Публикувана: 10 март 2009, 19:19 ч.
Последно мнение: 31 май 2009, 19:55 ч.

Работохолизъм и агресия

9 433
131
1

Гост

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 13 март 2009, 09:53 ч.

Мнения: 776

Според мен, не е хубаво , че детето е между вас двамата. Вие не си говорите, но сякаш мъжът ти използва детето да каже това, което иска сам да ти каже, но по някакви причини не може директно да говори с теб. Ти също споделяш със сина ти, че ще заминете за България , защото положението е нетърпимо. Мога само да предполагам как се тревожи малката душичка на детето от всичко това. По-добре е да сложите картите на масата, ако ви е трудно да го направите за това има семейни консултанти, но спрете да поставяте детето между вас.
За съпругът ти си мисля, че му е трудно открито да сподели какво го тревожи или дразни, да бъде директен - има такъв тип мъже. Затова става агресивен, защото дълго подтиска емоциите в себе си, а после изведнъж изригва, ако мога така да се изразя. Дано се съгласи да отидете на семеен консултант или психолог. Успех, бори се! Hug

# 61 13 март 2009, 11:39 ч.

Мнения: 4 479

Много внимателно чета тая тема два дни и вече имам някакво мнение. Първоначално ми беше много объркано всичко и никак не ми се връзваха нещата, нещо имаше дето ме глождеше, минаваха ми и мисли и за друга жена ooooh!

. Човека е като тенджера под налягане, която отвреме на време изпуска парата/за да не се взриви/ и затова е като Джекил и Хайд. И определно има едно прикрито недоволство от теб, на което може би преумората действа като катализатор.
Сега далеч съм от мисълта да те обвинявам, едва ли се искала да се стечат така нещата, но вашите проблеми отстрани и на база на така представената информация са следвие на тоталната липса на чуваемост между дватата. И колкото и да е труден той за комуникация би трябвало да 10г. да си му намерила чалъма. Мълчанието едва ли реши проблема, то обикновенно идва там където има открита неприязън или безразличие между партньорите. Опитаи се да поговориш, но и да разбереш от какво е недоволен той. И не си търси оправдания, изслушай от какво е недоволен, приеми го и премисли дали можеш донякъде да го промениш. Ще си опитам да го обясня- той като търсеше химикалката ти предложи ли му помощ или гледаше отстрани докато избухне. Няма мъж, който не обича да го обгрижват и това не означава слугинаж. Не означава да му стоиш диван чапраз и да му изпълняваш прищевките, а премерено и на място да му създадеш атмосфера на уют, усещане че самият той е важен за теб.Най-важното за един мъж е възхищението в очите на жената и въобще семейството си, при тях е генетично зарожено да са герои и той като не е така в къщи го компенсира в работата. Не е нужно кой знае какви усилия, зарадвай му се тоя човек вътре в себе си и ще стане. И ще стане много по - лесно отколкото с тежки обвинения, разговори, скандали и т.н. Като ти е трудно да чистиш, гледай поне да е разтребено като се прибира, вземи му направи някой сладкиш, пък ако не стане го обърни да майтап и т.н.
И за бога не намесвай децата между вас, не е работа на синът ти да коментира нито с него, нито с тебе вашите проблеми. Дори да са станали свидетели дръж децата на страна, като им обясниш че всяко семейство си има трудните моменти и вие ще намерите начин да ги разрешите. Мъжът сега се чувства притиснат в ъгъла, хем има някакви основания да е недеволен, хем според него прави всико нужно за семейството си...А нали знаеш едно куче като го притиснеш какво прави? Дори да е най-преданото ...хапе и не е редно в едно семейство някой да се чуства така.
Дано си ме разбрала какво искам да ти кажа. За съжеление никой не се родил научен да комуникира с отсрещния пол, някой се учат от грешките, дори не....но всъщност трябва много малко като усилие и пренастройка на мисленето. Защото през каквото и да сте минали е минало, съвместното живеене се доказва всеки ден сам за себе си.
П.П. Мъжът ти случайно да не е Скорпион?

