Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Пробвай ГАБА

Здравейте,много отдавна не съм писала,но тъй като видях,че много се обсъжда неписането на домашни,реших да се включа.
Моят син още от първи клас е много труден с писането на домашни и естествено не ходи на занималня,заради диагнозата.Нашата госпожа от занималнята е много печена и дните,в които не сме на тренировки ,ми позволява да го оставям .Там проблем с домашните няма.
Искам да ви поуспокоя малко - има деца от нашия клас /поне 5-6/ , които не са с диагноза като нашата,но майките им си ги вземат на обед и се оплакват,че им е много трудно с написването на домашните.Вече сме 4ти клас и продължават да са така.На братовчетка ми сина и е трети клас и също го прибират на обед и не иска да пише домашни.По мое наблюдение,проблемът не е в децата,а в това,че са си у дома.

Моят син,който е в предучилищна,но пише доста домашни иска да си ги пише, проблема при нас е, че не иска да седне вечер преди 6 - 6 и половина , а аз тогава съм вече на предела на силите си и едва успявам да го наглеждам.Хубавото е, че като седне един път не става докато не ги свърши, но много се разсейва и постоянно нещо си бърбори,докато ги пише...

Мами, искам да ви питам децата ви в какви детски градини са ходили и в какви училища? Държавни или частни? И как ги приемат там?

В държaвнa грaдинa,първо две седмици беше в специaлнa групa зa децa със СОП ,след товa в нормaлнa групa го интегрирaхa.Всички го приемaхa нормaлно,ходеше сaмо до обяд.Сегa ходи нa предучилищнa до обяд в нaй-обикновено училище.Чувствa се добре,приемaт го добре,но нaпоследък е много пaлaв и все още не може дa рaзбере,че не може дa викa и дa се рaзхождa в чaс...

Здравейте,нова съм във форума и предварително се извинявам,ако въпросите вече са дискутирани.Имам съмнение,че синът ми е с ХАДВ.От Варна сме и тук никой специалист не може да ни постави точна диагноза.Тук посещаваме психолог,който ни препоръча да го заведа на обследване в института на Ваня Матанова в София.Ще съм ви благодарна ,ако споделите дали някой от вас е водил детенцето си в този институт и какви са ви отзивите от там?Интересувам се колко дни е обследването,продължителността му,в какво точно се състои,как протича то и дали могат да поставят реална диагноза на синът ми?Благодаря ви предварително.

Здравейте. Имам питане към мамите със сходен проблем. Детето ми е с Диагноза поставена в св.Наум МКБ F82 и МКБ F70.0 .  Отидохме там защото направихме ЯМР и ни казаха че имала увреждания на малкия мозък и увреждания заради хипоксията при раждането. Тя е недоносена. Невроложката при която ходим постави диагноза Вродена непрогресираща атаксия, но пък виждам че в епикризата от св.Наум нищо такова не са писали. Чудех се дали можем да отидем на телк комисия.

Здравей, ето темата за ТЕЛК http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=883414;topicrefid=3 момичетата са отзивчиви и компетентни. На първа страница има обобщена информация.

Хората са казали :малки деца малки проблеми -големи деца големи проблеми. За съжаление нашето общество не е толерантно и не приема различните.Разбирам ,че е трудно да се приемат хиперактивните ,защото те натоварват останалите.Какво бихте казали за по-големите деца?
Как се възприемат от другите? И как бихте обяснили на едно хиперактивно дете ,което няма приятели как да си  намери?И въобще казвате ли за този проблем на детето? А ако го водите на психолог?

Уморих се да говоря...За него той не прави нищо не редно и не смята, че с поведението си пречи децата да го харесат. Много искам да работи с психолог, но засега усилията са насочени към брат...За мое огромно съжаление ще се наложи да напусна работа в края на лятото и ще имам време да го заведа поне няколко пъти...щото пък тогава няма да имам пари...а по другия жив и здрав да е хвърчи една огромна сума всеки месец

Здравейте, в темата прочетох положителни отзиви за сиропчето ЕСКИМО. Когато го започнахме беше изпил почти цяла опаковка КИНДИНОРМ и не знам дали, И заради тях, но определено виждам резултат... Въпросът ми е има ли някаква схема или препоръчителен период на прием. В темата прочетох мнение за първоначален прием от 7 месеца, но пък др.  го приемат като един вид "глезене " на мозъка с което да не се прекалява ...
 Благодаря 

