Публикувана: 27 фев. 2009, 19:00 ч.
Последно мнение: 20 март 2009, 18:27 ч.

Как убедихте половинката си

7 537
102
1

Гост

# 60 10 март 2009, 09:20 ч.

Мнения: 1 843

Айде, пак война, пак засегнати. Sad

Може би, когато сме много навътре вече в реалната ситуация на едно осиновяване, губим умението да се изразяваме просто и ясно. Може би, не помним как е било за нас. Сигурно е така.

Не бих си позволила да решавам кой може или не може да осинови.
Опитвам се да предупредя жената (явно неуспешно), за някои проблеми, които може да срещне.
За да е готова.

С две деца, има възможност да й предложат по-голямо дете. Колко писахме тук какви са дефицитите на тези деца? Колко енергия и всеотдайност е нужна?
Изобщо не се съмнявам в качествата на жената.
Просто едно недооценено действие в тази насока, може не само да е тежко за детето, а да травмира и останалата част от семейството.

Не за първи път говорим тук, че всички или поне по-голямата част от осиновителите тръгват с една доста идеалистична представа за осиновяването.
А реалността е хубава, но и пълна с много, специфични проблеми.
Нима е зле, да бъдем малко по-подготвени преди да се хвърлим с главата надолу в нещо, което в началото може да звучи много романтично, но в действителност е най-вече отговорност за цял живот?
В добро и лошо?

П.П. Смятам, че остава едно: жената да отиде в ОЗД и да говори със самите социални за желанието си. Това е най-логичното. Ако има късмет с добри професионалисти, те сами ще я подложат на тези въпроси. Ако не друго, тук поне я подготвихме за тази възможност.

Нова_звезда, теб в ОЗД не те ли питаха за тези неща? Не мина ли проучване, в което да ти задават доста "по-жестоки" въпроси? И там ли ти кипна така или търпя в името на желанието си?

Последна редакция: вт, 10 мар 2009, 09:27 от ДарЗаМен

# 61 10 март 2009, 09:54 ч.

Мнения: 2 084

Не мисля, че е война, този път аз се питам колко е истинска Въпрос. В добре дошли има две нови "звезди", които разиграват сценарий. Сценаристите тук за мен не са добре дошли. Тук има прекалено много хора, които знаят защо са тук. Предполагам още повече хора четат. Има теми, по който писането на сценарии е абсолютно нечовешко.
А за това колко трудни са първите крачки... Помня.
Какво точно за мен означава питането на въпрос? Как аз разбирам думите й?
Тя пита как ние убедихме нашите половинки. Това като клюкарско ми прозвуча. Моята искреност срещу нечии сценарий не ми е по вкуса.
Аз лично съм от неанонимните. Тук пиша само нещата, които изпитвам, тук пиша за болките на децата си - което ми е още по-лично и съкровено. Пиша го не за евтин сериал и не за да поплаче някой от СЪЖАЛЕНИЕ към мен или децата ми, а за да може някой, ако "открие" детето си или себе си да повярва, че не е сам и не е прецедент болката на собственото му дете.

# 62 10 март 2009, 10:40 ч.

Мнения: 4 138

калинче, аз пък съм склонна да вярвам, че жената иска да остане анонимна, поради това, че да речем пише в бг мама от много време, но чак сега има смелост да пише тук.
не знам дали е сценарии, но съм склонна да вярвам, че не е и че ще сме и донякъде полезни.

каквото и да е, за мен тази тема е ограмотителна. подлага се на дискусия една съвсем реална житейска ситуация в нашия подфорум.
ако беше да кажем в клюкарника, реакциите гарантирано щаха да са много различни. от суперлативи, до ах и ох и потупване по рамото.
само това, че реакциите се различават от тези на множеството, е достатъчен повод за размисъл, колко информирани са хората и как гледат на ситуации, с които не са запознати.
остава само да се замислим, дали нашите реакции не са пресилени и не сме ли забравили някъде по пътя си, колко несигурни, незнаещи и страхуващи се сме били. и колко време ни е трябвало да стигнем до изводите, които за нас сега са напълно подразбиращи се.

