Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

 

Танче, ама ти сериозно ли мислиш, че са еднакви заниманията навсякъде 

Понякога ми се струват излишни неща това с което работят.Понякога се чудя защо го карат да работи с това или онова, като аз съм си решила, че проблема му е точно този за който го водя.Ама това произлиза единствено от моето невежество 
Не съм съгласна, че трябва да се работи само с един терапевт - никак даже.Напротив, трябва да се включва и допълнителен терапевт.Например може да се работи с даден терапевт 6 месеца, после да се смени с друг, и после пак при първия.Но не е добре да се остане само с един докрая.Получава се следното нещо.Между терапевта и детето се създава връзка подобна на връзката дете - родител.А ние родителите не случайно не съумяваме да работим с децата си - нали 

Ами специално логопедичните занимания си мислех че са еднакви - аз си представям, че те учат как да построяваш изречение и да произнасяш звуци и думи, да правиш букви от клечки.



И аз така мисля, но се чудя дали това не е в началото, докато вниманието на детето е много неустоичиво или пък при занимания за общо развитие.
А за логопедичните занимания може би си трябва система - 1-2 седмици се учи една буква и думи с нея, правят се изречения. После се минава на друга, сравняване на звукове, писане и т.н. И това си е по-дълъг процес и е добре да е при един човек. И според вас това къде може да се научи? Като ние междувременно си продължаваме с глина, музика и ще видя още с какво от това, което сме правили, но чувствам, че и трябва и нещо като "учител по български".

И още нещо да ви потам, не сме споменавали Логопедичен център Ромел, той да не е за по-големи деца?

Танче, не знам дали има точна и ясна схема за проговаряне еднаква за всяко дете.По скоро има някакви общи правила.Прилагането на тези правила си е според детето, и най вече според усещането на специалиста.
Мога да кажа при моето дете как стана.Първоначално нямаше нито една дума, а и не разбираше думите.Постепенно го научиха да изговаря думите, като му ги превеждаха - тоест показваха, казваха, визуализираха - така, че да разбере какво казва, и какво го карат да изговаря.
Когато се понаучи на достатъчно количество съществителни думи - тоест предмети от ежедневието, му показаха как да ги свързва помежду си с прилагателни, и глаголи в изречение.Понаучиха го и горе - долу кога какви изречения могат да се използват, и постепенно се надявахме сам да се сети кое е подходящото изречение в дадена ситуация.
Процеса е дълъг и труден и още се учи, но вероятно такава е схемата.Всеки един от логопедите му е следвал тази схема, но всеки си е използвал различен метод за да го накара да изговори, и разбере думите.Методите са пак казвам на пръв поглед еднакви - думите се изговарят от логопеда ясно с правилна артикулация на устата и задължително пред погледа на детето, но начина да му привлекат вниманието е различен, нищо че всички използват някакви възклицания /и тези възклицания са с определена цел  /
Мисля, че тънкостта е да усети терапевта кога е готово детето да премине на следващо ниво, а и най вече как да накара детето да премине на горе.Следващо ниво му казвам аз на следното.
На бебе се говори по определе начин, на едногодишно дете по друг, на двугодишно по трети и т.н.Нашите деца преминават през всички тези нива - от бебешкото говорене - нищо, че са дърти, ама нямат реч, до говорене и обяснения, за едногодишни и т.н. 

Винаги ме изумява в клиника св. Никола как му говорят - на висок стил.Ядосвам се даже - тези хора не се ли сещат, че детето ми няма да разбере начина по който му говорят.Да, ама те като видят, че не ги разбира, и постепенно свалят нивото на въпросите докато ги разбере.Когато разбере Мишо въпроси за 3 год. дете и хоооооооооп диагностиката е че детето има ниво на разбиране като за три год. възраст.Ама пък и когато и аз му говоря в къщи като на три год. бебе, и логопеда също и той това си разбира.Ако започна да му говоря като на 4-5 год с помощта на логопеда и вероятно ще разбере въпросите за 5 год. дете.
Ето например 5 год. дете в норма какво би казало.

