за отделянето в детска стая

Моята дъщеря я отделих на 3 годишна възраст. Тя сама пожела. Почувства се пораснала и горда.

До сега  живяхме в тясна квартира и синът ми беше с мен в една стая. Сега сме в ново и просторно жилище с новия ми съпруг и сме в процес на подготовка на детската стая. Синът ми  е на 7 и сега на есен ще е първокласник - но не е ентусиазиран от идеята да спи сам в стаята си. Започнахме лека полека .... сега заспива  сам в спалнята но пък няма да ви казвам по колко пъти ме вика за най-различни "важни"  неща. 

При нас стана някакси поетапно. В смисъл,че когато се местехме той обожаваше да стои в стаята си,играеше,строеше....в спалнята тогава нямаше детско легло и му обяснявах,че ще спи в стаята си като голямо момче. Вечер лягах при него(и все още лягам),той заспива и си лягам и аз. Не се будеше често,но имаше няколко такива случая.Идва в спалнята и ме вика да си ходя при него. Аз му обяснявах,че с големия корем(тогава бях бременна) ми е тясно при него и затова отивам да спя в спалнята.
След като се роди Жоро вече казвах,че лягам при него докато заспи,като се събуди Жоро и иска вода - ще ида при него и така. Вече не се буди.
Откакто спи сам забелязах,че не се отвива. В началото ставах по няколко пъти нощем и все проверявах да не се отвил.Сега ходя веднъж или два пъти профилактично,но не се отвива.
Късмет и се зареди с много сила за дълги разговори и обяснения!
 

Моята дъщеря я отделих на 5 години ( точно на възрастта на твоето дете). Как постъпих ли?
Ами направихме й детска стая, която тя да харесва и започнах ден след ден да я подготвям, че от еди-кога си трябва да спи вече сама в детската стая. Тя отначало се опитваше да се противи, но аз я убедих, че така ще й е по-добре - няма баща й да й хърка през нощта, ще си има собствена стая, в която може да си прави каквото иска и т.н. Мен отначало също ме беше страх да я оставя сама, защото се отвиваше, но след като започна да спи сама в стаята започна да не го прави ( явно преди това й е било топло, като сме били трима в стаята - все пак стаята е малка). И така, една вечер я сложих в леглото в детската стая, предложих й някаква играчка, но тя не пожела, пожелах й лека нощ и приятни сънища, загасих лампата и излязох от стаята. ( тук трябва да отбележа, че тя никога не е приспивана вечер и беше свикнала да заспива точно по този начин - в леглото, лека нощ и това е). Като отидох след около 10 мин тя спеше дълбоко.
Разбира се имаше моменти, в които се будеше нощем, идваше в нашта стая, караше ме да я водя до тоалетната и се опитваше да ме накара да спи в нашето легло, но аз винаги отклонявах исканията й с думите: "Не може, слънчице, при нас ще ти бъде топло, тясно, няма да ти бъде удобно" и т.н. Така лека-полека тя си отиваше в стаята и заспиваше пак.
И така. Свикна сравнително бързо - за не повече от 1 седмица. Но трябва да си непреклонна и много търпелива, мило и много нежно да обясняваш, но да се опитваш да не отстъпваш. И недей да казваш на детето, че трябва да отиде да спи в друга стая, защото ще се роди бебето скоро. Така само ще го накараш да ревнува и да отказва по - упорито.

Успех.   

Малко ми е странна тази тема. Дъщеря ми спи от 6 месечна сама и никога не сме имали такъв проблем. Може би защото нейната стая е много близо да нашата и аз винаги я чувам. (вратите са отворени). Доктора ме посъветва така и съм му благодарна за това. Но това не изключва дългото четене на приказки, "мамо ела да ти кажа нещо много важно" и "искам вода", "поспи малко при мен, докато заспя". Сутрин като се събуди дотичва до нашата стая. Но по принцип се дразни ако има някой до нея, когато спи. Още както много малка си прескачаше леглото и идваше сутрин при нас където се гушкаме  цялото семейство в легло. Мисля че дори не предполага да има  вариант да спи с нас.

На мен пък никак не ми е странна тази тема. Има деца, които толкова често се будят нощем, и времето, което се отделя за приспиването им е толкова, че е просто невъзможно за майката да поспи. Затова Настя спи с мен - това е единствения начин да спя и аз. Сега вече не ставам да люлям на ръце, а тя просто си сучи, когато си поиска и това я успокоява и я приспива отново. Определено, обаче, това води до навик при детето да спи с друг човек и отделянето ще е трудно при нас, предполагам.    Но вашите дечица са вече големи, като чета, все си мисля, че ако успеете да ги ентусиазирате с идеята да си имат своя собствена стая, особено ако се заинтригуват в "проектирането" и - купуване на обзавеждането и подребва и т.н., при което да останат с впечатлението, че изборът е изцяло техен. Съжалявам, че плямпам толкова общи приказки - то е лесно да се дават акъли отстрани. Просто виждам, че моите вътрешни убеждения съвпадат с тези на някои тук, които вече успешно са ги приложили. Успех!