение на майките и бабите е да кажат,че кучето хапе, защото това е Истина.Казвам ви го като човек, гледал куче дълго време.Абсолютно адекватно е да се учи детето да не посяга към куче, независимо домашно, на повод или не.Независимо дали е добронамерено.Първо-чуждо куче е закон-не се пипа, не му се вика насреща, не  се закача.И пършава болонка да е/даже още-по-зле/КАкво остава за улично.Уличните не само се заобикалят, но и задължително се предупреждава, че хапят.Освен, ако не искате да си докарате противобесни ваксини на децата в пирогов от зор да ги научите да не се страхуват.

Пенелопа, бъркаш страх с предпазливост   


И моето дете знае, че кучетата хапят, ръмжат, че никога не се пипат, пази се от кучетата, обаче не го е страх.

          Ей,този въпрос стои и пред нас с пълна сила.Не знам дали ще помогне ако си вземете куче.Обяснявам защо! Ние винаги сме имали кучета даже и по 2-3 едновременно и никога децата ни не са се страхували.В момента имаме шелти /мини коли/ на 2 години и половина.Кученце чудо,миличко,гальовно и т.н. Тримата ми внуци /6г,4г ,1г 6 м / го тормозят нон стоп като се катерят по него,дърпат уши,опашки и т.н.Проблема ни къде е  четвъртото ни човече по точно човечка  на 2 г 3 м от един-два месеца изпитва див ужас от същото това куче,което преди тормозеше,яхваше го,хранеше го и искаше да стои все при него.Чудим се ние и накрая зацепваме какво става  Другата баба изпитва панически страх от кучета ,няма значение дали са колкото слон или мравка,като види куче и изпада в див ужас,пребледнява,трепери и ....трудно си представяш картината,ако не си я видял.Та тази баба гледа нашата принцеса една седмица,че мама и тате ги нямаше и .....явно тоя истеричен страх се е предал на детето.Сериозно се замислих дали ние не предаваме на децата си фобиите си  Сега се гърчим в нещастни опити да обясняваме и показваме,че кучето не е страшно,че не хапе и т.н. но удряме яко на камък.Нищооо!Резултат 0 и то голяма.Ето и сега бяхме на разходка появи се едно пале със собственик на каишке,куче-бебе и тя като писна "ицам къщи" и се прибрахме,при това не пожела да стъпи на земята докато кучето не изчезна в далечината.
            Ще следя с интерес мненията ви .Дано дадете някакъв съвет,че вече съм се видяла в чудо  при това работя с деца и претендирам за компетентност.Ама никога не е късно човек да стане за ......резил.