Работохолизъм и агресия

  • 9 399
  • 131
  •   1
Отговори
10 март 2009, 19:19 ч.
Мили момичета, имам нужда от сериозни съвети.
Изправена съм пред тежка дилема.

Ожених се за весело, позитивно момче. Момче което ме научи да бъда силна, да не взимам всичко на сериозно.
Моя упора и най-близък приятел. Винаги е бил до мен. Страдал е когато съм страдала и е плакал с мен.
Аз бях неговата муза...но какво стана...
Вече сме много години заедно. Постепенно той се промени, стана мрачен, вечно ядосан, не остана и следа от лъчезарното момче за което се ожених.
Пристрасти се към работата си. Става сутрин и сяда да работи. На обяд отива на работа, цял ден е там по разни срещи (от които се прибира изтощен), прибира се и
с влизането сяда да работи. Разменяме си някоя и друга дума, яде с лаптоп-а на краката си и обикновено се ляга в ранните часове.
Децата нямат никакво време с "тати". Идва събота и в повечето случаи той изведнъж изпушва. Изведнъж ме намразва, започва да се кара с мен и хоп пак на лаптопа.
Последните месеци е особено лошо. Не иска да излиза навън, не се занимава с децата и само работи, работи и работи...На детска площадка не е стъпвал от година.
Не иска много да ходи на места които няма пряко да му доставят удоволствие на него. Големият ми син от години казва "Тати обича повече компютърът"
Всички са боклуци, само той ги разбира работите.

Секса го няма- един-два пъти на месец по моя инициатива. Нямало кога (егати). Абсолютно всяка вечер го карам да си легне с мен, той много добре знае че не го викам за да спим. Но не, имал работа...
Няма разходки, няма семейно време. Със страст и интерес говори само за работата си. Друго няма.
Колкото повече се зарича да се промени толкова по-зле става. Заприличал е на зомби. Не спи, не яде добре, не се движи, не прави секс.
Не иска с никой да се вижда. Нямаме приятели, както казах всички са му под нивото, само с мен му харесвало.
Изкарва много пари, но за какво? Аз съм винаги сама. За последните 5 год сме били на гости 5-6 пъти. В къщи са идвали гости 1 път. Аз имам няколко познати, със седмици съм сама и не говоря с никой.
Гледам да съм навън с децата поне по 3-4 часа на ден иначе ще откача.
Груб е като цяло, почнал е да нарежда в къщи сякаш сме длъжни да му слугуваме. Синът ми го дразни като че ли и с дишането си.
Малката принцеса и се радва, но в секундата в която тя се опита да се гушне в тати, той я дава на мен. Детето няма и грам контакт с него, разбира се има изключения, но не ги броя...
Изключително нервен е, с агресивни наклонности.Най-малкото нещо отприщва такива потоци от каруцарски псувни, да ти настръхне косата.
Като се скараме не ми говори с дни, и винаги аз трябва да оправя нещата, без значение че той е виновен за 99% от нещата.
Ето един пример:
Трябва да водим малката на лекар (имаме запазен час), разбира се закъсняваме защото той трябва да свърши нещо много важно точно в този момент, аз му казвам че може да свърши работата след доктора, и че ми се ще един път ние да сме по-важни от неговите задачи. Тези ми думи предизвикаха такава яростна реакция (животински вик в колата) блъскане по волана карайки колата, обърна и се прибра в къщи. Не отидохме на лекар. Не ми говори ако си спомням поне 5 дни.
Удрял ме е, никога не се е извинявал, отича да го е направил даже, пиеше много винаги го е правил пиян. Последният път не беше обаче...Не ме питайте защо седя.
И аз ще ви отговоря като всяка тъпа, заблудена, наивна овца- обичам го, имаме и хубави моменти. Половината от времето е чудесен.
Като Джекил и Хайд е. Живеят двама човека в него. Може за секунда да мине от едното в другото състояние. Аз не съм наплашена, защитавам се и му казвам да си гледа работата, като прекали с "нарежданията".
Това което ме накара да пиша стана започна събота. Той беше обещал след няколко дневни разговори, че трябва да вземе спешни мерки и да спре тази безумна работа, която му изпива живота. Разбрахме се да спи повече, да яде редовно, и най-вече да започне да прекарва време с нас. В петък вечерта (точно след последният разговор), трябваше да сложа малката да спи, той отвори компютърът и каза"само ще си проверя и-мейл-а", казах му че това е грешка, че ще се закачи веднага. Ами легна си в 5:30 сутринта. Поне 3 го молих да си легне през нощта. МНОГО било важно. Естествено събота спа до ранният слеtобяд, и беше като труп. Беше му лошо и не ми каза една дума цял ден. Казах му, че направи голяма грешка и че не мога да повярвам, че след всички разговори пак същото се повтаря.
Вечерта аз пак тръгнах да си лягам и му казах идвай, той каза че ще хапне нещо и ще дойде. Дали така направи?Не, легна си в 6:30 сутринта, 3-4 пъти ставах през нощта и го молих да си легне, чувам "да, дай ми минутка още", последният път се разревах толкова отчаяно ми стана. Той дори не вдигна глава, като безчувствен робот е станал.
Стана на обяд в неделя, аз бях намусена и му говорих с половин уста. Той започна да търси химикалка, и не можеше да намери. Започна да крещи и да блъска чекмеджета, да рита всичко което му се изпречи. Дъщеря ми се разстрои и започна да пиши. Той и се развика като някакво животно. Синът ми направо се разтрепери от страх. Аз ги грабнах и с малко багаж и излязох. Отидох на хотел. Прибрах се на другият ден и той с злобничка усмивка "хотелче а?". Няма "извинявай", няма притеснение, сега не ми говори. сега няма никакво значение какво той направи. Сега проблема е, че аз не се прибрах в къщи. Ненормална работа.
Не знам дали искам да продължавам да живея така. Не не искам! Защо съм с него? Защото той е болен, защото когато се оженихме аз наистина се ожених и за хубаво и за лошо.
Защото той много ми е помогнал в живота.
Това което искам е да му помогна да се измъкне от тази болест.
Всъщност има два проблема, които взаимно го убиват:
Работохолизъм и агресия.
искам да му помогна и да запазя семейството си, но и искам да знам как да разбира кога няма никакъв шанс за промяна.
Как да го стресна?
Боже...

Малко инфо:
имам малко пари. Докарвам минимален доход.
Нямам близки и приятели, не съм в България.
Синът ми е ужасен от отиване в България, това за него означава да изостави страната си.
В България ще трябва да живеем 5 човека в 1-стаен апартамент. Ще е трудно, а децата не заслужават всичко това. Всъщност най-странното от всичко ми е това, че той като ми се сърди не обръща внимание и на децата.

# 1 10 март 2009, 19:28 ч.
  • София
  • Мнения: 2 483
Аз израснах точно в такова семейство в България. Майка ми беше в твоето положение...малки доходи, напълно зависима / баща ми е бил разбран, готин и забавен съвсем кратко време/. Ако беше проявила куража да напусне този човек, сега нямаше да е инвалид и голямото й дете /аз/ нямаше да има такива толкова проблеми-здравословни и с общуването. Аз се справих, пораснах, избягах и изградих собствен живот, в който няма скандали, истерии, побоища и вманиачени, агресивни мъже. Тя остана с него, сама, нещастна и с горчивото усещане,че е пропиляла живота си. Моят съвет е да потърсиш помощ / организации всякакви/ и да се вземеш в ръце, ЗАЩОТО АДСКИ ЩЕ СЕ ПРЕЦАКАШ И ЩЕ СЪСИПЕШ НЕ САМО СВОЯ, НО И ЖИВОТА НА ДЕЦАТА СИ. Дори и сега децата да се сърдят, след време, ако са умни, ще разберат.


Съжалявам за емоционалния пост, но все едно това го е писала майка ми преди повече от 20 години.

Много кураж ти пожелавам.

# 2 10 март 2009, 19:38 ч.
  • София
  • Мнения: 233
Бих искала да мога да ти помогна с някакъв съвет...
Живях с един подобен, леко модифициран изрод осем години, но тук, в България.
Финала на историята също няма да ти хареса-сред едно малко нощно насиняване на благоверната плюс натирването й при родителите й взех, че най- накрая го послушах./за което не съжалявам/
За сина си и стотинка не е дал и почти не го вижда.
НО, ако все още го обичаш имаш шанс да се пребориш за него.
Не знам как, може би ако започнеш да се държиш по начин, точно обратен на всичко, което си правила досега.
Спри да му показваш, че го обичаш, покажи му, че вече си прекалено уморена и не би понесла повече това, та ако ще и на цената да се разделите.
Успех  bouquet

# 3 10 март 2009, 19:54 ч.
  • Мнения: 194
през цялото време си представях зомби Shocked

Не знам какво да те посъветвам.

# 4 10 март 2009, 20:02 ч.
  • Мнения: 2 401
Човека определено има проблем, а ти дваж по-голям.  При цялото ми неуважение към психолозите, ще те посъветвам да го убедиш да посети такъв. Щом се е стигнало дотук ти няма да можеш нито да му помогнеш нито да  промениш нещо.

# 5 10 март 2009, 20:03 ч.
  • Мнения: 293
Първо да те поздравя,че темата е много добре подредена и структурирана.   bouquet
Отдавна не съм виждала толкова дълга и едновременно толкова добре написана тема без излишни драмтизми,повторения и олицетворения!!

Опитвам се да предположа как се чувстваш...и да си събера мислите за да те посъветвам нещо наистина смислено,което да има резултат.Макар и банално аз бих те посъветвала да се опиташ да поговориш с него.Искай от него да отдели един час за теб и поговорете за всички тези неща.Обясни му как се чувстваш.Нека разговора не бъде пораженчески,нито скандален.нека бъде приятелски но нека стане ясно,че не издържаш повече така и,че не можеш да направиш компромис занапред ако отношението му не се промени....

На първо четене за това се сещам....

# 6 10 март 2009, 20:14 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 19:19
Половината от времето е чудесен.
Дали половината от времето?! Останах с впечатление, че 1/30 (ако го приравним до 30 дни в месеца) му се събира да е добър.
Прочети това и това. Може би ще си отговориш на някои въпроси. Има още доста материали по темата.
Мъжът ти има нужда от сериозна помощ според мен.  Вижда се, че не ти е все едно и искаш да спасиш семейството си. Може би няма да успееш сама на първо време. Не знам, как ще обясниш на мъжа си и ще го убедиш, че има проблем, но трябва да започнеш по някакъв начин. Как и кога ти знаеш най-добре.
Съчувствам ти! Ако мога да ти дам кураж по някакъв начин, с радост бих го направила.  Hug

# 7 10 март 2009, 20:20 ч.
Little Evil , разплака ме. Съжалявам за майка ти и за твоите травми...боже, не искам да повярвам че това може да е краят....
svetoslava_d, съжалявам и за твоята ситуация. Милото ти момченце.

Наистина го обичам. А надежда виждам в това, че винаги когато заминем някъде за няколко дни, той си почине и не работи,става точно този който обичам. Супер мил, играе с децата, усмихва се....Не че нямаме такива дни и в къщи, аз ви разказвам все пак за лошите, които като че ли са повече.
Сега не си говорим и аз не знам какво да направя...Да предизвикам ли разговор както винаги? Да мълча докато той направи контакт? Това може да отнеме седмици, не се майтапя.

В интерес на истината в желанието си да направи промяна преди 2 месеца спря да пуши и пие. Те му бяха като успокоителни, сега рязко се влоши покрай липсата им.

Също мисля за професионална помощ, но как да стане. ТОЙ е ВЕЛИК...ако се сещате какво имам предвид. Имам вариант да отида сама и да получа съвет как да подхода, но това ще отнеме време...а аз имам нужда от съвет сега.

AGAPH, мерси (ха-ха) опитвам се да предам ситуацията както е. Не си мислете, че нямам мои проблеми и кусури. И аз имам трески за дялане. Но те са в друг аспект.
Не зная как да проведа "приятелски" разговор. Той не ми говори. в такива ситуации като се опитам да говорим, той не ме поглежда и все едно не съм там.
Стига се обикновено до втори скандал, някой път по-тежък от предишният, ревове и обвинения...докато се стигне до поносима размяна на думи и чувства.

Балу, той знае че има проблем, само преди няколко дни ми каза "Помогни ми, болен съм". Явно самата идея, че трябва да направи промяна го ожесточи още повече, не знам как да го обясня.
Обикновено през седмицата нямаме проблеми, а и някои уикенди също.

# 8 10 март 2009, 20:26 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 420
Преживяла съм огромна част от това, което си написала. С малки изключения, че сред шамарите получавах съжаления и от многото работа, която беше най - важната пари не идваха.
Разбирам и дилемата ти. Но вярвай - колкото повече синът ти расте в такава атмосфера, толкова по вероятно ще заприлича на баща си. Не е здравословно за децата да са свидетели на такова отношение и поведение. Разбирам колко трудно е да вземеш решение, защото не си сама, а имаш и деца.
Най-добрият вариант той да осъзнае проблемите си и да реши да се лекува. Но това е искрено казано най - невъзможния изход. Ти и на челна стойка да застанеш, полза няма да има. Ако има промяна, тя ще е моментна и след това нещата се връщат в старата позиция, даже по лошо може да стане.
Вторият вариант, който ще ти е най-изгоден финансово, но не знам колко ще е приложим. Продължаваш да живееш с него, но правиш всичко възможно да се откъснеш емоционално от него. Оставяш го да си живее живота, ти живееш свой живот, свеждаш конфликтите да минимум, дацата растат в псевдо семейство. Така - не знам до кога.
Трети вариант - раздяла. Обмислена много внимателно. Ако той има доказани доходи ще можеш да получаваш по - висока издръжка. Много вероятно е той да не се поинтересува в последствие от децата си. Но така далече от него ще можеш да помислиш и за себе си.
Спокойствието е много важно, защото така няма да издържиш много. Вярвай.  Peace
Най много и ти да психясаш съвсем. Няма да си полезна нито за себе си нито за децата.
И когато решаваш - чувствата ги сведи до минимум, защото те често не са добър съветник.
Желая ти успех.   bouquet

# 9 10 март 2009, 20:31 ч.
Цитат на: Балу в вт, 10 мар 2009, 20:14
Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 19:19
Прочети това и това.
Проблемът е че той работи, не се мота из интернет, не играе игрички. Оправданието е "работя за вас, за да имате всичко". Хората в работата му не могат да му смогнат. Шефът му се оплаква , че е груб с другите, има властно поведение. А расте много бързо в работата си, един от най-добрите е, а става дума за една най-големите (и известни фирми) на света. Да и се не види...Да не давам подробности. Той е леко главозамаян от успеха, в смисъл, че вниманието и властта която има там го опияняват. Харесва му.
Много често се опитва да пренесе това поведение в къщи.
Пораснал е в семейство, с много кофти родители...унижаван, не са му говорели ако донесе 6-ца, супер болезнено амбициозни простаци. Сега страда той, опитвайки се да се докаже на всяка цена.