"Ей тоя Спайдърмен е много готин.И аз мога да се катеря по тавана.Ти не можеш ехе, не можееееш."
А нашите деца.............не говорят така.
Може би въпроса ти е как да преминете на следващо ниво - тоест да разбира и използва реч като по голямо дете.

Може би е това, и по скоро какъв специалист да помогне. Може би пък тази комисия в РИО ще помогне да ми се изясни.

Кате-абсолютно съм съгласна с теб.Мисля ,че момента с преминаването на следващото ниво е когато усетиш ,че на детето му става "лесно".Виждам ,че тук добавят малко повече изисквания към това,което изглежда ,че то може да прави в момента.
Ние с 6 годишната принцеса докато си играем с Барбитата или Хана Монтана разиграваме "сцени от живота".Аз обикновено задавам въпросите,но държа тя да избере "темата".Тя много добре се стимулира от дрешките,аксесоарите на куклите и комуникира успешно.Думите имат стойност не само като произнасяне и количество ,най-вече като са на място използвани,нали?
Мисля ,че е важна чистотата на изразяване на говорещия и интонацията му.

Тази комисия е с продължителност 10-15 мин.Прочитат епикризите, питат те две три неща, и ти подписват препоръка какъв тип обучение да избереш.Тоест интегрирано масов тип, или специално в специални ДГ или училища.Не разчитай много на комисията.
Относно въпроса какъв тип специалист?
Новият 
Представи си го само.Завеждаш Дари при нова психолжка примерно.Почват да работят, а ти стоиш отстрани и се чудиш тая какво си въобразява бе  - защо говори така на Дари, ама не вижда ли, че детето не я разбира.Ама какво и показва и я пита за тези неща, като на милото му е трудно.

Да, ама ако не биеш отбой вендага, а оставиш психоложката да ти опознае детето ще видиш как постепенно Дари започва да я разбира, как научавате и ти и детето все нови и нови методи, начин на говорене, нови думи, нов тип обучение.
Ето за това говорех преди малко - един единствен специалист с детето зацикля на едно място едни и същи изражения мимики и възклицания, а на новата логопедка са нови, непознати и интересни, но пък и те трябва да се научат нали 

Всичко е важно Веселче, палитрата на живота е огромна и трябва малко по малко да я опознае всяко едно същество 

РИО те насочват към работа с ресурсен от Ресурсния център и това винаги е полезно, те, на този етап, повече от това не могат да направят. Моето мнение е, че специалистите от ресурсния център се справят добре, а и още повече, че за дете със СОП винаги е добре, даже според мене - задължително, да работи с по няколко специалисти. Аз никога не оставям Марти с по- малко от 2-ма логопеди, в момента са 3-ма, но с единия спярхме временно работа, заради невротренинга- биофитбека, че много ми идва. И поне един психолог трябва да работи с детето и трябва да ви кажа, че, действително по- късно от връстниците, но наваксват - това, което Катина казва, че трябва да говори 5 годишно дете - ние сега, на 8 и половина сме горе- долу на това социално ниво, така и с избора и гледането на филми сме на това ниво- даже на 4, може би, така и в игрите- ролевите игри, а от 4 годишен терапевтите го обучават да влиза в роли и да играе- е, чак сега му дойде. Вчера, по време на урока, логопеда ме извика да вляза при тях и ми демонстрираха, че казва вече и "Р" - е вярно, че засега го казва чисто само по време на урок, но е важно- мисля, щом му се изчиства говора, ще му се изчисти и мисълта...А, и спорта е супер важен - плуване, коне - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е!
Та, от Ресурсния са полезни - колкото повече специалисти работят с детето, толкова повече напредва и повече се разширява кръгозора му и се социализира.
Единственото, на което не трябва да се доверявате на Ресурсния център и на специалистите му, според мене, са въпросите, свързани с образованието - те подпомагат образованието, но трудно правят разлика или дори, бих казала, не правят разлика между образование и ресурсно подпомагане- размиват им се тези неща и за тях децата, които са на ресурсно подпомагане, получават образование, дори и само заради това...но самото ресурсно подпомагане, е полезно за децата ни.

