Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

На какъв език говорите в къщи с детето?

И двамата, съпругът ми и аз, сме българи и говорим в къщи на български. Синът ми вкарва понякога немски, особено като се върне от училище, защото е "загрял" така де се каже и аз отговарям на немски. Но гледам да говорим основно на български, защото не искам да го забрави. Понякога му бягат някои думи на български и ги казва на немски. Поправям го, така че изречението да звучи на правилен български от началото до края. Честно казано до преди половин година не правех така, защото наблягах на научаването на немския и стимулирах всяко желание от негова страна да комуникираме на чуждия език. Сега обаче не искам да изостава в българския, а и той взе да става по-добър от мен и аз се страхувам да не го обърквам 

Вкарвам някои мои размисли тук, но с уговорката че не искам да се засягаш. Не че ще напиша нещо неприятно , но виртуалното общуване е доста коварно понякога и едно се мисли пък друго се разбира.

От прочетенето десега оставам с впечатление че основен проблем на детето е с речта.Не си спомням дали си писала, как е бил с българския преди да смените средата, но да кажем тогава е бил малък и е било нормално даже да е имал и проблеми.
Сега, аз живея от 18 години в чужбина, имам много впечатления по отношение на това колко е нужно на едно дете да научи чужд език. Имам дете родено в България и такова родено тук. Живея в имигрантска държава, имам познати много майки с деца и от там са ми наблюденията. Първо , понятието културен шок при децата не съществува, или ако пък съществува се изживява много леко и много бързо. Едно дете нормално има нужда от 1 година за да проговори нормално на новия език, след 2 години предпочита да говори с братчетата и сестричетата си на него, след 3 години говори родния си език само ако му се наложи. Може и да не искаме да забравят родния си език, но когато сме направили избора да живеем в чужбина, трябва да приемем и недостатъците на това решение, а едно от тях е че  българския език на децата ни нито ще е добър , нито ще се развива. Говоренето на български в къщи мисля че затормозява детето ти и това е нещото което обръща каруцата.Спомням си от моето детство деца от турски произход, които имаха големи проблеми в училище,защото в къщи говореха изключително на майчиния си език. Има деца които това не им пречи, примерно моята дъщеря е така, говори с нас на български, в университета на английски, а с приятелите си на френски.Обаче на нея и се отдават езиците още от много малка. Синът ми е друга работа- с него говорим само френски само заради училището, защото съм видяла че българския му разваля френския и после има проблеми. Нищо чудно,както детето ти внася немски думи в българското изречение , да внася и български думи в немската реч и затова да остава неразбирано и да се получава това недоразумение в училище и проблем с поведението му . (Майтап или не , аз понякога в края на работния ден, когато съм изморена и не много концентрирана,ми се е случвало да заговоря колегите на български и се усещам само по опулените погледи ).
Та с което искам да кажа, че двуезичието не е лесна работа и че не е лоша идея да опитате известно време да минете само на един език, докато той се оформи като отделно нещо в мозъчето му. Не се страхувай че ще го объркаш, напротив,че му дадеш повече сигурност, ще получи повече увереност, пък и за теб е добре, ще трябва много да му помагаш от тук нататък с доста по-сложни неща в училище и немският трябва да ти е на ниво,така че ще има повече позитиви. А българския бързо ще си го припомни ваканцията когато е при бабите.