# 10 10 март 2009, 20:31 ч.
  • Мнения: 59
Има много мъже, които наистина работят много, имам и познати, които работата им е свързана с компютри и работят до сутринта. В такава връзка всяка жена трябва да прецени сама за себе си дали може да приеме това. Такива семейства се движат основно от жените, но през свободното си време дори и 1 час на ден трябва мъжете да имат подобаващо поведение и парите да не се превръщат в заместител на комуникацията. Разбирам, че искаш да намериш начин да го промениш, такъв такъвто е бил преди. Проблемът според мен е изцяло в него. Доказано е, че непрестанната работа с компютрите влияе на емоционалното състояние на хората, може това или някаква несигурност да го тласкат към агресия. Агресията ме кара да си мисля, че има смисъл да опиташ, той се опитва да изрази нещо, да каже нещо, но по най- неправилния начин. Мислиш ли, че само работи на компютъра? Много мъже не споделят, таят всичко в себе си и така усложняват нещата още повече. Според мен игри и заплахи няма да променят поведението му, трябва да го накараш да разбере, че има проблем, което предполагам и сам знае и че му трябва специализирана помощ. От това, което прочетох е възможно да не ти дава обич и не иска да говори, защото знае че греши и че те е наранил много. Пътя на зад не е никък лесен. Това е криза във връзката и в повечето случай прекъсването й е един от изборите. Трябва нещо да го разтресе емоционално, да го накара да се замисли и да извади на преден план отново старата му същност. Някъде назад във времето нещата са започнали и са се усложнили, според мен или трябва да потърсиш специализирана литература или специалист, с който да разговаряш ти, той или и двамата. Намери правилният начин да опиташ да го върнеш към предишния му образ, преди да избереш раздялата.

# 11 10 март 2009, 20:33 ч.
  • Мнения: 24
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?
Мисля, че когато един мъж работи много това не му пречи да бъде внимателен към семейството си или да отказва секс с половинката.
Освен ако работата му е изключително стресова или има големи финансови проблеми, но дори и тогава не трябва да си го изкарва на децата и на теб. А това за агресията, въобще няма да го коментирам, удари ли ме мъж това е достатъчно за да си събера куфарите.
Помисли си дали си струва да обричаш живота на децата си при така описаното ежедневие, сигурно им е много трудно и тъжно.  Sad
Аз бих предпочела да живея в една стая....

 

# 12 10 март 2009, 20:45 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: иланг - иланг в вт, 10 мар 2009, 20:26
...........
Вторият и третият вариант са с еднакъв изход, но при единия ще се забави във времето, ще превърне това в агония и най-вероятно ще е за сметка на децата. Тя иска да е с него и в добро и в лошо. Тя иска да му помогне, а предложените начини са, да се откаже от него.

Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 20:31
Проблемът е че той работи, не се мота из интернет, не играе игрички.

Дали?

Цитат на: kookai в вт, 10 мар 2009, 20:33
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?

# 13 10 март 2009, 20:49 ч.
  • Мнения: 59
Цитат на: AGAPH в вт, 10 мар 2009, 20:03

Макар и банално аз бих те посъветвала да се опиташ да поговориш с него.Искай от него да отдели един час за теб и поговорете за всички тези неща.Обясни му как се чувстваш.Нека разговора не бъде пораженчески,нито скандален.нека бъде приятелски но нека стане ясно,че не издържаш повече така и,че не можеш да направиш компромис занапред ако отношението му не се промени....

На първо четене за това се сещам....

Разговорите никога, не са излишни, но според мен в този случай няма да помогнат по никакъв начин. Ние жените решаваме проблемите си в разговор, ако мен ме измъчва нещо аз търся разговор с половинката си, мъжете са устроени по друг начин. Обясненията за страданията на една жена пред мъжа й го карат да изпада в още по- тежко състояние. Тяхната логика е- аз я обичам, тя е нещастна- аз съм виновен, тя ме обвинява мен. Има една книга Мъжете са от марс, жените от венера, мисля, че в случая трябва само да се излезе от кризата и нещата могат да се подредят отново.

# 14 10 март 2009, 20:50 ч.
  • Мнения: 293
Сама, казваш,че има и моменти-хубави,когато ходите някъде,когато сте на почивка,когато играе с децата.
В такива моменти би следвало,че се е откъснал от виртуалното пространство и разсъждава трезво.Тогава не би ли се вслушал ако искаш да поговорите???

# 15 10 март 2009, 20:58 ч.
  • София
  • Мнения: 17 338
Цитат на: kookai в вт, 10 мар 2009, 20:33
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?


Не мога да си представя коя професия предполага такова нещо.
Какво работи мъжът ти?

# 16 10 март 2009, 21:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 483
Баща ми също израсна много в кариерата си...Понякога имаше и добри дни и майка ми се радваше на внезапното благоволение на господаря...А аз си отдъхвах, до следващия път- с трохи и остатъци от някой, който си обичал не се живее. Ти сигурна ли си, че обичаш точно този нов човек до себе си? Или просто обичаш спомена?



# 17 10 март 2009, 21:03 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 420
Цитат на: Балу в вт, 10 мар 2009, 20:45
Цитат на: иланг - иланг в вт, 10 мар 2009, 20:26
...........
Вторият и третият вариант са с еднакъв изход, но при единия ще се забави във времето, ще превърне това в агония и най-вероятно ще е за сметка на децата. Тя иска да е с него и в добро и в лошо. Тя иска да му помогне, а предложените начини са, да се откаже от него.


Вярно е, че съм много скептична. На вярвай, че тя колкото и да иска да се бори за него, за връзката, за любовта, за семейството - ако той не се осъзнае, полза няма.  А така като я чета - шансът не е никак голям. Моментни проблясъци и звяр вкъщи.  Sick
Просто отстрани е много лесно да кажеш - бие те, напусни го, или пък бори са за голямата си любов. В реалността иделистите не се котират. Нагласяш се според ситуацията, така че да излезеш с най - малко поражения. Видно е, че "сама" иска стария си мъж, но той отдавна си е заминал. Този с нея сега е друг. Просто е друг.
И при взимане на решение трябва да се помисли за децата.
Цитат на: Бърди в вт, 10 мар 2009, 20:58
Цитат на: kookai в вт, 10 мар 2009, 20:33
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?


Не мога да си представя коя професия предполага такова нещо.
Какво работи мъжът ти?


Дори да става въпрос за жена, хазарт, или някакви други негативи в случая не може да се преглътне физическия и психически тормоз. Но и аз си мисля, че преди да вземе решение трябва да е 100 % сигурна какво прави той перманентно на компютъра.

# 18 10 март 2009, 21:19 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: иланг - иланг в вт, 10 мар 2009, 21:03
Вярно е, че съм много скептична. ...  А така като я чета - шансът не е никак голям.
Разбирам те. Това състояние на зависимост си е чист вид наркомания, нищо, че реално не въздейства с химикали на организма си. Явно все пак в мозъка му настъпват някакви промени, подобни на химическите промени след употреба на наркотик и го привеждат в това състояние и предизвикват това му поведение.
Да, трудно е. Единици са партньорите, повлияли на половинката си(независимо мъж или жена има проблем), така, че да се откажат от наркотика (в случая наричам зависимостта така условно), но не е невъзможно. Още повече когато този, който разбира и осъзнава проблема, иска да помогне. Не обезсърчавай сама. Нека събере сили, да опита. Нека не обявяваме каузата за загубена, преди да е започнала да я спасява.
 Hug

# 19 10 март 2009, 21:40 ч.
  • Мнения: 7
Да,опитай се в моментите,когато го чувстваш"нормален"да поговориш с него.Опитвала ли си досега?Иначе каузата е много тежка.Казвам го от личен опит,аз живея в по твоя начин от много години,само че не гони кариерно израстване,но е много често във финансово затруднение и резултата е същият,а към сина ни се държи добре,но като го прави свидетел на грозните сцени м/у нас...резултата е същият,така че....В крайна сметка,аз съм виновна за всичките му неуспехи,а той е ВЕЛИК!В момента бих определила отношенията ни като псевдо....трохи от красив спомен!Желая ти успех,но ако не намериш решение,не се надявай да се оправят нещата от само себе си.

# 20 10 март 2009, 21:47 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: meggi13 в вт, 10 мар 2009, 21:40
...но ако не намериш решение,не се надявай да се оправят нещата от само себе си.
За това и аз мисля точно така.

# 21 10 март 2009, 21:53 ч.
В момента съм на телефона с майка ми.
Ще ви отговоря подробно след малко, че тя горката направо се е поболяла от притеснение.
Само малко като начало:
Да, знам че работи, няма съмнение. Той е супер добър  в това което прави, с много награди, няколко патента, прави неща които дори вие използвате често. Това не става случайно. Много труд и време трябват.
Може би ще прозвучи смешно(кой ли използва тази дума вече), но може да мине в категорията на гениите. По-скоро там отколкото в графата на "много добрите".
Момичета, точно, това се опитвам да разбира...има ли надежда...
Той твърди, че ме обича, както казах той самият ме помоли да му помогна. Самият той каза болен съм, помогни ми.
Човек който обича, обича и в лошото. Аз знам какво е дал за да живея като принцеса. Имам най-хубавото което искам...но не и него. А той има нужда от мен.

# 22 10 март 2009, 21:59 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 420
Мога само да ти пожелая сили, вяра и успех.
Намери си отдушник, приятели. Защото не трябва в резултат на стремежа да  помогнеш ти да превъртиш.

# 23 10 март 2009, 22:07 ч.
  • Мнения: 2 401
Мацка, обърни внимание на постовете на raqraq.  Останалото е бълвоч.
Има смисъл да се бориш, мъжа ти не е говедо, а има проблем. Между другото тия дни мислех да пускам тема за работохолизма..

# 24 10 март 2009, 22:15 ч.
  • Мнения: 24
Цитат
но може да мине в категорията на гениите

Това ми звучи като някакво оправдание, за отвратителното му отношение към теб и децата ви.
Не мога да нарека гении човек, който няма елементарно човешко отношение към близките си, пък ако ще и да е пръв помощник на Бил Гейтц.
Ти самата казваш, че се мисли за Велик и май си му повярвала.
Скъпа Сама, едно момиче вече те е посъветвало нещо в същата насока, от дългият ти и подробен първи пост ми се струва, че не е като човек, който е готов да се пригоди към вас, към семейството ви.  А вие трябва да се пригодите към него и за да не страдат децата трябва да лавираш много умело. Не смятам, че някога ще си върнеш същия човек до себе си, затова се нагоди колкото и да ти е трудно и единствено заради децата, към неговия труден, дори и гениален характер.
Това е спасението да си доволна, от това което имаш в момента, може би това го нервира, че те вижда постоянно недоволна, мрънкаща ( а си в пълното си право).

# 25 10 март 2009, 22:59 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 20:31
....Шефът му се оплаква , че е груб с другите, има властно поведение. ... Той е леко главозамаян от успеха, в смисъл, че вниманието и властта която има там го опияняват. Харесва му.
Много често се опитва да пренесе това поведение в къщи.....Пораснал е в семейство, с много кофти родители...унижаван, не са му говорели ако донесе 6-ца, супер болезнено амбициозни простаци. Сега страда той, опитвайки се да се докаже на всяка цена.
Той ли иска да живееш като принцеса, или това е твое желание? Всъщност, какво означава "да живееш като принцеса"? От какво той бяга в работата си?


Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 21:53
Момичета, точно, това се опитвам да разбира...има ли надежда...
Надежда за какво? Каква е промяната, която очакваш да се случи?

# 26 10 март 2009, 23:11 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Моят съвет е да се опиташ да му помогнеш. Човекът е неуравновесен, което не е непоправимо.
Ако може да смени работата, ако може да спортува- защо не му внушиш или направо подариш...абе в боксова зала да ходи 2 пъти седмично и ще е ок. Явно има огромна енергия, но нещо му липсва- чувства се неудолетворен...разбери защо.
Не го напускай, помогни му. Явно не става с разговори, пробвай да му внушиш кои трябва да са приоритетите му.

Само това с удрянето не го разбирам.....
На първо време спри да му пилиш на главата.

# 27 10 март 2009, 23:18 ч.
Танцуваща с вълци, добре, хвана ме, това с "принцесата" е малко дебилно.
Това което искам е да може да намери баланс м/у работата и личният си живот. Да започне бавно да си възстановява здравето.
Да спре този омагьосан кръг в който се е завъртял. да започне да усеща удоволствие от неща различни от работата му.
Ние се борихме 10год. за да имаме материално, това което имаме сега. И сега когато го имаме, не можем да му се радваме.

