Искам да ви попитам как се справяте с това ужасно чувство! Като че ли от всичко ме боли най-много предателството към детето ми! Просто изпитвам невъобразима ярост,която ми пречи на мен самата! Иде ми да му издера очите-наистина Не ме боли толкова от това,което преживях аз,а ат мисълта,че ДЕТЕТО ми не е обичано(това ме подлудява) Не мога да простя как я искаше,как през цялата бременност я чакаше с трепет(уж) и сега все едно не съществува! Момичета наистина ще полудея! Разделени сме вече от 7 месеца,за които я е виждол 2 пъти и то след като аз съм питала дали няма да я види!
Щом видя количка,бутана от татко,детенце,играещо си с баща си и всякакви такива ситуации,започват да ми текат сълзи,не мога да се контролирам! И се питам как всеки обича детето си? И как може едно такова същество да не бъде обичано и то от човека,който го е създал??? И защо точно моето дете е от тези нещастни дечица? Това чувство ще си отиде ли някога?