Пораснали деца от смесени бракове

Много граматически правилно пишеш дори.
По-добре от мнозина, които съм чела тук.
Пък и по мои наблюдения чужденците и многоезичните деца обикновено се стараят много повече и научават езика по-добре, отколкото доста българи.

Дидитка, интересен въпрос поставяш. За съжаление, аз не съм толкова оптимистично настроена за отношението към други раси в България. Има още, какво да се учим... Аз дори и толкова вяра в не-предразсъдъците на САЩ нямам. Всички общества са малко или много расистки и трудно приемат различното. В големи градове е може би различно, но в средните със сигурност не е така.

Според мен, на децата отрано трябва да им се обяснява, че са различни и да не растат в саксия, а да знаят, какво ги очаква и да са подготвено да реагират адекватно, че различността привлича много негативни коментари и да се научат да са ОК с нея, а не да свършват със засегнато честолюбие.

дидитка при мен ситуацията е следната-мъжа ми е арабин в рода си имат и турска и балканска кръв-и въпреки,че той е мургав имат и силен светъл ген-та големите са светли и видимо не се различават от останалите в БГ,докато дреби -е типично арабче-аз съм много светла,в подписа ми има снимка на децата-голямата ми е точно копие-така,че когато си бяхме в БГ събирахме доста погледи.Но отрицателно отношение към нея не е имало нито от страна на децата,нито пък от майките по градинките-веднъж обаче едно дете я нарече циганче-но пък майката го смъмри.Ясно ми е,че за тези които не я познават винаги ще е по различна-важното е както е казала и Biz да знае че хора има всякакви.

Тъй като и моето маймунче е от смесен брак, аз от най-ранна детска възраст започнах да и обяснявам,че това да си различен
e страхотно, и че всеки е различен по свой си , неповторим начин  . Mай по-чеcTо трябва да се повтаря ,че в днешно време различното е норма ! 


ps: В детската градина (последна година, само 2 години е била тук) сме голяма атракция: дечицата винаги се интересуват какъв страннен език си говорим и защо не ни разбират  , научават по някоя нова дума и после ми се хвалят ..Е има и моменти, когато и казват ,че майка и не знае др. език, нищо че са ме чували и сме си общували на 2 други езика, а отделно знам общо 5, ама сега на 2-6 годишни хлапета няма да се връзваме я  ...

Много интересна темичка. Следя я с интерес,не защото имам брак с "чужденец" , а защото мисля, че след като живеем извън БГ сме също малко или много отчуждени и децата ни, дори и да прекарват известно време в БГ ,пак ще са смятани за по-други.
Мога да разкажа за съпруга ми,който е българин и се представя за такъв,но е живял само първите си 10г. в БГ.Когато се запознахме той говореше с речника на 10г. дете , защото не беше общувал на български интензивно от тази възраст. Говори и пише перфектно и двата езика, без никакъв акцент. Неговият правопис на БГ е много по добър от моя.   Тук го възприемат напълно и го смятат за австриец, а  в БГ си го смятат за българин. Той е попил манталитета и на двете култури и се държи както се очаква и в двете ситуации. Но за моя най-голяма радост, не е наследил онези балкански черти,който винаги са ме дразнели при българите, или просто е такъв по природа.
В дет.градина синът ми ходи откакто е на 1,5г. Приказва немския наравно с "австриичетата" , не се отличава от тях и си играе както с турчета,така и със всякакви други раси. Дори през лятото има 1 месец,в който идва и едно дете с даун синдром, за да свикват децата,че дори и различни за всеки има място в този живот и че хората с недъзи трябва да се приемат наравно.
За чернокожите деца големият ми син за първи път си игра с чернокожо дете,като беше на година и малко и искаше винаги да го гали и пипа. Сега не прави разлика  А за малкият, имам един комшия ,чернокож, и той винаги го взима на ръце и си играе с него,та той надали ще види някога разлика.

А тук повечето детски градини са интеграционни, т.е. интегрират се специални деца. Дъщеря ми е в такава градина, дори точно в групата с едно момченце - аутист и едно момиченце с Даун. Практиката във вашата градина не ми харесва особенно, в смисъл че е  само за един месец, като циркова атракция 

Не съм дообяснила правилно. Детето е около 8-9 г. и преди е била по цял ден. Сега само през ваканцията идва с малката си сестра в градината. Иначе предполагам ходи на училище.

Аз пък мисля, че практиката е хубава и полезна и за болното дете и за другите деца. Не бива да се приема като циркова атракция. Още повече в случая е ясно, че всичко се прави с добри намерения, с цел да се помогне на всички. Докато много често някои хора правят лоши неща за пари, като обаче ги представят като благотворително дело, като забавление и т.н. но същевременно вредят на други хора и си го знаят много добре, но просто не им пука.

В непредраzсъдъците на САЩ по отношение на расите иzобщо нямам вяра. Но мисля че в БГ раzличните раси са много по_добре приети. В най_лошия случай хората гледат на раzличните раси като на атракция, но не съм zабеляzала да има някаква расова непряzън. вероятно е така zащото в БГ няма много цветнокожи и на хората им е преди всичко интересно. Но мисля че и това е нормално, ние като отидем в държави с преобладаващо цветнокожо население, не ни ли гледат с интерес? Ако в БГ има неприяzън, тя е към едно определено малцинство, но не по отношение на расите.