Винаги когато е спокоен говорим по неговият проблем. Той знае, че го има. Не иска да е такъв, но не може да се спре.
Чудите се как мога да наричам "гений" такъв отявлен простак? Истина е, професионално е невероятен.
Но тук говорим за човек който от години не спи, не яде, пие, пуши, не се движи, няма приятели, развил е непоносимост към целият свят.
Единственото което го крепи е да продължава да работи. Имунната му система е рухнала, боли го нещо непрекъснато. Невероятни проблеми с корема.
Нервите му са безвъзвратно похабени.
Да, но аз го познавам.
Обича и мен и децата, няма грам съмнение в мен по въпроса.
Ако беше просто пич който скитори и по цели нощи с приятели или предпочита компанията на колата пред мен, не дава пари в къщи и т.н дилема нямаше да има никаква.
Отдавна нямаше да съм тук.
Но ние говорим за човек който е винаги до мен, имам на разположение всички пари които искам, нямам никакви ограничения.
Споделя с мен всеки проблем, заедно решаваме и планираме, обикновено става това което искам аз. Оставил ме е да контролирам почти всичко. Не че моята е лека....
Това е проблема, зле е толкова колкото и ако беше на хероин.
И наркоманите стават агресивни, и нервни и се държат безобразно...Не искам да го оправдавам.
Въпросът за мен...Въпросът на който трябва да си отговоря е "Може ли да има промяна?". Бих спасила децата си, ако виждам, че няма шанс.

Той е емоционално дистанциран от нас много често. Само преди няколко дни, когато ми искаше помощта да се справи с проблема ми сподели и друго...Каза ми, че трябвало да потиска емоциите си, защото те му пречели да работи. А, сега...По нашенски това значи, че той не може да разграничи живота в къщи и работата. Работата му изисква той да е леко агресивен и силен. Проблемът е, че той не може да изключи това и да е мил и нежен с нас. Така че, за да може да работи както иска, той действа и в къщи така както в работата си.
Даже така ме удари последният път. Пренесе емоции от работата в къщи. Като абсолютен тъпак, знам.

# 28 10 март 2009, 23:31 ч.
  • Мнения: 293
Сама,казваш,че си убедена,че те обича и не се съмняваш в това?
Ако  наистина е така- вземи децата и идете някъде за 10 дни.Нито по-малко нито повече.Предупреди го,че има време да види как е без вас и да размисли дали това иска.

Тогава сама ще узнаеш дали наистина те обича и дали може да има промяна.Надявам се да останеш очарована от резултата,а не разочарована и искрено ти го желая! На твоя човек му трябва един емоционален трус!!

# 29 10 март 2009, 23:40 ч.
Всъщност имам нужда от съвет как да подхода сега.
От както се прибрах от хотела не си говорим. Мисля, че и последните 2 нощи е прекарал в работа.
Той няма да ми проговори първи, убедена съм. Независимо, че той беше причината да се изнеса с децата за една нощ, това вече е забравено.
Сега това, че не си спах в къщи ще е фокусът. Винаги прехвърля нещата върху мен.
Например той ме напада по някакъв начин. Обикновено грозно и непредизвикано. Аз се вбесявам и отвръщам. И той се хваща за нещо обидно което аз съм казала и вече е смъртно обиден.

Как да стигна до него, по дяволите? Да чакам чак събота? Да му напиша подробно какво чувствам?

AGAPH, емоционален трус му трябва, но не знам как да го направя. Синът ми ходи на училище. Малката е на специална диета. Идеята е чудесна, но не знам как да я осъществя.
Нашият район е много скъп, ще трябва да намеря хотел с апартамент с кухня, което струва $250 на вечер. Толкова ми излезе миналата нощ.  За 10 нощи е $2500, айде по-малко защото ще има малка отстъпка. Тъпотия. Бих го направила,но все пак милионери не сме още...

# 30 10 март 2009, 23:55 ч.
Искам само да допълня, че при него тактики с изнудване не вървят.
Ако започна да го "заплашвам", ще има обратен ефект, аз съм същата между другото. Само с добро трябва.
Не знам как да започна.

# 31 11 март 2009, 00:09 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 23:18
Танцуваща с вълци, добре, хвана ме, това с "принцесата" е малко дебилно.
Въпросът ми беше сериозен.
Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 23:40
Всъщност имам нужда от съвет как да подхода сега.
Винаги прехвърля нещата върху мен.
Например той ме напада по някакъв начин. Обикновено грозно и непредизвикано. Аз се вбесявам и отвръщам. И той се хваща за нещо обидно което аз съм казала и вече е смъртно обиден.
Бих те посъветвала отново да опиташ с разговор. Ако отново започне да те обвинява и там другото, което си описала, не се вбесявай и не му отвръщай на агресията с агресия Peace. Вече знаеш какво става по стария начин, опитай с нов подход и виж реакцията му  Thinking.
Това ми хрумна на първо четене.
На второ ти препоръчвам консултация с психолог, но пък вие не сте в България  newsm78.
Успех   bouquet

# 32 11 март 2009, 00:40 ч.
  • Мнения: 52
Мила и аз мисля, че трябва консултация с психолог, на първо време теб да посъветва за подход да го убедиш, че той трябва да потърси помощ.
Явно работата при него наистина е като някаква силна зависимост, струва ми се много трудно ти да го убедиш да се откаже. добър вариант е това да се изнесеш за малко, но явно трудно осъществим, помисли все пак по въпроса.
Успех ти желая!

# 33 11 март 2009, 00:41 ч.
  • Мнения: 59
Нищо не очаквай от него, ако се изнесеш за 10-20-30 дни. От това, което разбирам той е от този тип мъже, които са интровертни, не очаквай това да го накара да ти се обяснява, да те моли, да ти обещава. Сама казваш, че дори не ти проговаря първи, а какво остава да те търси, да започне да участва в играта ти. Да заминаването ти ще му повлияе по някакъв начин, но едва ли сам ще стигне до същността на проблема си и ще намери начин да го реши. Не мога да ти кажа какво точно да направиш и затова препоръчвам съвет от специалист.

# 34 11 март 2009, 00:49 ч.
  • София
  • Мнения: 175
Сама, много съжалявам, ако ще те засегна с думите си, но аз живея с подобен на твоя "гений", с тази разлика, че вкъщи е различен. Няма никакво оправдание, качил ти се е на главата и те изнудва емоционално. Не виждаш ли, че ти плащаш за успеха му? Какво е той без вас? Къде щеше да е, ако не беше ти толкова разбрана? Бил постигнал нещо, ми да не е първият? Дано знае, че няма да е и последният. Слушай бе жена, каква любов, когато сама жена с две деца спи на хотел, а той си дреме самодоволно вкъщи?! Сложил ти е една каишка и много добре знае докъде да ти отпуска края. Усети ли, че малко е притегнал примката, ти играе сценката "болен съм". И знаеш ли защо? Защото ти всеки път забравяш себе си и започваш да го мажеш по главата с любовта си уверенията си, че ще си винаги там. Добре го е замислил, отработено е.
Според мен в конкретната ситуация имаш само един шанс: не му проговаряй, докато не започне да те моли. Ще го направи, повярвай ми. Ще го направи, и това е твоят момент, възползвай се. Нека си знае - обичаш го, но се обичаш дотолкова, че да не търпиш повече такова отношение. А и може би не е лошо да му напомниш: в тези фирми има здравни и психо тестове всяка година, така както го е подкарал, ще си навреди на кариерата с тези болежки и начин на живот, а ако не промени отношението си към теб и децата - ще загуби единственото нещо, което ще остане след него след време, независимо от кариерата и парите.


П.П. Извинявай, ако съм била груба, но ми е познато и ме заболя за теб   bouquet
П.П.П. Каквото и да си говорим, винаги единият отстъпва на изнудването. Твой ред е да не го правиш!

# 35 11 март 2009, 01:03 ч.
  • Мнения: 52
Ами, ако се прибереш в България за 1-2 седмици? Вярно, че пак са си разходи, но той дали няма да ти даде пари за път, пък можеш и повод да си измислиш.  В БГ и на хотел да си пак няма да е толкова скъп като при вас. Вярно че децата ще се откъснат от средата си и че това не е решение, но поне ти ще можеш от разтояние да обмислиш ситуацията. А също и тук да се консултираш с някой специалист, таксите им също са по-ниски, отколкото при вас.

# 36 11 март 2009, 02:02 ч.
  • Мнения: 10
"Въпросът за мен...Въпросът на който трябва да си отговоря е "Може ли да има промяна?"
Да, може. И ти си длъжна да повярваш в това и да работиш за реализирането на промяната.
А защо може - защото той вече го иска, просто не може сам да се измъкне от капана, в който е попаднал. Сам те е помолил за помощ.
Подай му ръка, и го измъкнете ЗАЕДНО.
Точно сега не се дистанцирай, а измисли как да покажеш любовта си, подкрепата си, заяви му невербално - аз съм с теб.
Ако заминеш сега за няколко дни това той може да почувства като изоставяне, сякаш даже ти, май-близкият му човек се е отдръпнал и избягал. Това може само да подсили агресията и отчуждението му.
И овладей собствената си агресивност, дай му пример, покажи му как може да се общува на друго ниво, изключващо агресията. Бъди търпелива, и пак търпелива.
Да обичаш означава да подкрепиш собственото си израстване и това на любимия, и никой не казва, че това е лесна работа.

# 37 11 март 2009, 02:29 ч.
  • Мнения: X
На мен ми звучи ужасно...винаги съм ненавиждала хора,които се държат така пасивно-агресивно.
.Само ще кажа ,че подкрепям
petmil .Толкова пъти си прощавала,толкова пъти си отстъпвала,толкова пъти си се примирявала, толкова пъти си угаждала,не е ли време да помислиш първо за себе си?
Може би най-удачно е в случая да спреш да му говориш изобщо...когато те заговори или те попита нещо,просто му кажи"Не желая да говоря повече с теб защото ефект няма." И толкова.Само мълчание,все едно той не е в стаята ,изобщо не съществува.Повярвай,почти никой не е в състояние да издържи дълго на такъв игнор.А ако той все пак успее ,значи че нещата са непоправими.Не за работата му,а за вашите отношения.
А с проблема му с работата няма да можеш сама да се справиш.Ако той не отиде сам на психиатър или някакъв специалист по зависимостите,проблема само ще се задълбочава.   

# 38 11 март 2009, 04:22 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: Бърди в вт, 10 мар 2009, 20:58
Цитат на: kookai в вт, 10 мар 2009, 20:33
Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?
Не мога да си представя коя професия предполага такова нещо.
Моята Laughing (това като опит за разведряване на темата, но пък съвсем не е далеч от истината, особено в определени периоди).
Сега сериозно, ако съпругът на авторката е програмист, талантлив и амбициозен (което ми е най-близко до ума по дадените жокери) и то в мултинационална, огромна компания (в която да си име, което се помни е рядкост, а изгорелите 'брънки от веригата' ежедневие) напълно съм в състояние да разбера 'лудостта на гения', àко и повечето тук да ме разпнете заради това.
Имала съм късмета (поне за мен това е късмет) от ранна възраст да съм заобиколена с амбициозни и талантливи хора, така израснах, така продължих и го приемам за естествено.
Също така знам, че за тази амбиция се плаща съответната цена и в случай, че освен нея искаш да имаш и личен живот, а и да си щастлив - или трябва да се събереш със себеподобен (който да не ти е конкуренция) Wink, или да не влагаш особени емоции (да не казвам директно да търсиш сметка) в съвместното съжителство или брака. А ако го направиш точно това последното - никога да не заблуждаваш отсрещната страна за характера на връзката ви.

# 39 11 март 2009, 10:52 ч.
Напиши му имейл,така както тук написа всичко.Може и да помогне,ти знаеш какво да му напишеш.
Успех  Hug

# 40 11 март 2009, 11:21 ч.
  • Мнения: 7

Тъпотия. Бих го направила,но все пак милионери не сме още..

Ето това е проблемът ви....Мъжът ти е поставил цел №1,на всяка цена да постигне американската мечта.Според мен това винаги го е искал,а сега когато вижда ,че върви по пътя на славата е готов да стъпче всичко друго.Мисля ,че на теб също ти харесва такъв живот и няма да направиш компромис и да промениш нещо.Правиш всичко възможно да го оправдаеш с работата му,искаш да имаш и милионер и нормален весел партньор.Това е нещо което виждаме по филмите,но в живота "такова животно" е едно на милион сигурно.....На мъжа ти семейството му е нужно,това в неговите очи е идилия,без която не може,но той не цени човека като човек-/теб и децата/,а вие сте просто част от неговото ВЕЛИЧИЕ!

# 41 11 март 2009, 11:47 ч.
  • Мнения: 17 546
Трябват му 15 часа сън. Здрав, непробуден лечебен сън. Този човек не е спал от години като хората. Аз работя на смени и знам какво е като изкарам тежка нощна, а на следващия ден имам неотложни задачи и нямам време за сън. Събират ми се по 30 и повече часа безсъние. Тогава ставам ужасна и го знам, но не мога да го превъзмогна. Безсънието разболява всичко у човека.
Няма ли начин да го убедиш, че трябва да спи? Само веднъж да вземе хапче за сън, то ще го приспи бързо, защото и без това е изтощен и физически и емоционално. Като се събуди, ще е различен. Приеми го като вид терапия. Единственото добро във всичко, което си написала за него е, че той осъзнава проблема си. Ако започне да смята, че няма проблем, тогава вече каузата е загубена. Действай, докато не е станало късно. И не ходи никъде. Така смятам аз.

# 42 11 март 2009, 19:34 ч.
Момичета,
съжалявам,че изчезнах. Изведнъж вчера нещо стана и изобщо не можех да отворя форумът. Все още не си говорим.

