Разочаровани ли сте от Родината - България?

Ами аз говорех за София от моите спомени,когато бях на 15-17 години.И честно казано такава искам и да си я сьхраня в спомените,защото ако започна да я анализирам сега,ще трябва предимно песимистични думи да използвам.За парковете и тревичките оправия все ще се намери,но качеството на хората,с които се напьлни-едва ли ще се промени.Аз София толкова оплюта и наакана никога не сьм я виждала,каквато е в момента.

не съм разо4арована от страната си - от себе си съм разо4арована.

А не ви ли се струва понякога, че нито в България сте си 'вкъщи', нито в другата страна?
България от спомените е изчезнала, и повече няма да бъде такава - никога!
Аз съм гражданка на света!

И аз натам съм се запътила, ама дай боже да не ми мине котка път ...

това би било добра промяна - мен преди две години на софийското летище ме накараха час и половина, че и повече, да чакам бременна в шестия месец с две малки деца. нито служител, нито друг чакащ - предимно младежи, не прояви инициатива да намали престоя ми...

аз не тръгвам към българия с големи очаквания и не се разочаровам. не разчитам особено на бабите и дядовците да гледат децата, затова не си почивам, но зареждам батериите от смяната на обстановката и различните преживявания. обичам да си ходя там.

Иначе на мен си ми харесва в София, като си дойда - ама съм се настроила да не обръщам внимание на тия неща, дето си ги знаеме и дето ни ядосват.

Миналата година обаче ми откраднаха портмонето от чантата. Отивам в районното да съобщавам за открадната лична карта (щото и тя беше вътре) - а те почват да ми викат, че аз съм била виновна и щели да ме глобят! 
Е, не ме глобиха все пак - вика, айде за последен път!

Иначе българската природа си е голям фактор, много ми липсва където и да съм. А тя няма нищо общо с политици, мутри и подобни. Дано не я съсипят скоро!

знам, 4е съм от скоро, но тези спорове са ми ясни и съм ги водила.
 не ми се щеше, когато някой отвори тема да си излее болката да му казваме, 4е темата не е подходяща и 4е ще предизвика спорове.ина4е подобни мисли като изказаните тук има и в други теми.а и те "местните мами" биха се ядосали и от много други неща ,които си пишем и да ни викат-да ви имам проблемите.......

Много се чудя как ще се самоопределят моите деца един ден, живот и здраве. Сега малкият казва, ту че е българин, ту англичанин при положение, че ние не сме британци, а е роден в България. А бебка сигурно въобще няма да казва, че е българка 

Е хайде и аз да добавя:

Както моят мъж казва за мен (атой е британец) "Живее ти се и ти се пътува ама ако е в София."
Така е, може да е жалко, ама е точно така. Пътувам по света и живея на различни места от 6-7 години и пак не съм намерила това място, в което да ми е по- добре от България.
Държавата не става, улиците са мръсни и разбити, циганките излизат в 17.00 в центъра на СОфия, за да крадат от тези, които излизат от работа, хората (поне в София) са отвратително нацупени, забързани и егоцентрични, с нашите жалки политически драги ставаме за смях на целия свят, още повече ни се смеят за идиотските избори на политици, сградите се рушат, пълно е с пияни мутри, стрелят се по кафенетата, София е станала една голяма кръчма, бюрокрацията е убийствена..................... обаче това е моят дом. Само тук се чувствам в свои води, знам какво да правя и как да го направя. Това си е моята кочина и аз мног държа на нея. Мъчно ми е, много ми е мъчно за народа ми, но пък може би трябва да се мине през това, за да се понаучим малко.
Не ме е яд когато трябва да подкупвам някой, защото знам какво ще стане, знам кого .
Тук е цялото ми семейство, всичките ми приятели, именно в България и само там се чувствам истински свободна. А за мен по- важно нещо няма.
В заключение ще ви разкажа за един случай преди известно време, когато живеехме в Лондон. Спим си ние кротко през ноща с моя мъж (ние живеем на много тиха уличка в Уимбълдън) и изведнъж се будим от крясък близо до къщата "Помощ, помощ, убиват ме". Скачам аз, мъжът ми след мен, грабвам телефона и още преди да съм избрала мъжът ми казва- 144. Споглеждаме се ние, разбирайки че не сме в България и аз изведнъж заплаках. Тогава разбрах колко много искам да съм тук, в България. За последните 3 години съм похарчила толкова пари да си идвам, че просто не ми се мисли. Но пак бих ги дала. И сега, продължавам да отлагам отиването си в Лондон, чакай август, сега обяснявам за септември, а кога наистина ще отида незнам.
НЕ МИ СЕ ТРЪГВА.

Прибирам се главно zаради родителите ми. След толкова време тука свикнах и като ми се допътува предпочитам да отида някъде другаде, но не и в България. Тука си купувам тенджерите и тиганите, тука си е мойто вкъЩи. А България......ами интересно ми е какво се е променило, какво си е останало съЩото. Последният път бях приятно иzненадана от довърШените строежи в моя квартал в София, от новите магаzини, НО медалът има две страни. От другата страна са раzбитите тротоари, раzкатаните трамваи и оzлобените хора, поzирането им.

да обобЩя_ прибирам се с удоволствие и малко нетърпение в БГ, но след две седмици драпам като котка на баир да се прибера вкъЩи (мойто си къЩи).
П.П. последният път правих документи и трябваШе да постоя около месец. Преz цялото време багажът ми си стоеШе в куфара и не мочуствах импулс да го вадя от там, уж си бях у дома, при мама и тати, но не беШе и точно моето вкъЩи

Ние не се бяхме прибирали 2 години.
Обаче много добре си изкарахме края на май в България. Нямахме никъде, с никой проблеми. Нито с паспортна служба, нито със сервитьори, нито с продавачи, нито с митничари... Даже напротив - почти всички бяха усмихнати или поне услужливи. Не са ни ограбвали, до сега не ни се и случвало. Спазваме елементарни правила да си пазим нещата, които ги прилагаме не само в България.
София ни се видя захабена, но не я видяхме и така, както Палмира в нейните снимки. Пък и не ни се видя по-мръсна от Амстердам и някои други по-големи европейски градове. Даже напротив.
Познатите и приятелите ни. Ами някои са се променили наиситна. И как няма, като са с бебета.  Останалите са си същите. И беше прекрасно да сме с всички тях, вкл. и бебетата.
...А за салатите...дали да споменавам колко бяха вкусни...

А един българин тук каза, че посещава БГ, като екзотична дестинация само дето знаел местния език отлично...и си прекарвал винаги чудесно.

Така, че явно е до късмет, очаквания, заобикалящи, внушения, парадиране с настоящото си местоживеене/състояние и т.н. Причини много да изкара/не изкара човек добре.

Така че НЕ, не сме разочаровани от България.

Мда, така се чувстваме и ние.

Само искам да кажа, че България се пише с главна буква.....малко е обидно обратното.

Знаем, 4е се пише така, и така го пишем 

Аз ли4но бих се върнала да живея в България ако се прилагат строго законите, първо да се измислят такива де, защото ги няма. И естествено заплатките да станат както в другите западни страни. И от Варна не мърдам. Майка ми като се прибра след 6 месе4но отсъствие, каза 4е много били вдигнати цените, най евтиният натурален сок примерно е 1.80 лева, а този който тя харесва 3.80 лева. Не е ли малко множко