# 62 13 март 2009, 11:47 ч.

Мнения: 17 546

flambe, и аз те прочетох много внимателно и ми позволи въобще да не се съглася с теб!
Ти се опитваш сега да убедиш сама, че едва ли не тя е изцяло и напълно виновна за поведението на мъжа си. Вие хора, като че ли не разбирате, че пристрастяването към боравене с компютър, било то за игри, интернет, форуми (дори това е нашият случай на всички, които сме ката ден тук) работа, се превръща в новият проблем на ХХІ-ви век!
Да му слугува, да му прави кекс, да му се възхищава... Тя трябва да намери начин да му помогне да се лекува и той не е станал такъв, защото не му е подала химикалката, или защото не му е направила кекс. Проблемът не е толкова повърхностен. А мъж, който с грижите си да убедиш, че си му почти като майчица... мерси, нема нужда! Това пък е направо отвратително! Да си му жена, а той да те приема като майка си.

# 63 13 март 2009, 12:09 ч.

Мнения: 4 479

До Балу
Ми може да не съгласна с мен безпорно. Това е твое право. Може и аз да не съм права защото анализирам само написаното - не познавам тия хора. Пък и не съм господ да раздавам присъди. Но със сигурност не си разбрала за какво говоря. Най-малкото я обвинявам, въобще не ми беше това мисълта. Идеята беше да види отстрани какво може да направи тя. Пък вече неговите решения са си негова работа. Тя и на челна стойка да се изправи, ако той няма желание нещата пак ще останат така.
Колкото до това да го обгрижва..вервай ми мисля че имам достатъчно опит, това става много лесно и без да му се превръщаш в слугиня или майка на мъжът си...Аз ли не умея да го напиша, ти ли въобще не си срещала такива семейства един господ знае, но няма нищо общо с потръчкване и метани към мъжът. Въобще идеята беше друга, който разбрал разбрал...в тоя живот всеки си носи отговорностите и последиците от собствените си постъпки. Затова трябва да се стремими ние да сме направили нащата както трябва пък от там нататък каквото стане.
И накрая искам да те попитам нещо - Значи ти като жена искаш да те уважават, да усещаш възхищението на партньора си, да се чувстваш желана и незаменима. И ако го няма това във връзката какво става? Ми нищо хубаво..Е точно така и при мъжете- за тях е важно да са образно Сепермена в семейството. Да са стълба, опората и т.н. Просто нещата са двустраннни - ако го няма го от едния към другия, с времето и в обратна посока спира да тече. Само че жените изкарваме парата в разговори, а мъжето в повечето случай го трупат в себе си. Защото те не могат да се оплакват и мрънкят.. И те така..това е моето мнение. Hug

# 64 13 март 2009, 12:23 ч.

Мнения: 17 546

flambe, срещала съм такива семейства и точно от там са впечатленията ми. Сядат на масата и тя му дава питието, и мезето и сяда. Той я вдига да му донесе вилица. Тя му носи и сяда, но той се сеща, че и нож му трябва. Тя пак става безропотно и му носи, но сядайки той се сеща, че иска солница... Благодаря от такова внимание и "любов". Но може и да не разбирам за какво говориш, защото в моето семейство не е така. Ние не се уважаваме за това, че се обслужваме един друг.
В момента не анализираме моето семейство, но и аз, да ти кажа, се чувствам повече от прекрасно, уверявам те. А как да не се възхищавам и да не обожавам мъжа си, като той прави за нас всичко това, което и сама е споделила!? Че живее като принцеса, че не е ограничавана в нищо.
Аз от нито един нейн пост не видях да пише, че като той има нужда от нещо, тя се врътва и не му обръща внимание.
Нека не превръщам темата в спор между нас двете! Hug

# 65 13 март 2009, 12:36 ч.

Мнения: 384

flambe, и на мен ми е много любопитно каква задия е съпругът Grinning

. По едно стечение на обстоятелствата, много близък за мен човек е тази зодия и модела на поведение е почти подобен, да уточня че е е агресивен, ама може да мълчи с дни и само да работи.
Съпругът ми беше горе- долу в такова състояние докато работеше на бившата си работа, преди да слкючим брак сутринта се беше явявал на 5 дела в съда, после си смени сакото и дойде да се оженим / сватбата беше в понеделник/. Когато дойдохме в САЩ нещата коренно се промениха и то към много по- добро. Има си работа от 9 до 5, няма вече допълнително натоварване, дори и кръвното му се нормализира. Само да уточня че съпругът ми не е зодия скорпион Laughing