Една от причините да се влюбя в него, беше интелектът му. Толкова различен от всеки друг който съм познавала.
Той беше съчетание на купонджия (ВИНАГИ център на компанията), невероятно грижовен и внимателен мъж и интелектът му който поне мен ме опияняваше.
Семейство направихме, защото за нас беше ясно, че това е единствената и голяма любов. Бебето беше факт още преди сватбата.
Той беше никой (не казвам, че сега е кой знае какво), едно умно, чаровно 23 момче.

Още от началото си пролича, че не знае как да се държи с детето. Не помагаше изобщо в къщи, аз никога не съм работила. Това е лично моя грешка. Аз толкова исках да се покажа като перфектната домакиня, майка, жена...
Имаше намеци за агресивен характер от както го познавам. Защо го търпях? Може би защото идвам от семейство което ме е мачкало винаги. Имала съм доста драматично детство и съм емоционално наранена. Свикнала съм да търпя някой да ме тъпче.
Той идва от семейство в което баща му е "Цар", напълно изперкал, упорит инат и селянин (знаете в какъв смисъл, да не обидя някой), властен до мозъкът на костите си. Той не говори а крещи. Мъжът ми го ненавижда, а малко по малко постепенно се превръща в баща си. Отвратителен, заядлив, нацупен, мразещ всички невротик, който смята че всички са му длъжни, амбициозен като никой друг който съм виждала. Майката същата.

Когато се появи възможността да излезем от БГ, той не беше толкова сигурен, че го иска(това беше преди 10г). Мисълта, че детето може да има повече възможности, по-добро детство, а и щяхме да се махнем от неговата рода, от която меко казано ни се драйфаше (живеехме в апартамент на родителите му).

Разказвам всичко това, за да знаете, как започна семейството. Беше искано както и детето.

С дъщеря ми съм забременяла случайно. Той дори в родилното беше с компютър и работеше. Но беше в залата и ми държа ръката докато раждах. И гледа как ме отварят на две с нож и вадят малката. И това не го разтърси, тогава като че ли започна най-лошият период. И не е спирал.
В интерес на истината, имахме един доста продължителен период без разправии. Не че е обръщал повече внимание на децата или мен. Поне нямаше постоянни скандали. След спирането на цигарите и поркането направо стана ад.

# 43 11 март 2009, 20:24 ч.
Танцуваща с вълци, когато казах принцеса имах в предвид следното: никога не ме е напъвал да работя (не ме е задържал и вкъщи), имам удоволствието да правя каквото си искам, да се наслаждавам на децата си, да ходя където искам, нямам "задължения".Аз работя по малко и с това си докарвам малък доход, но го правя, защото това е нещо което обичам. На него не му пука дали ще изчистя аз или ще платим на някой да изчисти. Не се дразни от факта че мога по цял ден да си клатя краката и да отида на разходка и кафе след обяд....и т.н да не ставам досадна.

Yoghurt , имам възможност да направя консултация със специалист, но в момента се опитвам да реша какъв точно. Може би ще го направя.

raqraq , и аз мисля че нищо няма да постигна ако се махна. Само ще го озлобя. Аз отидох на хотел само защото синът ми се уплаши много.

petmil, ни най-малко не си ме обидила. Напротив, удар в десетката е всичко което казваш и аз го знам и той го знае. Аз съм поела товара на семейството, децата, благодарение на това, че съм била все прощаваща и търпелива. Разбираща и склонна да прекарам години в самота, за да може той да върви нагоре. Но съм го правила сама, никой не ме е карал да съм такава. Аз се жертвах и все още го правя. Той ми е казвал многократно."Ако не си щастлива така, дай детето на градина и си намери работа" , аз не та не...Искам да си работя моето от вкъщи и да прекарвам времето си с тях. Та изолацията си е чисто мое творение.
Да, този път съм решила да не му проговоря докато той не направи първата крачка.

CTramell, аз приемам, че неговата "дарба" иска жертви. Каквото и да си говоря това е част от него от която се възхищавам. Той не може да я загърби, това е нещо което го ръчка непрекъснато. Жертва винаги има в името на това да си до такъв човек. Лошото е, че той направо е изперкал.

aззз, точно това се чудех вчера, дали да не напиша писмо. Може и да го направя.

jarface, далеч по-болен е от колкото си представяш. Не би седял с мен ако не ме обичаше. Супер непретенциозен е във всяко отношение. Може да носи два различни чорапа, да яде евтина, кофти храна...Не му пука кой какво мисли за него. Не седи с нас, заради мнението на другите.
В никакъв случай не го оправдавам, опитвам се само да ви предам максимално точно ситуацията. Аз съм се борила с него 10год за да имаме по-висок стандарт. Живяла съм в квартира с два стари матраци, години наред не сме ходили на почивка, не съм знаела какво е да си купиш дрехи на себе си и детето от нормален магазин. Така ли лесно се зарязва такова нещо? Аз го изстрадах,и сега като най-накрая можем да му се радваме аз да си тръгна? НЕ, аз също имам дял в цялата тази работа и ще трябва да се боря още явно.
С него сме минали през огън и вода заедно.

Балу, точно това му трябва. Повтарям го като латерна всеки ден. Трябва да спи поне по 8 часа всяка нощ, а той много често спи по 3-4. Кой не би изперкал.

# 44 11 март 2009, 20:45 ч.
  • софия
  • Мнения: 3 417
Сама, Hug разтърси ме този твой разказ.Опита ли да му кажеш,че започва да прилича на баща си.Казваш,че го мрази за това,което му е причинил.Защо тогава иска да направи същото с децата си?Моят съпруг беше тръгнал по същата наклонена плоскост.За зло или добро направи тотален срив на нервната система.Това беше повратния момент.Преосмисли целият си живот и преоткри малките радости в живота.Децата не го познаваха,след принудителната почивка той им стана и майка и татко.Силни прегръдки и много кураж.Трудно е ,но не е невъзможно..Дано се справите заедно.

# 45 11 март 2009, 20:57 ч.
  • София
  • Мнения: 175
Сама, дръж се. От теб зависиш този път. Необходими са ти здрави нерви, мълчание и избирателна глухота. Няма да издържи, гарантирам ти. Работя и живея с подобни хора, намерих правилния подход. Единственото, което ме притеснява в твоя случай, е да не му избият балансите и да ти посегне, при мен не се е случвало никога /някой да ми посяга/, защото се знае, че ще е фатално. Стискам ти палци   bouquet

# 46 11 март 2009, 21:08 ч.
СлаБе, прегръщам те и аз. Съжалявам за това което сте преживели. Радвам се, че мъжът ти се е стабилизирал дори на такава цена, а какво щеше да е ако беше продължил по старо му?
Знаеш ли, че той е имал 2 такива срива. След първият се промени доста и близо 2 години той беше като божа кравичка. В 5 в къщи, никаква допълнителна работа, разходки всеки ден, постоянно повтаряне колко ме обича и как е започнал да се осъзнава. За 2 год сме имали 1 леко сдърпване. Но след това постъпи на работа в голямата фирма и адът започна. Беше си починал, беше силен и направо полудя.
Не, човекът абсолютно по никакъв начин не не осъзнава, че става копие на баща си. Предишното ни скарване, стана дълго и тежко поради факта, че аз му казах тази истина.

petmil , този път е различно "скарването". Аз излязох, не защото ме е обидил както става обикновено, а защото беше агресивен. Ние реално не сме си разменили нито една обидна дума. Аз просто бях потресена от безчувствието му когато в 5 сутринта ревях на стълбите, да си легне и той не ме погледна дори. И тази агресия за една химикалка....М/у другото бях на косъм да се обадя в полицията, за да го стреснат. Заклех се, че следващият път (дано такъв няма), ще го направя. Но това може и да означава край за нас.
Няма да му проговоря, ако ще 2 месеца да отнеме.

# 47 11 март 2009, 21:21 ч.
За да е пълна картинката да ви кажа, че той спи на дивана си и яде навън. Ако вляза в стая в която е той, той се изнася до няколко минути. Гади ми се от това поведение.
Синът ми вчера го питал, защо се кара с мен и нашият "гений" му казал "Ще ти кажа като пораснеш".

# 48 11 март 2009, 22:10 ч.
  • Мнения: 10
Защо само моя отговор не коментира?
Това е риторичен въпрос... опитай се да си отговориш сама на него, ще ти помогне много...

# 49 11 март 2009, 22:34 ч.
noara , извинявай скъпа, станало е случайно.
Ами аз точно това правя. От началото до края откривам себе си в това което си написала. Винаги аз съм успокоявала нещата, винаги аз съм подавала ръка.
Игрите му не са ми по душа. Обичам да съм директна, честна и не ме е страх да си кажа собствените грешки. Той е моя противоположност. Сякаш нон стоп играе някаква игра със света. Остроумен е и има много хаплив език, мооого трудно се спори с него, казва много истини а е сякаш в паралелен на моя свят. Играе си с теб. трябва да се лавира при разговор. Абе да не ви досаждам. Тежък човек за убеждаване е. Но аз не си падам по долу. Не се отказвам. Искам ли да "победя" нямам проблем, все още имам някакво влияние в/у него.
Мен дори не ме притеснява работата (въпреки че тя утежнява положението), колкото тази агресия в него, за всяко нещо, това усещане в него, че целият свят е против него и той като някакво животно се защитава. Луда работа. 

Само, че как, как да го подкрепя сега? Не искам да си мисли, че агресията е ОК. Трябва да му покажа, че мина една граница, която трудно дори аз прощавам.

Преди малко се появи, излизайки от вкъщи мина да си вземе телефонът. Беше с толкова червено лице, че направо ме шашна. Все едно изгорял на плажа. За многото години в които го познавам НИКОГА не съм го виждала така. Или беше плакал, или беше ядосан (а изглеждаше доста спокоен).
Той би могъл да следи какво пиша, няма тайни от него. Знам че може дори да е прочел какво пиша. Има начини да ме гледа дори. Дори ще се радвам ако е така.

# 50 11 март 2009, 23:40 ч.
  • София
  • Мнения: 175
Сама, викай полиция при нужда, това не е слабост, а проява на здрав разум. Тъжното е, че ти си неговото всичко, а той не е твоето, но е много егоист за да го забележи или пък го осъзнава и още повече се самонавива. Изпуснала си коня в реката, прекалено много си е повярвал, сега трябва да стъпи на земята, а там е твърдо.

Дано прочете всички постове, за да се види отстрани и да се осъзнае!

# 51 12 март 2009, 09:40 ч.
  • Мнения: 139
По-долу ще последва лично мнение.

Умен човек, с амбиции и малко шанс в млада възраст среща друг човек, влюбва се, семейство и деца. Ама другият не е толкова умен, можеш, амбициозен и пътищата скоро неформално се разделят....
Какво означава: "Никога не съм работила", "не помагаше изобщо вкъщи"..., но айде няма да коментирам, грешки от миналото.

Положението, в което си сега обаче не е никак розово. За мен най важното нещо за здраво семейство са парите. Факт. Те могат да компенсират много липси. Потрисам се и ми се гади от тъпи кифли, дето си развалят семейството, защото мъжът им прекарва много време в работата, или защото вдига нечия чужда фуста, но в същото време осигурява всичко необходимо на семейството си. При теб, обаче, не работата е проблемът, а агресията. Агресията е нещо страшно. И в твоя случай, във всеки случай много по-важна от парите, от това, което "заедно" сте постигнали. Агресията е в твоя дом, в твоята спалня, в твоите нощи. Игнорираната агресия може за няколко минути да нарисува такива апокалиптични картини....Агресията бележи детството на децата ти. Дори с всичките пари на света те имат една единствена алтернатива - нямат алтернатива. Мислиш, че ще имат възможности. Няма.
Бягай, хващай си работа, далеч, ако се наложи, обърни се към полицията, осъди го на издръжка, но бягай, колкото е възможно по-бързо, преди наистина да е станало късно, пази Боже.
Не отричам възможността да му помогнеш да се бори с проблема, ако той осъзнава, че има такъв. Но го отдалечи от теб и децата Ви, докато не се подложи на лечение.

# 52 12 март 2009, 12:44 ч.
  • Мнения: 7



jarface, далеч по-болен е от колкото си представяш. Не би седял с мен ако не ме обичаше. Супер непретенциозен е във всяко отношение. Може да носи два различни чорапа, да яде евтина, кофти храна...Не му пука кой какво мисли за него. Не седи с нас, заради мнението на другите.
В никакъв случай не го оправдавам, опитвам се само да ви предам максимално точно ситуацията. Аз съм се борила с него 10год за да имаме по-висок стандарт. Живяла съм в квартира с два стари матраци, години наред не сме ходили на почивка, не съм знаела какво е да си купиш дрехи на себе си и детето от нормален магазин. Така ли лесно се зарязва такова нещо? Аз го изстрадах,и сега като най-накрая можем да му се радваме аз да си тръгна? НЕ, аз също имам дял в цялата тази работа и ще трябва да се боря още явно.
С него сме минали през огън и вода заедно.

