Как са кърмили нашите майки и баби?

само за снимка, ще позволиш да не се съглася с това, че на запад масово кърмят по 3 години и не мечтаят за син.
Тук за син конкретно вече малко хора мечтаят; също така днес, за разлика от времената на нашите дядовци и бащи, все повече млади татковци активно се включват в отглеждането на детето и в домакинството.

Помисли колко беше необичайно да видиш мъж с количка преди 10-15-20 години, освен ако не е неделен ден и майката върви до него и се усмихва благо, готова да поеме контрола във всеки момент... Сега това не е така.
Повечето дядовци едно яйце не могат да си опържат; бащите ни общо взето могат да оцелеят, ако трябва да си домакинстват сами, а повечето ни връстници определено биха се справили.
Патриархата винаги е бил силно изразен и не само на Балканите, но е факт, че последните десетилетия полово обусловените различия, непреодолими преди половин век, днес просто не впечатляват никого.

Бу, аз съм родом от малък град и там тези неща са  пълно табу, продължава да не е мъжка работа да гледаш деца, камо ли да помагаш в домакинството, иначе би бил голям "путьо" (с извинение) в очите дори на жените, не само на мъжете. Жените си тупат огромните килими сами и не можеш да видиш сам мъж с количка навън. За съжаление това, за което говориш важи по-скоро за големите градове.

Аз почти нямам спомени да съм ставала свидетел на кърмене в моето детство. Обаче толкова ми е било необичайно и особено, че малкото пъти, в които съм виждала бебе да бъде кърмено, ги помня съвсем ясно. Имахме близка съседка, която кърмеше новороденото си бебе, като за целта всички ние (децата) бивахме наритани от стаята. И още една позната си спомням, че кърмеше дъщеричката си... Иначе, основно свързвам кърменето с обитателите на циганската махала  , в чието съседство живееха баба ми и дядо ми в Пловдив. Циганките кърмеха абсолютно небрежно - ходейки или седейки някъде по турски, смело разгърдени и готини. Разбира се, аз намирах тогава всичко това за супер странно и смущаващо...

Да, права си, наистина е така. По същия начин по малките градове и села жените са основно домакини, но и изискванията към тях професионално не са толкова високи. Всичко си има цена...

И при нас ситуацията беше същата. Дори сестрите и докторите от болницата се смееха ехидно, не било нормално мъжът ми да стои при мен денонощно. Това било женска работа, кърменето и повиването имам в предвид. Бебо засука много трудно, два дни борба и сълзи, от моя и негово страна. Мъжът ми бе плътно до мен и връщаше шишетата с АМ и подсладена вода, които ми тикаха в стаята.
Сега пък доста от нашите приятели се подиграват, че сме членове на сектата БГ-Мамма   Това по повод късното захранване и вече извратено дългото кърмене  
Що се отнася до бабите, все едно моите са живели в друга държава   обаче пък те са работели близо до дома и са притичвали да кърмят. Може би са имали късмет  

Ох, ама и така не е. Защото особено по селата професионалните изисквания към жените са освен да въртят домакинството, да копаят и садят по полето докато мъжете в кръчмата обсъждат глобални неща. А например в моя край както на много други места поради безработицата болшинството от жените са шивачки на ненормиран работен ден със смени от по 12-14 часа.

И другото, което може би е още по-силно. Там общественото мнение е от изключителна важност за битието. И "какво ще кажат хората" е просто една голяма спирачка за всякакви промени в нагласите. Разбираемо по-лесно е да си живееш в ролята отредена от съдбата, отколкото да се мъчиш да промениш нещата и да си отритнат и заклеймен от околните. Там митовете за кърменето важат с пълна сила наред с всичко друго, което изброихме. И нещата много бавно и тромаво биха се променили.

Аз си давам ясна сметка, че ако живеех още там нито мъжа ми (ако беше местен) щеше да "ражда" с мен, нито щеше да ме подкрепя да кърмя момченцето си дълго (за да не се изпедерасти, разбира се), нито щях ходя по магазините докато той гледа детето. Но поизместих малко темата, извинявам се за което.

И последно се сещам като интересен факт е, че отдавна не съм видяла циганка да кърми някъде навън.