http://www.englishtherapy.nl/index.php/blog/bilingual-children-autism/

nikolexa, аз говоря освен немски, много по-добре английски, а най-добре френски. Повярвай немският е най-труден от трите. Затова не може да се поставят такива срокове за една година толкова, за две - толкова. Има и една друга подробност - зависи колко време детето прекарва в среда с чуждия език. Ние пристигнахме в Германия, когато синът ми беше на 4 и половина /говореше български като връстниците си/ и докато му намерим детска градина мина половин година. Градината е до обед - 4 часа. Няма обучение по езика. Само игра. Който не иска, може изобщо да не говори. Изкара в градината и предучилищна група, тоест там стоя година и 2-3 месеца общо. На едва навършени 6 почна 1ви клас. Говореше малко на чуждия език и разбираше също малко. За половин година напредна страхотно, защото училището е целодневно и той е в средата от 8 до 16ч. Отново без обучение по езика, само "от въздуха". Вече е втори клас и говори и разбира на 80% от връстниците си. Не знам какво повече мога да искам. Аз не бих се оправила под такъв натиск.
Проблемът идва от поведението, което е предизвикано от цялата тази стресова ситуация и че все още не се е изравнил със съучениците си. Той е на ниво 1ви клас. Тоест има изоставане от 6 месеца с материала. Учителката още от първи клас заключи, че той трябва да има аутизъм. Без психолози, без логопеди. Тя така реши. След като излезе диагнозата тя изобщо не обърна внимание на проблема с хиперактивитета и дефицита на внимание, защото на нея и трябваше диагноза аутизъм /за другото не се полага спец субсидии в Германия/. И това мен най-много ме дразни и ме прави изключително недоверчива. Тя не иска да намерим проблема, да работим по него и да стигнем до решение. Тя си иска аутизма и това си е ... Изправена съм пред избора на по-малкото зло. Или дедто ми е с диагноза аутизъм и в училището го търпят, но проблема не се решава или им казвам гледайте си работата и си работя с него извън училище с правилните специалисти, но те ме побъркват с оплаквания и претенции, без значение дали поведението му и резултатите се подобряват. Може би има вариант "и вълкът сит и агнето цяло", но аз не съм съгласна на детето ми да се гледа като на болно, ако дори специалистите не са убедени в това. Търся частно училище, както вече споменах, но това ще отнеме също време, защото местата са ограничени.

MamaD, знам че немския не е лесен и него съм учила също.А кой е най-труден си е съвсем друга тема.Обикновено за децата не е проблем, те просто учат различно, колкото по-малки толкова по-лесно.Виждала съм българчета които научават за една година перфектно арабски(който се води за един от най-трудните езици), а на края на втората са най-добрите в класа.

 Идеята ми беше да опитате известно време да минете само на един език с него,определено ще дръпне много, бъди сигурна. Както казах ние през учебната година говорим със синът ми само на френски(защото е във френско училище),защото забелязах,че след края на летните ваканции,когато е повече с нас и слуша повече български се получава че нито българския му е български, нито френския френски. Постоянно се набутват думи от двата езика и както на мен ми звучи странно,така сигурно ще звучи и на учителите му. И не искам и затова да има проблеми.

Ако детето чувства психологически натиск или тормоз, смяната на училището ви или поне на класа е наложителна. Аз ако съм на твое място, ако е така, ще подам жалба до структурата която отговаря за училищата, ще ида да говоря с директора и ще поискам да присъствам на учебните занятия една седмица да видя, какво странно намира учителката в детето и ако има такава странност да видиш кое е това нещо което го провокира.


Ако детето има изоставане,трябва да се компенсира бързо, защото се получава натрупване и омагьосан кръг.Факт е обаче, че учителите не могат да се занимават индивидуално с всяко дете и когато има изоставане и е нормално да търсят помощ. Не знам как виждаш ти решение на проблема т.е "и вълкът сит и агнето цяло".

nikolexa, разбрах те и си права - когато говорим и двата езика, и двата са кофти. Но това ще се изчисти с времето и ще почне да превключва по-бързо. Иска се само търпение от страна на учителката. Но уви ... Не мисля, че директор и инспекторат ще застанат на моя страна, защото учителите са и без това непривлекателна професия и те си ги "пазят". Не ми се водят предрешени войни. Аз се боря за детето, не за световна справедливост  Ако почнат да ме притискат за поведението му, наистина мога да поискам да присъствам в часовете, но и тогава ще има извинение: "Той във ваше присъствие се сдържа" или друго, което съм чувала "Когато има кой персонално да се занимава с него, той работи много добре, но аз имам още 15 деца на главата" Като се замисля 15 деца са даже доста малко в сравнение с България или други училища тук. Угода няма и на мен ми стана ясно защо. Търся Монтесори училище. Мисля, че идеално ще му пасне и ще успее да навакса.

И съм толкова обсебена, че забравих да честитя ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички!!! Да сте бели и червени, здрави и засмени!!!

MamaD, честно казано, ако си тук в България и детето ти учи тук......... а ти само повтаряш искам, искам, искам, но не отстъпваш и крачка за да дадеш....най малкото разбиране или да чуеш какво ти се казва..............дупе да ти е яко. Аз се отказвам!!!
Пожелавам ти успех - ще ти е нужен, по труден път поемаш. 

Катина, защо мислиш, че не правя компромиси и само искам и още повече, че не чувам какво ми се говори. След съобщенията, които си разменихме на лични, ти сама призна, че е много малко вероятно синът ми да е аутист. Аз също се съмнявам и затова имам проблем в училището. За хиперактивността и дефицита на внимание, каквато е и темата, не отричам изобщо. Ситуацията "и вълкът сит и агнето цяло" в това училище е следната - аз се съгласявам, че той е аутист и нищо друго и те получават субсидия, в същото време извън училище работя с него по наваксването и отработването на другите му проблеми. Да, това е лесният път, но да си родител за мен не значи да търсиш най-лесното, а най-доброто за детето.
Няма повече да ви притеснявам, дами. Ако съм подразнила някого, извинявам се. Ще ви чета, ако имате какво да изкажете по моя или други въпроси, но наистина не смятам, че е нужно повече да ви занимавам със себе си.
Отново благодаря на всяка от вас, която се отзова.   

MamaD  не ни притесняваш, просто не знам как можем да ти помогнем.
Аз разбирам примерно учителките дето не могат да работят индивидуално с всяко дете.Както ти казах,аз се занимавам по няколко часа всеки ден с ученето на моето дете.И виждам че не е никак лесно и наистина не виждам как един учител ще го прави с 15 деца. Когато усетих проблема на моето дете и видях че започва да изостава заради дефицит на вниманието и имах огромен натиск от училището да му давам лекарства,които аз изрично отказвах, аз го спрях от училище и изкара годината като частен ученик,аз спрях да работя за около 6 месеца за да му помогна да навакса изоставянето което се беше получило. Учих с него по 6 - 8 часа всеки ден, повторения до безкрайност, четене на книги, отговаряне на въпроси и т.н . И накрая държа изпити назначени от министерството.Въпреки всички изпити които съм държала в живота си,никога не съм изживявала по-голям стрес. Да се компенсира изоставане не става от само себе си а с много занимания и ако ти не запретнеш ръкави и не помогнеш на детето си няма кой друг да го направи. Не знам как е сега в България,но едно време в големите класове, като имаше деца с такива проблеми и изоставяне ,просто им се лепваше етикет ,че не става нищо от тях, нямаше диагнози като сега и учителите просто ги игнорираха. Не вярвам че искаш да оставят детето ти на мира в смъсъл просто да игнорират изоставянето. И имай предвид ,че ако изоставането му стане много голямо, ще трябва да повтаря клас или да ходи в специализиран клас или училище за деца с изоставяне и тогава даже няма да ти дадат избор. Затова моят съвет е да предприемеш нещо драстично.Не мога да ти дам съвет какво,защото не познавам правилата там. Но не оставяй нещата такива каквито са.

МамаД - а все пак дали не е решение да проучиш какви терапии му се полагат при аутизъм-тъй като те така или иначе ще допренесат И за концентрация, стига да не са оффф - тези АБА - където се повтарят картинки с различни действия, различни емоции. В смисъл, ако му отпуснат логопед, някаква арт терапия, биофидбек или нещо друго, което е пдходящо и при хиперактивност, май ще постигнеш заветното "и вълкът сит и агнето цяло".

Бяхме чували , че децата със СОП на ресурсно обуччение имат право на неограничен брой отсъствия .Някой знае ли тещо по-конкретно?

А аз искам да попитам децата ви имат ли периоди на прогрес и регрес?
При нас след диетата нещата много се бяха подобрили, но сега пак е с двойки синковеца. Днес получих телефонно обаждане от една от учителките му която се оплака, че той изобщо не се задържал на едно място камо ли да се съсредоточи върху нещо 

Разбира се че има. Много пъти сме били обнадеждени след поредния опит и после застой или връщание назад. Сега правим упражнения всеки ден по Норбеков , Те са подобни на тези дадени от  Kerjaya.Засега почти година имат ефект, Разбира се пак на приливи и отливи . А може би и с възрастта нещата се оправят, Не знам , а и от лекарите нищо конкретно не може да се разбере. Въобще май спасението на давещите се  е в ръцете на самите давещи се,,,

За Норбеков съм чувала само за упражненията за очи. Може ли поконкретни насоки какви са точно упражненията? Точно име за да ги потърся или линк към тях?

Може и към тези на Kerjaya. Благодаря предварително!
МЕждувременно сега ме накарахте да се замисля, че той преди тренираше редовно сутрин а после се стекоха така нещата, че разреди и престана. Съвсем бях изключила това от уравнението...