Поздравления!  bouquetРазбира се ,че ти прави чест,всичко което си преодоляла,както стана въпрос ти си по-голямата част от успеха му,по точно вашият общ успех,давала си всичко за да вървите нагоре,ясно е че не става въпрос да зарежеш целия си живот и да избягаш,но агресията е страшна,тя може да обърне цялата каруца/не дай боже/и всичко изградено да рухне.В този смисъл не трябва да проявяваш много компромиси и да промените "нещото"-агресия.Не разбирам,щом вече е осъзнал какво му пречи,би трябвало сам да иска да потърси професионална помощ,трябва да е осъзнал,че ви го дължи на теб и децата,които винаги сте били до него като подкрепа.....Успех мила! Peace

# 53 12 март 2009, 14:22 ч.
  • Мнения: 59
Според мен мълчанието няма да промени много неща, това е игра на издръжливост и след приключването й, проблемите не се разрешават от самосебе си. Това може да ви даде възможнст да размислите и двамата над ситуацията, но в този случай аз мисля, че ти много добре си преценила вече нещата, а и със сигурност се усеща напрежение и децата го изживяват. Поздравявам те за откритостта ти към съпруга ти и че не те притеснява, че може да прочете написаното тук, това е изключително ценно в едни зрели взаимоотношения, аз много държа на това.
Може да прочетеш това, не ми се иска аз да препоръчвам неща, защото не съм специалист, но може да изясни някой неща за теб, а и на него може да го предоставиш, ако решиш:

http://petervilkov.googlepages.com/incompatibility

# 54 12 март 2009, 22:09 ч.
petmil, полиция ще викна със сигурност. Писна ми на....Не мога да гледам как детето ми се тресе от страх цял ден, а тъпанара не го интересува.
Това, че той може да чете го казах ей така, наистина може, но на дали представлявам такъв интерес за него. Ако чете супер, ако не ще му бъде казано така или иначе.

muneca de porcelana, думите ти са като стрела в сърцето ми. Точно в средата, където боли най-много.
Правилно мислиш и правилно си разбрала. Не ме притеснява многото работа, дългите часове и самотата ми. Агресията, неуважението, което започна да се прокрадва, липсата на близост и нежност. Усещането, че душата му е лед, поне за мен. А за това, че ме е удрял и съм прощавала, нямам обяснение. Независимо от факта, че никога не съм се издържала сама, винаги съм работела по малко. Дори да се върна в България мисля, че ще мога да докарвам месечен доход от $800-$1000 + евентуално издръжка за децата. Слава богу работата си мога да върша от всяка точка на света.
Искам да му помогна, но имам чувството, че това е истинският той и дори да има периоди в които всичко е добре,неминуемо ще се повтарят и лошите.
Просто съм в капан. Със сигурност няма да мога да издържам себе си и децата тук.
Но как да си тръгна? Изпитвам ужас от мисълта да си тръгна. Обичам го и ще се поболея. А мисълта, че децата ми ще израснат в такава безумна ситуация ме кара да полудея.
Имам чувство, че някой друг мъж, ще им е по-баща от него. Как се живее с човек който в един момент те обсипва с любов и в следващия те нагрубява?

jarface, точно това се чудя и аз. Как може след като осъзнава, че има проблем да не предприеме нещо?
Има няколко отговора, той харесва нещата такива каквито са, говори така за да ми замаже очите, искано не може, страх го е,абсолютно и безвъзвратно и минал в друга паралелна реалност, в която той е грижовен и любещ баща и мъж, който просто се е поизнервил и уморил. Мисля, че е последният вариант, той абсолютно не осъзнава как ме наранява, колко е груб и неприятен, как не обръща грам внимание на децата.

raqraq, благодаря за линка, ще го прочета. Аз също смятам, че мълчанието в момента е точно игра на издръжливост. Но поне в момента това ме урежда. Дава ми време да помисля, да видя какво чувствам. Вече за мен е по-важно какво АЗ ще реша, а не какво той ще направи. Винаги съм чакала неговото височайшо решение, примирявала съм се с неща, които не харесвам. Никога не видях същото от него.
Не ме е страх да говоря, тези неща съм му ги казвала в очите. За него са "глупости", и не е вярно.

Момичета, благодаря ви, че отделяте време за мен и проблемите ми. Давате ми толкова ценни съвети и кураж да продължа дори сама. Това което ме задържа са тези хубави моменти....

# 55 12 март 2009, 22:39 ч.
  • Мнения: 24
сама  Hug

Лошото при мълчанието е че не знаеш какво мисли другият. Мълчанието според мен отдалечава още повече хората. И може да означава много неща, ето ти ни споделяш и ние разбираме, че ти пука, искаш да запазиш семейството си и си готова да минеш през всичко за да събереш парченцата. А той? В много случай, мълчанието е равносилно на непукизъм - не му пука как се чувстваш, защото така или иначе ще стане както аз го искам.
Вземете и си поговорете като възрастни хора, на първо време само да не травмирате децата си, опитайте се да се сдобрите.
Всъщност това което искаш не може да стане нито за ден, нито за месец, но за да се получи нещо трябва да има някаква комуникация между вас.
Попитай го каква е причината за тази агресия и най-вече, защо агресията му е насочена към най-близките му хора???
Да живота е труден, но защо ви е трябва да плащате за това?
Но това, което си описала ми се струва по-скоро като мисия невъзможна.  Sad

# 56 12 март 2009, 23:37 ч.
kookai , и аз искам да си поговорим с него, но той няма да иска.
Както казах, нито аз нито той някога сме се изнасяли от къщата. Това, че отидох на хотел, мина една граница във взаимоотношенията ни, която не бе минавана до сега.
И вместо да го накара да се замисли той ще се озлоби. Защо, не знам...
Цялата му рода е много странна (за мен) и твърдоглава. Те спряха да му говорят само защото отказа да направи нещо по начина по който те искаха. Те предпочитат да нямат син, снаха и внуци от единият инат, защото "не ги уважаваме". Той беше потресен от това, а не вижда, че той се държи по абсолютно същият начин- предпочита на малтретира семейството си, само защото не е неговото. не се опитва да оправи нещата. По-важно за него е аз да го моля да говорим, пред това да оправим нещата.
Имам чувството, че той е склонен да остави семейството да се разпадне, само да не признае, че той е виновният по какъвто и да е начин.  Не знам...

Разбира се не е винаги такъв, но за големите работи е така.

# 57 13 март 2009, 07:34 ч.
Да ви кажа днес какво стана.
Трябваше да заведем синът ми на зъболекар. Той го взел от училище и в колата говорили.
Синът ми го питал защо се сърди и какво става въобще и получил дълго обяснение:
Аз съм била:
мързелива- не съм чистела в къщи(да вярно, но по здравословни причини и депресия)
използвачка(???)
взел ме смотана и той ми показал какво е купон (??? Аз зарязах тогавашното си гадже за да съм с него)
не можел изобщо да разчита на мен (Ъ????)
не съм била работела (изкарвала повече пари)-на това не знам какво да кажа, като модела по който живеем заедно го измислихме
егоистка (???)
дебела съм(истина много при това, по здравословни причини и депресия)
ако на него му се случело нещо сме щели да видим...

Това ако мога да вярвам на думите на детето, което беше доста разстроено.
По някое време в разговорът, детето казало как планирам да си ходим в България, ако не спре с тази работа. Направо изтръпнах, като чух, че тоя калпазанин се е изпуснал.
Прибраха се двамата  и той беше определено ядосан.
Аз си грабнах парцалите и излязох с децата, прибрахме се късно около 9ч вечерта, той беше легнал и гледаше телевизия(не работеше!!!)
Малката му се хвърли на врата "Тати, тати...", той я гушна и целуна, взе си одеялото и отиде в спалнята. И двамата с детето бяхме на мнение, че изглеждаше така сякаш беше плакал. Минавайки покрай колата, спрях да си взема фотоапаратът и видях кутия цигари от която липсваше 1 цигара.

Напъва ме яко да отида при него да говорим, имам чувството, че в момента е в някаква емоционална криза и може би сега е момента да го разтърся.
Но, не се осмелявам...
Не искам да сбъркам.

# 58 13 март 2009, 09:29 ч.
  • Мнения: 4 068
Той е тъпанара, той е лошия, той е в криза, той е пристрастения, а ти? Така като гледам ти също оправдаваш всичко с депресията си. Еми извинявай ама не ти прави чест. В началото на темата нещата ми изглеждаха по един начин, но сега за мен поне придобиват друг вид. Не оправдавам агресията и удрянето, но ти е хубаво да се замислиш малко. Вземи се в ръце, започни работа, започни да се грижиш за себе си, започни да се уважаваш и върни интереса му към теб като жена. Аз виждам във вашите отношения един двустранен проблем и ако някой има нужда от помощ това сте и двамата. Ти в депресия, той в криза и сте се вгледали само в себеси обвинявайки се един друг вместо да се вземет в ръце като големи хора и да не причинявате това на децата си.

# 59 13 март 2009, 09:50 ч.
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 697
Проблема е че мъжът ти работи непрекъснато за да ви издържа.А ти си седиш в къщи.Дори и да сте се разбрали да бъдеш домакиня не може да искаш човека да остане на това мнение.Тои се бъхта по-цял ден да ви осигури стандарт на живот и то добър.А ти си седиш в къщи и си испаднала в депресия не се грижиш за себе си и т.н. Ами помисли малко и от неговата гледна точка.Представи ,че нещо стане с него и не може да ви издържа повече.Какво ще правиш тогава?За да излезеш от депресията наи-добре е да почнеш работа и да се чувстваш полезна-тогава човек получава увереност в себе си и самочувствие.Мъжът ти ще се почувства по-спокоен ,че и ти допринасяш с финансите в къщи.

# 60 13 март 2009, 09:53 ч.
  • Мнения: 776
Според мен, не е хубаво , че детето е между вас двамата. Вие не си говорите, но  сякаш мъжът ти използва детето да каже това, което иска сам да ти каже, но по някакви причини не може директно да говори с теб. Ти също споделяш със сина ти, че ще заминете за България , защото положението е нетърпимо. Мога само да предполагам как се тревожи малката душичка на детето от всичко това. По-добре е да сложите картите на масата, ако ви е трудно да го направите за това има семейни консултанти, но спрете да поставяте детето между вас.
За съпругът ти си мисля, че му е трудно открито да сподели какво го тревожи или дразни, да бъде директен - има такъв тип мъже.  Затова става агресивен, защото дълго подтиска емоциите в себе си, а после изведнъж изригва, ако мога така да се изразя. Дано се съгласи да отидете на семеен консултант или психолог. Успех, бори се!  Hug

# 61 13 март 2009, 11:39 ч.
  • Мнения: 4 479
Много внимателно чета тая тема два дни и вече имам някакво мнение. Първоначално ми беше много объркано всичко и никак не ми се връзваха нещата, нещо имаше дето ме глождеше, минаваха ми и мисли и за друга жена ooooh! newsm78. Човека е като тенджера под налягане, която отвреме на време изпуска парата/за да не се взриви/ и затова е като Джекил и Хайд. И определно има едно прикрито недоволство от теб, на което може би преумората действа като катализатор.
Сега далеч съм от мисълта да те обвинявам, едва ли се искала да се стечат така нещата, но вашите проблеми отстрани и на база на така представената информация са следвие на тоталната липса на чуваемост между дватата. И колкото и да е труден той за комуникация би трябвало да 10г. да си му намерила чалъма. Мълчанието едва ли реши проблема, то обикновенно идва там където има открита неприязън или безразличие между партньорите. Опитаи се да поговориш, но и да разбереш от какво е недоволен той. И не си търси оправдания, изслушай от какво е недоволен, приеми го и премисли дали можеш донякъде да го промениш. Ще си опитам  да го обясня- той като търсеше химикалката ти предложи ли му помощ или гледаше отстрани докато избухне. Няма мъж, който не обича да го обгрижват и това не означава слугинаж. Не означава да му стоиш диван чапраз и да му изпълняваш прищевките, а премерено и на място да му създадеш атмосфера на уют, усещане че самият той е важен за теб.Най-важното за един мъж е възхищението  в очите на жената и въобще семейството си, при тях е генетично зарожено да са герои и той като не е така в къщи го компенсира в работата. Не е нужно кой знае какви усилия, зарадвай му се тоя човек вътре в себе си и ще стане. И ще стане много по - лесно отколкото с тежки обвинения, разговори, скандали и т.н. Като ти е трудно да чистиш, гледай поне да е разтребено като се прибира, вземи му направи някой сладкиш, пък ако не стане го обърни да майтап и т.н.
И за бога не намесвай децата между вас, не е работа на синът ти да коментира нито с него, нито с тебе вашите проблеми. Дори да са станали свидетели дръж децата на страна, като им обясниш че всяко семейство си има трудните моменти и вие ще намерите начин да ги разрешите.  Мъжът сега се чувства притиснат в ъгъла, хем има някакви основания да е недеволен, хем според него прави всико нужно за семейството си...А нали знаеш едно куче като го притиснеш какво прави? Дори да  е най-преданото ...хапе и не е редно в едно семейство някой да се чуства така.
Дано си ме разбрала какво искам да ти кажа. За съжеление никой не се родил научен да комуникира с отсрещния пол, някой се учат от грешките, дори не....но всъщност трябва много малко като усилие и пренастройка на мисленето. Защото през каквото и да сте минали е минало, съвместното живеене се доказва всеки ден сам за себе си.
П.П. Мъжът ти случайно да не е Скорпион?

# 62 13 март 2009, 11:47 ч.
  • Мнения: 17 546
flambe, и аз те прочетох много внимателно и ми позволи въобще да не се съглася с теб!
Ти се опитваш сега да убедиш сама, че едва ли не тя е изцяло и напълно виновна за поведението на мъжа си. Вие хора, като че ли не разбирате, че пристрастяването към боравене с компютър, било то за игри, интернет, форуми (дори това е нашият случай на всички, които сме ката ден тук) работа, се превръща в новият проблем на ХХІ-ви век!
Да му слугува, да му прави кекс, да му се възхищава... Тя трябва да намери начин да му помогне да се лекува и той не е станал такъв, защото не му е подала химикалката, или защото не му е направила кекс. Проблемът не е толкова повърхностен. А мъж, който с грижите си да убедиш, че си му почти като майчица... мерси, нема нужда! Това пък е направо отвратително! Да си му жена, а той да те приема като майка си.