Четейки Катина се замислих, че моето дете, когато само изявява инициатива да ми каже нещо, което го интересува говори с много сложни изречения и думи, които аз трудно възприемам от неговата уста, защото мисля, че не ги знае. Защото , когато му задавам въпроси ми отговаря по възможно най краткия начин и му вадя думите с ченгел. 
И съм забелязала, че от филмите научава много повече думи и начин на съставяне на изречение, от колкото от разговор с мен или учител.  Дори приказка, ако само му я разкажа няма да я запомни, но ако гледа картинките докато му я разказвам или пък е филмирана я запомня от първия път и може да отговаря на въпроси по нея.
За това ми е притеснено за у-ще, защото той знае много повече неща, отколкото казва ако го питат. Тогава отговаря по възможно най краткия начин.
А да почне и сам да разкаже приказка от край до край ми се струва тоооооооолкова далеч напред във времето, че не знам. 
И да го похваля малко, напоследък изяви желание да пише букви и пишем тези, които нямат криви (т,н,х,к,м) че с прави линии се справя лесно и поне тези букви научи да пише. 

Да ви кажа какво ми се изясни за работата с многото специалисти - вярно е че това е много полезно, моето дете беше като една черна кутия в началото и колкото повече  хора и занимания, толкова различни пътеки се проправят. Обаче в един момент има нужда всичко това да се ревизира и да се види къде детето има пропуски, спрямо средната възраст на разбиране. Знаете, че при тестовете в някой области детето може да е за 5 години в други за 3 години. И може би  при този случай се взима възрасттта 4 години и детото е добре да мине някоя от одобрените от МОН програми за тази възраст, за да си попълни пропуските.
И разбира се нови специалисти и терапии са много полезни, обаче ми се иска да има и нещо постоянно, което да ни е ориентир.

Ние имаме "Ръка за ръка", включително и книгата на учителя, има много полезни неща, които ми се струва, че съм ги срещала под различни форми при работата със специалистите. И аз като родител искам детето ми да мине тази програма за възрастта 3-4 години /така е дадено на книжката/ и това учат и в детската в нейната група, обаче тя много отсъства, но когато ходи на детска градина схващаше за какво се говори и се учеше. Мисля, че и е по-възможностите.

А нашата учителка-гледачка се оказа, че води заниманията по рисуване и моделиране, а математиката, българският и социален свят не ги владее и не иска да ги преподава. Ех, че кофти късмет...

Kezaja, кажи за конете, къде ги намирате и аз си мислех, че ще й е полезно, но не знам къде имат опит с малки и по-особени деца.

Виждам Танче, че търсиш отговори 
И аз ги търсех същите преди известно време.Помогна ми много една психоложка да ги намеря.Струваше ми се тъпо в началото, но с течение на времето се убедих в правотата на думите и.
Значи децата ни имат много различни познания, в отделни области.Някои от децата ни познават буквите, а не осъзнава адекватно, че това са букви.Разбира да каже "мамо искам сок", но не осъзнава какво точно е сок /някаква сладка течност/, а дори и може да не разбира думите "сладка" и "течност".
Ние се чудим как може да знае неща като за възраста си, а неща като едногодишни деца в норма  са им трудни.
Мисля, че проблема е пропуските в развитието им, които сме допуснали да им покажем.Пропуснали сме да им обясняваме най обикновени нещица, които майките на две-три годишни дечица показват, защото хлапетата им ги питат.Не ни питат все още дечицата най обикновени неща, като кога ще си дойде тати, и ние прокускаме да им ги кажем.Ако наваксат децата всичко пропуснато , и най малките и дребни нещица и вероятно ще им се намести в главицата наученото досега.
Те сякаш са складирали огромно количество информация, ама е наблъскано вътре като в моята дамска чанта, и не могат да извадят от там нужното.Мисля, че ако се подреди всичко - а това става с наваксване на пропуските - ще се наредят нещата.
Книжките по учебните програми за различни възрасти са много добри от гледна точка на това, че най малкото могат да ни насочат къде са пропуските, кое сме пропуснали да ги научим.
Всичко което правимс тях е важно - и спорта, и музиката - всичко, но много важно е и да се наваксат пропуските - тук психолозите много помагат.

