
А за другото.. яна ми беше така по едно време лятото и тогава я научих на биберон и до ден днешен заспива на гърда, чакам я да се унесе по-дълбоко, мушвам пръст да разваля вакуума, дърпам много бързо гърдата и докато със затворени очи отваря уста й подавам бибата. Засуква я и заспива. Но пак повтарям - дълбоко заспала, иначе се усеща, че я мамя... 
По твоя проблем, разбирам те и ти съчувствам, само че някои неща дето си писала не са ми по сърце. Например думата дисциплина не ми се връзва със 7 месечно бебе, ти сама беше писала за кучето на Павлов по друг повод. Както и това, че сравняваш рева за сукане с рева за сладолед и играчки. Сукането си е сукане, той реве за близост, поради тази причина също не иска леглото си. Какво като е неговото собствено, щом те няма теб. Просто някои деца от бебета са по-самостоятелни, други по-чувствителни, не сте ли забелязали, че още откакто се родиха децата ни имат много различни характери, нужди и желания... Ами ако това е неговия начин да си навакса, защото му липсваш през деня?... Много може да са причините.
Отделно от това за секунда не се застоява на едно място. Ако ще я слагам на гърне, трябва да я вържа.
. Баща му може да го приспива без проблем, действа му страшно успокояващо. Ако спи с него през нощта, е достатъчно само да го гушне и Илия няма да се сети за сучене и гърда, но за съжаление е невъзможно. Просто мъжът ми се прибира вечер след като Илия вече е заспал, сутрин трябва да става рано и няма как да го приспива и нощем
. Илия ака само по веднъж на ден, но го прави сутрин към 5-6 часа. Обикновено спя и се събуждам от напъването му. Изобщо не си представям да стана преди него, за да го сложа на гърнето. Дано си промени режима. 

Аз Емо не го оставям. Много ми е гадно като ревне. Мисля, че дори да реве дълго няма да се успокои сам. Той е доста обсебващо бебе и може би защото не е кърмен дълго има нужда от мен и иска да компенсира близостта по друг начин. Освен това много се захласва и понякога като ревне спира да диша. Много ми е жал и ме хваща страх! И аз като Пърли смятам, че на 7 месеца не може да се говори за възпитание. Тук още общуването е само на ниво сензорно усещане и тактилни възприятия.
възпитанието започва далеч преди да се роди бебето
И още тогава те почват да "разбират" - дали е светло или тъмно, дали говори майка им или баща им... и много други неща 
пробвай с едно шалче /поне така съм чувала/ вържи си го на врата и го носи цял ден за да мирише на теб и след това се сложи в кошарката. Така били по спокойни децата. Лично аз не съм го пробвала,но Никол от първия ден си спи само в кошарта /като изключим последните 2 седмици, че запива където намери, че даже и без биберон/ Дори и да заспи на др място я местя в кошарата непременно. До скоро съм я приспивала на ръце, но като я гушна и след 5мин е заспала. Ако я оставя в кошарата и не е заспала започва да се нервира и да плаче истерично,чак се дави. Например снощи си играхме много и я оставих в паяка за да й напълня коритото за къпане /сама съм няма на кого да я оставя/ ей като ревнаааа и пак започна да се дави. Ми какво да я правя взех я с паяка в банята да гледа как тече водата / това ни е много интересно на нас/, защото от това реване само се изнервя допълнително и родителите също. Според мен ги е страх дребосъците че ги изоставяме. Пробвай го с някоя любима играчка да играе в кошарата за да свиква, че ще стои там и с времето според мен ще стане. Съгласна съм че имат нужда от нас и са спокойни при нас, но пък от друга страна съм на мнение, че всеки трябва да си знае леглото и с риск да бъда критикувана не одобрявам спането при родителите. Не съм от родителите които не си поглеждат децата. Също много й се радвам, гушкаме се често, обичам си я, тя си е моята маймунка, но я оставям и да бъде самостоятелна с играчките в кошарта за игра. А от друга страна може да действаш по интуиция. Всяка майка най-добре си познава детето. По принцип аз когато не съм следвала интуицията си /не само за Никол, а като цяло/ след това винаги съм съжалявала. Спирам, че май прекалих.