# 63 13 март 2009, 12:09 ч.
  • Мнения: 4 479
 До Балу
Ми може да не съгласна с мен безпорно. Това е твое право. Може и аз да не съм права защото анализирам само написаното - не познавам тия хора. Пък и не съм господ да раздавам присъди. Но със сигурност не си разбрала за какво говоря. Най-малкото я обвинявам, въобще не ми беше това мисълта. Идеята беше да види отстрани какво може да направи тя. Пък вече неговите решения са си негова работа. Тя и на челна стойка да се изправи, ако той няма желание нещата пак ще останат така.
Колкото до това да го обгрижва..вервай ми мисля че имам достатъчно опит, това става много лесно и без да му се превръщаш в слугиня или майка на мъжът си...Аз ли не умея да го напиша, ти ли въобще не си срещала такива семейства един господ знае, но няма нищо общо с потръчкване и метани към мъжът. Въобще идеята беше друга, който разбрал разбрал...в тоя живот всеки си носи отговорностите и последиците от собствените си постъпки. Затова трябва да се стремими ние да сме направили нащата както трябва пък от там нататък каквото стане.
И накрая искам да те попитам нещо - Значи ти като жена искаш да те уважават, да усещаш възхищението на партньора си, да се чувстваш желана и незаменима. И ако го няма това във връзката какво става? Ми нищо хубаво..Е точно така и при мъжете- за тях е важно да са образно Сепермена в семейството. Да са стълба, опората и т.н. Просто нещата са двустраннни - ако го няма го от едния към другия, с времето и в обратна посока спира да тече. Само че жените изкарваме парата в разговори, а мъжето в повечето случай го трупат в себе си. Защото те не могат да се оплакват и мрънкят.. И те така..това е моето мнение. Hug Peace

# 64 13 март 2009, 12:23 ч.
  • Мнения: 17 546
flambe, срещала съм такива семейства и точно от там са впечатленията ми. Сядат на масата и тя му дава питието, и мезето и сяда. Той я вдига да му донесе вилица. Тя му носи и сяда, но той се сеща, че и нож му трябва. Тя пак става безропотно и му носи, но сядайки той се сеща, че иска солница... Благодаря от такова внимание и "любов". Но може и да не разбирам за какво говориш, защото в моето семейство не е така. Ние не се уважаваме за това, че се обслужваме един друг.
В момента не анализираме моето семейство, но и аз, да ти кажа, се чувствам повече от прекрасно, уверявам те. А как да не се възхищавам и да не обожавам мъжа си, като той прави за нас всичко това, което и сама е споделила!? Че живее като принцеса, че не е ограничавана в нищо.
Аз от нито един нейн пост не видях да пише, че като той има нужда от нещо, тя се врътва и не му обръща внимание.
Нека не превръщам темата в спор между нас двете! Hug

# 65 13 март 2009, 12:36 ч.
  • Мнения: 384
flambe, и на мен ми е много любопитно каква задия е съпругът   Grinning. По едно стечение на обстоятелствата, много близък за мен човек е тази зодия и модела на поведение е почти подобен, да уточня че е е агресивен, ама може да мълчи с дни и само да работи.
Съпругът ми беше горе- долу в такова състояние докато работеше на бившата си работа, преди да слкючим брак сутринта се беше явявал на 5 дела в съда, после си смени сакото и дойде да се оженим / сватбата беше в понеделник/.  Когато дойдохме в САЩ нещата коренно се промениха и то към много по- добро. Има си работа от 9 до 5, няма вече допълнително натоварване, дори и кръвното му се нормализира. Само да уточня че съпругът ми не е  зодия скорпион   Laughing

# 66 13 март 2009, 12:45 ч.
  • Мнения: 4 479
Не мога да разбера защо си толкоз напушена...Няма спор между двете, има просто две различни тези, аз говоря за едно, ти разбираш друго...направо сме като двойка с проблеми в комуникацията.
Потретвам - не е нужно да подскачаш пред мъжът ти като обслужващ персонал, за да се чувства той обгрижван. И всъщност това трябва да е двупосочно в двойката и тогава е идеалния вариант.
Опитах се дам някава друга гледна точка, явно не мога да справя с това щом толкова постове не ме разбра.
Пък за твойто семейство нито съм намеквала, нито съм искала да обсъждам.
Моля те мир..говорим за различни неща, разбирам твоята теза, но явно ти не разбираш/или аз не мога да обясня/ моята.

# 67 13 март 2009, 12:51 ч.
  • Мнения: 17 546
Цитат на: flambe в пт, 13 мар 2009, 12:45
Не мога да разбера защо си толкоз напушена...
Ще те замоля да се въздържаш от квалификации!  Naughty
Твърдиш, че не те разбирам. Нещо бъркаш, просто не мисля като теб, а ти реши, че не те разбирам. Значи ти имаш теза и аз имам. Оставам с впечатлението, че си решила, че имам нещо против теб и тезата ти, а то излиза, че ти пък мен не ме разбираш.  Mr. Green
Разбирам те, но не мисля, че това е решението на проблема. Така става ли? И не ми отговаряй, че досаждаме.

# 68 13 март 2009, 13:10 ч.
  • Мнения: 4 479
MVK
Абе не знам дали е само от зодията, но мълчанието винаги води до агресия рано или късно. И на мен ми се е случвало да трупам нещата в себе си с месеци и накрая да изтрещя. Е мойта агресия е била вербална, ама си мисля само защото съм жена Rolling Eyes
Иначе твърдя, че съм имала доста връзки със Скорпиони /това сигурно е някаква карма/ и това е типично за тях. Мълчат с години и като след време ти кажат с какво си ги засегнал те втрещяват. Ти си го подминал. Но са изключително предани и отговорни, ако се налага чудеса от храброст ще направят за теб. Ако съумееш да им хванеш цаката /но само с добро/ можееш буквално да си живееш един път. Но това май важи за всички хора - и аз ставам друг човек като ме притискат и изискват от мен, даже на моменти съм и арогантна ако усещам постоянно неодобрение в отсрещната страна. Иначе има и една теория защо мъжете не обичат да говорят да чувствата си - защото от малки ги учат, че трябва да са силни и да не се оплакват. Не знам честно казано къде е истината, май за всеки си е различно.
А от работа съм изтрещявала и аз. Знам за какво става въпрос. То не са толкова парите колкото вътрешното усещане, че си успял, верно си е като наркотик. И съм била като труп и не съм си поглеждала семейството и /грях ми душата/ донякъде децата. Само че когато чувстваш подрепа и обич в самото семейство, нещата се оправят когато парньора ти покаже, че си минал границата.
Не обичам черно-белите неща. Винаги нещата са някъде по средата,  и като вини, и като принос в една връзка. И за да се оправят пак зависят и от двамата. Единия ако го бойкотира, другия е челна стойка да направи все тая....

# 69 13 март 2009, 13:30 ч.
  • Мнения: 776
Аз също мисля, че истината е някъде по средата, защото такъв проблем винаги има две страни, т.е. две гледни точки за проблема. Най-доброто е разговори, разговори и взаимни двустранни компромиси. Когато това е невъзможно или трудно осъществимо се търси компетентна помощ от трето лице - семеен консултант или психотерапевт. Аз бих се борила да спася брака си, преди да напусна, освен ако нещата не излязат извън контрол, т.е. физическото насилие не мисля, че трябва да се търпи!
Хареса ми съветът на фламбе, да поуспокоиш по някакъв начин дечицата, че се случва във всяко семейство да има криза или труден момент, но нещата ще се оправят и т.н.
Ох, трудно е да се прецени ситуацията , но ти пожелавам успех!

# 70 13 март 2009, 20:47 ч.
Момичета, и тези които ме подкрепят и тези които ме критикуват- Благодаря ви!
Аз още от самото начало казах, че и аз имам трески за дялане. Фокусът на разказа беше основният проблем в къщи, който определено е неговата пристрастеност към работата и агресивността му.
Няма как с 5-6 поста да направя пълен анализ и на двама ни.

 Ще се опитам да ви кажа за мен:
Аз имам хронична болест, която не ми дава да отслабна. Всеки ден ходя от 2 до 6 часа, най-често около 4.
Не мога да сваля и това е! Проблемът е огромен, болестта се отключи при първата ми бременност. Почти през целият ни брак съм била така, не е от немарливост или нещо ново.
Когато се роди синът ми (в България), нямаше още един месец, когато аз започнах да работя от къщи. Работех по 6 часа на ден, паралелно грижейки се за бебето. След като свършех работа- чистене, готвене и привеждане в красив вид. Той идва от работа сяда на масата, аз му сервирам.
Когато дойдохме тук, аз нямах документи за работа близо 5 год., но независимо от всичко намерих начин да работя нелегално няколко години, започнах да уча езикът.
Никога не е оставал без ядене в къщи, аз готвех всеки ден и то добре, както и до сега. Винаги аз съм подържала къщата и съм се занимавала с детето.
Болестта ми за съжаление започна да ми причинява панически атаки, всеки който има такива знае за какво става дума. При мен може и със седмици да се задържат.
Едно постоянно състояние на невъзможност да дишам смесено с усещането, че умирам и ми е много лошо, като при тежка болест. Всичко това е споделено с куп лекари и в момента търсим най-добрият начин за лечение. Килограмите се държат и много на това, че храната ми е отдушник от депресията. Била съм сексуално малтретирана от дядо си...травмите остават до живот. До реален секс не се е стигало но е имало контакт, да не говоря за това. Това го казвам, за да покажа че имам реални, дълбоки емоционални проблеми с които се боря ежедневно.
След като се преместихме на новото място, загубих всичките си приятели, работата. Тогава вече назря мисълта за собствен бизнес. Той ме подкрепи изцяло.
Изчислихме, че с моята професия мога да взимам определена сума пари (няма как да е повече). Ако предположим, че отида да работя трябва да дам малката на градина (доста пари), някой ще трябва да се грижи половин ден и за големият(още пари), втора кола, застраховки, дрехи, бензин, обеди...оказа се, че след като платим всичко остава една сума която е приблизително равна на това което изкарвам сега. Какъв е смисълът да излезна да работя. Особено с бебе?
За това, че е мръсно и доста разхвърляно се чувствам много виновна, стана в последните години...самата аз се чувствам пристрастена към компютърът, затова и знам за какво става дума. Самотата ме кара да търся виртуален контакт с хора, а и работя по малко, трудността ми да се движа и тази отчайваща депресия в която съм изпаднала...Да виновна съм.
Но винаги съм усмихната, винаги съм на негово разположение, винаги го изслушвам с интерес когато говори. Аз съм тази която винаги търси физически контакт, винаги тичам да го целуна като се прибере, гоня го с храна за да хапне нещо сготвено и прясно, не да се тъпче с боклуци. Тотална емоционална подкрепа има от мен, не си мърда пръста да премести дори едно нещо в къщи. И да пред последният ни скандал започна от там, че той се нацупи от това, че му казах да си сипе сам, защото аз правех десерта в точно този момент. Побеснях, разглезила съм го до ента степен. Това, че той изкарва парите не му дава право да ме третира като слугиня, когато съм около него.
Не казвам, че не ми носи неща когато го помоля, но това е само ако той е станал. Седне ли на дивана с лаптопа, изведнъж му порастват корени и не може да стане за нищо.
Нека някой, който сам се оправя добре или зле с къща, готвене, мъкнене на пазар с 2 деца, 100% грижа за тях...да каже честно че съм мързелива и на мен не може да се разчита.

Хиляди пъти съм го питала какво би искал да променя в себе си: иска да е по-чисто и горе-долу това е...

Независимо, че имам причини да съм такава каквато съм, не казва, че не мога да се справям по-добре. Моите са козметични проблеми, така го усещам.

Той как, ще оправдае грубостта си, това че не докосва малката, че се е залепил за компютърът. Той самият си призна, че му е по-интересно да работи отколкото да играе с децата. Очевидно му е по-интересно да работи отколкото да се забавлява и с мен. Толкова много време прекарва сам, че направо не знае какво е да си баща и съпруг вече.

Вчера, ме хванаха лудите вечерта, отидох в стаята при него и му оставих малката, а аз се облякох и излязох навън за 10 мин.
Когато се върнах заварих пълна трагедия. Детето се дере, давейки се в сълзи и сополи опитващо се да ме търси, той лежи на леглото надул някакъв филм и стиснал зъби.
Какво е това? Ами детето не го познава направо, той не може да го успокои, а не се и опитва да направи дори минимално усилие.
Ако я беше взел например в банята да и пусне чешмата да си играе, каквото и да е....
Той е спрял да бъде инициатор на контакти, трябва ти да отидеш при него.
Ако искам да се целунем, трябва аз да отида при него, единственият начин да пипне детето е ако то самото потърси контакт.
Не знам, в моите очи той е определено проблемът в къщи.
Дори да е идеално чисто в къщи, ще си намери друг проблем, той просто е дълбоко депресиран и нещастен човек, в това се превърна.
И това,че е разхвърляно не е причина да нарича синът ми дебил. Непрекъснато му повтаря колко е тъп или невменяем, а не е прекарал 1 мин да го научи на нещо.
От къде тези претенции? Синът ми има проблем с концентрацията, четох че спирането на глутена в някой случаи помага. Детето го спря, мъжът ми негодува, че съм му пълнела главата с глупости. Той НИКОГА не се е опитал да помогне на някое от децата ако е болно. Да му даде лекарство, да премери температура, да седи буден през нощта като им е лошо...Третира децата все едно са само мои, емоционално се е отделил от тях. Не можел, трябвало да работи на следващият ден. Но може да работи до 5 сутринта и пак да отиде на работа.

