Пораснали деца от смесени бракове

Много се радвам да 4ета истории, които прили4ат на моята 

Диляна, комплименти за българския и от мен!


Надявам се поне сега нещата да са малко по-различни, все пак обществото става все повече мулти-култи  Ако съдя от цифрата в подписа ти си израстнала в съвсем други години, т.е. моите  Мисля, че най-големите проблеми са в детството, децата са много жестоки и склонни да забелязват всичко различно - дори едни очила или разведени родители може да са проблем...Мине ли този период остава само богатството от досега с две култури, разбира се, може и никъде да не се чувстваш на мястото си, но много хора не се чувстват така дори в собствената си държава. Аз предпочитам да се възприемам като "гражданин на света", колкото и банално да звучи. 
Въпреки тази позитивна нагласа понякога ми е мъчно като си помисля, че децата ми растат в държава, която въобще не е тяхната по никакъв начин. Но кой знае може и на това да намерим решение някой ден, нали си падаме малко скитници 

Поредната интересна тема. Поздравления и благодарности за хората, които се включиха с истории. Пишете отлично на български. Ако успея да помогна на децата си да пишат толкова добре, ще го отчета за огромен успех. Родителите ви са се справили чудесно!

В момента чета една книга за семейство, в което се говорят 3 езика - майка китайка, баща швейцарец, говорещ на френски на децата, и английски - между родителите. На 11 г. децата говорят и пишат и трите езика. Интересното е, че децата се самоопределят като швейцарци и американци, повече отколкото като китайци. Една от причините, за които смятат, че е така е, защото нямат китайско гражданство. Това го пиша по повод на, поста по-долу за семейството с трите деца, от които само единия син се чувства българин.

За проблема, как навсякъде сме различни, според мен е много обусловено от това, как се чувстват родителите. Ако родителите се чувстват удобно с "различността" си и не полагат усилия да подтиснат едната от културите, за сметка на другата (родната за сметка на приемната, както често се случва с българите), тогава и децата имат по-голям шанс да възприемат двете култури нормално и да не се стесняват от това, че са различни. Моето мнение е, че трябва да се въздържаме от прекален негативизъм към България, защото това неминуемо ще повлияе на детето. Обективно критикуване е едно, но напълно негативно отношение е друго. Но пък и родителското отношение се определя от това, кога си заминал за чужбина. Ако е преди 1989 или скоро след това, тогава хората напуснаха една съвсем различна държава от това, което е България в последните 10тина години и сигурно са по-негативно настроени от тези, които заминаха по-късно. Естествено, това не е единственото, но не е за подценяване. Отнесох се .

Последно, ето едно мнение от форум за многоезични семейства, интересна перспектива на жена от многоезично семейство - http://forums.multilingualchildren.org/tool/post/multilingualchi … /vpost?id=2680829.

И аз мисля ,че в днешно време ,както Моргана написа - свят Мулти култи не може да се говори за различия на децата от смесени бракове , кой знае , след 10 години, сигурно всички ще са смесени ,то не е интернет ,то не са технологии и работа по света и тн. Познавам един баща, който говори умишлено на дацата си трети език  - супер

Здр. момичета. Страхотна тема, браво
Поздравления за вси4ки пораснали и споделили тук деца от смесени бракове. Аз имам 2 дъщерички които са също в това положение за сега още не можем да разберем коя как мисли (малки са) но определено имам опасения 4е 6те е проблем приемането им и в двете страни нормално .Дано не сам права но...... 6те продължавам да следя темата с интерес.

Не се учудвам, че във Франция е така. 
Съпругът ми е унгарец с унгарците  и българин с българите, никъде не се чувства пренеберегнат - и в двете държави го приемат като сънародник.

би ли обяснила по_добре какво имаШе предвид?

