нещастно бременна съм...

  • 3 922
  • 33
  •   1
Отговори
Здравейте,

на 27 съм и вече съм в 7 месец, но бащата просто супер много ме дразни и вече всеки ден почти му вдигам скандaли, крещя, избива ме на неимоверен бяс - досега никога чаак толко не съм избеснявала. Сигурно сега е така защото явно чувствам че не искам да съм с този човек, но чаканото бебе ме възпира от крайни мерки...засега - и така съм все едно в някаква клопка което още повече ме подтиска. После естествено ми минава защото ми става мъчно (най-вече заради бебока, нали сега сме по-чувствителни и т.н.) и така до следващия път. Ако го нямаше бебока сигурно отдавна да сме се разделили...уви.
С човека сме от година заедно и явно избързах с бебето защото сега се вижда че вече се чудя какво ми харесва тоно в него. А той не че се държи нещо лошо с мен, даже много ме обича (вече след всичките тия скандали за какво ли не сигурно и той не е толко сигурен де), просто прекалено много неща ме дразнят в него и някак няма смисъл май да сме заедно в такъв случай. Но не мога да направя окончателната крачка заради бебока, не че не мога да го гледам сама, ама...
Какво бихте направили вие?

П.С. най-лошото е, че вместо да съм спокойна и щастлива аз в повечето време беснея и в тези моменти не знам какво му е на бебока...нали се влияе и от наште настроения...А просто съм подтисната защото мисля че съм си прецакала живота с този мъж и само се проклинам че поисках дете и т.н.

# 1
  • Мнения: 1 898
Вариантите са два. Или хормоните ти бушуват прекалено силно или си престанала да го обичаш.

# 2
само спокойно, бебето ти има нужда от теб и от хладнокръвието ти. доколкото знам, всички жени минават през подобни сътресения, колебания, гняв и скандали, особено ако занемарят семейния или какъвто и да било там секс, което явно не е изключение след забременяване. освен това, ако четеш форума, ще видиш, че след раждането почват още по-големи нервни кризи, депресии и неприязън към иначе така прекрасните съпрузи, което трябва да ти намекне да не се ядосваш сега, а да си пазиш силите за след раждането. защото тогава бебето ще те обсеби, а добрият ти съпруг сигурно ще е по-черен и от катран. така че не се притеснявай, а се наслаждавай, сега му е времето, когато само малко не можеш да го понасяш съпруга, после вече много няма да го понасяш.  Hug

# 3
  • Мнения: 924
От хормоните е , после няма да можеш да се познаеш Mr. Green
Не взимай крайни решения за сега изчакай да започнеш да мислиш трезво Peace

# 4
  • Мнения: 107
Здравейте,

на 27 съм и вече съм в 7 месец, но бащата просто супер много ме дразни и вече всеки ден почти му вдигам скандaли, крещя, избива ме на неимоверен бяс - досега никога чаак толко не съм избеснявала. Сигурно сега е така защото явно чувствам че не искам да съм с този човек, но чаканото бебе ме възпира от крайни мерки...засега - и така съм все едно в някаква клопка което още повече ме подтиска. После естествено ми минава защото ми става мъчно (най-вече заради бебока, нали сега сме по-чувствителни и т.н.) и така до следващия път. Ако го нямаше бебока сигурно отдавна да сме се разделили...уви.
С човека сме от година заедно и явно избързах с бебето защото сега се вижда че вече се чудя какво ми харесва тоно в него. А той не че се държи нещо лошо с мен, даже много ме обича (вече след всичките тия скандали за какво ли не сигурно и той не е толко сигурен де), просто прекалено много неща ме дразнят в него и някак няма смисъл май да сме заедно в такъв случай. Но не мога да направя окончателната крачка заради бебока, не че не мога да го гледам сама, ама...
Какво бихте направили вие?

П.С. най-лошото е, че вместо да съм спокойна и щастлива аз в повечето време беснея и в тези моменти не знам какво му е на бебока...нали се влияе и от наште настроения...А просто съм подтисната защото мисля че съм си прецакала живота с този мъж и само се проклинам че поисках дете и т.н.

Просто търся положителните страни в човека. А и аз не се възприемам за идеална, нито хората около мене. След 10 минути максимум ми минава. Радвай се на идващото бебе.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 10 358
И аз мисля, че е от хормоните.Не прибързвай, изчакай да родиш, да мине следродилната депресия и тогава с ясни мисли можеш да решиш да останеш или да си тръгнеш.
Ако не си щастлива с него, не си длъжна само заради детето да се обричаш, но не прибързвай, за да не съжаляваш.
Гледай да мислиш положително, не ти остава много до срещата с бебо.Започни да ходиш по магазините, купувай дребни неща на които да се радваш и гледай да не се ядосваш много.