# 71 13 март 2009, 21:19 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: сама в пт, 13 мар 2009, 20:47
Ще се опитам да ви кажа за мен:
Аз имам хронична болест, която не ми дава да отслабна. Всеки ден ходя от 2 до 6 часа, най-често около 4.
Не мога да сваля и това е! Проблемът е огромен, болестта се отключи при първата ми бременност. Почти през целият ни брак съм била така, не е от немарливост или нещо ново.
Когато се роди синът ми (в България), нямаше още един месец, когато аз започнах да работя от къщи. Работех по 6 часа на ден, паралелно грижейки се за бебето. След като свършех работа- чистене, готвене и привеждане в красив вид. Той идва от работа сяда на масата, аз му сервирам.
Когато дойдохме тук, аз нямах документи за работа близо 5 год., но независимо от всичко намерих начин да работя нелегално няколко години, започнах да уча езикът.
Никога не е оставал без ядене в къщи, аз готвех всеки ден и то добре, както и до сега. Винаги аз съм подържала къщата и съм се занимавала с детето.
Болестта ми за съжаление започна да ми причинява панически атаки, всеки който има такива знае за какво става дума. При мен може и със седмици да се задържат.
Едно постоянно състояние на невъзможност да дишам смесено с усещането, че умирам и ми е много лошо, като при тежка болест. Всичко това е споделено с куп лекари и в момента търсим най-добрият начин за лечение. Килограмите се държат и много на това, че храната ми е отдушник от депресията. Била съм сексуално малтретирана от дядо си...травмите остават до живот. До реален секс не се е стигало но е имало контакт, да не говоря за това. Това го казвам, за да покажа че имам реални, дълбоки емоционални проблеми с които се боря ежедневно.
След като се преместихме на новото място, загубих всичките си приятели, работата. Тогава вече назря мисълта за собствен бизнес. Той ме подкрепи изцяло.
Изчислихме, че с моята професия мога да взимам определена сума пари (няма как да е повече). Ако предположим, че отида да работя трябва да дам малката на градина (доста пари), някой ще трябва да се грижи половин ден и за големият(още пари), втора кола, застраховки, дрехи, бензин, обеди...оказа се, че след като платим всичко остава една сума която е приблизително равна на това което изкарвам сега. Какъв е смисълът да излезна да работя. Особено с бебе?
За това, че е мръсно и доста разхвърляно се чувствам много виновна, стана в последните години...самата аз се чувствам пристрастена към компютърът, затова и знам за какво става дума. Самотата ме кара да търся виртуален контакт с хора, а и работя по малко, трудността ми да се движа и тази отчайваща депресия в която съм изпаднала...Да виновна съм.
Но винаги съм усмихната, винаги съм на негово разположение, винаги го изслушвам с интерес когато говори. Аз съм тази която винаги търси физически контакт, винаги тичам да го целуна като се прибере, гоня го с храна за да хапне нещо сготвено и прясно, не да се тъпче с боклуци. Тотална емоционална подкрепа има от мен, не си мърда пръста да премести дори едно нещо в къщи. И да пред последният ни скандал започна от там, че той се нацупи от това, че му казах да си сипе сам, защото аз правех десерта в точно този момент. Побеснях, разглезила съм го до ента степен. Това, че той изкарва парите не му дава право да ме третира като слугиня, когато съм около него.
Не казвам, че не ми носи неща когато го помоля, но това е само ако той е станал. Седне ли на дивана с лаптопа, изведнъж му порастват корени и не може да стане за нищо.
Нека някой, който сам се оправя добре или зле с къща, готвене, мъкнене на пазар с 2 деца, 100% грижа за тях...да каже честно че съм мързелива и на мен не може да се разчита.

Хиляди пъти съм го питала какво би искал да променя в себе си: иска да е по-чисто и горе-долу това е...

Независимо, че имам причини да съм такава каквато съм, не казва, че не мога да се справям по-добре. Моите са козметични проблеми, така го усещам.

Той как, ще оправдае грубостта си, това че не докосва малката, че се е залепил за компютърът. Той самият си призна, че му е по-интересно да работи отколкото да играе с децата. Очевидно му е по-интересно да работи отколкото да се забавлява и с мен. Толкова много време прекарва сам, че направо не знае какво е да си баща и съпруг вече.

Вчера, ме хванаха лудите вечерта, отидох в стаята при него и му оставих малката, а аз се облякох и излязох навън за 10 мин.
Когато се върнах заварих пълна трагедия. Детето се дере, давейки се в сълзи и сополи опитващо се да ме търси, той лежи на леглото надул някакъв филм и стиснал зъби.
Какво е това? Ами детето не го познава направо, той не може да го успокои, а не се и опитва да направи дори минимално усилие.
Ако я беше взел например в банята да и пусне чешмата да си играе, каквото и да е....
Той е спрял да бъде инициатор на контакти, трябва ти да отидеш при него.
Ако искам да се целунем, трябва аз да отида при него, единственият начин да пипне детето е ако то самото потърси контакт.
Не знам, в моите очи той е определено проблемът в къщи.
Дори да е идеално чисто в къщи, ще си намери друг проблем, той просто е дълбоко депресиран и нещастен човек, в това се превърна.
И това,че е разхвърляно не е причина да нарича синът ми дебил. Непрекъснато му повтаря колко е тъп или невменяем, а не е прекарал 1 мин да го научи на нещо.
От къде тези претенции? Синът ми има проблем с концентрацията, четох че спирането на глутена в някой случаи помага. Детето го спря, мъжът ми негодува, че съм му пълнела главата с глупости. Той НИКОГА не се е опитал да помогне на някое от децата ако е болно. Да му даде лекарство, да премери температура, да седи буден през нощта като им е лошо...Третира децата все едно са само мои, емоционално се е отделил от тях. Не можел, трябвало да работи на следващият ден. Но може да работи до 5 сутринта и пак да отиде на работа.

Ти сама си се поставила в ролята на слугиня, пък сега ревеш, че те третира като такава... Ами нормално е, ти си му показала, че можеш да вършиш всичкото сама, че нямаш против да си просиш вниманието, целувките и т.н. След като ти се държиш като слугиня, той също ще те възприема като такава... С твоето поведение всеки един би започнал рано или късно да гледа на теб по такъв начин.

А ти сигурна ли си, че той се е оженил за теб по любов? Защото на мен ми прилича като да е искал да си вземе някоя, която да му роди деца и да му гледа къщата. Може пък да е държал и да изглеждаш добре, за да може и да те разкарва като трофей, но впоследствие да се е наложило да преглътне болестта ти и затова да е започнал съвсем да се "овълчва" спрямо теб...

Горките ви деца... Да си наричаш детето с такива епитети и да му вменяваш чувство за малоценност... Ми ти какво още го търпиш тоя, не ти ли е жал за децата ти... Замисляш ли се на тях каква емоционална травма можете да нанесете? Ама не, ти си се замислила как да спасяваш възлюбения...

# 72 13 март 2009, 21:41 ч.
Във връзка с темата, линкът по-долу навярно обяснява нещата:


http://74.125.77.132/search?q=cache:GtgyVVf3rjgJ:dobromirdimitro … ct=clnk&gl=bg

# 73 13 март 2009, 21:42 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: b^s в пт, 13 мар 2009, 21:19
Ти сама си се поставила в ролята на слугиня, пък сега ревеш, че те третира като такава... Ами нормално е, ти си му показала, че можеш да вършиш всичкото сама, че нямаш против да си просиш вниманието, целувките и т.н. След като ти се държиш като слугиня, той също ще те възприема като такава... С твоето поведение всеки един би започнал рано или късно да гледа на теб по такъв начин.

А ти сигурна ли си, че той се е оженил за теб по любов? Защото на мен ми прилича като да е искал да си вземе някоя, която да му роди деца и да му гледа къщата. Може пък да е държал и да изглеждаш добре, за да може и да те разкарва като трофей, но впоследствие да се е наложило да преглътне болестта ти и затова да е започнал съвсем да се "овълчва" спрямо теб...

Горките ви деца... Да си наричаш детето с такива епитети и да му вменяваш чувство за малоценност... Ми ти какво още го търпиш тоя, не ти ли е жал за децата ти... Замисляш ли се на тях каква емоционална травма можете да нанесете? Ама не, ти си се замислила как да спасяваш възлюбения...
Това беше жестоко  Tired

# 74 13 март 2009, 21:49 ч.
b^s,
оженихме се по любов, съмнение няма. Няма защо да разказвам...Детето беше желано, той определено не е от мъжете които мечтаят за деца.
Влюби се в мен и изведнъж го обзе манията да имаме дете. Аз го исках също. Година и половина ходихме преди да се оженим.
Да, права си, че аз се поставих в тази ситуация. Но, аз не виждам нищо срамно и нередно в ситуацията ни по принцип.
Аз гледам децата, грижа се за къщата и работя по малко. Той се грижи за финансите и плаща сметките. В моите очи, чудесно разпределяне на задачите за момента. Това не значи, че цял живот ще остане така.
Казах, че той страда от някаква мания за величие напоследък, сакън да не му кажеш нещо. тц-тц.
Ами най-големият ми проблем е, че той към всичко се е озлобил на последък. Мен, децата, светът.
Да, детето страда и е объркано, но аз не искам да бягам преди да съм направила един сериозен опит да оправя нещата, ако видя, че спасение няма ще си тръгна.
Никога няма да си простя тръгване, без да опитам дори да спася брака си.

За мен най-страшното е, че той и аз явно живеем в някаква паралелна вселена. Той казва на черното бяло, но когато го питам какво става или защо се сърди получавам отговори от сорта на:
"Щом не се сещаш, няма аз да ти кажа"...тъпанарски, измислени да те смачкат отговори.
Аз съм виновна за всичко лошо напоследък.
Както казах обаче не винаги е бил такъв, просто в последно време стана нетърпимо...
Но агресията я има още от самото начало.
Първият път от ревност, после съм се била държала глупаво пред техните, след това нещо не му харесало друго...Абе..
Да, виновна съм си, че още първият път не се разкарах. Или не го стреснах, за да не  си и помисли да ме докосне пак.
 Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
Но, той няма да ми проговори 5 дни, защото съм отишла на хотел...знаете по какви причини.
Да, аз съм си виновна за всичко!!! Не, не искам децата ми да страдат!
Страх ме е от самотата, не ме бийте, но дори от това да се върна в България ме е страх. Аз не познавам това място вече...

Мария 17, той идва от такова семейство. Има много истина в статията.

# 75 13 март 2009, 22:01 ч.
  • Мнения: X
Ох, не знам какво искаш да спасяваш...
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.

# 76 13 март 2009, 22:19 ч.
  • Мнения: 6 604
Цитат на: Lucky.me в пт, 13 мар 2009, 22:01
Ох, не знам какво искаш да спасяваш...
по-добре си спасявай децата, че този баща май не им се отразява добре.
Нещо подобно мислех да напиша и аз. Мисля ,че си направила достатъчно усилия да спасиш този брак.
Честно-не знам как издържаш.

# 77 13 март 2009, 22:33 ч.
Какво да направя?
Искам да се опитам да го стресна...

# 78 13 март 2009, 22:36 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: сама в пт, 13 мар 2009, 21:49
Да, детето страда и е объркано, но аз не искам да бягам преди да съм направила един сериозен опит да оправя нещата, ако видя, че спасение няма ще си тръгна.
Никога няма да си простя тръгване, без да опитам дори да спася брака си.

Както казах обаче не винаги е бил такъв, просто в последно време стана нетърпимо...
Но агресията я има още от самото начало.
Първият път от ревност, после съм се била държала глупаво пред техните, след това нещо не му харесало друго...Абе..Да, виновна съм си, че още първият път не се разкарах. Или не го стреснах, за да не  си и помисли да ме докосне пак.
 Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
Но, той няма да ми проговори 5 дни, защото съм отишла на хотел...знаете по какви причини.
Да, аз съм си виновна за всичко!!! Не, не искам децата ми да страдат!
Страх ме е от самотата, не ме бийте, но дори от това да се върна в България ме е страх. Аз не познавам това място вече...

И колко още смяташ да се опитваш да спасяваш подобен брак? Имаш ли дори и бегла представа какво ще причиниш на децата си, стоейки с мъж-насилник? Предполагам, ти самата си расла в семейство с домашно насилие и затова си склонна да прощаваш... Искаш ли един ден дъщеря ти да бъде побийвана от време на време, защото е приела за естествено подобен род поведение в семейството? А смачканото им самочувствие, което ще им пречи да вървят уверено през живота и да бъдат щастливи?

Да, ТИ си виновна. Виновна си, защото си безхарактерна глупачка, която вместо да помисли как да подреди живота си и да спаси децата си, се чуди как да "стресне" идиота до себе си, че да спаси псевдосемейството си. За да не ѝ се налага да се отказва от уредения начин на живот и високия стандарт... Грижа те е единствено за себе си. Не искаш децата ти да страдат, но май те е повече страх от собствената ти самота и от идеята, че без него няма да се справиш... Един ден децата ти ще те намразят за това, че си "спасила" брака си..., жертвайки тях. Crossing Arms

# 79 13 март 2009, 22:53 ч.
  • Мнения: 776
Щом бие и обижда и то обижда собственото си дете  #Crazy мисля, че знаеш отговора сама. Иска се сила да започнеш отначало, но като мине време ще си горда , че си избавила себе си и децата от агресора. Още повече, че такива мъже, склонни към насилие и побой с годините се влошават. В противен случай не ми се мисли как ще израстнат децата в такава отровна среда. Съчувствам ти, ситуацията е много неприятна, но винаги има изход  Hug

# 80 13 март 2009, 22:54 ч.
  • Мнения: 293
Сама моят съвет е да заминеш за известно време.В БЪлгария или не просто се махни за неопределен за него период.

Трябва да видиш какво значиш наистина за него. Според мен това,че не чистиш достатъчно не е повод чувствата му да охладнеят така,че само ако изчезнеш за малко от живота му ще разбереш дали наистина все още има нещо за спасяване.
Говори много на децата си и ги дръж колкото се може по надалеч от подобни сцени!


