СХУ по приложни изкуства - София

Deja Vu   

Щерката си учи и сега (5клас е) в подобно на 51-во школо.
http://144sou.com/?content=home   , но за след 7ми клас май ще е добре да се махне от там, ако иска да се занимава съвсем издълбоко с изкуство.

Ясно, не знаех, аз се замислих за това 51 СОУ за баткото, имам още малко време да реша до 1ви клас(1-2години), ще ми се хем да се набляга на езиците, хем да има нещо творческо....и съм в чуденка.Всички у-ща  са далеч от нас, в нашият квартал има 1, ама то си е съвсем обикновенно основно у-ще....а и в близост още 2 подобни на това нашето, които хич не ми се нравят....

Здравейте дами,
извинете ме,че нахлувам в темата ви,но бих желала ако ми позволите да споделя личен опит по въпроса.
Завърших националната художествена гимназия в гр. Казанлък,а за коментираното от вас училище имам информация единствено от познаството ми с колежка,която го е завършила и ще се въздържа от коментар друго искам да поясня-не мисля,че този вид образование е в ущърб на даден човек,който изявява желание и възможности,да от 10 клас нататък общообразователните минават на заден план,но и в никакъв случай не се омаловажават,в самата живопис  и въобще в процеса на образоването на един бъдещ творец в специалните предмети,които изучава има изключително много физика,химия и математика например и ако детето не е добре подготвено със сигурност ще бъде трудно да осмисли теоритичните познания по специалните предмети,това като пример,другото важно нещо е,че в тази среда педагозите,които преди всичко са художниц,основна цел им е да развият и изградят дадено дете като самостоятелна и духовна личност,това е включено и в подготовката по общообразователните предмети,като се дава предимство на свободната и лична мисъл на съответното дете.Може би тук това дава един малък минус този начин на възпитание тъй като се възпитават в индивидуализъм,но не е ли това от особено значение за развитието на един бъдещ художник?
Поведението в съответната среда е по-свободно(не го казвам в смисълът на разпуснатост),общуването дете-преподавател е по-улеснено,влагат се повече усилия в комуникацията,именно поради факта,че броя на децата и класовете е силно ограничен и това дава поле за по-внимателно и близко наблюдение на развитието, на дадено дете.
Не съм съгласна  и с това,че  същото образование ощетява детето за реализация в комерсиалня свят (имам съученичка,която завърши банково дело след гимназията,друг съученик,който завърши автомобилно инжинерство в Лондон и др. реализирали се успешно в сфери различни от художествената),също така мисля,че има поле за изява и за тези,които имат желание да се развиват пряко в творческата среда,аз самата започнах да си изкарвам собствени пари от 16 годишна и не само аз,по-голямата част от кръга ми в ученическите ми години работеха и си изкарваха пари сами,всички сме участвали на всевъзможни конкурси,изложби и т.н.,които пък са ни помогнали да създаден среда и познанства,които да ни бъдат от полза за личното професионално развитие след завършване.
По думите на авторката разбирам,че детето изявява желание и показва възможности,има време до кандидатстване достатъчно,в което може окончателно да се вземе решение...от съвети ще се въздържа тъй като аз самта не съм майка и не бих могла да разбера дилемата пред,която е изправена авторката,но смятам,че за детето ще от особен стимул да се развива, получавайки подкрепата на семейството си...
С най-добри чувства   

Точно това исках да кажа, че не бих искала да предопределям пътя на детето си, още повече че на възрастта преди 15-16 / а при някои и след това/, невинаги е ясно дали това е истинската им мечта и истинската им представа за бъдещето им.

