Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

 Малко повече информация да ми дадете за центъра /къде се намира/и телефони на г-жата.А тя психолог ли е?

 Напишете Радка Цонкова психолог и ще Ви излезе сайта ѝ. Много  е подробен.

  Много благодаря!Ако имате мнение и за други специалисти, които се занимават с хиперактивни,моля дайте повече информация!

Мили мами,предварително се извинявам ,ако съм объркала темата....Искам и аз да споделя с вас своята участ!!!!лятото отидохме да работим с мъжа ми и оставихме детето при баба му и дядо му,след първия месец се прибрах да си го видя,защото нямахме възможност да си го вземем с нас,и тогава свекърва ми  започна да ми обяснява че на детето му имало нещо не чувал не си играел с играчките,а племеника ни_Който е с почти 1 година по-голям)колко умен бил,колко неща правел.......след половин година когато се върнахме,започнаха намеци ,че може би е аутист!!!!!!!Почнахме да скитаме по психиатри,психолози,нежролози.Попаднахме на д-р Янков от ДЦ"ЗДраве"-пълен боклук без извинение.С влизането ни започна да крещи и да ни обижда какво му го водим при положение ,че нямаме психично болен ж родата и ни лепна диагноза РАЗСТРОЙСТВО НА ЕКСПРЕСИВНАТА РЕЧ" и ни прати да вървим на радиомагнитен резонанс!!!!По същото време детето настина и аз реших да го водя на уши,нос гърло,оказа се че имал АЛЕРГИЧЕН РИНИТ И КЪСИ ПОДЕЗИЧИЕ.отказахме радиомагнитния резоананс.сега мечо почна да чува,но все още не говори.Сега започваме и логопед,но искам да попитам сблъсквал ли се е някой с подобно нещщо?????Моля дайте съвет!Сина ми е на 2г и 8месеца,реално не е чувал почти година,сега има напредък,но това проговаряне,а разбира всичко,ама всичко!!!!Аз вечче съм на ръба на силите си,непрекъснато го сръвняват с другите деца и го изкарват олигофрен едва ли не(баб му и дядо му както и разни добросъвестни родители с деца"вундеркини")......много е тежко и много жестоко!!!!!!!!!!

запис и от мен, после ще се върна да чета 

Здравейте, моля дайте ми мнения и/ или координати на добри психолози / терапевти работещи с деца с хиперактивност . Става дума за София . Благодаря предварително.

Здравейте!

Намирам се в особена ситуация.
Накратко моето дете е на 7г. и е в първи клас, но от 2г. работим с психолог тъй като се смяташе че особеностите в поведението му са израз на хиперактивност. Миналата година бяхме на диагностика в Свети Никола и поставиха диагноза ГРР - други, като докторката с която комуникирахме там каза, че е високо функциониращ аутист. От всичко което изчетох за високата част на спектъра смятам че синът ми много повече се вписва в характеристиката на дете със синдром на Аспергер, като се започне с ранното му проговаряне и перфектното му изразяване далеч преди училищна възраст и начин на мислене и изразяване като възрастен, но за проблема ни в училището точната диагноза едва ли е от значение. По-важното е че и психиатъра и психолога в Свети Никола казаха, че е с много висок коефицент на интелигентност и има потенциала да се справи с промяната наречена училище и без ресурсна помощ така че ме посъветваха да започнем без да обявяваме в училището поставената от тях диагноза и да го направим само при нужда от ресурсно подпомагане. За сега детето се справя добре и макар че класната е забелязала проблемите му и му сърба попарата тип "малък професор" или "философ" както тя го нарича му прощава изцепките и е много добронамерена, а и той не създава проблеми на другите деца и не пречи на работата на госпожата в час и засега не се налага да й казвам, че е дете със СОП, защото реално не показва да е така, а е просто по-различен от другите и тя е по-скоро заинтригувана и впечатлена, отколкото затруднена от това.
Споменавала съм й за някои от проблемите в различни моменти, казвала съм й че детето ходи при психолог заради проблеми с общувнето, но тя не е питала за подробности и аз за сега не съм й ги дала като информация.

Обаче ...