Бу    Разбира се, не се опитвам да пробутвам масово разпространения комплекс, че като българи сме по- зле от всички във всичко.
Просто се опитах да кажа, че в страните, които не са пост комунистически някои процеси са се случили по естествен път. Тук, както казах, нещата вървят в правилната посока, но само защото в последните години въпросните процеси следват естествения си ход и тук. Затова дадох пример с моето раждане, което беше в столицата, в частна болница, с уж по- напредничав персонал. Сестри и лекари се преумориха да ми разказват истории за извратени двойки, за мъже стимулиращи с уста лактацията на жените, за опитващи да правят секс в болницата и стигнаха до там старшата сестра да ми каже "Не стига, че правим компромис с това мъжът ви да е тук по цял ден". Отидох във въпросната болница с изричното условие съпругът ми да прекарва максимална част от времето си с новороденото си дете, но за тях това не беше нормално. Не за всички, разбира се, но потресените бяха повече от останалите. След една седмица престой всички разбраха за какво става въпрос и станаха позитивни. Разказах това, за да дам пример колко е необичайно подобно напълно нормално поведение на едно семейство.
 А от западна държава до западна държава има голяма разлика, но "на запад" е израз станал етикет с неясно съдържание като "чужбина"  и от там идва проблема. За едно и също говорим. Но да не се отплесвам да говоря за държави, че темата е Как са кърмили нашите майки и баби.  

Ахам и при нас мъжът ми беше в шок, как така докторът го пита дали е сигурен, че иска да присъства на най-важният момент в живота си.
На запад( този запад, който аз знам) жените днес се връщат на работа два-три месеца след като родят, следователно горе-долу и по толкова кърмят или си остават вкъщи да гледат децата.
Циганките до колкото знам  след втория месец захранват с кисело мляко "Пършевица 2%", наричат го "прогрес"

Ама пък българки кърмят навън, нали? 
Иначе циганките май наистина са се ориентирали към "прогреса" (вж. постинга на Britt) 
За моите баби незнам много как са кърмили - баща ми и леля ми май са дълго кърмени, но майка ми и вуйчо ми - по-скоро не. И двете ми баби са имали сериозни ангажименти към домакинството, семейните земи и добитък, а са работели и в селския краварник.

Ние сме на всеки километър

Britt, една голяма част от тях се опитват да цедят и така да съчетаят кърмене у дома и цедене в офиса; част от тях успяват, но това е доста трудно начинание. Честно казано аз предпочитам да се радвам на придобивките от комунизма под формата на социална система с 2 години майчинство

Pe@rly, съгласна съм за ограниченията на малкия град  И те се променят, неизбежно е, но отнема време и цели поколения, за да се промени начин на мислене.

Ей че интересна тема!Мога да кажа от личен опит как е било в моето семейство-баба ми е кърмила и двете си деца-баща ми и брат му по 14-15 месеца.Освен къщната работа,тя е ходела и на нивата,в градината и т.н.За другата баба нищо не знам-ще я поразпитам.Майка ми е стояла в къщи с мен около 4 месеца-после е тръгнала на работа и ме е гледала баба ми-тя беше пенсионер по болест.Връщала се е наобяд за да ме кърми и така до към годинка съм кърмена сутрин,обед и вечер.Сестра ми е кърмена една година-тогава имаше по-голямо майчинство.Имам някакъв смътен спомен за отбиването и -аз бях на7 години-плачеше,носеха я много на ръце,едни ей такива работи.
А свекърва ми ми е разправяла за някакви седмични ясли за бебета навършили 6 месеца-тя май е давала и двете си деца там!
Колкото до "на запад"-сестра ми роди второто си дете във Франция,три пъти за4 месеца прави мастит и трите пъти и  изписваха антибиотик,несъвместим с кърменето,малката пиеше АМ...и кърменето бързо бързо  приключи.Това неми прилича на насърчаване на кърменето.
Не искам да бъда голословна,поправете ме ако греша ,ама май единствените държави където има реална подкрепа за кърменето са скандинавските страни-така към чела де.

Наистина да кажа "на запад" беше доста несериозно от моя страна. Поправям се, в  някои западни страни. Има много европейски страни с по 60 или 90 дни майчинство. В САЩ също е малко майчинството, но се приема за нормално жената ида не работи докато си гледа децата и не държавата, а съпругът и да ги издържа през това време. Затова тук някои наричат дългото кърмене и късното захранване "американски глупости". Приятелки от САЩ и Канада, които родиха в последните години наистина кърмят по повече от две години и са насърчавани да го правят.