Татяна, не е по темата, но да спомена че и тук почти всички, а може би и всички държавни детски градини имат интеграционни групи където има по няколко деца с фиzически или психически трудности. Лошото е че понякога в интеграционните групи се интегрират деца с асоциално поведение и zа мен това беше причината да откажа държавна детска градина и да предпочета такава беz интеграционни групи. Иначе съм абсолютно съгласна с идеята децата от малки да виждат че има и раzлични хора и смятам идеята с интеграционните групи добра, до момента в който не е zастрашена сигурността на детето ми.

в групата на сина ми има дете с аутизъм и дете със забавено развитие и двете са с със специална допълнителна у4ителка за тях и не представляват абсолЮтно никакъв проблем за никой
половината деца са отдруги раси, но това съЩо не представлява проблем, даже обогатява...
проблемните и по_то4но агресивни деца са си 4исти италиан4ета и то водеЩи се за "нормални"...

gioia., ако желаеш си свободна да дадеш детето си в група в която основният акцент е "Как да общуваме беz юмруци", но аz не гледам на това като на интеграция. Още повече че тук не се предоставя допълнителен персонал в такива групи, просто вместо по 25 деца, в интеграционните групи са 23. Моето дете никога не е общувало с юмруци и не виждам с какво таzи интеграция ще му е полеzна. Аутиzъм, zабавено раzвитие, Даун и т.н. zаболявания са нещо съвсем раzлично.

ниЩо не разбрах, явно говорим за разли4ни неЩа

Темата доста се измести, но да кажа за нашия опит. Момченцето-аутист в групата на дъщеря ми е на 6 години, тя е най-малката, на 3. В началото това момче я биеше без повод и я блъскаше. Малката разбира се много се страхуваше от него и не искаше да ходи на ДГ. Оказа се, че момчето не знае как да влиза в контакт с нови лица и това било неговия начин, не разбирал че причинява болка. За щастие, възпитателките много бързо се усетиха, аз също говорих с тях и сега внимават двойно да не се повтаря и да чукна на дърво, повече инциденти не е имало. Та и между спец. деца има агресия, но и при нас има една възпитателка само за него. В групата на Милена са 16 деца с 4 жени 

По мои наблюдения, обществото е много расистко в България - пълно е с изказвания от рода на "н...ър" в къщата ми не води, "маймуните", черните, жълтите, а пък какви неща бяха изговорени за виетнамците преди време. Скоро се возих в такси и по повод индийците пак беше изказано грозно, силно расистко мнение. 
Не, колкото и да не съм убедена в не-предразсъдъците на САЩ, България е все пак доста години по-назад.

Изчетох цялата тема доста внимателно.
Ще ме извините за нахлуването, тъй като не съм дете от смесен брак, нито моето дете е такова.

Направиха ми впечатление доста неща, които честно казано за мен прозвучаха обидно.
Основно за това как се чувстват и самоопределят по-големите ви деца. За това, че някой категорично отричат да са българи, не им харесва да са такива и т.н.
Струва ми се странно и това, че майките (защото в 90% от случаите тук майката е българка) освен да говорят на български с детето.....някак си не правят нищо друго.
Вместо едно такова дете да е по-обогатено от гледна точка на култура, разбирания, обичаи.....то е "карано" едва ли не да избира какво да бъде.
Естествено е, че когато говорим за по-малки деца при тях не се осъзнава дотолкова това различие.
Но все си мисля, че ролята на майката, или родителя в чиято държава детето НЕ живее, трябва да се постарае то да се запознае с културата, традициите, обичаите и в крайна сметка поне да харесва и другото място.

Тук в България не живеем само глупаци, нито сме неандерталци, нито нетолерантни, за да оставяте децата незапознати с мястото, в което сте родени. Защото смятам, че говоренето на езика е крайно недостатъчно.
И честно казано аз като българска се чувствам засегната и обидена от постовете на повечето хора, които се включиха тук.
Да, дърважавата ни не е перфектна, не е идеална....и има хиляди неща, които не са както трябва. Но това не е причина едно дете да не я "познава".

И сега да разкажа една история все пак.
Когато бях 4-8годишна в нашият блок живееха семейство араби с дете арабче. Бяха избягали от тяхната страна и дошли в БГ. Майката се беше постарала изключително добре да научи български, за да може да си намери работа. В началото гледаше детето в къщи, а по-късно тръгна на училище.
Това момченце само след 1г говореше чудесно български (тогава бяхме на по 5г). Много често ни бяха гости и то с гордост казваше - "аз съм българче" а след това и "аз съм арабче".
Майка му с еднакво отношение се занимаваше с него както да го учи на арабски да чете и пише, така и на български.
В този смисъл говорим за дете, което не е от смесено семейство. Но това дете се чувстваше изключително добре и като "българче" и арабин, какъвто си беше.