В класа има момченце което тормози моето - може да се каже, че поради особеностите на моето дете ежедневното дразнене е както физическо така и психично. Не мисля, че детето го прави от лошотия, а просто така се забавлява. Но забавлението за него е тормоз за другите деца в частност моето. Говорих с това момченце и му предложих приятелство и като на приятел се опитах да обясня проблема и като приятел поисках да обещае, че ще играе с моето дете по друг начин, не по този, който му е неприятен. Проведох разговора в присъствието на учителката, за да съм сигурна че след време няма да се появи майката с претенции към мен. Класната като цяло е много чувствителна по отношение на това дете и не й е лесно, но моето дете не трябва да търпи ежедневно неприятно отношение заради проблемите на друго дете. Синът ми си има проблеми и макар че с помощта на психолога се справя не се знае в кой момент стреса от държанието на другото дете ще избие и моето ще се изнерви и изригне.
Разбрах обаче, че след разговора ми с другото дете, то е станало още по-активно в дразненето на моето. Подозирах, че е дете от спектъра и затова не бързах да търся други варианти за справяне с проблема, но моето дете вече много се изнерви и колкото и да съм толерантна към другото дете с проблеми трябва да се погрижа за моето.
Госпожата първоначално се стегна когато поисках съдействие да се срещна с майката. Вероятно все пак ми има доверие, че не съм злонамерена защото сподели, че момченцето е хиперактивно и същия ден майката подала молба до училищния психолог за помощ. Класната ме помоли да изчакам и аз се съгласих като споменах, че съм предполагала, че детето има такъв проблем и съм търсила среща с майката не за да се караме, а за да й предложа ако трябва и двете деца да се срещнат с психолог. Съгласих се да дадем време на психолога да постигне някакъв напредък с детето. Но през това време моето ще си страда. Но и с припиране нищо няма да се постигне. Знам го защото си имам дете с проблеми в къщи. Класната се поуспокои, но в хода на разговора спомена, че "проблемното" дете, моето и още едно хиперактивно дете седели най отпред на редичките с чинове и през целия ден много шавали на стола. След като каза за двете други деца че са хиперактивни и спомена че те и моето шават и се въртят по един и същи начин се чудя дали не ми намеква деликатно, че и моето е хиперактивно. Всъщност не знам дали поставената в Свети Никола диагноза отхвърля предполагаемата преди обследването хиперактивност или я допълва, но от снощи се чудя дали всъщност учителката нямаше предвид, че и моето дете има проблеми и да ми е намеквала да не повдигам повече въпроса за другото дете. Пак казвам, че нямам за цел да затруднявам майката и да създавам допълнителни проблеми на детето, но съм длъжна да помогна и на моето да не се чувства като играчка в ръцете на другото дете, както той съвсем осъзнато се чувства.
Разбирате ли каква е ситуацията проблем между две деца с проблеми в спектъра, но при едното има диагноза която не е декларирана по съвет на специалистите, а при другото е очевадно че има проблем, но тепърва родителите започват да търсят терапия за него. Това ще отнеме много време, а учителката като че ли неглижира проблема на моя син като по-маловажен, не го смята за сериозен и иска от мен търпение и разбиране с други думи да си трая и да не предприемам нищо. Разбирането от моя страна го има, но докога с търпението. И въобще как изглежда тази ситуация на вас - други майки с деца с проблеми. И аз съм една от вас, но и майката на другото дете също, макар че явно тепърва ще го осъзнава.  