Извинявайте за отклонението. По темата- за бабите казах, че са дълго кърмещи. Майка ми, пък,  е класически случай от 70-те години. След първия месец кърмене съм наддала само 100 грама и компетентните власти са заключили, че кърмата и е нехранителна. Въпреки това е продължавала да кърми, но ме е дохранвала с козе или краве мляко. Добре, че сега и дадох да попрочете тук в Библиотеката, за да се успокои, защото толкова години е живяла с мисълта, че организма и е "егоистичен", пак според същите капацитети.

Във Франция изобщо им е странна политиката за кърменето Слушах разкази на френски Ла Лече консултантки, там майките още през бременността се настройват ако кърмят, да е до 3-4 месец, рядкост е като че ли да кърмят повече, дори да седят у дома. Но пък моя позната, която живее и работи там, успя - все още кърми двегодишния си син, въпреки че се върна рано на работа - с цедене и упоритост, но се справи, въпреки че надали й е било лесно.

Баба ми е кърмила майка ми до 1,2, леля ми до 1,4 години - само на кърма. Майка ми е била ревлива и злояда, леля ми - спокойна и бузеста, а иначе гледани еднакво. Акуперката й казала, че може да захрани децата с брашняна каша на някаква възраст (не помни каква, очевидно 4-6 някъде), но много от децата, захранени с брашнени каши, развивали рахит. Баба ми преценила, че това е глупаво и не дала каша. Но и не захранила - кърмила, кърмила и после като се върнала на работа фрас! - отбила и ги минала директно на човешка храна, въпреки че те ревяли. Питах я, защо не е продължила да кърми сутрин и вечер, а тя вдигна рамене - ми не съм знаела, че може така...
Майка ми съответно кърмила сестра ми 4м, мен 6м, когато кърмата и намаляла и спряла. И двете сме рано захранени, с нормалните за периода неща - режим на хранене и т.н., така че не е много чудно, че кърмата й е намаляла и спряла въпреки литрите изпита боза.

Според мен няма нищо общо с политически системи това с кърменето/некърменето. Причината преди всичко е това, че АМ се е смятало за по-добро от кърмата, защото знаеш какво точно даваш на детето си. Не смятам, че има общо с еманципация в България. Това с връщането на работа в комунизма ми се струва много смешно. Не съм чувала за период в новата българска история, когато майчинството да е било по-кратко от 1 година. Ако някой се сети да каже кой е този период.
Самата аз съм кърмена до 1 годишна възраст, като лекарите са помогнали на майка ми. Била съм изключително лениво бебе и на 2 седмици не съм била върнала и рожденното си тегло. Това обаче е нямало как да се види, ако майка ми не е била посещавана редовно от акушерка. Направено ми е пробно кърмене и след него са посъветвали за дохранване с лъжичка с изцедена кърма! Брат ми е кърмен до 10 месечна възраст, когато сам се е отбил. Свекърва ми е кърмила до 10 месечна възраст и двете си деца, като мъжа ми е бил недоносен, роден 40 дни преди термин, това време го е хранила с шише, след като са се прибрали е настоявала и си го е кърмила от гърда! Като е била бременна 5 месеца от това кърмене  .
Майка ми е кърмена до 1 годинка, като по преценка на баба ми и е стискан сок от грозде в устичката още от деня на раждането и . Вуйчо ми го е захранила на 5 месеца с кифли и той не искал да суче  . Никой не я е съветвал  .
Мисълта ми е, че според мен причината се корени преди всичко във факта, че хората са искали всичко да им е под контрол. И досега, въпреки купищата информация пак майките ги притеснява преди всичко количеството на изядената от бебето кърма и дали тя има всички необходими хранителни вещества, а в АМ всичко си е ясно, винаги виждаш какво изяжда. Не мисля, че има общо със строя, тъй като така е било и на запад, доколкото помня д-р Спок не е от източния блок, а той е лицето на тая "мода". Не мисля, че в България желанието за работа е причината да не се кърми, тъй като тук срока на майчинството си е дълъг-Причината е липсата на подкрепа и подходяща информация за майките. Причините са комплексни от една страна продължават много да се слушат бабите, от друга модела на обществото ни, в който все още нормалната визия на пеленаче е бебе захапало шише с биберон, проблема е и самата здравна система- не може в конспекта по педиатрия да има 1 въпрос за храненето на бебетата и после същото това хранене да е в ресора и задълженията на тези педиатри!