Tristan77 ,казала си го точно и за мен,подкрепям напълно 
- Публикувана: 25 фев. 2009, 11:56 ч.
- Последно мнение: 4 март 2009, 15:51 ч.
общественото положение на Вашето семейство..
Държим се естествено , не лицемерничим изкуствено усмихнати , но и не правим разправи и скандали, а спорим увличайки и другите в компанията да изкажат мнение .
Никога не сме си позволявали да правим скандали пред хората.Размяната на погледи е достатъчно предупреждение,че темата или действието,предизвикало половинката,трябва да се прекрати моментално.Разбира се,че не ми пука дали изглеждаме щастливо семейство в очите на хората.Но ми пука до колко оставяме добро впечатление на възпитани хора,които при това не се отдават на първични пориви.
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.
Това е заради клюкарското-комшийско възпитание. На всеки му се иска да може да прехвърли комшулука и да гледа сеир.
Предполагам, че спадаме към средната класа /ако има такова понятие/.
Това с кавгите и забележките не го харесвам, но се "случва и в най-добрите семейства". Пред хората не се разправяме, защото е грозно. Каквото става, става между нас и не го правя достояние на никой. Всъщност избягвам скандалите и повишаването на тон внаги когато мога. Нямам и познати, които да се държат грозно когато сме заедно.
Това с кавгите и забележките не го харесвам, но се "случва и в най-добрите семейства". Пред хората не се разправяме, защото е грозно. Каквото става, става между нас и не го правя достояние на никой. Всъщност избягвам скандалите и повишаването на тон внаги когато мога. Нямам и познати, които да се държат грозно когато сме заедно.
не мога да повярвам колко народ бърка доброто възпитание с лицемерие.
Това щях да напиша.
Факта, че не излагам семейните неразбирателства на показ не означава, че умирам да демонстрирам образцово семейство.
Означава, че уважавам хората, с които съм в момента, както и тяхното настроение.
Общественото положение на мен и семейството ми се определя като добро, без да навлизаме в повече подробности, защото, очевидно, не това е въпросът.
Като част от социалния статус, влизат определени норми и параметри на възпитание и отношения във и изън семейството, с които, ние безусловно се съобразяваме.
Бих искала само да направя едно уточнение- доброто обществено положение, не отразява непременно добър финансов статус. Има страшно много семейства с високи доходи и стандарт на живот, придружени от възпитание на хамали от Сточна гара. Има и доста семейства с не-толкова добри доходи, без това да ги изключва от високото ниво на социалната стълбица.
Мисля, че отговорих на въпроса.
Като част от социалния статус, влизат определени норми и параметри на възпитание и отношения във и изън семейството, с които, ние безусловно се съобразяваме.
Бих искала само да направя едно уточнение- доброто обществено положение, не отразява непременно добър финансов статус. Има страшно много семейства с високи доходи и стандарт на живот, придружени от възпитание на хамали от Сточна гара. Има и доста семейства с не-толкова добри доходи, без това да ги изключва от високото ниво на социалната стълбица.
Мисля, че отговорих на въпроса.
Не ме интересува какво мислят хората за мен и семейството ми, не живея за хората. Има си време и място където си решаваме проблемите
Общественото положение на едно семейство е едно и зависи от статуса, а взаимоотношенията между партньорите на публично място е съвсем друго. Да се карате помежду си пред други хора е признак на ниска култура. Ако се опитваш да създадеш някакъв имидж за семейството си в обществото той ще е траен ако е достовирен, а ако е фарс ще бъди мимолетен независимо колко си стараеш да си убедителна.
В общи линии сме си лика-прилика с приятелските ни семейства. Предполагам, че добре изглеждаме в техните очи, иначе надали щяха да търсят контакт с нас. С мъжа ми винаги сме усмихнати и дружелюбно настроени (за второто повече той). Определено ни личи, че се обичаме, просто са ни казвали често, че такова впечатление правим. Пред приятели не се караме и обиждаме, това е въпрос на възпитание най-вече, пък и не смятам, че заслужават да ги правим съпричастни, ако имаме някакви недоразуминея - те са си за вкъщи!
Имам приятелка, която нарича мъжа си пред мен със звучните и колоритни "дебил" и "малоумник". В тези случаи винаги ми се е искало да й прасне един, или поне да удари по масата като мъж
Неприятно ми става и обидно дори да обижда мъжа си пред мен!
Имам приятелка, която нарича мъжа си пред мен със звучните и колоритни "дебил" и "малоумник". В тези случаи винаги ми се е искало да й прасне един, или поне да удари по масата като мъж
Неприятно ми става и обидно дори да обижда мъжа си пред мен! 