П.П. За да не се чудите синът ми има фобия от пипане. Не понася да го пипат особено хора които не чувства близки. Може и да изпадне в нервна криз от това. А другото дете като е разбрало, че моето така реагира на пипането ходи да го пипа, за да се наслади на реакцията на моя син, който почва да се дърпа, пред мен се е случвало да ръмжи на човека който го пипа, но не знам дали го прави в училище, но там е тичал в стаята и даже се е удрял в стремежа си да избяга от пипането. Освен това е много привързан към вещите си. Ако беше дете без проблеми щеше да е типичен свидльо, но за дете в неговата ситуация сигурно разбирате, че и това да му бъркат в раницата, да му дърпат торбичката със храната която съм му сложила и да му пипат учебниците и другите лични вещи също е голямо посегателство. Така че той наистина ежедневно е подложен на тормоз. На пръв поглед всичко изглежда невинно детско закачане, но за моето дете си е доста сериозно посегателство върху личното пространство. Тъй като като бебе е преживял доста на последната родителска среща разказах случките, без да споменавам диагнозата от Свети Никола и помолих родителите да обяснят на децата си да не дразнят с пипане и с благодарност към тях заявявам, че на децата е обяснено и някои от тях даже са казали на моето, че ще му помогнат ако друго дете го притеснява. Само това дете с проблеми остна като дразнител. Но за моето е без значение че само едно дете го дразни, защото дразненето е ежедневно. Добре че синът ми не асоциира ходенето на училище с ежедневния тормоз от детето. Някак от малък успява да разграничава нещата.
В детската градина когато беше на 3г. едната от госпожите му го унижи публично на детски спортен празник и колкото и да беше съкрушен и обиден на госпожата успяваше да оцени че това на което ги учи е много интересно и полезно и че когато им пуска музика за да се поразкършат с малко гимнастика всъщност е много забавно.
И към момченцето не изпитва омраза, даже по мой съвет и съвет на психоложката се е опитвал да играе с другото дете на тихи игри, но не се е получило.

Извинете, че стана дълго. Нуждая се от поглед отстрани върху ситуацията. Мислех си дали да не се срещна с психоложката на училището и да я помоля при работа с детето да има предвид проблема с моето дете и да го включи в терапията. Но тогава ще издам че знам, че другото дете има проблем и може да издъня класната. Какво мислите вие като майки на деца с проблеми.

 Как така веднаж хиперактивен , после склонен към аутизъм.Аз мисля ,че нещата са доста различни!Но да се върнем към темата.Това със закачките и дразненето ,ви казвам от опит да се въоръжите с търпение,защото тепърва се започва.Преживях много ужасни ситуации,когато начело с класната и всички ученици се обърнаха срещу сина ми.И слава на бога,че чак в 5 клас попадна на добра класна ,класа се усмири най после и нещата тръгнаха по-гладко.Но сега моят проблем е ,че отказва да учи по математика, а е в 7клас.Моят син е с признаци на хиперактивност.Не сме ползвали специализирна помощ, но и в неговото училище за съжаление нямат психолог.Сега е в особена възраст ,която може би засилва проблема и съм доста притеснена , че и не разполагам с достатъчно време за да тръгнем, да търсим помощ.А много ме притеснява това понижаване на успеха и пълна незаинтересованост.Мисля лятото да отделя повече време.Но въпроса е сега,сега какво да правя.Не иска и не му пука!

Здравейте отново!

