Още не говори

Да различни са термините  дислексия  е   неспособност и  трудно  овладяване на  четенето  ,която може да е придружена  и със липса на концентрация .
Късно проговаряне  е съвсем друго  - Новия термин  който   се използва  вместо  алалия е    Езиково   нарушение (language disorders) .

Задължително детето  трябва да посещава логопед .

Явно е, че си супер некомпетентна по въпроса, за това е добре да не пишеш глупости.

Паси,
Не си прави труда изобщо да отговаряи. Ако потребителката беше прочела макар и 1/10 от темата щеше да е по-наясно. Това, нейното си е чисто заяждане, освен ако не е невероятна глупост.

Може би все пак педиатърът е бил прав, че трябва да го види лицев... хирург, или не знам, който лекар разбира от усти, езици и пр. - не искам да звучи пренебрежително (като чета така излиза), просто аз самата понятие си нямам кой се занимава с това (за мой срам) - възможно е да има някакъв физиологичен дефект, който да му пречи да извършва правилните движения - има разни юздички по езика, не знам... просто за да излезне верния звук трябва да се направи вярното движение...

Независимо от това можеш да си избереш някакъв набор от простички думи, които да му казваш - в смисъл да застанеш пред него и да ги произнасяш бавно, с максимално показване на движенията в устата - и да го караш да ги повтаря - под формата на игра.

Бих ти предложила да ... се направиш на "неразбираща" - когато само ти посочва нещо или ти обяснява само с жестове, просто да "не го разбираш", да повтаряш - обясни ми, кажи ми, докато каже нещо - дори и да е много далеч от вярното като произнесени звуци - и тогава да му кажеш, примерно, аааа, сокчето / книжката / топката / ли си искаш? ето, разбира се, веднага, само трябва да ми кажеш другия път пак - за да те разбера - кажи - пр. сооокче... много е вероятно да не помогне - но пък не пречи да опиташ.

Имай предвид, че той може и да говори - или да се опитва - но ако няма кой да го разбере... да се обезсърчава. Думите, с които малките започват, са толкова далеч от истинските, че само невероятна фантазия може да ги превърне в говор. Или изобщо в нещо. Но ако повтаря ... нещо, което изобщо не ти прилича   на дума, някакво звукосъчетание повече от един път, много вероятно е да е говор. И ако изобщо успееш да се сетиш какво може да означава - не ме питай как, трудна работа, но като "жокер" по- вероятно е да има някаква връзка с втората част на думата, от колкото с началото - т.е. ако е вода, по- вероятно е да се превърне в "да", отколкото във "во". Само че може и да не е 'да", а "ба", "ва"... или нещо, което има изобщо някакво съзвучие с желаната дума. Но ако го разпознаеш, той вече ще се чувства... освободен да комуникира. И думата, която е била разпозната, ще се повтаря, повтаря... докато започне да се доближава все повече и повече до истинската...

Противно на разпространеното мнение, аз мисля, че пуснатия "нон-стоп" телевизор спомага за проговарянето. При мен никога не се спира, синът ми проговори... към 9 - 10 месеца с елементарни думички - повече от една на брой - и не всички бяха... как да кажа, заети от мен. Някои бяха често повтаряни думи по тв-то. И до сега се опитва да повтаря някои неща - и усвоява повече думи и фрази - в последствие им... как да кажа, търси правилното място в своя си речник. Но това, разбира се, не е никаква статистика. Не знам, обаче, да е била правена такава - на твое място щях да пробвам.

В училище в 1ви клас в съседния клас имаше детенце, което говореше 5 езика... ама 5те едновременно!  Никой нищичко не му разбираше. След о/о 2 месеца "проговори", но чак на следващата година успя - с много упорство от страна на родителите - да навакса и учебния материал. Беше дете на студенти от различни държави - от онези, дето си имат по някакъв... "матерен" език и допълнителен - английски в единия, френски - в другия случай - също официален език. И като капак - български. Родителите му бяха проговорили едновременно на 4те езика, а на български - в градинката... Но пък до края на 3ти клас (когато аз си смених училището) говореше и 5те на еднакво, добро за възрастта си ниво.

