Усещате ли натиск да спрете да кърмите след първата годинка?

След първата не, след втората взеха да ме питат няма ли вече да отбивам-отг. беше "ми не"
Та кърмих 2г 8 мес и половина...да видим втори номер колко ще откара и съм сигурна че никой нищо няма да ме пита този път

Е, страхотна тема! ЛИчно аз си направих два - три извода: 1. доста от кърмачетата са злояди, както е и нашият случай. До преди около месец ядеше само идеално пасирано, с хиляди мъки - къде ли не съм се опитвала да го храня и да му пробутвам лъжичите - в банята, на мивката, в гардеробите, на село ядеше /разбирайте отваря си устата и аз светкавично напъхвам лъжицата, ако може да изсипя директно в гърлото - най - добре/ няколко поредни дни само при кукуригане на петел, добре, че петли поне имахме, пък и комшийските също се обаждаха. След това тотално отказа да яде и се опитах да му давам не пасирано, а на парченца, т. нар. "джуджета", тях започна за ги яде - естествено, че доста плюе, други му падат от устата, но все нещо поглъща. Яде по няколко лъжички и като затвори устата и челна стойка да направя - няма отваряне. Та за това сега го подканям по- често. Успокои ме фактът, че не сме единствените. Иначе си суче, човекът,  много пъти на ден, и на нощ.
2. Повечето майки имат подкрепа от мъжете до себе си, това е безценно. И нашия тати е член на сектата, радва се, се детето е здраво, не боледува, щастливо е. Кофти му у само, че е злояд и си седим половин година на заветните 9 кг., които са извън всякакви норми и таблици, но аз започнах да го успокоявам, че всяко дете има по някаква особеност и явно нашата е, че не щем да ядем.
3. Бабите и дядовците /повечето от родата на мъжа/ не оказват нужната подкрепа, според мен защото повече мислят за себе си, а не за детето. Тях ги интересува повече това, че гледайки детето, то ще им носи радост, но в случая не им минава въпроса "Дали на детето ще му е по- добре с баба, или с мама? "
И сега по въпроса - да, усещам понякога не само натиск, а и абсолютно неуместни съвети и наставления, дори упреци от хора, на които изобщо не им влиза в работата. Вътрешно се дразня. Извинете ме за дългия пост!

Ето една интересна статия, в края на която е написано какво осигурява кърмата на бебето през втората година от кърменето: http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_1486_0.html

Не съвсем по темата, но да споделя и аз. Дори и да има натиск да спирам да кърмя малката хала, не той ме притеснява. Аз съм твърдоглаво Теле и каквото реша, това правя
Но искам да ви попитам, вашите порастнали кърмачета кога ги кърмите. Моята дъщеря е готова да ме "нападне" във всеки един момент . Дори напоследък и на "чуждо" налита. Например на плажа на хората по съседните хавлии . Затова се чудя дали да не я отбия след края на лятото.
Дайте ми съвет, моля ви. Какво да правя?

Аз го бях улеснила нашия-бях по монокини на плажа /по принцип така се пека/, и той си сучеше когато иска
Доста опулени погледи видях, но имаше и чужденци които ми ръкопляскаха 
По "чуждо" не е одил, въпреки, че и аз имах подобни опасения
А защо да я отбиваш?

Няма-споко Те знаят чии пускат

По въпроса за "ходенето по чуждо" аз нямам такива опасения. Една вечер майка ми държи в скута си нашия юнак и по едно време той и вдига тениската, оглежда, вижда, че не са "неговите" и отново я сваля надолу. Беше ми почти толкова интересно да го наблудавам, колкото и на него да открие, че това не са неговите муцки.