Моля ви помагайте.
Нашия проблем в училище се задълбочава.
Днес като водих моето дете видях, че г-жата въпреки че знае за проблема му с другото дете ги е подредила да седят един до друг. Не са на чинове, но масичките са една до друга с малка пътечка за минаване. Моето дете споделя, че понякога и в час другото го дразни, а г-жата отрича и се настройва като за самоотбрана когато го споменах. Сяхаш искаше да каже че моето си измисля. Но поне не го каза директно.
Вчера и друго дете е било силно подразнено от постоянното дразнене на детето със СОП и е започнало организация за саморазправа с него, а моето се е въодушевило като си е въобразило, че другите деца ще му помогнат да се отърве от ежедневния дразнител и се е включило в организацията. Донесе един списък с 20 деца, от общо 25 в класа, които са против детето което ги дразни и даже са правили планове предполагам за саморазправа, защото едните щели да го разсейват, а другите да го победят?????. Чух и думата преместване, която по негово обяснение е дошла от едно от децата. Въобще проблема там е сериозен, а г-жата проявява разбиране и грижа към проблемното дете, но според мен неглижира факта, че и другите деца имат проблем с него. Обясних на моето, че това което са намислили е погрешно, говорих тази сутрин с госпожата за настроенията на децата, за да поговори с тях, да ги успокои някак, но от реакцията вместо да се успокоя се разтревожих още повече, защото останах с впечатление, че в себе си твърдо е взела страната на детето с проблеми и отказва да осъзнае, че и за другите деца това е проблем, че не само детето със СОП има права които трябва да се зачитат и бранят, а и другите деца имат право да се чувстват комфортно в училище.
Моето положение е най-трудно, защото аз съм от двете страни. Моето дете е с проблеми и по принцип би трябвало да се радвам, че г-жата не е негативна към детето със СОП, но също така моето дете страда от това дете, а него няма кой да го защити. Напрежението в моето дете ескалира. В училище още не е изригнал, но в къщи е зле, работата му в клас се е влошила според учителката, на лечебната гимнастика на която трябва да ходи поради здравословни причини е кошмар и тормози рехабилитаторката от една страна и не прави упражненията от друга. На практика психолога с който работи моето дете работи по състоянието му като цяло, но дразнителя в училище остава и е ежедневен и полза от работата с психолог може и да няма в тази ситуация след като дразнителя си остава необезпокояван в очите на децата.
Не смея да преместя моето дете в друг клас с лека ръка, защото всяка промяна го изнервя много и дава на късо и изпада в кризи и може да стане още по-зле. А и в другите класове има деца с проблеми и май учителките не се справят много добре от това което чувам.
В единия клас г-жата се оплакала на родителската среща като посочила с име детето което е със СОП и го обвинила, че разваля общия успех на класа, та чак майките бяха възмутени от тази й постъпка, а е една от елитните г-жи в училището. В другия клас пък децата тормозят и се подиграват на различното дете и го намират за нормално, което означава че и там учителката не се справя, а и тя е една от елитните в училището. Нашата не е от спряганите за елитни, но пък тя прави обратната грешка. Пак не решава проблема от гледна точка на всички деца, а е взела страна.
Вече не знам каква трябва да е моята позиция и как да помогна на моето дете, като запазя духа на толерантност и разбиране към другото дете. Щом повдигна въпроса за този проблем и учителката се стяга и сякаш се настройва за самоотбрана. Не смея да се разправям с нея, защото не се знае в кой момент моето дете ще изпуши, а май на там отиват нещата и ще имаме нужда от разбирането и съдействието на учителката, а ако сега съм по-твърда нищо чудно да ми каже, че на не съм проявила разбиране към другото дете, а търся такова за моето и да ме отреже.

А иначе желая на всички вас щастливи деца и разбиращи и компетентни да се справят с проблемите учители в градините и училищата. 

Само да споделя....Много ми е мъчно.
Моето дете не е разбрано в училище.Обиждат го, нагрубяват го дори и учителите.
Не мога да му помогна и това ме убива. Какво да ви кажа.....
Децата, които създават проблеми на учителите  не са приятни за тях.
Отчаяна съм и не  ми се говори...

 За тези проблеми трябва да се говори иначе всичко става безсмислено.А какъв е проблема на детето?Стигала съм също до отчаяние с училището и учителите .Много съм отстъпвала, но след време разбирам ,че е трябвало да реагирам,защото в един проблем винаги има две страни.Но с течение на времето гледам ,че сина ми започна да осъзнава доста неща и дано вървят така нещата.Много бавно ,разбира се имам проблеми с учението му,но...........ще трябва и там да търся  решение!

здравейте,
искам да ви споделя как изглеждат нещата от другата страна. имам приятелка която е начална учителка. тя има три деца и много ми е помагала и е била съпричастна с проблемите на нашта беборана. тя е набожен човек и вярва и винаги търси дброто и разбирателството, но...........тази година води първи клас. има три деца със соп. за нея това е първа среща с тези проблеми. едното детенце е с аутизъм, другото хипер активно, третото с даун.  първите няколко месеца беше истински хаус. говорили сме с часове къде да чете инфо за тези деца, за да намери правилният подход и вярното решение в ситуацията. а и като се добави обичайната за тези ситуации битка за влияние над останалите деца и кой да бъде лидер на класа. с две думи беше се видяла в чудо. та и на госпожите  не им е лесно. накрая някак измислихме с нея да се преразпределят децата според проблемите, тъй като и в другите класове има деца със соп. та направиха някакво разместване между класовете и  някак се укротиха нещата.
та някак си не са дообмислени нещата. учителите изобщо не са подготвени за тези предизвикателства. не искам да взимам страна , просто споделям.