Ами, терапията с коне (хипотерапията) и с делфини ( делфинотерапията), се използват все повече за подобряване поведението и въобще, общото състояние на проблемни деца. Делфините имат по- силна излъчваща енергия, но конете също я имат и самия контакт с животните, действа успокояващо и лекува децата. Миналата пролет водих царчето в Мармарис, Турция, защото центърът за делфинотерапия се бе току що преместил от Анталия в Мармарис, понеже в Анталия започнала да се замърсява водата и делфините започнали да боледуват - те живеят само в най- чистата вода и такова място бяха намерили в края на Мармарис. Там пък боледуваха, защото току що бяха сменили средата и все още не се бяха климатизирали добре. Собственикът на центъра е немец, а жена му - рускиня и казаха, че някои от децата, които ги посещават, идват всяка година, предимно от Германия и Русия, но и от Австралия, въобще от цяла Европа и Австралия. Понеже енергията, която излъчват делфините е много силна, терапията се прави десет дена- сутрин
 детето влиза във водата с делфините с треньор- терапевт за 45 мин, след това кинезетерапевт го поема и след обед го водят на езда с конче. На абсолютно всички деца, след десетдневната терапия, им се подобрявало поведението, но понеже терапията е много скъпа- около 5 000 евро за 10 дена, а ефекта от ездата е почти същия, там само гледахме делфинчетата, а като се върнахме го записах тук на езда - един път седмично, действието е с натрупване, вследствие на силната енергия на животното и силната връзка, която с течение на времето се получава дете- кон, действа стимулиращо и подобряващо поведението на детето, но не е чудо, просто подпомага останалата работа с детето.

А днес направих следната арт терапия: с боя за ръце го накарах първо да рисува, каквото иска. Той започна първо с един цвят, после му хареса друг и накрая се намаза целия със всички цветове. Аз взех показалчето на едната ръка, с него бръкнахме в жълтото и казвам "Сега ще намажем в жълто първо палеца на дясната ръка,после показалеца, после средния..и така", след това повторих с другата ръка, след това - с останалите цветове и отидохме да се измием. След това изчистих масата и я заредих наново и му хванах ръката да рисуваме великденско яйце, след това сложих една ябълка пред него и той сам я нарисува. После се измихме и му казах, че трябва да чистим ориз за манджата. Започнахме да пренасяме ориз от една купа в чиния и обратно, това продължи около 30 мин и много му хареса, а после изсипахме неизчистения ориз на земята и си събухме чорапите, и започнахме да играем на "нестинари", аз танцувам боса върху ориза и го карам да си представи, че това е огън, включи се и той и така - още 30 мин, сега отиваме в парка, а като се върнем, той знае, че ще месим пита, а истината е, че само ще валяме ръце и крака в брашно. Лещата е за утре