# 66 13 март 2009, 12:45 ч.

Мнения: 4 479

Не мога да разбера защо си толкоз напушена...Няма спор между двете, има просто две различни тези, аз говоря за едно, ти разбираш друго...направо сме като двойка с проблеми в комуникацията.
Потретвам - не е нужно да подскачаш пред мъжът ти като обслужващ персонал, за да се чувства той обгрижван. И всъщност това трябва да е двупосочно в двойката и тогава е идеалния вариант.
Опитах се дам някава друга гледна точка, явно не мога да справя с това щом толкова постове не ме разбра.
Пък за твойто семейство нито съм намеквала, нито съм искала да обсъждам.
Моля те мир..говорим за различни неща, разбирам твоята теза, но явно ти не разбираш/или аз не мога да обясня/ моята.

# 67 13 март 2009, 12:51 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: flambe в пт, 13 мар 2009, 12:45

Не мога да разбера защо си толкоз напушена...

Ще те замоля да се въздържаш от квалификации! Naughty

Твърдиш, че не те разбирам. Нещо бъркаш, просто не мисля като теб, а ти реши, че не те разбирам. Значи ти имаш теза и аз имам. Оставам с впечатлението, че си решила, че имам нещо против теб и тезата ти, а то излиза, че ти пък мен не ме разбираш. Mr. Green

Разбирам те, но не мисля, че това е решението на проблема. Така става ли? И не ми отговаряй, че досаждаме.

# 68 13 март 2009, 13:10 ч.

Мнения: 4 479

MVK
Абе не знам дали е само от зодията, но мълчанието винаги води до агресия рано или късно. И на мен ми се е случвало да трупам нещата в себе си с месеци и накрая да изтрещя. Е мойта агресия е била вербална, ама си мисля само защото съм жена Rolling Eyes

Иначе твърдя, че съм имала доста връзки със Скорпиони /това сигурно е някаква карма/ и това е типично за тях. Мълчат с години и като след време ти кажат с какво си ги засегнал те втрещяват. Ти си го подминал. Но са изключително предани и отговорни, ако се налага чудеса от храброст ще направят за теб. Ако съумееш да им хванеш цаката /но само с добро/ можееш буквално да си живееш един път. Но това май важи за всички хора - и аз ставам друг човек като ме притискат и изискват от мен, даже на моменти съм и арогантна ако усещам постоянно неодобрение в отсрещната страна. Иначе има и една теория защо мъжете не обичат да говорят да чувствата си - защото от малки ги учат, че трябва да са силни и да не се оплакват. Не знам честно казано къде е истината, май за всеки си е различно.
А от работа съм изтрещявала и аз. Знам за какво става въпрос. То не са толкова парите колкото вътрешното усещане, че си успял, верно си е като наркотик. И съм била като труп и не съм си поглеждала семейството и /грях ми душата/ донякъде децата. Само че когато чувстваш подрепа и обич в самото семейство, нещата се оправят когато парньора ти покаже, че си минал границата.
Не обичам черно-белите неща. Винаги нещата са някъде по средата, и като вини, и като принос в една връзка. И за да се оправят пак зависят и от двамата. Единия ако го бойкотира, другия е челна стойка да направи все тая....

# 69 13 март 2009, 13:30 ч.

Мнения: 776

Аз също мисля, че истината е някъде по средата, защото такъв проблем винаги има две страни, т.е. две гледни точки за проблема. Най-доброто е разговори, разговори и взаимни двустранни компромиси. Когато това е невъзможно или трудно осъществимо се търси компетентна помощ от трето лице - семеен консултант или психотерапевт. Аз бих се борила да спася брака си, преди да напусна, освен ако нещата не излязат извън контрол, т.е. физическото насилие не мисля, че трябва да се търпи!
Хареса ми съветът на фламбе, да поуспокоиш по някакъв начин дечицата, че се случва във всяко семейство да има криза или труден момент, но нещата ще се оправят и т.н.
Ох, трудно е да се прецени ситуацията , но ти пожелавам успех!