миз благодаря ти  мъж очакваме отново 

Deja Vu     явно не сме се разбрали, или по-точно не съм се изразила правилно. Много съм далеч от мисълта, че хората на изкуството са ограничени или зле образовани. Ако някой ме е разбрал така държа да получи най-искрените ми извинения   ! Просто дадени професии да речем изискват специфични знания и познания, а като не бъдат получени навреме в училище, после по-трудно се наваксват, ако детето в един момент реши, че иска да се посвети на друго поприще, а не само и единствено на изкуството.
Имам приятелка художничка - много силно артистична натура, и невероятен творец според мен, но рисуването за нея доскоро беше хоби - продаваше творби, но основната и реализация беше в съвсем друга сфера. Сега може и да пренасочи нещата в полза на хобито си и да се опита да го превърне в професия, но доскоро самата тя считаше, че не е възможно да се издържа с изкуство при положение, че е истински добра в това, което прави.
Точно за такива случаи говорех и смятам, че човек трябва да има шанса да се реализира навсякъде и да има избора си. Един аналог бих направила със спорта, навремето бях приета едновременно в два ВУЗ-а единия от които ВИФ / или сегашното НСА/, поисках съвет от баща ми къде да се запиша - спорта беше любимото ми занимание, бях много отдадена на него. Но съвета на баща ми беше - да запиша другото, защото спорта не е професия и мога да се занимавам с него докогато искам и ми е приятно. Послушах съвета му и до ден днешен не съжалявам. Имам прекрасна професия, а спорта наистина продължава да е важна част от живота ми 
ahasver   интересно ми беше да те чета, благодаря ти   

Темати ми стана много интерсна и вчера си говорихме с мъжа ми по въпроса. Сетихме се за различни наши познати - завършили само подобно училище и други завършили Художествената академия после. Въпросът с реализацията е сложен и може би е като във всяка друга област, има и добре реализирани и не толкова добре.
Обаче се замислих за моята работа /става въпрос за сферата на уеб дизайна/ - когато работя по проект с човек завършил такова училище или Академия,  и друг любител, разликата е много голяма в идеите, визията и като краен продукт. Имам няколко познати, завършили Академията, които работят в много добри фирми като уеб дизайнери. Във всяка една сфера ще се цени все повече красивото и ако имаш знания за него ще ти помогне. Дали ще следваш архитектура, озеленяване, дизайн... Тук си мисля, че е ролята на семейството да донасочи детето да се развива в още една област.
А и професиите се променят, струва ми се, че в близките години финансовите професии няма да са толкова атрактивни, както се мислеше преди 2-3 години. 

Здравейте мами,
Не мога да се въздържа да не се включа. Завършила съм това училище, преподавах там 21 години и го обичам много. Ако не ми се беше изпречил конкурс със сигурност още щях да съм там.
В никакъв случай не искам да агитирам за това училище просто ми се иска да поясня.
Доскоро родителите се плашеха от странната му (артистична) база в квартал изток, която всички преподаватели и учащи се много обичаха. Сега училището разполага с най-прекрасната обвивка и ателиета за които може да мечтае такава образователна институция.

В такова училище според мен трябва да се учи "по любов" и по призвание. Уникална е учебната програма, големият брой специални предмети, преподавателският състав (наличие на много мъже преподаватели), добрата реализация на децата (академия - висок % на успеваемост, работа в сферата на графичния и интериорен дизайн, архитектура, озеленяване .... дори отлични зъботехници). Отминаха времената с проблемите в реализацията. Учениците които имат желание получават предложения за работа - иконостаси, авторски колективи, изложения (изложбени палати) и пр. Специалните предмети се изучават в групи по 6-10 човека.

Наистина имаше дупка в реализирането на хора на изкуствата, но това е приложно училище. Децата излизат с реални умения, занаят ....
Що се отнася до общообразователните предмети ... кризата в образованието е повсеместна. Проблемът е на почти всички държавни училища и излиза от границите на нашата държава.

Децата обичат училището си, преподавателите също. Преподавателите-художници имат и други доходи, правят изложби, работят на свободна практика, участват в конкурси. Децата стават участници в реален творчески, художествен живот. От всеки випуск има поне две деца завършващи като частни ученици и някоя от езиковите гимназии.

Трудно е да учат в това училище децата, които са там насочени насила от амбициозни родители (без да носят белезите и желанието за творчество) или пък насочени там просто така ....

Камерността на класовете води до много близки отношения учители-ученици. Аз лично поддържам контакти ... какви ти контакти, приятелства завинаги с много мои ученици и това ме прави много щаслива. Зарежда ме с позитивна енергия.

 d_iva   

Каква е разликата или приликите м/у 2-те училища? Кое се котира по-добре?
Става дума за СХУ и за Нац. училище за изящни изкуства?