Съгласна съм, че за учителите е много трудно.
Ние си имаме по едно /понякога се случва в семейството и друго дете да е с такива проблеми/ и ни е много трудно, а за учителката е огромно предизвикателство. Добре, че вече има психолози в училищата и се надявам да помагат активно при решаване на проблемите.

При нас госпожата явно има желание да помогне, но го прави едностранно, за едната страна. Увлече се да брани детето което очевидно създава проблеми и отказва да осъзнае че потърпевшите от това деца страдат по свой начин. От последния ни разговор оставам с впечатление, че започва да намеква че моето дете си измисля и реших повече да не обсъждам проблема с нея. Говорих с една от психоложките в училището. Много я харесах, но за съжаление тя работела с по-големите деца и най-вероятно колежката й щяла да говори с моето дете, тъй като вече се била заела и с другото. Може би в този случай не е добре един и същи човек да работи с двете деца, защото щом учителката е избрала страна е възможно и психоложката да направи същото. И на двете професиите не позволяват да се избира страна, но все пак са хора. Дадох разрешение психолог да работи с моето дете, което по принцип е наясно, че психолозите помагат на хората да общуват по-добре и обясних че нямам претенции към другото дете, защото съм наясно с проблемите на хиперактивността и аутистичния спектър и съм наясно колко е трудно на майката на другото дете. Жената обеща да съдейства. Надявам се да намери начин да помогне защото при сина ми нещата се влошават. Явно е много изнервен от проблемите си в училище и това се отразява на цялостното му състояние вкл. и на работата в клас. Учетулката ме уведомява, че работи по-лошо отколкото преди а не й хрумва, че като е сложила детето което го дразни да седи до него моето се изнервя и трудно се съсредоточава. Започна отново да не се спира и за секунда в една поза, а това беше овладяно от месеци. Оня ден баба му се е видяла в чудо да се справя с него по улиците, а отдавна нямаше такива проблеми. Когато говорих с детето за да разбера доколко е притеснено от другото дете след като сам си направи разбор на ситуацията, че евентуална смяна на класа е голяма промяна за него и това го изнервя много, още повече че в другия клас може да има не едно а повече деца като това което го дразни все пак каза че не издържа вече и че ако скоро няма промяна ще трябва да обсъдим и този вариант. Успокоих го че ще обсъдим ситуацията и ако наистина вече не издържа ще помислим да го преместим в друг клас. Обаче дечко отишъл и обяснил на класната си как обсъждаме да го местим и тя вместо да се замисли че явно детето не издържа вече го завела в другите класове да му покаже че там е по-лошо и вечерта той ми заяви, че варианта преместване категорично отпада. Но започнах да забелязвам, че въпреки че обича да ходи на училище не му се ходи. През цялото време в градината страдаше от хронично главоболие и силни коремни болки както през седмицата, така и в почивните и празнични дни. Беше се пристрастил към панадола и нурофена. Когато премина от градината в училище забелязах, че тези болки секнаха и си помислих че са били на психическа основа. Изкарахме 3-4 месеца без оплаквания, но в един момент болките пак се появиха и като имам предвид че детето се тормози от това че всеки ден другото дете го дразни смятам, че психиката му отново е затормозена и от изживяването се върнаха и болките. Сериозно се замислих да проуча класовете и да го преместя, но след демонстрацията която учителката му е направила той се е уплашил и това няма да бъде възможно. 

 А защо просто не помолите детето да бъде преместено на друг чин.Аз съм имала този проблем, но в крайна сметка госпожите са ми влизали в положение.Последно седи сам на първия чин,тъй като има тази възможност!Отначало мислех,че така се отчуждава,но после разбрах ,че това е по благоприятно за учебния процес!А така ще е по-добре и за госпожата да си преподава урока!

някой има ли координати на специален педагог във Варна