Здравейте!
Изчетох много по темата,реших се да пиша защото все още не знам по кой път да поема.Ще започна отначало дано не се получи много дълъг пост.Имам син на 4,5год.Бременността ми премина като по книга,без никакви оплаквания и проблеми,раждането също.Всичко започна когато той беше на 8месеца-забелязахме,че не може да си стъпва на крачетата и щом се допре до повърхност инстинктивно ги свива-все едно не знае какво да прави с тях.Започна да посещава физиотерапевт и още от първото ходене се видя положителния резултат.Проходи много късно-след 1,3 год.После започнаха проблемите с говора.Посещаваше логопед,който наистина много му помогна.Тя казваше,че детето е много умно.Въпреки че сега е на 4,5год.все още изказът му не е на нивото на което трябва да бъде за възрастта.
Наскоро се преместихме да живеем в чужбина,той беше с нас- 2 месеца,посещаваше тук детска градина и беше наистина много щастлив.Преди,когато ходеше на българска градина за него беше едно голямо мъчение-там го караха да спи,а той отказа следобедния сън към 2год. и това го превърна в черната овца в групата-само той не спеше и беше голям проблем.Тук където сме не карат децата насила да спят ако искат лягат,но той и затова се чувстваше добре тук,защото имаше свобода.Беше тежко решение,но го изпратихме обратно в България при дядо му,за лятото докато ние се устроим тук.Сега от седмица посещава отново българска градина и проблемите започнаха почти веднага.Още на втория ден мед.сестра казала на баща ми ,че детето е хиперактивно,не спи след обяд,хвърлял играчки по децата-да го заведе на доктор за да му изпишат лекарства.Честно казано не се притесних тогава толкова,притесних се вчера когато говорих с баща ми и той каза,че мед.сестра може и да е права.Каза,че една минута не се спирал,хвърлял постоянно неща на земята,когато го попиташ нещо отговаря чак на третия път,има голям проблем със заспиването вечер,а след като заспи започва да се мята и рита и не спи изобщо спокойно.Нещото,което е най-притеснително в поведението му е този истеричен смях,на мен ми направи този номер 2 пъти-единия път когато го записвах за училище тук-все едно не беше моето дете,дори ме попитаха дали детето се нуждае от специална помощ.Толкова бях разстроена от поведението му,че излязох плачейки от там,а той седеше и ме гледаше съжалително.Вторият път беше в магазина.Сега прави това и пред моят баща.Изведнъж започва да се смее,все едно нещо превключва и не спира дори и да му говоря и обяснявам.Отдавах го на това,че се лигави,но татко ми  каза,че това не е лигавене,а може и да е нещо по-сериозно.Сега съм страшно притеснена,че не е до мен и се обвинявам всеки ден за това.Чувствам се като най-лошата майка на света,а толкова много исках да имам дете,толкова дълго правихме опити и минахме през много проблеми.Татко иска да се посъветва с психолог,аз се съгласих с него,че е по-добре да го направи.Няма какво да губя,по-добре е за нас да знае какъв е проблема и да работим върху него.Не съм говорила с мъжът ми за това,защото той приема нещата по-различен начин и знам какво ще каже - на това дете му има нещо,трябва да отиде на психолог.А така ме боли,когато той говори така за собственото си дете.Ще пиша отново когато имам някакво мнение от психолога.Искам съвет от вас,търся помощ,търся сламка за която да се хвана,защото се чувствам наистина отчаяна.През толкова трудности преминах с това дете,а ще се окаже че това е било само началото.Плаша се от неизвестното и от диагнозата,страх ме е дали ще се справя.

   При детето ми всяка промяна в ежедневието предизвикваше подобни реакции-неконтролируем смях, плач, автоагресия. Моят съвет е да осигурите спокойствие и известна сигурност и рутина в живота на детето . При първа възможност се съберете заедно. Не знам в коя "чужбина" сте, но например в Германия системата за дечица с подобни проблеми е добре организирана и може да получите адекватна подкрепа.

Българската детска градина е в състояние и здрав човек да обърка. Това,което описваш го изпитвам и аз. В градината,от смяната на обстановката много се разстройва,държи се превъзбудено. Вместо мед.  сестрата да поставя диагнози,които не да и в компетенцията, е редно да намерят път към детето.

Не  изпадайте в паника!Да, в България така са нещата.Както се казва- децата се държат така както се чувстват.В детските градини такъв е редът и по принцип индивидуален подход  както там така и в училищата няма.  поне в държавните.Може да го заведете на психолог- само ,ако сте убедени, че този психолог е подходящият. Иначе излишно ще давате пари и ще губите времето си. Детето е малко и реакцията му е нормална, само нашата държава НЕ Е НОРМАЛНА!