аз понякога си мисля, не звучим ли като сектантки, които се опитват да убедят най-вече себе си, колко наясно са със своята ситуация, как другите нестигнали до тези размишления са много невежи и безотговорни и как ние никога няма да допуснем грешки и щастието на нашите деца е гарантирано поради знанията и опита ни............

жената не е тръгнала да осиновява утре, а внимателно навлиза в тематиката и пита. споделя и съмненията си.
вярно е, че аз съм непоправим оптимист и нищо не може да ме накара не да търся първо доброто у хората, ама явно е до характер.
мисля си, че това не е сценарии, но пак повтарям, каквото и да е, подобни теми са образователни и полезни.

# 63 10 март 2009, 11:17 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Fussii в пн, 09 мар 2009, 15:01

чакай сега... не се засягай ... опитвам се да го обясня внимателно, така че да не взема да те обидя...

Ето, казвам го в прав текст: Защото ако ще осиновяваш в качеството си на спасител има опасност да се случат поне две бели:
- да го подценяваш в сравнение със собствените ти деца
- да изискваш от него да ти бъде благодарно

и двете са нечестни спрямо детето и показват .... хайде това ще го спестя Wink

После ние сме били чувствителни....
нарочно се самоцитирах и подчертах някои от използваните думи...

Къде видяхте закани и присъди моля? Някъде да съм казала, че ще се случи непременно това или онова....

Жената пита. Отговарям каквото мисля, по моя си начин и доколкото ми е възможно внимателно.
По полезно ли щеше да бъде ако напиша, нещо, което срещам на всяка крачка:

Браво мила! Ти си страхотна жена. Възхищавам ти се! Ще дадеш дом и радост на една мъничка душичка, която цял живот ще ти бъде благодарна. Сигурна съм че съпругът ти ще се съгласи, когато види колко любов имаш да дариш...

Айде - живи и здрави - http://www.youtube.com/watch?v=BVlNB_7HqbI&playnext_from=PL& … xt=1&index=19

Sick

# 64 10 март 2009, 11:20 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: 6 в пн, 09 мар 2009, 19:29

И аз не мога да разбера, защо да искаш да обичаш някого и да се грижиш за него, също както и за собствените си деца, да е грешно.
Съжалявам, но не разбирам.

Моля, че посочи ми точното изречение, в което някоя от нас казва, че това е грешно. Ама с точни цитати моля

# 65 10 март 2009, 12:10 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Не е война, просто обсъждаме въпроса. Що се отнася до анонимността, аз също имам тема в която съм анонимна, макар и в друг подфорум.

Няма цитат, в който да се посочва изрично, че осиновяването от милосърдие е грешно. Такъв извод си направих от мненията, че детето се осиновява от егоистичните подбуди да запълниш празнина, а не от милосърдие. И че, ако е от милосърдие, то тогава има голяма вероятност детето да бъде подценявано и травмирано допълнително.

Смятам, че жена, която има две деца, пък било то и собствени, много добре знае какви грижи, проблеми и отговорности я очакват. Също така съм убедена, че на първо място ще прецени рисковете и последиците от евентуално осиновяване и как то ще се отрази на семейството и на биологичните й деца.

# 66 10 март 2009, 13:01 ч.

Мнения: 3 715

Аз не разбирам защо при положение, че авторката на темата не сметна нашите думи за нападки, а напротив, се появяват хора, чели-недочели, които нападат даващите съвети. Всичко, което се изписа беше точно, за да прецени жената може или не може да се справи, да й се дадат насоки от миналите по този път за размисъл. Да прецени прав ли е мъжът й или не, има ли смисъл да настоява или не. В крайна сметка в живота на детето биха участвали двамата. Пък и не забелязвам да показва нужда от адвокат.
Макар и да осиновяваме деца по същите причини, по които други раждат, си има неща, които правят осиновяването различно от раждането. Ако някой би трябвало да напада в тази тема поради несъгласие, това е авторката, при положение, че тя пита и очевидно показва, че написаното й е полезно и я кара да размишлява, не виждам защо е нужно да се изпада в спор с хора, които не проявават личен интерес. Ако е от любов към спорта, то си има Клюкарник.

