Поискахте ли прошка?

  • 2 511
  • 50
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 478
Да,поисках прошка от мъжа ми и родителите ми.Получих я.Аз простих също,но не е имало за какво.
Би ми било много трудно да поискам прошка от човек,когото знам ,че дълбоко съм наранила.Радвам се,че не ми се налага.

# 16
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Да. Гордостта не ми е порок.

# 17
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
дадох, получих. от сърце.
добре е да се зачита традицията.

# 18
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Прошката не се иска...

# 19
# 20
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
В крайна сметка, ако сам не си простиш колкото и прошки да поискаш... все тая... Прошката не се иска, тя се дава...

# 21
  • София
  • Мнения: 6 999
Да - поисках от най-близките си. Дадох на най-близките си. Всяка година искам и обикновено винаги има поне един, от който наистина имам нужда да получа прошка. Тази година беше кръстницата на дъщеря ми, с която все не успяваме да се видим поради вечната ми заетост...
С родителите ми го правим от доста години вече и то не заради традицията, а от сърце.

# 22
  • Мнения: 71
Поискаха ми - дадох...май.

Не поисках - по причина, че това, за което бих поискала прошка, няма нищо общо с това, за което те си мислят, че бих поискала. (Дано ме разбрахте - аз май не можах  Laughing )

Има неща за които не мога да простя. Има неща, за които не искам да ми бъде прощавано.

 Naughty Не е за мен тая прошка.

# 23
  • Мнения: 7 914
В крайна сметка, ако сам не си простиш колкото и прошки да поискаш... все тая... Прошката не се иска, тя се дава...
но пак искаш .. дори и от себе си Hug

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
Да, но някак си не толкова сериозно, колкото заради традицията ....

Човек трябва вътре в себе си да прости ... и да, много е трудно ...

# 25
  • Мнения: 6 618
Поисках съвсем сериозно и искрено  от свекърите и от родителите ми.Простиха ми през смях или смятат ,че съм безгреша към тях или не се отнесоха с нужната сериозност към традицията.

# 26
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не,
Чужда и неестествена ми е тази традиция.
Не разбирам смисъла, не чувствам необходимост да я спазвам.

# 27
  • Мнения: 2 161
Аз поисках прошка от майка,свекър,свекърва,маминки и дядо.Всяка година го правя с най-голямо удоволствие.Майка ми и свекърва ми,естествено,пак се направиха на прекалено млади,и като реших да им целуна ръка,ме чукнаха по носа.Вече не се търпи това,догодина мисля само да ги здрависам.Но за сметка на това,свекърът ми пак се развълнува и пет минути ме милва по косата.Мъжът ми пък каза:а от мен прошка няма ли да искаш,по-голям съм.Веднага му изстрелях:прощавам ти,задето направи космически проблем,от едно нищо и никакво диванче.Както и да е,на този ден бях много добра и лъчезарна.Аз харесвам този празник и изобщо всички семейни празници.Има ли нещо по-хубаво от семейството?

# 28
  • Мнения: 156
Да поисках от най близките си хора и те ми поискаха. Няма нищо трудно в това.

# 29
  • Мнения: 1 941
Помолих за прошка и простих... За мен в традицията е залегнала много силна символика.

Общи условия

Активация на акаунт