Защо Fussii? То не е точно милосърдие, мисля, но обясни, моля те.
- Публикувана: 27 фев. 2009, 19:00 ч.
- Последно мнение: 20 март 2009, 18:27 ч.
Как убедихте половинката си
Ами... ще опитам да обясня, но може и да не успея от раз 
Затова питай моля...
Виж сега. Когато осиновяваш едно дете, ти встъпваш с него в равен съюз - родител - дете. Единият дава и получава и другия дава и получава. Ако встъпиш в подобен съюз с мисъл като твоята, то би означавало, че един силен, добър и всемогъщ човек ще спаси едно малоценно създание, което иначе не би имало шанс. Ако встъпиш в този съюз със съзнанието че закриляш някого, с мисълта, че ще спасиш някого, ти подсъзнателно очакваш от този човек определено поведение на благодарност, вярност, лоялност. Това е дълбоко нечестно. Никой, най-малко детето, не ни е молило да го спасяваме нали?
Когато искаше да родиш - какво искаше - да дадеш шанса на една душа да се роди или да гушкаш бебе. Второто нали?
Същият трябва да бъде мотива ти и при осиновяването
Давам ти пример със себе си - на много елементарно ниво разбира се, ние осиновихме защото: искахме някой да ни обича както дете обича родител, ние да обичаме някой както се обича дете, искахме някой да ни нарича мамо и татко, искахме някой да запълни една конкретна празнина в живота ни, искахме да гушкаме някой, да си четем приказки и да си играем. Затова си мисля, когато дойде Никола, а особено по-късно ние не гледаме на него като на спасено в дъжда сляпо котенце. Той си е равностоен наш партньор, с когото взаимно се учим да подреждаме разбитите си светове.
Затова питай моля...Виж сега. Когато осиновяваш едно дете, ти встъпваш с него в равен съюз - родител - дете. Единият дава и получава и другия дава и получава. Ако встъпиш в подобен съюз с мисъл като твоята, то би означавало, че един силен, добър и всемогъщ човек ще спаси едно малоценно създание, което иначе не би имало шанс. Ако встъпиш в този съюз със съзнанието че закриляш някого, с мисълта, че ще спасиш някого, ти подсъзнателно очакваш от този човек определено поведение на благодарност, вярност, лоялност. Това е дълбоко нечестно. Никой, най-малко детето, не ни е молило да го спасяваме нали?
Когато искаше да родиш - какво искаше - да дадеш шанса на една душа да се роди или да гушкаш бебе. Второто нали?
Същият трябва да бъде мотива ти и при осиновяването Давам ти пример със себе си - на много елементарно ниво разбира се, ние осиновихме защото: искахме някой да ни обича както дете обича родител, ние да обичаме някой както се обича дете, искахме някой да ни нарича мамо и татко, искахме някой да запълни една конкретна празнина в живота ни, искахме да гушкаме някой, да си четем приказки и да си играем. Затова си мисля, когато дойде Никола, а особено по-късно ние не гледаме на него като на спасено в дъжда сляпо котенце. Той си е равностоен наш партньор, с когото взаимно се учим да подреждаме разбитите си светове.
Fussii, писали сме едновременно.
Детето не може да е равностоен партньор, мила. Щерка ми ме вика да и бърша дупето в тоалетната.
Каза, че догодина, като тръгне на училище, иска да ходя с нея, за да и бърша дупето, защото щяла да си изцапа ръцете
"искахме някой да ни обича както дете обича родител, ние да обичаме някой както се обича дете, искахме някой да ни нарича мамо и татко, искахме някой да запълни една конкретна празнина в живота ни, искахме да гушкаме някой, да си четем приказки и да си играем"
Твоите подбуди са егоистични, също като моите...
Детето не може да е равностоен партньор, мила. Щерка ми ме вика да и бърша дупето в тоалетната.
Каза, че догодина, като тръгне на училище, иска да ходя с нея, за да и бърша дупето, защото щяла да си изцапа ръцете "искахме някой да ни обича както дете обича родител, ние да обичаме някой както се обича дете, искахме някой да ни нарича мамо и татко, искахме някой да запълни една конкретна празнина в живота ни, искахме да гушкаме някой, да си четем приказки и да си играем"
Твоите подбуди са егоистични, също като моите...
чакай сега... не се засягай ... опитвам се да го обясня внимателно, така че да не взема да те обидя...
Ето, казвам го в прав текст: Защото ако ще осиновяваш в качеството си на спасител има опасност да се случат поне две бели:
- да го подценяваш в сравнение със собствените ти деца
- да изискваш от него да ти бъде благодарно
и двете са нечестни спрямо детето и показват .... хайде това ще го спестя
За лошо, не е лошо.
Но ще стане... сложно, след време.