# 67 10 март 2009, 13:04 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

ku[d]ku[d]yaka,

мен ли имаш предвид, или не съм те разбрала?

# 68 10 март 2009, 13:10 ч.

Мнения: 3 715

Да и не бих искала темата да се превръща в спор. Аз лично я намирам за изключително полезна за всички, които имат подобни желания. Преди да се впусне човек по пътя на осиновяването има много неща, за които трябва да помисли, милосърдието не е най-важното. Това не означава, че е лошо, но има и други страни на въпроса, които трябва да се обмислят, за да е готов човек за тази стъпка.

С най-добри чувства, просто съм леко гладна от диетата.

# 69 10 март 2009, 13:37 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Отъждествявам се с авторката на темата и затова задавам своите си въпроси.
Имам две деца и искам да стана приемен родител за трето, въпреки че мога да си родя такова. Не го правя от желание да задоволя егоистични потребности, а защото винаги съм го желала, просто така без причина.

Не смятам че някой някого напада, нито пък мисля че има повод за спор или конфликт.
Няма да цитирам мнения, но ако се върнеш назад ще видиш кой какво е казал.

Защо смятате, че след като една майка е задоволила инстинктите си да бъде родител, ще подходи лекомислено и безотговорно към толкова важен въпрос като осиновяването. И че няма да се постарае да обмисли всички възможни аспекти.
Точно майката, която има собствени деца разбира дългосрочния ангажимент, който поема.

# 70 10 март 2009, 13:46 ч.

Мнения: 11 916

Всъщност, затова е добре, че има проучване, независимо под каква форма минава и какво е естеството на въпросите.В хода на това проучване, освен всичко останало, всеки проверява мотивацията си, нагласите си, научава много неща, колкото и да е знаел преди това, има възможност да задава много въпроси, има и достатъчно време за размисъл.Понякога отделни елементи на тази процедура ни се струват глуповати и безсмислени, но и сега често се връщам назад към този период и виждам, че ми е било от полза.

# 71 10 март 2009, 13:50 ч.

Изписали сте много неща, тепърва ще разсъждавам върху тях. Искам само да поясня - няма да осиновя детенце, ако мъжът ми не ме подкрепи. Това, което искам е да му вляза под кожата някак, да го убедя да се съгласи. И не просто да се съгласи - добре, прави го, щом искаш, ами да ме подкрепи, да го направим заедно.
За приемна грижа съм мислила, обаче ми се струва някак гадно, простете за израза. Как да обясня на едно дете - теб те гледам, защото имам трудов договор с държавата, ти не си ми дете, а другите две ги гледам, понеже са си мои...
Но съм съгласна и на приемно семейство, защото така той ще се привърже към детето, и постепенно сърцето му ще узрее напълно, за да го приеме.
Калинче, съжалявам, че ме гледаш с подозрение, но нямам друг избор, освен да бъда анонимна. Ако мъжът ми разбере, че го обсъждам с толкова хора, ще се почувства предаден.
Благодарна съм за всички мисли, които сте споделили. Много са нещата, върху които въобще не съм мислила, признавам си. Вероятно съм по-емоционална, отколкото е здравословно. Предаванията по телевизията на тема изоставени деца просто ме разтърсват, цяла нощ не мога да спя след това.
Но кой е наясно отнапред с проблемите, които му предстоят. Проблемите с двете ми деца ги решавам в движение, никой не може да те подготви предварително. Първата температура ме докара до паника, при първото падане с разкървавено коляно плакахме заедно с детето, не съм сигурна нея ли я болеше, или мен... Simple Smile

Обаче с осиновеното дете сигурно е по-различно, вие ще ми кажете за какво трябва да мисля предварително.
Но първо ми е нужно да убедя мъжа ми. Сигурно има начин, той е добър човек и грижовен баща. Само дето на мен този начин ми бяга...