# 70 13 март 2009, 20:47 ч.

Момичета, и тези които ме подкрепят и тези които ме критикуват- Благодаря ви!
Аз още от самото начало казах, че и аз имам трески за дялане. Фокусът на разказа беше основният проблем в къщи, който определено е неговата пристрастеност към работата и агресивността му.
Няма как с 5-6 поста да направя пълен анализ и на двама ни.

Ще се опитам да ви кажа за мен:
Аз имам хронична болест, която не ми дава да отслабна. Всеки ден ходя от 2 до 6 часа, най-често около 4.
Не мога да сваля и това е! Проблемът е огромен, болестта се отключи при първата ми бременност. Почти през целият ни брак съм била така, не е от немарливост или нещо ново.
Когато се роди синът ми (в България), нямаше още един месец, когато аз започнах да работя от къщи. Работех по 6 часа на ден, паралелно грижейки се за бебето. След като свършех работа- чистене, готвене и привеждане в красив вид. Той идва от работа сяда на масата, аз му сервирам.
Когато дойдохме тук, аз нямах документи за работа близо 5 год., но независимо от всичко намерих начин да работя нелегално няколко години, започнах да уча езикът.
Никога не е оставал без ядене в къщи, аз готвех всеки ден и то добре, както и до сега. Винаги аз съм подържала къщата и съм се занимавала с детето.
Болестта ми за съжаление започна да ми причинява панически атаки, всеки който има такива знае за какво става дума. При мен може и със седмици да се задържат.
Едно постоянно състояние на невъзможност да дишам смесено с усещането, че умирам и ми е много лошо, като при тежка болест. Всичко това е споделено с куп лекари и в момента търсим най-добрият начин за лечение. Килограмите се държат и много на това, че храната ми е отдушник от депресията. Била съм сексуално малтретирана от дядо си...травмите остават до живот. До реален секс не се е стигало но е имало контакт, да не говоря за това. Това го казвам, за да покажа че имам реални, дълбоки емоционални проблеми с които се боря ежедневно.
След като се преместихме на новото място, загубих всичките си приятели, работата. Тогава вече назря мисълта за собствен бизнес. Той ме подкрепи изцяло.
Изчислихме, че с моята професия мога да взимам определена сума пари (няма как да е повече). Ако предположим, че отида да работя трябва да дам малката на градина (доста пари), някой ще трябва да се грижи половин ден и за големият(още пари), втора кола, застраховки, дрехи, бензин, обеди...оказа се, че след като платим всичко остава една сума която е приблизително равна на това което изкарвам сега. Какъв е смисълът да излезна да работя. Особено с бебе?
За това, че е мръсно и доста разхвърляно се чувствам много виновна, стана в последните години...самата аз се чувствам пристрастена към компютърът, затова и знам за какво става дума. Самотата ме кара да търся виртуален контакт с хора, а и работя по малко, трудността ми да се движа и тази отчайваща депресия в която съм изпаднала...Да виновна съм.
Но винаги съм усмихната, винаги съм на негово разположение, винаги го изслушвам с интерес когато говори. Аз съм тази която винаги търси физически контакт, винаги тичам да го целуна като се прибере, гоня го с храна за да хапне нещо сготвено и прясно, не да се тъпче с боклуци. Тотална емоционална подкрепа има от мен, не си мърда пръста да премести дори едно нещо в къщи. И да пред последният ни скандал започна от там, че той се нацупи от това, че му казах да си сипе сам, защото аз правех десерта в точно този момент. Побеснях, разглезила съм го до ента степен. Това, че той изкарва парите не му дава право да ме третира като слугиня, когато съм около него.
Не казвам, че не ми носи неща когато го помоля, но това е само ако той е станал. Седне ли на дивана с лаптопа, изведнъж му порастват корени и не може да стане за нищо.
Нека някой, който сам се оправя добре или зле с къща, готвене, мъкнене на пазар с 2 деца, 100% грижа за тях...да каже честно че съм мързелива и на мен не може да се разчита.