Шани,
Разликата е в специалностите.
В училището за изящни изкуства се изучават такива. Доколкото си спомням (участвала  в екипите създали и написали и на двете ДОИ преди 4 години - Държавни образователни изисквания: "Художник" и "Художник Дизайнер") в изящното у-ще първите 3 години децата учат в общ блок еднакви предмети и после се делят на графика, скулптура, живопис, а от една година има и Графичен Дизайн който доколкото чух все още прохожда като квалификация, програма, преподаватели и специалност.

В СХУПИ децата "влизат" в специалности:

• текстил (занимава се със ситопечат, уникални текстилни техники (рисувана коприна, тъкане, батик и пр.), компютърно създаване на проекти, мода, модни аксесоари и пр.
• металопластика - бижута, и всякакъв вид художествен метал
• Дърворезба (тази специалност има много добра реализация напоследък поради големия интерес на инвеститори от всякакъв вид)
• аранжиране (специалност свързана с подреждането на изложби, палати, магазини, офиси и пр.)
• дизайн на детска среда
• • графичен дизайн
  Замисля се и създаването на 2 нови специалности (керамика и интериорен дизайн)
  
  За жалост двете училища са в много лоши отношения по глупави според мен причини. Още от времето по което аз учех в СХУПИ ни гледаха с пренебрежение.
  В двете училища базовите предмети (рисуване, живопис, история на изкуствата) са еквивалентни. Разликата е в това че децата от СХУПИ получават професии още в средното училище и могат много бързо да се реализират.
  
  За рейтинга на едно средно училище се съди по % обучаеми във висши учебни заведения и в СХУПИ той е почти 100. Само който не е решил от децата не е продължил обучението си по-нататък. Училището има мноого известни възпитаници ... вкл. и такива работещи за известни модни къщи по света (като сен който прави аксесоари в Диор), известния наш бижутер Николай Сърдъмов, Зорница-София и др.
  
  Аз не бих насочила детето си към изящната гимназия по следните причини - близостта с попа (това съседство с дрогата покоси много таланти), и втората е свързана със специалностите (усъвършенствани в годините) в СХУПИ които аз много ценя и харесвам, преподавателите в СХУПИ работят с голям хъс и всеотдайност.
  

d_iva ,нека поясня,защото откривам същестествени разлики в сравненията...в моята диплома за завършено средно образование пише-завършила: професия художник;специалност живопис,фактически излизам вече с една професия...от 8 до 12 клас съм учила само в тази специалност като изброените от теб специалности за мен бяха част от специалните предмети,един учебен ден започваше в 8 сутринта и завършваше в 5-6 вечерта(като единия полуден е отреден за общообразователни предмети,а другия за специалните) в продължение на 5 години,накрая на всяка година до 10 клас държахме изпити за оставане в учебното заведение,като последната година се завършва с държавни изпити по специалните предмети и защита на дипломна работа по съответната специалност-в случая живопис,гимназията ни предлагаше(и предлага) 3 специалности-живопис,промишлен дизайн и лютиерство(изработване на цигулки и класически струнни инстументи) и всеки кандидатстваше в избраната от него специалност с различни приемни изпити необходими за съответната специалност.Практиката с блоковете съм я срещала единствено вече в университета и тя беше единствена особеност за студентите изучаващи педагогика на изобразителните изкуства.Нямаше как аз да съм приета живопис и след това 2 години да изучавам и лютиерство и промишлен дизайн без да съм покрила изискванията за прием в тези специалности.
Сега има една малка закономерст,в която си много права-приложните изкуства,аз лично съм на мнение,че в тях дадено дете(най-вече момиче) има огромен шанс да се развие професионално,затова и аз самата избрах специалност след завършване на среднот си тясно свързана с приложните изкуства,тази специалност ми даде още 5-6 разклона на развитие и обогатяване на това,което бях получила като възможности и знание в средното,закономерното беше и,че приемаха 2 момчета и 3 момичета,та смятам,че за едно момиче много по-благодатно би било да се изяви в тази творческа сфера,ще получи занаят,което е най-важното,след това каквото и да му сложиш в ръцете на това дете то все ще измисли какво да направи от него за да се реализира...
Не съм съгласна,че има лоши взаимотношение между различните училища за изкуства,напротив,лично за себе си уважавам и почитам всеки творец,в предния си пост не коментирах учебното заведение,единствено поради това,че би било крайно несериозно предвид това,че знам прекалено малко за него,но и в никакъв случай защото мнението ми е негативно. 

