Да продължим напред - доколко е възможно

Сисли, моят съвет към теб е  - седни и помисли, после остави малко време, после пак седни и помисли върху тези си думи и после пак, и пак, и пак... така че един ден, когато дъщеря ти започне да задава въпросите и евентуално да преживява това, което й се е случило /дано точно тя не го преживее, но кой знае/, така че този ден да не получи ТОЧНО ТОЗИ ОТГОВОР ОТ ТЕБ.

Минаваща не мога  нито да сьжалявам нито да сьчувствам на маики изоставили децата си.Не ме интересува какво са преживели.За мен колкото и да са плакали все им е малко.Много отдавна сьм споделяла пред приятели,че тези които оставят дете трябва да плащат някаква такса колкото детските например.Така нещо ще нарушава иначе спокоиния им живот.Много се зарадвах че имам поддрьжник на идеята.Както вече стана ясно аз сьщо сьм осиновена.И в този ред на мисли искам да кажа на fussii и на хора като нея.БЛАГОДАРЯ,че ви има.Благодарение на вас много от нас са това което са.Минаваща аз имам такава "лоша"маика Като fussii и не бих я сменила за нищо на света.Простете за грубия израз,но пет минутния кеф на някоя дама когато ме е сьздала и няколко напьна не я правят родител.

Минаваща, това е първия ти пост. От там тръгнахме нали? Хич не ми се сучи сега и не ми разправяй, че ние ревнуваме и мразим биологичните майки на децата си. И поне от уважение към останалите опитай да пишеш с по-малко правописни грешки.

И да ти кажа до гуша ми дойде от мене си. Мине някой чел недочел оттука, така помежду другото,  из....е  едно голямо аки (съжалявам, но метафората на Мира за фонтанчето е прекалено суфистицирана за този случай), а после аз мисля, претакам през главата си всяка дума, отравям си деня, рева през нощта, обиждам се заради детето ми, мъчно ми е, че оттук нататък някой нон стоп ще неглижира болката му, ще му вика "Бааааси късметлията си - ти живот си живееш, докато биологичната ти майка страда за тебе, а родителите ти се бъхтат да те отгледат".

И понеже съм тръгнала - сега всичко ще си кажа...

Ами мъчно ми е, че сина ми го боли, страх ме е че няма да съм винаги до него, когато някой умник го посъветва да е щастлив. Тук едно към едно виждам как хората се отнасят към осиновените деца. Виждам как ще се отнасят и към моето. Представям си как някой ден Никола ще го стегне за гърлото, и няма да има кой да му даде едно рамо, но винаги ще се намери някой да го бухне в гърба и да му изгърми в ухото "Абе щастливецоооо, кво цивриш тука, радвай се че не са те таковали в дома в който си бил..."

Да, знам че е грубо, знам, че е гадно, но това ми минава през главата...и ме е страх за момченцето ми... и ми е обидно за милото ми дете

Сега се появи и една минаваща, която твърди, че в семейството и има жена, която е оставила детенце в дом и сега поплаква по случая, а ние сме гадни, защото:

И понеже аз наистина мисля много върху това, което се случва тук, снощи се запитах горното изречение към кого е насочено към нас родителите, дето злорадо гледаме "чуждите деца" на злочестите майки,  или към късметлийчетата, дето сега си гледат кефа при родителите си, по презумпция прекрасни, докато някой плаче за тях и тресе кахърни раменца нощно време... Първо реших, че е към нас - крадците на деца. После, през ума ми се стрелна мисълта, че всъщност минаващата има предвид децата... Това ми се видя толкова извратено, че го отхвърлих на мига, но после си дадох сметка, че всъщност минаващата говори на осиновените деца... 

Ами права съм си била за шамара....
направо не е за вярване ... наистина ли сте убедени, че И откъде, ако смея да попитам идва тази слънчева увереност. Ти така като минаваш, вземи да прочетеш по-внимателно постовета на осиновените деца.