Понеже виждам, че темата пак е дошла напред, а аз нали се оплаквах преди време тук, че детето още бърбори по бебешки, реших да се похваля, че отскоро започна да говори ясно вече на френски. Немският и българският за съжаление остават на заден план, въпреки че май разбира всичко. Ей, доживях да чуя цяло и разбираемо изречение от това дете  ( справка - на 3 и половина е )

На 6 - 7 месеца - "айде". Думата е сложна, за да е случайно звукосъчетание. Но пък се употребяваше доста произволно преди баня, преди лягане, преди хранене, преди излизане... но пък и аз я употребявам в различни ситуации - така и не разбрах дали влага конкретно значение в нея.
Към 7 - 8 : "ей таМ" "М"- то в края нарочно е главно - произнасяше се със завиване на интонацията нагоре. Мисля, че ставаше дума за лампа, или желание лампата да бъде светната / загасена - не знам, но винаги сочеше към някакво осветително тяло. Така и не можах да го убедя, че това са лампи и просто се намират "ей там".
Не са лъжи - просто хората са говорели за първи произнесени думички, не за първи изречения, които се появяват, общо взето, след годинка.

  Може би някъде по средата - между пълната липса на внимание, каквото и да бъде направено, и предугаждането на всяко желание, още преди да се е появило, се крие добрата стимулация за ранно проговаряне... обаче в действителност не знам, понеже никога не съм се старала по въпроса - просто не съм имала нерви да отдавам изцяло и без остатък времето и вниманието си.

Ошределено трябва да отидеш на лекар-така ще се успокоиш

На няколко месечна възраст децата копират звуци, чути от възрастните и няма нищо странно, използват ги в ситуацията /или приблизителна на нея/, в която я чуват редовно. Това не е проговаряне, не са "първи думи". Първата дума е осъзната по значение такава, употребена най- често за назоваване на познат предмет, включително "мама" и подобните й. Не обсъждам изречения въобще.
"На една  годинка се появяват първите истински опити за говор. Детето все още не говори, но трупа с голяма скорост езиков материал..."-А. Бакюс

Здравейте!  
Включвам се пак в темата, за да се похваля - детето ми /2 г. и 11 м./ вече има значителен напредък, свързан с говора. Вече прави прости изречения от 2-3 думи, повтаря като папагал почти всяка чута дума, с всеки изминал ден му се увеличава запаса от думички.
Не е ходил на логопед, явно му е дошло времето за проговорянето или може би спомогна и факта, че ходи на градина от 2 месеца, но важното е, че вече говори. Като му се чете приказка слуша внимателно, докато преди се заслушваше съвсем за кратко.
Вярно е, че много деца на неговата възраст вече говорят много повече, но аз и на това съм доволна, все пак всяко дете е различно.

Само не разбрах след като при вас както изглежда всичко си е било в норма защо сте провеждали курс при невролог?

Ами защото след година и 2 - 3 месеца просто спря да говори ( абсолютно всичко друго си му беше напълно в норма до тогава от гукането, през прохождането, катеренето и др. такива неща), дори и думите, които до тогава знаеше и казваше и така си остана до 2 години и половина ( говореше измислени думи,които никой не разбираше) и тогава отидохме на невролог. Започна да се изнервя, да проявява агресия, изключителна хиперактивност и за това. След няколко месеца се поуспокоиха нещата и започна да говори, но напредъка му се почувства чак след 4 години и половина. Сега е на 6 и още ходим на логопед за подобряване на структуриране на изреченията и фината моторика.
Диагнозата на невролога тогава беше, че си е бил напълно нормално дете, но със свръхчувствителна нервна система и явно нещо е провокирало огромен стрес и е станал срив в развитието му. Дали е така или не за мен няма голямо значение, след като сме намерили верния път, който обаче се оказа много бавен и с нужда от постоянство и много много работа и търпение.

Признавам,че не съм прочела цялата тема,но точно днес попаднах на повече информация за децата-индиго или децата на новото поколение и когато прочетох поста на авторката на темата веднага направих асоциация с това.Това са свръхчувствителни и надарени деца.
Много често те проговарят късно заради развитата си телепатия.
Темата е точно тук в "Нашите деца",сигурно сте я видели.