Хиляди пъти съм го питала какво би искал да променя в себе си: иска да е по-чисто и горе-долу това е...

Независимо, че имам причини да съм такава каквато съм, не казва, че не мога да се справям по-добре. Моите са козметични проблеми, така го усещам.

Той как, ще оправдае грубостта си, това че не докосва малката, че се е залепил за компютърът. Той самият си призна, че му е по-интересно да работи отколкото да играе с децата. Очевидно му е по-интересно да работи отколкото да се забавлява и с мен. Толкова много време прекарва сам, че направо не знае какво е да си баща и съпруг вече.

Вчера, ме хванаха лудите вечерта, отидох в стаята при него и му оставих малката, а аз се облякох и излязох навън за 10 мин.
Когато се върнах заварих пълна трагедия. Детето се дере, давейки се в сълзи и сополи опитващо се да ме търси, той лежи на леглото надул някакъв филм и стиснал зъби.
Какво е това? Ами детето не го познава направо, той не може да го успокои, а не се и опитва да направи дори минимално усилие.
Ако я беше взел например в банята да и пусне чешмата да си играе, каквото и да е....
Той е спрял да бъде инициатор на контакти, трябва ти да отидеш при него.
Ако искам да се целунем, трябва аз да отида при него, единственият начин да пипне детето е ако то самото потърси контакт.
Не знам, в моите очи той е определено проблемът в къщи.
Дори да е идеално чисто в къщи, ще си намери друг проблем, той просто е дълбоко депресиран и нещастен човек, в това се превърна.
И това,че е разхвърляно не е причина да нарича синът ми дебил. Непрекъснато му повтаря колко е тъп или невменяем, а не е прекарал 1 мин да го научи на нещо.
От къде тези претенции? Синът ми има проблем с концентрацията, четох че спирането на глутена в някой случаи помага. Детето го спря, мъжът ми негодува, че съм му пълнела главата с глупости. Той НИКОГА не се е опитал да помогне на някое от децата ако е болно. Да му даде лекарство, да премери температура, да седи буден през нощта като им е лошо...Третира децата все едно са само мои, емоционално се е отделил от тях. Не можел, трябвало да работи на следващият ден. Но може да работи до 5 сутринта и пак да отиде на работа.

