За съжаление се промениха. 
- Публикувана: 28 фев. 2009, 18:11 ч.
- Последно мнение: 12 март 2009, 23:11 ч.
Промениха ли се взаимоотношенията ви с таткото след раждането на детето?
Да, промениха се! Появата на бебе си е вид изпитание за една връзка! Мисля, че сега сме по-организирани и повече се обичаме! Съветваме се за всичко по отношение на дъщеря ни, до най-малката подробност, заедно взимаме решенията и това ни сплотява! Но също така сме и по-уморени! Имало е вечери, в които разговора е в чисто телеграфен стил и всеки бърза да си легне изтощен! Спонтанността е по-скоро рядкост, почти всичко се планира предварително ...
При всички случаи не мисля, че има нещо крайно отрицателно, това са нормални промени ... Бих го нарекла по-скоро начин, повод да погледнеш човека до теб с различни очи - като родител!!!
При всички случаи не мисля, че има нещо крайно отрицателно, това са нормални промени ... Бих го нарекла по-скоро начин, повод да погледнеш човека до теб с различни очи - като родител!!!
Обичах мъжа си безгранично, до глупост, което ми костваше много. Бяхме заедно няколко години, още от ученичка живеех с него. Исках най-доброто за нас и детенцето ни, което се появи веднага, след като завърших, но уви - той не пожела да положи каквото и да било усилие. В един момент осъзнах, че ако нещата продължат по същия начин ще се наложи да отглеждам не само сина си, но и баща му. Ето защо реших, че ще ми е по-лесно само с детето и съответно прекратих отношенията ни. Сега - половин година след раздялата ни - се справям с отглеждането на моето съкровище; осъзнах, че както и да се държи един мъж с жената до себе си, ако цялостната му концепция за живота не се нагоди към нуждите на детето, по-добре то да няма баща.
Почти не са 
. Той ме подкрепя за всяко едно мое решение, ако то разбира се е разумно. Изключително много помага с детето. Е, има си и кусури човека, но аз се надявам, че ще се промени в положителна посока с времето ... или аз ще свикна с тях - едно от двете 
Но като цяло, той е такъв татко, какъвто съм си го представяла преди да се роди дъщеря ни
Промених се аз 
, да ви призная, станах много по-претенциозна 
. Той ме подкрепя за всяко едно мое решение, ако то разбира се е разумно. Изключително много помага с детето. Е, има си и кусури човека, но аз се надявам, че ще се промени в положителна посока с времето ... или аз ще свикна с тях - едно от двете Но като цяло, той е такъв татко, какъвто съм си го представяла преди да се роди дъщеря ни
Промених се аз , да ви призная, станах много по-претенциозна 
И след двете раждания, имахме трудни моменти. Но към 2-3 месец, нещата се успокояваха. Отношенията ни са различни отпреди да се родят децата, но в никакъв случай по-лоши. А и няма как да е по друг начин.
Да, промениха се!
Но според мен към по-добро. И двамата станахме по-отговорни, по-зрели, и някак си по-сериозни.
Никога не съм предполагала, че мъжът ми ще става посред нощ да храни бебето, ще ме отменя, ще изаква бебето (голям проблем със запек), ще сменя памперси, и най-вече, ще го прави без да мрънка. аз за себе си не го вярвах, също. Но се справяме.
Не мога да отрека, че първите 2-3 месеца бяха много тежки, аз със следродилна депресия, рева, шашкам се за глупости, бях на ръба. Слава богу мина, та през тези месеци, той също не издръжаше психически и се скарахме няколко пъти, но от тогава, да чукна на дърво, всичко е ок.
Но според мен към по-добро. И двамата станахме по-отговорни, по-зрели, и някак си по-сериозни.
Никога не съм предполагала, че мъжът ми ще става посред нощ да храни бебето, ще ме отменя, ще изаква бебето (голям проблем със запек), ще сменя памперси, и най-вече, ще го прави без да мрънка. аз за себе си не го вярвах, също. Но се справяме.
Не мога да отрека, че първите 2-3 месеца бяха много тежки, аз със следродилна депресия, рева, шашкам се за глупости, бях на ръба. Слава богу мина, та през тези месеци, той също не издръжаше психически и се скарахме няколко пъти, но от тогава, да чукна на дърво, всичко е ок.