Представям си как моето дете, защото извинявам се минаваща, но сина ми ми е най-важен, един ден отива и се среща с биологичната си майка. Представям си как вместо "прости ми, ако можеш", вместо прегръдка и разкаяние ще получи хленч, че тя си е съсипала живота от мъка че го е оставила... че докато той си е живял весело и щастливо, тя се е почернила... Другите гадни варианти, които си представям не му е мястото да ги споделям...

Как ще оцелее детето ми ... как ще бъде цял, добър и обичащ човек... как ще си позволи да повярва, че хората си имат доверие, че любовта е движещата сила. Как ще стане това, като от всякъде ще го бомбардират умници, които ще го задължават да бъде щастлив, ще го поучават, неглижирайки болката му. Остава ми само да се надявам, че детето ми е родено силно и оцеляващо, като Мираета, Бианка, Мина, Дуденце, Диването. Надявам се, че ще успеем поне ние в семейството ни да го уважаваме - и него и историята му и няма да му изкараме през носа това, че той направи живота ни хубав...

fussii вие изобщо не сте крадци на деца.Всеки миг докьто стигнете до така желаното щастие е стократно изстрадан.Само някои които е искал деца и не е могьл да има веднага може да разбере това.Не искам да мисля лично аз кьде щях да сьм ако ги нямаше хората  като теб.Гушни Никола от мен.В мое лице има още една сестра по сьдба.Моята БМ има три деца,двете сме оставени за осиновяване,а третото го е гледала тя.След като ни видя какви хора са ни направили "крадците на деца"казала на единственото дете което е гледала"Защо ли не те оставих и тебе"......, ....та сега се чудя дали да не взема да ревна и аз за тази жена дето така се е мьчила.

Минаваща, дано четеш все още! Накарай и твоите познати "плачещи" да прочетат... "Осиновени време е да кажем нещата такива каквито са" и да разкажат и на други... които "предполагат" и си "представят" кога и от какво идва болката. Тук може и да е писало някое от онези бебета, за които си говорите.

А аз така и не получих отговор на въпроса си.... Ще го задам още веднъж от името на сина си.
Моето дете пита: "Защо Тя не е искала да ми бъде майка когато са ме извадили от коремчето й?" Какво да му кажа? Искала е, ама........................................................................................... Толкова ми се иска да прочета поне една версия.

Минаваща , като зная мотива за изоставянето на детето ми , ако ще и океан от сълзи да пролива биологичната му създателка пак нищо не помага.Гледам го колко е невинен , безметежен и чувствителен и сърцето ми се свива като си помисля как точно ще му го обясня.Та и на мен ще ми е от полза да чуя една версия , ама истинска , не като тази ,която се дава за социалния доклад на бебчето...

Минаваща,

Ето аз съм такова бебче и съвсем спокойно те слушам и пак ти казвам:

Обърни поглед към децата  и за тях кажи нещо. Забрави другите за момент. 

Пак пояснявам - на нас тук кажи каквото искаш, нямаш цензура, а и си анонимна.
Нямам предвид на някое реално детенце да му говориш, а на нас тук. Ние сме над 25-годишни.

Ми Мира, тя отчасти го е казала:


следва невероятно умопостроение, че докато детето си хойка безгрижно по белия свят, майка му страда тихо, а не тръби като нас мъката си... мен честно казано това ме порази най-много... не би ми хрумнало никога, даже писах по-горе, че когато успях да го схвана изобщо, първо си помислих, че нещо не съм разбрала...

На мен не ми е достатъчно и искам да чуя повече.
А и съм си платила няколко десетилетия време, в които съм освободила моята си "минаваща" от каквито и да било ангажименти по повод на мен.
Барем (диалектен израз, т.е. поне)    4 минути заслужавам да ми отдели тази Минаваща.

Обърни поглед към децата  и за тях кажи нещо. Забрави другите за момент.