# 71 13 март 2009, 21:19 ч.

Мнения: 131

Цитат на: сама в пт, 13 мар 2009, 20:47

Ще се опитам да ви кажа за мен:
Аз имам хронична болест, която не ми дава да отслабна. Всеки ден ходя от 2 до 6 часа, най-често около 4.
Не мога да сваля и това е! Проблемът е огромен, болестта се отключи при първата ми бременност. Почти през целият ни брак съм била така, не е от немарливост или нещо ново.
Когато се роди синът ми (в България), нямаше още един месец, когато аз започнах да работя от къщи. Работех по 6 часа на ден, паралелно грижейки се за бебето. След като свършех работа- чистене, готвене и привеждане в красив вид. Той идва от работа сяда на масата, аз му сервирам.
Когато дойдохме тук, аз нямах документи за работа близо 5 год., но независимо от всичко намерих начин да работя нелегално няколко години, започнах да уча езикът.
Никога не е оставал без ядене в къщи, аз готвех всеки ден и то добре, както и до сега. Винаги аз съм подържала къщата и съм се занимавала с детето.
Болестта ми за съжаление започна да ми причинява панически атаки, всеки който има такива знае за какво става дума. При мен може и със седмици да се задържат.
Едно постоянно състояние на невъзможност да дишам смесено с усещането, че умирам и ми е много лошо, като при тежка болест. Всичко това е споделено с куп лекари и в момента търсим най-добрият начин за лечение. Килограмите се държат и много на това, че храната ми е отдушник от депресията. Била съм сексуално малтретирана от дядо си...травмите остават до живот. До реален секс не се е стигало но е имало контакт, да не говоря за това. Това го казвам, за да покажа че имам реални, дълбоки емоционални проблеми с които се боря ежедневно.
След като се преместихме на новото място, загубих всичките си приятели, работата. Тогава вече назря мисълта за собствен бизнес. Той ме подкрепи изцяло.
Изчислихме, че с моята професия мога да взимам определена сума пари (няма как да е повече). Ако предположим, че отида да работя трябва да дам малката на градина (доста пари), някой ще трябва да се грижи половин ден и за големият(още пари), втора кола, застраховки, дрехи, бензин, обеди...оказа се, че след като платим всичко остава една сума която е приблизително равна на това което изкарвам сега. Какъв е смисълът да излезна да работя. Особено с бебе?
За това, че е мръсно и доста разхвърляно се чувствам много виновна, стана в последните години...самата аз се чувствам пристрастена към компютърът, затова и знам за какво става дума. Самотата ме кара да търся виртуален контакт с хора, а и работя по малко, трудността ми да се движа и тази отчайваща депресия в която съм изпаднала...Да виновна съм.
Но винаги съм усмихната, винаги съм на негово разположение, винаги го изслушвам с интерес когато говори. Аз съм тази която винаги търси физически контакт, винаги тичам да го целуна като се прибере, гоня го с храна за да хапне нещо сготвено и прясно, не да се тъпче с боклуци. Тотална емоционална подкрепа има от мен, не си мърда пръста да премести дори едно нещо в къщи. И да пред последният ни скандал започна от там, че той се нацупи от това, че му казах да си сипе сам, защото аз правех десерта в точно този момент. Побеснях, разглезила съм го до ента степен. Това, че той изкарва парите не му дава право да ме третира като слугиня, когато съм около него.
Не казвам, че не ми носи неща когато го помоля, но това е само ако той е станал. Седне ли на дивана с лаптопа, изведнъж му порастват корени и не може да стане за нищо.
Нека някой, който сам се оправя добре или зле с къща, готвене, мъкнене на пазар с 2 деца, 100% грижа за тях...да каже честно че съм мързелива и на мен не може да се разчита.

Хиляди пъти съм го питала какво би искал да променя в себе си: иска да е по-чисто и горе-долу това е...

Независимо, че имам причини да съм такава каквато съм, не казва, че не мога да се справям по-добре. Моите са козметични проблеми, така го усещам.

Той как, ще оправдае грубостта си, това че не докосва малката, че се е залепил за компютърът. Той самият си призна, че му е по-интересно да работи отколкото да играе с децата. Очевидно му е по-интересно да работи отколкото да се забавлява и с мен. Толкова много време прекарва сам, че направо не знае какво е да си баща и съпруг вече.

Вчера, ме хванаха лудите вечерта, отидох в стаята при него и му оставих малката, а аз се облякох и излязох навън за 10 мин.
Когато се върнах заварих пълна трагедия. Детето се дере, давейки се в сълзи и сополи опитващо се да ме търси, той лежи на леглото надул някакъв филм и стиснал зъби.
Какво е това? Ами детето не го познава направо, той не може да го успокои, а не се и опитва да направи дори минимално усилие.
Ако я беше взел например в банята да и пусне чешмата да си играе, каквото и да е....
Той е спрял да бъде инициатор на контакти, трябва ти да отидеш при него.
Ако искам да се целунем, трябва аз да отида при него, единственият начин да пипне детето е ако то самото потърси контакт.
Не знам, в моите очи той е определено проблемът в къщи.
Дори да е идеално чисто в къщи, ще си намери друг проблем, той просто е дълбоко депресиран и нещастен човек, в това се превърна.
И това,че е разхвърляно не е причина да нарича синът ми дебил. Непрекъснато му повтаря колко е тъп или невменяем, а не е прекарал 1 мин да го научи на нещо.
От къде тези претенции? Синът ми има проблем с концентрацията, четох че спирането на глутена в някой случаи помага. Детето го спря, мъжът ми негодува, че съм му пълнела главата с глупости. Той НИКОГА не се е опитал да помогне на някое от децата ако е болно. Да му даде лекарство, да премери температура, да седи буден през нощта като им е лошо...Третира децата все едно са само мои, емоционално се е отделил от тях. Не можел, трябвало да работи на следващият ден. Но може да работи до 5 сутринта и пак да отиде на работа.

