Още не говори

Jam, крайпътните камъни са в книга, на теория. При всеки индивид е различно развитието. Аномалиите понякога биват приписани от погрешна диагноза или пък точно обратното - остават скрити за дълго време.
Това за всеобщите норми. Като всяко нещо - има среда и после +/-.

На мен не ми се надприказва с чета надъхани жени. Особено, че аз не се чувствам визирана от поставения въпрос. Написах отговор на авторката за да я успокоя, а не за да предизвикам интереса на сумати народ, чието мнение всъщност изобщо не ме интересува.

При нашето дете, нервния сън не оказа влияние върху развиртието му и върху говора. Детото /1г5м/ си говори.         Това му е само проблемът- нервния сън, често се буди.
 Вярно е, че като по-малък беше по-зле положението. Държала съм го в ръцете ми , за да спи, иначе се стряскаше. Много трудно ни беше. Сега се пооправиха нещата.
Може при други да оказва влияние. Всичко е възможно. Може и така да е. При нас нямаше връзка.
На нас лекарката ни каза, че просто е много чувствителен и това ще се израсте. Така и става. Слава на Бога !

Не сте прочели картона от прегледа, това че не е казала с две думи някакво наименование, едва ли не е написала преценка какъв точно е проблема на детето и защо му изписва тези лекарства. Не е необходимо дори да има точно диагноза. Ето едното е за съня, другото за стимулиране на говора. Имали детето проблеми в тази област, има, е защо да не му ги изпише?
Жалко, че картона на малкия не е в мен, понеже мина доста време от тогава да ви копирам точно какво написа невроложката, че не е никаква диагноза. Беше написала половин страница обективно състояние на детето и ми обясни точно за какво ми изписва лекарствата и как се очаква да повлияят. След това се чувахме по тел да доуточняваме схемата всяка седмица и контролен преглед след месец и тогава състоянието му беше различно от първоначалното и следователно "диагнозата" беше друга.Видя се , че лекарствата действат по очаквания начин и не се наложи смяна, само схемата беше друга.
Ето това се опитвам да ви обясня, че нещата не са веднъж и завинаги лепнати диагнози, когато не става дума за физиологично отклонение или ясна причина защо това е така.
И до сега никой не ми е отговорил от къде се е появил проблема при моето дете, но това означава ли, че не трябва да работя с него ами да чакам да кажат каква му е диагнозата?

При всички положения специалиста може много по добре да прецени реалното положение на детето от нас тук във форума дистанционно.
Съвета ми към авторката, браво, че си се консултирала със специалист, успех и търпение, защото ще ви е нужен.  

Моето не спеше. Иначе като заспи,не се е будил и спеше дълбоко, но трудно заспиваше и това допълнително го изнервяше много. Говорим за различни неща.    Проблема ни със съня се появи тогава постепенно, вероятно точно по причина напрегнатост на нервната система и беше за период от време, а не по принцип. Сега нямаме никакви проблеми със съня.

Не паникьосвайте жената, а я подкрепете без спорове!
Аз съм майка точно на късно проговарящо дете, и от опит мога да кажа, че 1 при такъв проблем, колкото по-рано се открие, толкова по-лесно е поправим!
За нещастие нашето педи отдаваше проблема, на това, че децата ми са с малка разлика и каката ревнува.
Всички наоколо ни успокояваха с това, че на еди кого си  детето проговорило късно...
Да, ама не!
Детето губи време, и трябва да навакса, а не е лесно!
Нервният сън не е  сигурен индикатор!
Дъщеря ми спи супер спокойно и има проблем с говора, а синът ми се развива супер нормално, не спи спокойно!

Не видя да имат нещо общо. Поне не го е споделила с мен.
Доцентката не се нае с конкретни диагнози, първо защото е много малък още /според нея/ и предполагам, защото го вижда за първи път детето. Препоръча преглед със специалист УНГ, за да се изключи частична загуба на слуха, и другото е че трябва да се обърне внимание на езика на сина ми, защото го върти и суче по някакъв странен начин.
А възможната диагноза, /ако съм запомнила правилно/ мисля, че беше "дисфазия на развитието". Не я запомних точно, защото не помня сложни термини, които не са от моята специалност, и защото всъщност тя не се нае да определи точна диагноза. Тъй или иначе ще се виждаме пак с нея и ще се доуточнят нещата. А дали съм небрежна майка, оставям на вашата преценка.

la estrella Благодаря за уточнението. Всичко ще бъде наред.

jam Доколкото знам, без да съм невролог и психиатър, до 4-5 годишна възраст въобще не може да се говори за диагнози, а да се изолират определени симптоми и да се лекуват без да се обобщават като част от определено заболяване. Нервната система се развива и е по- добре да не се лепят етикети, които могат да са просто грешки на растежа.  Изключвам тежки случаи и някои очевидни заболявания, които нямат нищо общо с обсъжданите от нас.

mystic Червените флагчета, предполагам, имат за цел да обърнем внимание, а не да квалифицираме като аномалия. В една от книгите за развитието на деца, които съм чела след всеки Крайпътен камък за определена възраст се казва, че отсъствието на това умение най- често е особеност на индивидуалното развитие. Хубаво е да се спомене на педиатъра при следващия преглед, за да прецени на фона на общото състояние дали би могло да е проблем или не.

  Това се опитвам да кажа и аз като майка, която контактува с други майки на деца с по голени и по малки отклонения от моето и да уточня, че мнението ми не се базира само на опита ми със собственото дете. Защото все пак майките на деца със по специфични нужди се виждаме и обменяме мнения за тези неща повече от майки на деца,които нямат такива грижи.
Има проблеми, които до училищна възраст или до 2 - 3 клас напълно отшумяват, има и такива , които остават за по дълго време.
Така, че на 2 и половина години точна и окончателна диагноза не може да се даде (ако не става дума за очевидни аномалии, разбира се).

mystic, не виждам да спорим за нещо, а да казваме едно и също с различни думи. нали и ти мислиш така?
моето дете за първи път каза "мама" и "тати" на 2 години точно. следващата дума дойде чак на 2 години и 3 месеца. сега е на 2 години и 9 месеца и прави граматически правилни изречения с предлози, прилагателни и правилно спрегнати глаголи.

Задаваш въпрос и търсиш помощ...  по-скоро притеснена, а не небрежна майка!

Неговоренето на 2г. и половина само по себе си не е проблем. Има доста деца, които проговарят около 3-тата година. Ако изпишат на 2,5-годишното ми дете лекарство за стимулиране на говора, ще искам да знам каква е причината и защо да не изчакам, примерно, до 3 години. Не знам какво точно е това лекарство, но принципно, медикаментите за мен не са шега работа, така че бих изискала някакво обяснение.

П.С. la estrella, извинявай! Целта ми наистина не беше да те обидя.

la estrella, надявам се и стискам палци от сърце всичко скоро да се изясни   

Опасно и подвеждащо твърдение. Точно тази е възрастта, до която много заболявания и проблеми с развитието могат и трябва да бъдат установени, защото после е късно.

Не виждам защо трябва да спорим върху очевидни неща. Дете, което на 1г. и половина няма нито един зъб, трябва да бъде консултирано със специалисти; дете, което на 3 г. не може да говори - също. Не виждам и как бих могла да се успокоявам, че всичко с детето ми е наред, при условие, че връстниците му пеят песни, рисуват къщи и хрупат моркови, а моето лази по земята и смуче биберон. Да ходиш на лекар не е страшно, да имаш диагноза - също. Много малко са нещата, които са непоправими, стига да се открият навреме и да се третират адекватно. Друг е въпросът, доколко може да се има доверие и на лекарите. Точно заради това, че знам за премного случаи на доцентски кощунства, бих търсила поне три различни мнения.

Ако е само по себе си, а всичко останало е наред, може би е по добре и да се изчака. Но аз съм завела детето си на невролог по препоръка на педиатъра ми, какво точно е било състоянието му не ми се иска да описвам в подробности, че виждам доста хора се дразнят от това. Така или иначе проблемите може и да са сходни с тези на детето на авторката, но са и доста различни.
И не са доста децата, които проговарят без проблеми след третата година. Много малко са, а изведнъж отприщили се след 3 години и наваксали са по скоро мит, отколкото реалност. И това не е мое мнение, а сведение от специалисти, с които съм контактувала по повод проблемите на детето си. Едва ли си мислите, че не съм се интересувала в тази област и за други случаи.

В случая авторката е постъпила много добре като не си е заравяла главата в пясъка и да седи и да чака до 3 години, защото аз само на първо четене виждам неща, които биха ме навели на мисълта да потърся мнение на специалист.
В случая подкрепям мнението на crazy chick

Добре е, че е направена консултация, но ме смущава , че още при първия преглед се дават лекарства, които може би влияят на нервната система. Аз лично бих се консултирала и с друг специалист. И моето дете до 3 год. говореше бебешки, но в момента от който тръгна на детска градина нещата се промениха - след около половин година вече говори правилно, казва доста дълги изречения и се появиха звуците, които ни липсваха. така, че желая успех на всички с подобни проблеми, но мен ме посъветваха да изчакам до 3,5 год. и тогава да търся специалисти.