Много съжалявам да чуя, че някой деца от смесени бракове не се чувстват никъде в родината си. Тук в Канада забелязвам един много интересен феномен - има поколения и поколения имигранти, примерно италианци - и дори и трето поколение да са, пак се считат за италианци, нищо че и крак не са стъпили в Италия. Бих искала синът ми да се чувства преди всичко гражданин на света, но предполагам че ще се определя като канадец, мисля че ще го поощря в тази насока.

Ами точно това е проблемът, хем се чувстват италианци, но всъщност не са нито италианци, нито пък канадци, защото не се чувстват такива. Просто тяхната италианска култура е спряла някъде в 30-те, 60-те или 70-те години... Вижда се дори в начина на обличане понякога Бях се запознала преди време с една възрастна итало-американка от Сицилия, израстнала в САЩ и убедена, че говори италиански до деня, в който не стъпила в Италия и се оказало, че говори някакъв си безкрайно остарял сицилиански диалект, който никой не разбира.    И тук съм чувала реплика "Ами той не е холандец" за момче родено и израстнало тук, но с майка чужденка. Както и децата на турските емигранти, които са родени и израстнали тук, но не ги приемат като холандци, а в същото време и в Турция не са турци. Един вид, навсякъде гонен, навсякъде приет. Това е драмата, за която говорим и точно затова се надявам, че понеже обществото става все по-омешано подобни разлики няма да тежат толкова 
Вие самите не се ли чувствате чужденци и в страната, в която сте и в България? Аз след толкова много години в чужбина започвам да се чувствам точно така...

ама много смесихте неЩата

едно е единият ти родител да е от друга страна, друго е да живееШ в обЩност като италианската например в Щатите (в италия пък обЩности има на индийци, перуанци ...)

много 4есто самите представители на тези обЩности нямат никакво намерение да се интегрират и не им е 4ак толкова виновна страната , в която се намират

аз ли4но не съм забелязала някой да ме е "пренебрегвал" както пиШе Диляна, заЩото съм се родила или живея на друго място, разли4но от неговото  и за това ми беШе странно какво има предвид

може би заЩото ако усетя, 4е някой е расист или му е проблем произхода ми, просто реШавам, 4е толкова му позволява Ай КЮто и не му обръЩам особено внимание 

а защо? интересно ми е 

понякога честно казано и аз така се чувствам.
гледали ли сте... има един испански филм '1 франк, 14 песети', така се казва
много ми 'хареса'  фраза от филма, която съм запомнила: вече сме от никъде
след дълги години живот зад граница и завърнали се в родината това отчетоха героите от филма. заболя ме,
защото разпознавам и себе си в тези думи всеки път, когато си ги припомням.
и когато се лутам между това дали е време вече да реша на кой стол да седна.

Ами честно казано тук се чувствам много удобно и като у дома. Май в България ми е по-неудобно като се приберем се чувствам като турист. 

Хмм, отговорът мисля е много сложен и резултат от много наши преживявавания и впечатления. Но мисля, че в основата си обяснението е, че синът ми ще израсне в Канада и най-вероятно ще се определя като такъв. Той ще бъде канадец с майка българка и баща мароканец. Според мен е по-добре така, отколкото 1/3 българин, 1/3 мароканец и т.н.

Диляна , ти какво си се впрегнала на някаква служителка , може и да имат такива правила ,но то не е защото е пренебрежение ,а всяко правителство гледа да не се прецака  от към пари , това е дребнавост, зависи от държавата ,тук даже чужденците ги подпомагат повече
Според мен родина е там където си израстнал. Ти си израснала по времето на соца в България , нормално е да не си била приета ,сега е друго и малко нелепо да се сравнява с израстването на нашите деца .

моя мъж същото го казва... не се чувства нито от едните, нито от другите... може би защото имаш възможност да виждаш различията - и добрите и лошите от съвсем детска възраст... знам ли...
Интересното е че в бг му викат - чеха, а тук му викат - българина - за  приятелите разбира се става въпрос ... може би и те не го възприемат съвсем като свой... и на двете страни изглежда е едно и също ...