Ти сама си се поставила в ролята на слугиня, пък сега ревеш, че те третира като такава... Ами нормално е, ти си му показала, че можеш да вършиш всичкото сама, че нямаш против да си просиш вниманието, целувките и т.н. След като ти се държиш като слугиня, той също ще те възприема като такава... С твоето поведение всеки един би започнал рано или късно да гледа на теб по такъв начин.

А ти сигурна ли си, че той се е оженил за теб по любов? Защото на мен ми прилича като да е искал да си вземе някоя, която да му роди деца и да му гледа къщата. Може пък да е държал и да изглеждаш добре, за да може и да те разкарва като трофей, но впоследствие да се е наложило да преглътне болестта ти и затова да е започнал съвсем да се "овълчва" спрямо теб...

Горките ви деца... Да си наричаш детето с такива епитети и да му вменяваш чувство за малоценност... Ми ти какво още го търпиш тоя, не ти ли е жал за децата ти... Замисляш ли се на тях каква емоционална травма можете да нанесете? Ама не, ти си се замислила как да спасяваш възлюбения...

# 72 13 март 2009, 21:41 ч.

Във връзка с темата, линкът по-долу навярно обяснява нещата:

http://74.125.77.132/search?q=cache:GtgyVVf3rjgJ:dobromirdimitro … ct=clnk&gl=bg

# 73 13 март 2009, 21:42 ч.

Мнения: 419

Цитат на: b^s в пт, 13 мар 2009, 21:19

Това беше жестоко Tired

# 74 13 март 2009, 21:49 ч.

b^s,
оженихме се по любов, съмнение няма. Няма защо да разказвам...Детето беше желано, той определено не е от мъжете които мечтаят за деца.
Влюби се в мен и изведнъж го обзе манията да имаме дете. Аз го исках също. Година и половина ходихме преди да се оженим.
Да, права си, че аз се поставих в тази ситуация. Но, аз не виждам нищо срамно и нередно в ситуацията ни по принцип.
Аз гледам децата, грижа се за къщата и работя по малко. Той се грижи за финансите и плаща сметките. В моите очи, чудесно разпределяне на задачите за момента. Това не значи, че цял живот ще остане така.
Казах, че той страда от някаква мания за величие напоследък, сакън да не му кажеш нещо. тц-тц.
Ами най-големият ми проблем е, че той към всичко се е озлобил на последък. Мен, децата, светът.
Да, детето страда и е объркано, но аз не искам да бягам преди да съм направила един сериозен опит да оправя нещата, ако видя, че спасение няма ще си тръгна.
Никога няма да си простя тръгване, без да опитам дори да спася брака си.

За мен най-страшното е, че той и аз явно живеем в някаква паралелна вселена. Той казва на черното бяло, но когато го питам какво става или защо се сърди получавам отговори от сорта на:
"Щом не се сещаш, няма аз да ти кажа"...тъпанарски, измислени да те смачкат отговори.
Аз съм виновна за всичко лошо напоследък.
Както казах обаче не винаги е бил такъв, просто в последно време стана нетърпимо...
Но агресията я има още от самото начало.
Първият път от ревност, после съм се била държала глупаво пред техните, след това нещо не му харесало друго...Абе..
Да, виновна съм си, че още първият път не се разкарах. Или не го стреснах, за да не си и помисли да ме докосне пак.
Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
Но, той няма да ми проговори 5 дни, защото съм отишла на хотел...знаете по какви причини.
Да, аз съм си виновна за всичко!!! Не, не искам децата ми да страдат!
Страх ме е от самотата, не ме бийте, но дори от това да се върна в България ме е страх. Аз не познавам това място вече...

Мария 17, той идва от такова семейство. Има много истина в статията.

Препоръчани теми

Помощ, педагогически съветник!!!

Бихте ли изтърпяли мъж работохолик ?

Нарекох те Фериха ~ 88 ~"Ако можех да ти кажа колко много те обичам......."

Организация на дома с Икеа

89
Нашият дом

Причина:

Причина: