Осмомартенска тема на турските мами - 19'та комшийска

Раждаме се като богове, живеем като крадци и умираме като вампири: в нашия православен свят сякаш сме създадени да страдаме в живота, защото отлагаме вярата в Бога за след смъртта – да се уверим, че го има, пък после ще му вярваме, отбелязва не без горчивина разтърсеният до основи Мартин Карбовски в своя пътепис от Атон и тамошния ни манастир Зограф. Пътепис без капка екшън – ако не броим срещите на автора с няколко святи хора.
Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа.
Предполагам, че смъртта разбира живота като много пътища до една и съща цел. И ако изборът на смърт е ограничен в няколко учебника по медицина, то изборът на живот не може да бъде изписан на хартия. Единственият проблем на съвременния свят е, че живее живота си сякаш е безсмъртен. А не е. Въпреки че всеки ден срещаме смъртта, въпреки четирите любови (средно), дадени на човек, трябва да умреш – не забравяй. И понеже това е неминуемо – от цялата непостижима за човешко мислене траектория пак остава един доста наивен въпрос: как да живея така, че да не умра?
Не, въпросът не е толкова глупав, колкото може да се стори на глупавите. Има начини, оказва се. Хората живеят различно – едни псуват смъртта, Бога, света, проклинат майките си и чакат да видят какво ще стане. Други не ядат месо, правят добрини, отдалечават жените и всички твари с дупки по себе си на километри, молят се, страдат, бдения правят – и те чакат да видят какво ще стане. Наистина има страшна разлика между тези два типа хора – едните чакат да умрат, за да видят с любопитни очи дали има рай и ад, а другите знаят, че има – и репетират за него.
Има такива хора и слава Богу. Време е да разберете за тях и да ги приемете или отречете така, както те вас приемат и не отричат.
След всички написани и казани нелепици за Бога и хората се оказва, че на планетата има места, където хората не живеят като останалите, а Бог е по-осезаем и от докосване до непозната жена. И разликата трябва да си представиш сам. Представи си малка стаичка. Ще живееш само в нея и няма да излизаш оттам. Представи си храната като малки, крещящи в мазнина същества – разкарай ги, остани на зеленчуци и риба. Представи си тунела от вагини, в които се гърчиш всеки ден – излез от там, леко олигавен, и махни всичко женско от пътя си.
Просто и лесно решение – за да не ти се чука, иди в планината и не срещай жени. Представи си жизнената си философия и я изтрий от харддиска. Качи си нова – ще вярваш в Бог и ще му се посветиш. Ще бъдеш монах, ама истински. Не поп, а черен монах. Ще живееш по жестоките правила на отказване от този грешен свят с една единствена цел – да не умреш, когато умираш. Горната рецепта не е просто за някакъв имагинерен рай. Тя е заради едното малко нещо, което, казват, можеш да спасиш от смъртта – безсмъртната си душа.
Така е в Атон – православната Света гора. Ако монашеството ти звучи като нещо, изгубено някъде през XIX век, бъркаш. Има едно място, където познатият свят свършва и започва истинското живеене. Място, което не признава днешния начин на живот и обичайните модели на поведение. Ще ти го кажа на футболен език, за да ме разбереш – нищо че ще сгреша: едно място, където живее полузабравената агитка на Господ Бог и ако я срещнеш, ще осъзнаеш, че досега не си викал за правилния отбор

Ширин и Редеми Хош гелдиниз!  

http://www.sihemtachouliusta.com/wp-content/uploads/2009/01/deri … li-terlik-004.jpg
http://www.guzelhobiler.com/wp-content/uploads/2009/01/048.jpg

http://www.krttemizlik.com/images/upload/duru_kolonya.jpg


http://www.freewebs.com/ayburcatering/baklava.jpg