ahasver,
 
едно уточнение моля. Всичко което казваш е точно така но ... ние говорим за софийските у-ща 

щях да напиша същото като d_iva , но видях че  е писала малко преди мен.
Винаги е имало доза съравнование м/у Приложното и Худ. гимназия( и по мое време преди около 15г. ни гледаха с пренабрежение и от високо), не става въпрос за у-та извън София и Софииските, а точно м/у тези две.


п.с.Извинявам се за отклонението, но от кога замислят двете нови специалности?И по-точно керамиката ме интересува.

Здравейте мами,
Преди време бях пуснала запитване във форума за училища с рисуване, но и тогава, както и сега, мненията бяха от втора, трета ръка. С такива и аз разполагам достатъчно, но са крайно противоречиви. Затова много бих искала да прочета коментар на мама, чието дете В МОМЕНТА УЧИ в художествената гимназия или в училището за приложни изкуства. Синът ми е 7-ми клас и се е запътил натам, така че, при нас нещата вече са супер спешни. Според мен, желанието му за там е продиктувано повече от нежеланието да учи, отколкото от желанието да рисува,  и се притеснявам да не се събере в такова училище с други калпазани като него и съвсем да се изкалпазани. Средата все пак има значение. Не знам и кое от двете училища е за предпочитане: в това за приложни изкуства ще получи занаят и може би реализацията после е по-успешна, а и има влечение към дърворезба, от друга страна в художествената гимназия може би обучението по общообразователните предмети е на по-добро ниво (уж…), а и ще е под известен контрол, понеже имаме познати преподаватели. А добрата основа по рисуване едва ли ще му навреди, ако после реши да кандидатства в Академията някое приложно изкуство. Много съм притеснена, по мое време повечето (има разбира се изключения) ученици в тези училища си бяха направо разхайтени (да ме прощават завършилите ги), но сега уж не било точно така.
Самият факт, че във форума няма майки на художници, (виж на математици колкото щеш, то и аз си имам и един математик), мен вече ме тревожи Колкото до общото образование: всеки може да види резултатите от матурите и те не са особено блестящи и за двете училища. Всъщност, вариантите са два: детето да учи в художествено училище и да ходи на частни уроци по чужд език и български, за да не остане неграмотно, или детето да учи в "нормално" добро училище и да ходи на курсове или уроци по рисуване и съответната специалност, за да се подготви за Академията. Аз лично бих предпочела варианта с уроците рисуване, но... ситуацията вече излезе от мой контрол...
И все пак: наистина ли тук няма мамета на малки художници?
Живот и здраве, ако детенце влезе, догодина ще мога да ви давам информация "от първа ръка".

Като работеща в СХУПИ (художник преподавател) до есента на 2008 годена мога да кажа, че общообразователните предмети са на едно и също ниво ... даже част от преподавателите водят часове и в двете институции за да съберат хорариум. Преподавателите по математика, български език и литература, биология, физика, история, география са много добри и интелигентни.

Мила mamamilk, ако на вашето дете му се рисува много пратете го в такова училище. Дърворезбата е прекрасна специалност за момче. Може да се почуства щастлив и реализиран и на мястото си там ... Що се отнася до хайманосването, то може да стане навсякъде и никой не е застрахован.

d_iva , в СХУПИ провеждат ли курсове по рисуване за деца, които не учат в училището и ако да, от каква възраст? 

mamamilk,
не съм майка на художник,но най-добрата приятелка на дъщеря ми учи в Приложното (тази година завършва). Познавам момичето много добре, така че бих могла да коментирам. Не се е разхайтила, не съм чула и приятелите от класа й да са се разхайтили. Допускам, че сигурно има и такива деца, ама то в кое училище няма.
Рисува много добре, миналата година участва в някакъв конкурс и го спечели - получи и стипендия в добавка.
За общообразователната подготовка - да, май им куца. Повече наблягат на специалните предмети, но те все пак нали затова са там. Няма да стявят биолози, химици, физици и т.н.