Пораснали деца от смесени бракове

Не си разбрала смисъла на цялата тема  Никой не кара някой да се самоопределя като българин или ... ,само защото има някакви такива корени. Хората който го правят това са в България, а не в семейството. Разбира се, че всеки е успял да създаде българска атмосфера в дома си. Пове4ето празници са интернационални и се празнуват навсякъде и всеки го прави по свой разбирания. Но за каква култура и разбирания говориш  Не ми се иска да обръщам темата на друга за прекрасните балкански черти изписани на челата ни.
Дори примера за арабското сем. е в противоречие с написаното от теб.  Помисли малко.

аз в градината си говоря на нея  на бг, за да не се знае какви нотации давам! децата и досега се 4удят  що не  им говоря езика! в на4алото никой не може да приеме ,4е детето знае местния език!мислят си,4е не знае и голям тормоз е да се пробват да й говорят на френски!страняха от нея, 4ужда  им беше, сега тя си избира с кого да седне! не искам да я делят и усилено у4им  бг! в бг  се 4увстваше изолирана миналата година, беше като паднала на доста странно място! оставяха я сама да си играе  и не я искаха в техните игри, банди, или групи! да видим това лято как ще е?
гледам да обяснявам нашите празници, но е много трудно,ако няма среда и общуване то4но по това време с бг рода, когато се 4ества нещо!

И според мен ,не си схванала правилно темата-децата ни не са идиоти или с други мозъчни проблеми-имат си собствен поглед върху нещата визирам от пубер нагоре и собствено мнение-едва ли след определена възраст можеш да им наложиш своето виждане.В сегашните условия-и нета конкретно всякаква информация е достъпна за децата-моите се ровят в нета за неща свързани с БГ и научават много неща,имат основни познания по история и география,могат и да четът и пишат и за мое най голямо отвращение са научили почти всички песни които излизат по планета  

За примера който си дала-ако го сменим с дете българче попаднало в  Китай например и декламиращо с гордост-аз съм китайче-пак ли щеше да си във възторг  

мирама, ако Ще да се правим на кукери и да игрем ръ4еница в свободното време, наШите деца няма да са българи, това е положението
важното е да са ка4ествени като 4овеци преди вси4ко, все пак ...

Това е толкова вярно... Много пъти съм се чудила как ли им се струва на децата да празнуват разни митични (за тях) празници вкъщи, когато никой друг около тях не ги празнува... Например, да се появи детето на училище с шепа мартеници накичени по блузата. Тук им викат "кукли вуду" Е, интересно им е като обясня традицията, но все пак - голяма част от радостта на Баба Марта е разменянето на мартенички в училище, "хваленето" с кой най-много е събрал, радостта да видиш непознати, политици, и всякакви хора по улицата с мартеничка също като теб. Това усещане за споделена традиция и общи корени го няма, когато си в друга страна и не само "родата" ти я няма, но и българи като цяло не се намират много. Или Великден - носенето на яйца и парче козунак на всеки съсед, който пък ти дава и на теб, и така - пак, споделената радост на всички. Или обикалянето със сурвачка. Това са все неща с които аз съм израсла в БГ, и които се опитвам да поддържам и тук, но съм сама с годеник американец който, въпреки че му е интересно и много уважава културата ми, все пак след 3 години започва да му омръзва. Не го виня. В началото и на колегите връзвах мартенички и разказвах, и те бяха впечатлени, но такива неща са за по веднъж. Така че чакам си сега единствената мартеничка от майка ми да дойде по пощата от България, нося си я сама, и се чудя на бъдещите ми деца дали ще им пука изобщо и дали няма да им е неудобно в училище. Малки неща като великденските яйца и козунака, да кажем, могат да минат за семеен празник (тук имат уж Великден, но яйца шарят рядко и то само за много малки деца). Извън семейството обаче... няма начин. Как да се чувстват тогава децата българи? Ще се постарая, и ще им дам избор, но няма да ги виня - нито себе си - ако въпреки това не се чувстват наистина българи.

И още едно нещо. Едно дете може да израсне в друга страна и да знае перфектен български, да играе хоро и да спазва всички обичаи, но това не значи, че когато отиде в България, непременно ще бъде прието от другите деца за "свое." Сега си спомням за един случай в гимназията. Имахме много чуждестранни ученици (гостуващи за по година-две, не постоянно живущи или от смесени бракове). По едно време дойде едно момиче от САЩ. Говореше си американски английски, но беше с българско име и фамилия, което много ни учуди. Разпитахме я. Оказа се, че е родена в България, с български родители, но като е била малка са се преместили в САЩ. Говореше добре български, но с акцент, и не знаеше никакъв жаргон или как да се държи като връстниците си в тази възраст в България. Не сме я делили или отхвърляли, но тя все предпочиташе да стои сред чуждестранните ученици, и навсякъде с тях ходеше. Явно и тя се е чувствала като такава... Родителите й се бяха преместили обратно в България, и сега благодарение на facebook я следя и виждам, че ще не ще се е адаптирала. Сега (10 години по-късно) вече звучи "местно" и си дружи с българските съученици от гимназията. Трябва си да живееш в страната, за да се чувстваш наистина на място...

Децата ми са датчани, нищо че аз съм българка. Инатът ми да научат българки води до там, че Давид не може да говори нито един от двата езика. БГ почти не говори и ако каже нещо е адски неправилно граматически и с убийсвен акцент. Трагедията е, че и на датски има акцент. На мен ми се струва, че говори много правилно, ама специлисти казват, че не е. Та за сега е от 2 стола на земята. Дано в близките години влезе в час. Толкова е объркан за сега, че не възнамерявам допълнително да го обременявам и с българката история, култура и традиции. Като му дойде времето и ако се понтересува ще научи каквото трябва. Насила в главата няма да му наливам.  На езика държа, защото сега  е времето за учене на езици. Но за останалото е много рано, поне на него му е рано.
За езика държа не за друго, а защото колкото повече езици знае човек, толкова по добре. И е много по лесно да ги учат от бебета. Не се гордея, че съм българка, но близките ми са там и се налага да си ходя. Искам детето ми да може да общува с братовчедите и роднините си, с БГ приятели и животът му там да е по лесен.  Но не държа да се нарича българче. Ако пожелае сам ОК, но за мен това не е повод за гордост.  Хваля и защитавам българите само, когато някой ги напада. Но да тръгна да тръбя колко свестни били българите и колко хубаво било в БГ няма да стане, щото не го мисля.

Здравейте и от мен.Тази тема е наистина интересна.Моите деца са от смесен бракАзиа-БГ,но говорят 5 езика.Живеем в трета държава,но в къщи празнуваме всички празници.Всяка година редуваме държавите освен на мама и тати и други, за да подържат езиците.
Когато ги питам като какви се определят,казват като хора.
Сега на Великден изпратих яйца в училище ,но за католиците е странно че са пълни и не се кичат като елха.Почнали да се смеят,но учителката се е намесила и е обяснила традицията на православните християни на децата.Даже искала децата ми да разкажат подробности.Ходим на Бг църква от време на време.но палим клечки и на Буда.В къщи говорим на няколко езика и става весело,но помежду си говорят на езика в държавата в която сме.А те самите искат да учат в Лондон.
Даже скоро дъщеря ми ме попита ,ако се ожени за испанец на който майка му е французойка ,нейните деца какви ще са?И колко езика трябва да говорят?Казах и колкото повече езици знаят,толкова по-богати ще се чувстват.Колкото повече култури познават,толкова по- щастливи ще бъдат.Могат да празнуват много и да се веселят.А децата ще са деца на майката земя.Милеят за Бг и всички съкровища които имат ги носят в Бг.Имат приятели от цял свят и са много щастливи деца.Те самите осъзнават колко е важен езика.
Така ,че родители-Всичко зависи от вас! Не ги карайте насила а измислете как да ги накарате да заобичат родините си! Важно е от малки да са и в двете държави и да контактуват с деца.Другото сами ще решат,когато пораснат.

Мирама, не знам кое те е обидило толкова. Моето дете примерно не е българче, аз съм българка. Аз напълно осъзнавам, че той никога няма да е или да се чувства българин. Запознаването с културата става с посещения тук и с общуване с роднините ни в България, а и празнуването на нашенските празници.
Ето това е много хубаво казано. 

здравейте на всички , бих желала и аз да споделя своя опит.
съпруга ми е англичанин и живеем в българия , от началото на връзката ни семейството ми е против него в смисъл `свършиха ли се българските мъже та си тръгнала с англичанин` , може би и други са имали този проблем , но това е без значение по темата. имаме дъщеря която е почти на пет години и от раждането й аз реших да й говоря само на английски с идеята ,че живеем в българия и ще го научи така или иначе. поради ред причини не си говоря със родителите ми затова нямаме баби с които да си говори на бг, а работата ни и приятелите ни са предимно англичани.
записах дъщеря ми на градина в която се оказа ,че не разбират английски и в продължение на около месец тя се прибираше  и ми казваше ,че никои не иска да й бъде приятел там а тя е много контактна. след известно време пристигна чернокожо момиченце от Ботсвана и моята дъщеря беше просто възхитена . според мен те се разбират толкова добре понеже и двете са по- различни от другите деца.  за всички моето дете винаги е било англичанчето без значение ,че  живеем в бг.  но тя има желание да научи български и непрекъснато пита това как да го кажа , това какво означава.
може би сгреших ,че не започнах от самото начало да я уча и на двата езика но реших че е по-добре да знае поне единият език перфектно за да си общува по-добре с баща си. по принцип се опитвам да обяснявам празниците и на двете страни но както други се изказаха може би понякога е доста объркващо за децата. и за финал смятам ,че в българия моето дете винаги ще бъде приемано като англичанка а не българка без значение колко добре говори езика. надявам се да греша но доста хора тук са настроени расистки спрямо други народности както по-горе госпожата беше писала `трябва да се гордеем ,че сме българи` и понеже живеем  в българия тези настроения се усещат по-явно.

jen04 поста ти ме накара да се замисля-живеем в Сирия-но аз и каките общуваме с малката само на бг ,а ролята на у1ител по арабски сме оставили на баща и-в резултат тя разбира какво се говори,арабски говори много зле и като лексика и като граматика- и то основно книжовния език /учи се сама от тв/ който е различен от разговорния-когато е сред арабскоговорящи ми се налага аз да им превеждам какво иска се е опитала да каже / понякога и на баща и /-и това и се отразява-много трудно се отпуска да  говори пред непознати,докато с бг говорящи няма такъв проблем.И аз се чудя дали не сгреших-но,есента ще я пусна на градина да видим там как ще се интегрира,а именно за да си затвърди бг език и отложих граадината с една година.

мързел, всичко е наред. ще видиш как ще 'дръпне' дъщеря ти в градината с арабския. просто няма за какво да се притесняваш.
по същия начин беше и моята, 3 г само бг, испански чуваше от тв-то. като започна училище на 3 имаше тих период  около 3, 4 месеца. дума не обелваше. изведнъж сякаш се отпуши .
същата работа и с каталунския беше.

О'Хара
че ще дръпне ми е ясно-проблема ми е дали ще и паднат задръжките ,че и дума не обелва пред не познати  ,ноп ък от друга страна е общителна-дано бързо да преодолее тази задръжка

При нас се потвърждава писаното от много мами- всеки от родителите говори на своя език. Всеки тук си говори италианския, детето е изложено на български само като е с мен ( демек почти целия ден, с изключения "добавеният" италиански когато татето е у доам, той работи на смени) и когато сме със сънародничките на разходка или с баба на скайпа. Засега говори и двата езика, на моменти смесва, ама и е още малка, на две годинки и три месеца.
О'Хара, ти говориш и за каталунски, тук си учат диалектите, в училищата дори информативно навремето гледах едни учебници. Има семейства, които си говорят диалекта у дома доста, но мъжът ми е от среда, в която по-малко се говори и е застъпен книжовният италиански. МАй в Испания  диалектите са си едва ли не втори официални езици на отделните области или бъркам?  Та...първата седмица на юни сме на сватбено пътешествие в Барселона, да не си от там или в близост? ПАрдон за офф-а!

ako те чуе някой каталунец ще те намрази не втори, а първи! и каталунския не се счита за диалект. тук задължително в училищата се говори на каталунски, гледам на голямата щерка програмата... ами тя има само 1 час в седмицата кастилски надявам се това да е само първата година докато го понаучи

не в барселона, в близостите й съм
нямате ли запланувано ходене до портавентура? баш на тази улица съм.

Тази тема с такова удоволствие я чета,че не ми остава време да пиша .

Аз съм родена и израснала в България.Баща ми е българин,майка ми е дете на белогвардейски емигранти от Краснодарския край,Южна Русия.В нейното семейство никои не се е женил за сънародник,смесени са 9 етноса.
Учила съм в българско училище.
От 4 годишна възраст всеки ден имах един час руски и един час български под наставленията на баба ми,която беше учителка по руски и български език.До около осем годишна възраст ми беше странно защо понякога ми се смеят децата,когато говоря, а сега,когато съм на 32 все още има думи,които на руски знам, а на български не знам и обратно.
Колкото и да ми е неприятно,трябва да вметна една съществена според мен подробност- семействата на родителите ми не се понасят.Българските ми роднини са селски хора,свикнали да са близо един до друг,научени на работа,без особен усет за изкуство и дипломатичност.Руските ми роднини бяха много пръснати по света,всички много добре образовани,говореха поне още два езика и бяха много артистични.За съжаление не ги виждах много често.
Не знам дали е било умишлено,може би тогава не съм го осъзнавала,но всичките ми приятели все бяха или деца от смесени бракове,или чужденци в Бг или българи,които много пътуваха по света.Всички говореха много езици,много четяха,познаваха различни култури.
За ужас на баща ми,който е ветеринарен лекар,ненавиждам селскостопански труд-ниви,копане,плевене,от миризмата на обор ми става зле.Българските ми роднини все ми казваха,че съм мързелива,като майка ми,която  е такава,понеже била рускиня.Веднъж мама беше направила много вкусни кифлички и те бяха изненадани,че може да готви
Винаги са коментирали дрехите и  външния и вид- тя е хубава жена,която умее да се облича и да изглежда елегантно.Въпреки очакванията на родата,майка ми и до сега се грижи много добре за баща ми,въпреки,че има доста здравословни проблеми.За него не мога да кажа същото.

Имам брат,който изобщо не говори руски и мрази руска кухня и руснаци.Когато се е родил майка ми го кръстила Николай,родата вдигнала война как така няма да е кръстен на дядо ми по бащина линия и му сменили името,да има мир и любов...Руските роднини винаги са били много изненадани,че едно име може да има чак такива последици в отношенията на хората.
Обожавам руската кухня,руския фолклор,книгите,културата,изкуството.
Като студентка в София помощ съм получавала предимно от бесарабските студенти,не от българските си колеги.
Противно на очакванията на повечето ми познати,не пия водка-повръщам от нея.Ракията също не ми е любима напитка.Едва напоследък се научих да ям шкембе.Сурвакането ми е било винаги много странна традиция-хем те бият хем пари ти искат.Мартеници нося,ако ми изпратят,но не е трагедия,ако нямам.Сега мъжът ми,който е холандец,само той се кичи.

Говоря свободно руски,включително някои диалекти,пиша и чета свободно.
Много ми липсват понякога контакти на руски тук,но винаги,когато чуя руска реч около мен се включвам.Имам повече приятелки- рускини,отколкото българки.Според мъжа ми руското ми възпитание е много по-силно от българското.Доста от руските ми роднини са вече покойници,но ми се иска да издиря техните наследници ид а поддържам връзка с тях.

Детето ми има двойно гражданство.Прилича на майка ми.Тук често го мислят за руснак.
Мъжът ми и той е смесен- баща му е френски емигрант,майка му е холандка.Винаги подчертава френския си произход,има роднини в Южна Франция и иска някой ден да ги посетим.

Аз не мога да се самоопределя като българка,въпреки,че имам само български паспорт.Обичам страната,невероятните планини,плодовете и климата,но все съм си мислела,че мястото ми не е точно там.На моменти много ми се иска да съм в Русия.

Говоря свободно няколко езика,имам всякакви приятели.За мен е много по-важно детето ми да расте без предразсъдъци,отколкото да страда от излишен национализъм.Той си играе с всякакви деца.

Когато си ходим в Бг,където живеят родителите ми,често се чувствам неудобно от въпросите,които ми задават и заключенията,които хората правят.Гледам да си ходя веднъж годишно.