# 6
  • Мнения: 11
Всичко е от пустите хормони  HugУспокой се, ще отмине. Не бързай да правиш неща, за които ще съжаляваш после.

# 7
Благодаря на всички ви! Да, явно ще изчакам да родя, пък винаги мога да си тръгна после.
Супер сте:)

# 8
  • Мнения: 1 788
Радвай се за предстоящото събитие с бебчо.
Ако не можеш да намериш спокойствие с бащата, може да се разделите просто временно, докато си бременна и по-чувствителна.
Може да се виждате през това време, когато се чувстваш спокойна.
След раждането и времето на "самота", ще решите взаимно дали да се съберете отново.
Така или иначе, ако наистина не харесваш този човек, рано или късно ще вземеш решение да се разделите.
Няма смисъл от еснафските разбирания - "натискам си парцалите, заради детето". Детето винаги ще има баща. От вас ще зависи дали ще сте в човешки отношения и дали детето ще се вижда с баща си.
А ако наистина са само нерви и ти обичаш този човек, както и той теб, то тогава след известно време на раздяла, вие пак ще сте заедно като семейство.

# 9
  • Мнения: 796
Не си нещастно бременна...според мен хормоните са ти завъртяли главата Hug. Спокойно мила, всичко ще се оправи. Ти си гледай здравето и спокойствието и нещата ще дойдат на мястото си  Hug

# 10
  • Мнения: 800
С първата бременност бях в подобно състояние. Но тогава нес амо мъжът ми ме дразнеше, а всичко около мен - колеги, работа, клиенти, роднини ... всичко. Чудех се защо въобще се ожених за този мъж и какво точно съм харесала в него и така .... докато се появи бебка в 34 г.с. - преждевременно и силно недохранена (хипотровче). Опитай се да се овладяваш, да не вдигаш скандали и най-важното да не се ядосваш и дразниш. Намери нещо, което ти създава положителни емоции и се старай да си спокойна. От Теб зависи бебко да е добре.

# 11
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 961
Всечко е от хормоните. Предлагам ти да погледнеш с други очи на мъжа до теб и заедно до се готвите за най-щастливото събитие в живота ви.

# 12
  • Мнения: 608
Съгласна-от хормоните е.Изчакай да чуеш в родилната зала как нареждат родилките мъжете си:Какво ми причини идиот такъв,къде си дявол да го вземе,като мен ме боли..всякакви подобни.Споко,всичко ще се нареди,а ако 6 месеца след раждането нещата не са се изгладили и все така мислиш така-не сме в арабския свят и никой не ни задължава да останем до края на живота си с този,когото не желаем.

# 13
  • Мнения: 214
Мило момиче,така искам да те прегърна! Hug
Ти си щастливо бременна!Носиш най-ценният дар,дар за който много момичета биха завидяли!
Остават ти още 2 месеца,кураж!Стискай зъби и бъди спокойна за да се радваш на детенцето си/на финала е най-трудно!!!/ Та ти си минала и си издържала почти до финала.Когато видиш милото личице на бебчето ще разбереш цялата истина за себе си-дали можеш да си с този човек или не.Имай впредид,че първите месеци с бебе вкъщи също не са леки!Ще ти трябва много помощ.Както виждам,независимо от пречките и скандалите,този човек е до теб.Той те подкрепя и цени-вярвай ми,толкова много прости мъже има в момента,че ти сега не си наясно какво точно притежаваш.Успокой топката,мила и се наслаждавай на момента.
Казвам всичко от опит.Аз имах доста тежка депресия след раждането,при положение,че имах перфектна бременност.Дори ходих на психолог за да си изясня какво се случва.Оказах се неподготвена за бебешкият плач,близките ме изнервяха с прекалените си грижи и т.н..Не се притеснявай да прибегнеш и до помощ,ако се наложи след това.Но след като си изясниш за себе си положението,ако решиш окончателно,че това не е човека за теб,че не го обичаш,не се измъчвай,а се разделяйте навреме/иначе другото е агония и мъка/.Не оставай само заради детето!Защото децата порастват и излитат един ден...
Желая от сърце едно хубаво и здраво бебче!Не се притеснявай да споделяш!!!Тук всички сме минали по този път!Кураж!

# 14
  • на майната си
  • Мнения: 425
Явно аз съм единствената, която не го отдава на хормони.
По мои сметки сте направили бебето в периода на влюбеност и сега след"отрезвяването" се оказваш много бременна от човек, който не обичаш. Не вярвам в родилните пред/след депресии - това е за хора с много свободно време и помощ от вън Simple Smile.
Съвет няма да ти давам, но ако сега те дразни и не го понасяш не вярвам нещата да се оправят.

Общи условия

Активация на акаунт