Здравейте, реших и аз да пиша по нашия проблем,след като от вчера изчетох тема 6 и 7 и определено в много от вашите истории откривах нашия проблем. Моето дете е на 6 годинки сега. Още в корема ми риташе невероятно много, на 8 месеца прескачаше кошарката сам и излизаше от нея, а като проходи спринтирахме из парка докато другите дечица спокойно си играеха до майките си. На 2.9 г. тръгна на градина. Много бързо се адаптира,за една седмица махнахме памперса ,а и проговори много гладко. Така беше в първа група. След това започнаха проблемите. Учителите се смениха с нови и той спря да ги слуша.Ежедневно ми се оплакваха от него и бързо се превърна в черната овца,дори децата го наричаха "най-лошото дете". Детето наистина беше много палаво - тичаше по коридорите, дори веднъж докато украсявали елхата и учителката била на високо той тичал и завирал кърпите на децата в тоалетните. Винаги учителите са ми казвали,че това дете е умно,прекалено умно и ми казваха:"той само с големи общува,за това разсъждава като възрастен и отговаря по този начин - като възрастен. Странно с кого ли общува по цял ден в градината,но както и да е...Започнах да се ядосвам,да се карам с учителите,питах ги:"какво да ги правим палавите деца, да ги захвърлим?" Детето започна вечер да се прибира травмирано,беше нервен и имитираше лелките и случките от деня. С баща му мълчаливо наблюдавахме този малък ужас... Отписаха го от карате,на което го бяхме записали , без да ни кажат,защото пречел на групата - разбрахме след като отивайки да платим таксата ни казаха,че няма за какво да плащаме... И така един ден се случи един инцидент с детето,който застраши пряко живота му и аз на мига го отписах от там. Решихме да го запишем в частна градина с  по-нормално отношение и наистина резултатите не закъсняха. Оплакванията станаха по-редки,той си ходи с удоволствие и до ден днешен там, но напоследък започнаха да се оплакват от него отново - пречи на групата,не се подчинява,прави си каквото поиска. Тръгнахме на психолог - за сега сме били 2 пъти и  съветите ,които ни даде дадоха резултат веднага, но притеснението ми е огромно. Той е много лъчезарен и добър,но и страхотен манипулатор. Върти ни на малкия пръст с баща му,оказа се ,че и ние много грешки сме допуснали. Психоложката казва,че е хиперактивен ,но е оптимист. Страх ме ,защото той не мисли какво прави,няма страх от нищо и наистина прави застрашавщи живота му неща..страх ме е за живота му..Не знам дори утре как ще мине в градината. Исках да ви питам как избрахте психолога,при който да водите детето си и дали има някакъв център за прецизно диагностициране в София. Извинявам се,че толко дълга стана историята ми,но в реалността не познавам друга майка с моя проблем,а тук има много уплашени и притеснени майки като мен. Дори пуснах тема преди да проверя колко много изписано има по темата.

Катина и Kezaja, благодаря ви за съветите. Вярвам, че децати ни ще наваксат пропуските и това, че не са ни питали навреме е защо са имали сензорни проблеми или други препятствия, с които е трябвало да се преборят. И когато им дойде времето е важно да им обърнем внимание и да хванем момента. То май е като ученето на математиката - колкото по рано се хванат пропустите толкова по-добре. Ще потърся и специалист, но много ми се иска да работи през седмицата, защото събота и неделя има и други занимания, които са полезни за детето, а и трябва да бъдем семейство.
Много ми хареса написаното за конете и делфините, ще пробваме конете в най-скоро време. Аз бях споменавала за ателие Шмиргела, там ходим на глина, а днес бяхме на барабанна терапия. Помагат много за всичко, а тези барабани от днес доста ме разтърсиха и Дара беше толкова щастлива.

Jeniii3, дано да намериш отговорите в нашата тема. За център за диагностициране може би зависи какво ви тряба, частен специалист или диагностициране за държавна помощ за детето. От държавните места, ни сме били в Свети Никола и за съм доволна - дадоха ни удобен час, лекарката дойде навреме, кабинета беше много подходящ, без никакви излишни разсеиаващи предмети. Но от там може само да те ориентират за 15-20 мин. и после пак сам се чудиш. А за частни специалисти повечето хора от темата също ще ти  споделят къде са били. Най-вероятно на лични.

Ще бъда наистина благодарна.