Е, добре де, Минаваща, дойде, каза че плачете групово и ни обсъждате (завиждайки на безгрижния ни живот, доколкото разбрах) и си отиде.

Ама ние тук наистина не разбираме ЗАЩО плачете. Болките, които нас ни мъчат, сме си ги описали и се подкрепяме едни други. Коя е вашата? От какво ви боли? Как преодолявате мъката си? Струваше ли си да си самопричините това?
Една ваша изповед може да накара колебаеща се бременна жена да НЕ изостави детето си. Помислете и за това и се престрашете да помогнете... на посестримите си.

Наистина ли няма какво да кажете на едно пораснало "бебенце", което ви се моли за това?

Аз на моето момченце съм обещала като порасне достатъчно да му помогна да намери Нея (жената, в чието коремче е израсъл). Има да я пита много неща, които само Тя може да му обясни. Нима ще го остави без отговори и ще го накара просто да й избърше сълзите?!

Искрено се надявам поне да прочетете постовете на осиновените деца! 

Ще кажа аз.Нищо че не е към мен.
...
И изтрих.

Броих няколко пъти до 10 преди да започна да пиша.
Аз съм човека наранил моите деца, защото не не знаеха за другото коремче. Аз им казах. И когато детенце пита десетки пъти от моето коремче ли е излязло аз казвах "НЕ".
Пак броя до 10.
Минаваща, Mираета чака.
Твоите причтелки  са явно грамотни жени. Тук има форум от не зная колко години. Поне една от всички грамотни жени да беше написала два реда към другите грамотни жени, които се опитват да намерят "купувач" за децата, които смятат да раждат. Знаеш ли точно такива грамотници аз съдя. Онази жена с протегнатата ръка пред църквите - за мен тя не носи вината на тези грамотните. От нея толкова - поне живот е дала. Колко от плачещите и страдащи са се изправили дори и анонимно да кажат - момичета, има презервативи, има аборти - НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА! Дори и заради себе си - защото много, ама безкрайно много ще страдате. Колко от плачещите осиновиха след това дете - ей така, за да видят какво има в очите на детето - на чуждото?

Спирам, защото и броенето до 10 не ми помага.

А за Сисли... Аз лично съвсем по различен начин разбирам думите й. Мисля си, че от майчинството и от щастието са й поникнали криле, мисля че се чувства прекалено щастлива и се опитва да раздаде, да зарази всеки, който има болка. Сисли, това опиянение не отминава. Само с времето се научаваме разбираме децата си, да изпитваме частици от тяхната болка. И това е най-трудното - да искаш и да няма начин да махнеш, да изтриеш факта, а за болката изобщо няма да пиша. Аз я преживявах с детето си и все още не съм готова да си спомням за тогава.

Мисля, че анонимна и преди е писала и може и да греша, но тя описа историята на сестра си, която е оставила детето си. Да ме поправи, ако не е тя, не вожах да намеря темата. Тогава също имаше нападки и те бяха пак точно заради това, че се говореше само за това как те плачат и съжаляват и не можахме да се разберем.
Дано наистина разбере правилно този разговор като опит да обясним какви са нашите очаквания от тези жени, нещата са много по-дълбоки от въпроса дали плачат или не, макар и от него да се тръгва.

Да,така е.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=270354.30

Минаваща,

Аз продължавам да чакам.

Всички са спокойни, сложили сме по едно въображаемо кафенце и спокойно чакаме.
Претоварена съм от работа, както и останалите мами,  в този предпразничен ден, но поглеждам  час по час и все се надявам на няколко думи за детето.


Ето аз съм такова бебче и съвсем спокойно те слушам и пак ти казвам:

Обърни поглед към децата  и за тях кажи нещо. Забрави другите за момент.  

Пак пояснявам - на нас тук кажи каквото искаш, нямаш цензура, а и си анонимна.