  Кърмих дъщеря си винаги на усамотено място, в момента на кърменето нямаше друг никой около нас. След годинката разредихме на 3 пъти на ден. Когато сме навън не си е искала

Аз все още кърмя навън - детето ми е на 2 г. и 5 м., но е въпрос на светоусещане това - доста майки се притесняват да кърмят навън, а ако е детето е по-голямо, явно прави доста по-силно впечатление. Макар че, повечето хора дори не разбират какво правя - мислят, че съм я гушнала.

ОООООО, натискът беше голям и системен.Почна ,когато Фил стана на 1 година, но двамата с него устискахме геройски до 2г и 11 мес. Само аз си знам на какъв тормоз бях подложена.А и колко бъзака и учудени погледииии...

Натиск - не; хората обаче често ме питат дали Митко не е вече голям... според случая отговарям или "Ъ. Голям. Той татко му се реди на опашка, пък Митко бил голям!" или пък "СЗО препоръчва до 2 (две) години. Коя съм аз да оспорвам!  "

Относно споделената в първия пост информация, че кърмачките не плащат за придружител - или е ново, или не се прилага масово. Миналата година влязох в интензивно отделение на педиатрията на Александровска болница, с кърмаче на 6 дена и не само, че си платих по 10лв за всяка нощ, ами и храната, която се полага на детето (на придружител не се полага нищо) не ми я предложиха   Все пак, елементарно - в болницата всяко дете получава порция храна, а моето на 6 дена като яде от майка си... майката би трябвало да получи порцията на детето, нали така? (Това последното в кръга на шегата, но с мъжа ми наистина се зачудихме къде са зачислените на Митю порции  )

ПП: и да изкоментирам карикатурата на кравата с одеалото - Какво дискретно има в това, да си завит с одеало посред бял ден??? Естествено, че всеки наднича! Кърмя си и навън, и понеже не ми пука нито на мен, нито на бебето, околните мнооого рядко разбират какво въобще се върши. Това е за мен доскретно. Не завит с чул, който от 100 метра сигнализира - гола гърда! гола гърда! 

Ами, опитваха се постоянно да ме убеждават да спра, не пропускаха случай да ми го споменат.
Колкото повече ми говореха да спра, толкова повече нарастваше увереността ми в това, че трябва да продължавам да кърмя 

да споделя отново в темата когато кърмех дете около година и годинка и малко всички ми говореха за отбиване и ме убеждаваха, сега когата стане въпрос че го кърмя, а той е на  година и десет месеца , освен искрено учудване че още имам кърма и и въпрос ама той иска ли да суче на тази възраст, не е ли загубил интерес сам  не срещам други коментари , явно толкоз дърто кърмаче въобще за обсъждане" изтървана работа" ,по-скоро гледат на нас като на феномен някакъв , но не съм забелязала негативно отношение или въобще някакъв коментар докога ще я караме така , нещо което често чувах  около годинка и месец, два месеца

Баткото го кърмих до една годинка/сам се отби,последните дни сукваше вечер по веднъж и си играеше/,а малкия го кърмих до година и три месеца.Можех да продължа и още,но просто според мен беше време.Последният месец го кърмех само вечер и нощно време се събуждаше -освен кърма нищо друго не го успокояваше.Пробвах изцедена в шише-не става-искаше си "от чешмата" 
Просто сучеше само вечер ,а после ме ползваше,като залъгалка.Бабите нищо не ми викаха,ама майките покрай мен ме бъзикаха:"Утре на училище ,в голямото междучасие ще ходиш да го кърмиш ли?"...Аз го сметнах просто за завист,че те не са могли да кърмят толкова време,тоест не са искали!  ...Както и да е.Оставих го няколко вечери да суче,а през нощта,не ме питайте-три нощи беше уникален-що рев ревеше детето да суче,ама аз упорита-не давам.После просто казах,че спирам и вечер да го кърмя и така му давах изцедена кърма в шише и след третата нощ детето спи непробудно.Преди това от 6-ия месец нататък ми се будеше по 10 пъти през нощта /без майтап/ и освен да суче-нищо друго не го успокояваше/...