С осиновените деца

# 72 10 март 2009, 14:21 ч.

Мнения: 3 715

Никой не е подготвен да бъде родител, аз най-малко бих твърдяла подобно нещо, след като днес изсипах кофичката с киселото мляко върху главата на сина си, понеже беше размазал половината от съдържанието й по масата.
Според мен най-важното е, че жалостивостта, съжалението към децата в институциите не би трябвало да е водещото при такава стъпка. И ако това е първоначалният мотив, то трябва нещата добре да се обмислят, защото да отглеждаш едно дете от съжаление е, поне в моите представи, нещо ужасно. Детето трябва да се отглежда и обича заради това, което е, а не защото някой го е оставил някъде. На мен изречението, че двете си деца обичаш, защото си ги родила, а евентуалното осиновено - защото си го избрала ми звучи ужасно зловещо. Не го разбирай като критика, а като съвет - не можеш да отглеждаш две деца, защото си ги родила, а третото по друга причина, според мен децата трябва да са с нас, защото ги обичаме заради тях самите, а не защото са свързани с определено събитие. Ти вкарваш идеята за разделението на децата си от самото начало. Да не говорим, че се отрича изобщо идеята за това, че сме избрали децата си и че се смята, че това не е добре за самите деца.
Аз лично не се наемам да препоръчвам конкретни теми, на мен ми трябваха три месеца да изчета всичко в подфорума, преди да се реша на тази стъпка и да започна да пиша тук.

# 73 10 март 2009, 14:40 ч.

Ооох, Кудкудяка, така, както ти го представяш е направо ужасно...
Ама чакай сега, защо да е лошо да си избрал някого...Та това означава, че той е специален и харесван точно заради това, което е. Хората казват - не можеш да избираш родителите си и роднините си. Така, че си длъжен да ги приемаш каквито и да са, добри, лоши, красиви, грозни.
А когато кажеш на детето си - аз те избрах, това означава - ти си специален, харесах те какъвто си, и те обичам за това, което си.
И да разбирам ли, че ще е лошо да осиновя детенце и е по-добре децата в домовете там да си останат, ако не се намерят хора без деца да ги осиновят...

# 74 10 март 2009, 15:11 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: въпрос в вт, 10 мар 2009, 14:40

Ама чакай сега, защо да е лошо да си избрал някого...Та това означава, че той е специален и харесван точно заради това, което е. Хората казват - не можеш да избираш родителите си и роднините си. Така, че си длъжен да ги приемаш каквито и да са, добри, лоши, красиви, грозни.
А когато кажеш на детето си - аз те избрах, това означава - ти си специален, харесах те какъвто си, и те обичам за това, което си.
И да разбирам ли, че ще е лошо да осиновя детенце и е по-добре децата в домовете там да си останат, ако не се намерят хора без деца да ги осиновят...

Ами... никой няма да ти даде да избираш, освен ако не тръгнеш по странични пътища за пълно осиновяване. Можеш да откажеш предложено ти дете, но не се знае колко ще чакаш до следващо предложение в такъв случай. Така че ако му кажеш, че си го избрала, ще го излъжеш, а това вече не е хубаво.
А да изтъкнеш, че другите деца ги обичаш с вичките им недостатъци, защото си ги родила, а него си го избрала.... Ами представи си какъв ужас би изпитало при всяка неволна беля - "Дали ще продължава да ме обича, след като май не съм това, което е избирала?"

И не приемай, че се опитваме да те накараме да помислиш какво точно искаш, защото имаш вече две деца и поради тази причина се съмняваме, че ще делиш децата. Тук има много мами, които имат биологични и осиновени деца, има и такива, които чакат и лично аз никога не съм се съмнявала, че те са наясно със себе си, с мотивите и желанията си. (Маня, Фоксче, Нова звезда)

Това, което гледаш по телевизията е доста поукрасено от журналистите. Децата не стоят по домовете защото няма кой да ги осинови, а по съвсем други причини - неуредени документи най вече и понеже не отговарят на желанията на повечето осиновители (етническа принадлежност, здравословно състояние, възраст.

И последно - понеже говорим за милосърдие и за "пълните домове": готова ли си да осиновиш дете с типични черти на ромския етнос например, болно или такова на възраст ходещо на училище?

Ако си подадеш документи тези неща ще трябва да ги обясняваш на социалните евентуално. Така че може би ще ни благодариш за "подготовката" един ден. Не ни се сърди. Simple Smile

Последна редакция: вт, 10 мар 2009, 15:35 от Gankata

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: