Аз съм добре. Сина също. Миналата сряда го заведох при майка и довечера ще ходим да си го вземем. Беше започнал малко да кашля и празниците, на който естествено бях дежурна ускориха воденето при баба му. Той и без това само за баба си и леля си говореше няколко седмици преди това. Сега се чуваме всеки ден по телефона и усещам съвсем леко тъга в гласа му - нямам търпение да го гушна довечера. Иначе там има много забавления покрай братовчедите му. Малкият е Неговото бебе и ходи да го гушка, да види дали се е събудил, да го люшка на шезлонга. Вчера е ходил на тържеството на батко му в градината и се е държал много мъжки
По повдигната тема за тръшкането. Писала съм и друг път. Миналото лято беше АД. По улиците, в къщи, но сега нещата са нормални. В магазина влизаме и казвам идваме да купим примерно хляб и ако поиска нещо казвам да си избере само едно - или дъвка или бонбони. Ако поиска плодове или зеленчуци дъвката естествено не отпада
Шуши много приятна разходка си направих тази сутрин - благодаря ти
Лек ден

Шмърци, Дени .....
,ние също преди малко се прибрахме и мислехме да изкараме целия ден навън,ама на НВ му се приспа и взе да занася на завоите и малко да недочува,та мама му взе мерки та го прибра и сега го сложи да подремне,но незнам кога ще стане....че той веднъж заспи ли,трудно се събужда 



, защото за нея това на този етап е необяснимо, но трябва да знае, че те не са даденост и трябва да ги цени. Даже един път като се лигавеше и си хвърляше играчките и тати започна да й обяснява, че той като е бил малък не е имал такива играчки като нейните и започна да ги изброява. Никол го слушаше много внимателно, явно много се впечатли и накрая като той й каза и такова мече не съм имал и тя взе мечето и каза - Тати, подарявам ти го (а това й е любимото мече - с него ходи в детската градина, навсякъде, спи с него, а бе като част от нея е), при което аз направо щях да се разцивря. Толкова се разчувства от разказа на тати, че чак си подари най-любимата играчка. Оф, много е сложно всичко, дано не бъркам с нещо, понякога и аз се упреквам, че децата са деца, и трябва да имат безгрижно детство независимо от нашето положение, но за съжаление в реалността е друга. Много се разфилосовствах, а е петък следобяд и края на работната седмица и може би вече и глупости да пиша.
на всички! 
поднясям едни от любимите си цветя!