Особено с наличието на твоите желани, биологични деца.
Ти можеш да го направиш, въпреки всичко, никой не може да те спре.
Както и не е речено, че с времето няма да преосмислиш мотива си.
Но явно е трудно да се обясни с думи. Просто... ако от сега мислиш за него като за "изоставено"... Виждаш ли, макар и доста възторжено и с поетичен патос, доста от бъдещите майки тук, мислят за бъдещите си осиновени деца като "моето дете", не като за "изоставеното" дете.
Убедена съм, че не успяваме да ти го обясним.
Може би, е по-добре да помислиш за приемна грижа? Мислила ли си?
Може би, така и мъжа ти, ще преосмисли становището си.
Но ще стане... сложно, след време.
Особено с наличието на твоите желани, биологични деца.
Ти можеш да го направиш, въпреки всичко, никой не може да те спре.
Както и не е речено, че с времето няма да преосмислиш мотива си.
Но явно е трудно да се обясни с думи. Просто... ако от сега мислиш за него като за "изоставено"... Виждаш ли, макар и доста възторжено и с поетичен патос, доста от бъдещите майки тук, мислят за бъдещите си осиновени деца като "моето дете", не като за "изоставеното" дете.
Убедена съм, че не успяваме да ти го обясним.
Може би, е по-добре да помислиш за приемна грижа? Мислила ли си?
Може би, така и мъжа ти, ще преосмисли становището си.
Fussii, писали сме едновременно.
Твоите подбуди са егоистични, също като моите...
Твоите подбуди са егоистични, също като моите...
Ами точно това казвам
Осиновява се по егоистични подбуди и колкото по-бързо го осъзнаеш толкова по-добре и за теб и за детето
Щерка ми ме вика да и бърша дупето в тоалетната.
Бърсането на дупе, все някога свършва.
"Бърсането" на чувства и емоции, особено при тези дечица е за цял живот.
Да му дадеш хляб, подслон и топлинка... е най-малкото, повярвай. Не че е нещо лошо. Но съвсем не стига.
Това е само външната и, извини ме, най-повърхностна част на нещата.
По-здравословен, егоистичен мотив и за двете страни от това да искаш това дете, няма.
Хората стават родители по чисто егоистични подбуди. Поне аз де... Исках да гушкам, да ме гушка, да зависи от мен, да отгледам, да чувам "Мамо, мамоооо "
Сега имам всичко това. Защо е лошо това, че искам да отгледам и едно изоставено детенце.
Сега имам всичко това. Защо е лошо това, че искам да отгледам и едно изоставено детенце.
Ами защото "изоставеното детенце" заслужава майка му да го желае със същите подбуди, с които желае и пръкналите се в утробата й деца. Иначе... някак си не е честно
показва недомислие...
може да бъде знак, че искаш да се преживееш като спасител, като благородник, а на гърба на едно дете .... това е много низко ...
Извинявай, сигурна съм че не го мислиш направо... но замисли се и ще видиш, че е така
изоставените деца са преминали през мелачка, през която много от нас, ако минават, минават чак на по-зряла възраст. Последното нещо, което заслужават е съжаление. Те заслужават само и единствено любов... а тя изключва жалостивостта
А, по-просто... ако искаш дамо да направиш благороден жест - това никак не е лошо, моля ти се, не съм съдник - просто дари пари някъде
може да бъде знак, че искаш да се преживееш като спасител, като благородник, а на гърба на едно дете .... това е много низко ...
Извинявай, сигурна съм че не го мислиш направо... но замисли се и ще видиш, че е такаизоставените деца са преминали през мелачка, през която много от нас, ако минават, минават чак на по-зряла възраст. Последното нещо, което заслужават е съжаление. Те заслужават само и единствено любов... а тя изключва жалостивостта
А, по-просто... ако искаш дамо да направиш благороден жест - това никак не е лошо, моля ти се, не съм съдник - просто дари пари някъде
Разбрах ви, струва ми се. Вероятно сте прави.
Едно искам да добавя:
"Да не дава господ, ама един ден може да се наложи той да бърше моето дупе... и макар да няма да е същото приятно преживяване, уверявам те, вероятно ще го прави"
- не разчитай на това. И не защото е осиновен. Аз не очаквам това. Когато дупето ми стане за бърсане, децата ми ще имат свои деца, и тогава ще трябва да бършат техните дупета
Едно искам да добавя:
"Да не дава господ, ама един ден може да се наложи той да бърше моето дупе... и макар да няма да е същото приятно преживяване, уверявам те, вероятно ще го прави"
- не разчитай на това. И не защото е осиновен. Аз не очаквам това. Когато дупето ми стане за бърсане, децата ми ще имат свои деца, и тогава ще трябва да бършат техните дупета
Препоръчани теми