Според мен има много малък шанс да поправиш нещата но знай,че никога няма да е както е било!

По-добре да си тръгнеш сега отколкот след 10 години.Представяш ли си след 10 години още как ще се чувстваш при раздялата?

# 81 13 март 2009, 23:26 ч.
  • Мнения: 24
Първия път когато прочетох дългия ти разказ си помислих нещо от сорта на това което е написала b^s, но тя се е изразила много грубо и брутално.
Няма нищо по-хубаво от свободата, от спокойствието, щастието може да живее дори и в една стая.
Мисля, че си силен човек, просто много дълго си била тъпкана и убеждавана в противното.
Цитат
Аз мога да му простя 3 юмрука в главата, само защото му казах да е тих, че приспивам бебето, при това тя ми беше в ръцете.
  Sad това е най-отвратиетелното нещо което съм чела....спри да прощаваш! Искаш да го стреснеш, спри да прощаваш и просто си тръгни. Много си изстрадала с този безчувствен изрод, направи крачката и едната стая ще ти се стори като палат.
Спокойствие, уважение, топлина, всеки ги заслужава, защо не и ти?


# 82 13 март 2009, 23:49 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: kookai в пт, 13 мар 2009, 23:26
Първия път когато прочетох дългия ти разказ си помислих нещо от сорта на това което е написала b^s, но тя се е изразила много грубо и брутално.

Грубо и брутално е именно защото е лично изстрадано. И не виждам смисъл да го каширам, за да звучи по-приятно на авторката. На фона на последствията от подобно "спасяване на семейството" желанията и амбициите ѝ изглеждат жалки и егоистични. Съжалявам, ако мнението ми не ѝ се харесва. Надявам се някой ден мненията на собствените ѝ деца да бъдат по-различни...

# 83 14 март 2009, 05:54 ч.
ЕГОИСТКА?
Защото избирам насилника, пред децата си? Това ли имаш предвид?
Очевидно имам много висок праг на поносимост, не знам. Може би моят баща не ме е научил какво е да се защитаваш...
Може би мъжът ми е направил достатъчно много неща за мен, за да сметна, че заслужава един последен шанс.
Много често от дървета, не можеш да видиш гората. Както казах има дълги периоди в които всичко е ОК.
Това което става в мен последните дни е много драматично и тъжно, за първи път се осмелявам да видя реално нещата както са.
Без да се опитвам да ги скрия от себе си.
Не знам...

# 84 14 март 2009, 06:12 ч.
b^s , за някои неща си права, но за това, че седя за парите направо е смешно.
Аз съм вложила до стотинка всичко което съм изкарала през годините, за да купим и обзаведем къща.
Не ме е страх да започна от начало, инат съм и аз. Няма нещо с което съм се хванала да не съм го докарала до успешен край.
Имам къде да стъпя в България. Но освен ако не си била в моите обувки, и не си преживяла това което аз съм преживяла, не бъди толкова категорична.

Оправдаваш ли майките които си "побийват" децата?
Скоро бях попаднала на тема, в която повечето жени смятаха за нещо напълно нормално да "плясват" децата.
Каква е разликата в това една майка да "плясне" детето, и това мъжът да "плясне" жената.
Като ти удариш детето е ОК, ако мъжът те удари става голяма драма. Демек като си в ролята на силният е едно, а като минеш от страната на слабият става съвсем различно.
Това което искам да кажа е, че всеки съди от собствената си камбанария.
Очевидно, аз стигнах до момент на пречупване. не мога повече да понасям агресията, студа който лъха от него, и откачената му любов към работата...поне жена да беше!
Не мога да понасям това, че той предпочита да страда, че нещата са зле, но нищо да не прави по въпроса, като омагьосан е.
Може и да се оправдавам...Не можеш да кажеш, че едно семейство е "псевдо семейство", ние просто имаме "тати" който е тотално сбъркан, който е склонен към пристрастяване.
Ако мъжът ти се разболее психически, на секундата ли ще го зарежеш, или тогава когато се убедиш, че сама не можеш да се грижиш за него?

# 85 14 март 2009, 10:22 ч.
  • София
  • Мнения: 17 338
b^s е абсолютно права, ама на 100%.
Да, много си виновна и да ужасна егоистка си спрямо децата, за да ги караш да живеят в такава отвратителна среда.
Дано по-скоро разбереш каква ужасна травма им нанасяш като ги караш да живеят в такова студено, безчувствено семейство, с баща, който си позволява да насилва майка им вербално и физически.
Поставила си целия фокус върху това как ще останеш, за да спасиш него, което е безкрайно неправино. Фокусът ти трябва да бъде върху това как да избягаш, за да спасиш децата си, докато за тях все още има шанс.
И не е брутална b^s, по-мека е, отколкото трябва.

# 86 14 март 2009, 10:40 ч.
  • Мнения: 196
Боже мои все едно чета изживяванията на моя много близка приятелка.Няма оправия-поне при тях нямаше.Много сила и смелост ти желая дано при теб нещата се наредят и всичко се оправи.

# 87 14 март 2009, 10:41 ч.
  • Мнения: 6 604
Ох,сама-колкото повече те чета,толкова повече се съгласявам с Бяс. В началото мислех ,че прекалява,ама не...
Много е права даже.
Да шляпнеш дете ,което си играе с вилица примерно и може да се нарани е едно.
Да удариш дете ,защото плаче или иска да си играе с теб ,а ти не си в настроение е съвсем друго.
Да те удари,защото си го помолила да е по-тих докато приспиваш детето -стига де. До кога ще го оправдаваш? до кога ще му търсиш извинения?
КАто си толкова упорита-докажи го. Промени нещо в поведението си. Спри да се оправдаваш.
Но ми се струва ,че не търсиш съвет. Просто искаш да се съгласим,че има смисъл да се бориш за този брак. Че има смисъл да сте заедно. Че след толкова години ще намериш вълшебното хапче,което ще го промени.
И не-не съм била в твоето положение. И дано никога не бъда. Но си мисля ,че още в началото би ми светнала лампичката с този човек-да ме удари,защото не съм била на нивото му-хайде де. Да си хваща пътя и да си намери някой на нговото ниво.
Успех,каквото и да решиш. Все пак живота си е твой. Не забравяй децата си обаче.  

# 88 14 март 2009, 11:07 ч.
  • Мнения: 293
Сама аз те разбирам,че милееш по всичко,което сте преживели и постигнали за толкова много години.Че не ти е лесно да загърбиш всичко това с лека ръка.Нормално е да е така.Всеки друг на твое място би се опитал да спаси нещата.

Но според мен единствения начин в момента да се опиташ да ги спасиш е да се махнеш за някакъв период.Писах ти по-горе,не знам дали го прочете или не искаш да го коментираш.Така не само децата ти няма да са при него ами и ти самата ще разбереш дали има за какво да се бориш и какво да спасяваш.След като казваш , че с говорене не става,след като не иска да предприеме нищо за да излезе от това състояние , след като не иска да посетите компетентен лекар значи единствения ти избор е да направиш това,което трябва и да стане това,което трябва.Махни се! И виж какво ще последва.....ако дори и тогава не се осъзнае и не направи нещо значи каузата е загубена......

# 89 14 март 2009, 12:07 ч.
Здравей,
Толкова много момичета дават хубави съвети и мнения, че аз рядко пиша, това което мисля някой вече го е казал,
Сега пиша защото съм израснала в такава среда и ми се струва мн ясна картинката...
Според мен имаш няколко варианта (всъщност само 1)

1 Ако наистина искаш да не си грабнеш багажа сега и да му дадеш пореден шанс трябва да направиш следното (поне аз това бих направила като последен опит)
- ясно е че на човека му е писнало от теб (не го оправдавам) - той те вижда като една мързелива дебелана която не ходи на работа, т.е няма такъв "стрес" като него а и на всичкото отгоре вечно хленчеща, вечно недоволна, вечно искаща разговори и все да стане на нейното (ти го каза сама- че и ти си инат и ако се заiнатиш трябва да стане на твоето), дори и нищо да не му говориш САМИЯ ти поглед, държание му крещи -"обърни ми внимание, нека сме идеалното семейство",идеалното по твои разбирания това, не по негови. А той е уморен,да бачка толкоз много, да носи пари, стрес на работа и една "увиснала" му врата жена, дето само иска и иска и иска...(така ги вижда нещата той)

Пак казвам-не го оправдавам, но не мисля, че с още- каквито и да са досадни за него разговори ще постигнеш нещо, най-много съвсем да го вбесиш и сам да те изхвърли (и недей на почиваш на тая кълка че той много те е обичал едно време и никога няма да го направи,повечето хора се женят по любов, но разводите са факт)
Така, че това което се опитвам да кажа е че ТИ трябва да се вземеш в ръце - ТИ СПРИ ДА МУ ГОВОРИШ,не го поглеждай даже, не цели непременно да излизаш навън с децата защото и това е проява на слабост от твоя страна, ПРОСТО намери си твои интереси,и НАПРАВИ  така че той да го усети- заведи децата на някое мн интересно място и после като знаеш че той е наоколо и слуша преразказвай с децата колко много сте се забавлявали , ЗАПОЧНИ ДА СЕ СМЕЕШ И ДА ИЗГЛЕЖДАШ ЩАСТЛИВА (дори от вътре да ти се плаче)
Нека той да усети че живее с 1 независима, силна жена, карай познати да ти звънят докато той е там-нека си мисли колко си търсена и колко добре се справяш в живота САМА !

Повярвай ми,не искам да те обиждам,но има нещо много непривлекателно в това някой да не ходи на работа и същевременно все да се оплаква все да иска нещо - той сам ти е казал "не може да пръдне без теб"!!! И знам какво ще ми кажеш- "ама аз съм болна,ама аз имам толкоз грижи покрай децата"-  да,ама той не го разбира това, той те вижда като една мързелива хленчеща дебелана.и ще ми кажеш- "ама ние като сме скарани не си говорим"- да, ама той знае че само една лека усмивчица от негова страна и ти пак ще си забравила, полу-простила пак мърмореща, пак искаща нещо...
Ако успееш да го накараш да повярва че ти си самостоятелна,смела, търсена жена и той ще започне да те цени, но трябва да изиграеш ролята на независима жена пред него.
Ако не можеш, струва ми се че няма друг шанс за вас да сте щастливи...нещата ще стават по-зле.
Съжелявам милите ви дечица...
Пак казвам не те съдя и знам колко е трудно като изпаднеш в депресия да ставаш от леглото,да се усмихваш (когато ти се плаче)....

ПС И аз съм дебелана,живея в Англия да знеш колко свръх дебели (че и грозни) жени съм виждала с какви хубави мъже - защо ли са с тях? Ми защото им е приятно с тия жени,това са силни, забавни, вечно ухилени жени...така че проблема хич не е в теглото...от тях лъха една увереност и самочувствие (дори и да е без покритие).Никoй мъж, че и жена не иска да има партньор, които сякаш не може да диша без тях,и да го дърпат през живота ,увиснал им на врата....
Ти казваш, че имаш добра професия,че си това и онова ама той не го вижда така..

# 90 14 март 2009, 12:12 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 06:12
b^s , за някои неща си права, но за това, че седя за парите направо е смешно.
Аз съм вложила до стотинка всичко което съм изкарала през годините, за да купим и обзаведем къща.
Не ме е страх да започна от начало, инат съм и аз. Няма нещо с което съм се хванала да не съм го докарала до успешен край.
Имам къде да стъпя в България. Но освен ако не си била в моите обувки, и не си преживяла това което аз съм преживяла, не бъди толкова категорична.

За каквото и да седиш - пари, лукс, страст към съпруга си, страхотен секс или някаква друга зависимост от него (да, да, не ми говори пак за обич и любов, чиста зависимост си е твоето, материална или емоционална, но е зависимост) - егоистично е. Защото не мислиш за децата си, за това, дали те биха искали да бъдат възпитавани от подобен човек и той да оформя заедно с теб представите им за живота. И още по-лошото е, че ти самата също нямаш желание да влезеш отново в света на "нормалните" отношения между двама души и виждаш проблемите основно в мъжа си. Ти също си с робска психика, която се възмущава, че съпругът ти не е простил отиването на хотел, при положение, че ти си му прощавала шамарите неколкократно. Твоят фокус, призмата, през която гледаш на нещата, е изкривена, не е като на психически здравите и стабилни хора.

На твое място може и да не съм била (дай Боже и никога да не допусна да бъда), но на мястото на децата ти донякъде да. И от тази си позиция имам наглостта да те обвиня в пълен егоизъм, зависимост и страх, прикрити под уж добрите намерения да спасиш семейството и мъжа си.

Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 06:12
Оправдаваш ли майките които си "побийват" децата?
Скоро бях попаднала на тема, в която повечето жени смятаха за нещо напълно нормално да "плясват" децата.
Каква е разликата в това една майка да "плясне" детето, и това мъжът да "плясне" жената.
Като ти удариш детето е ОК, ако мъжът те удари става голяма драма. Демек като си в ролята на силният е едно, а като минеш от страната на слабият става съвсем различно.

Не, не оправдавам майките, които си бият децата. Не виждам защо изобщо го даде за пример това... За да оправдаеш идеята, че всъщност да си побийваш жената е също толкова нормално и естествено, както да си пляскаш децата ли? Ами нито едното не е в реда на нещата. И двете увреждат психиката на детето. И да, голяма драма е да те удря мъжът ти. Ти си израснала в семейство, в което си получила изкривеното убеждение, че това е част от семейния живот. Но ще ти кажа, че не е. Това е точно така, както всеки си го направи и избере да си го търпи. И в случая няма силни и слаби, всички са слаби. Нищо, че в повечето случаи всички се изживяват като силни - единият, че може да бие, другият, че може да търпи и да носи, и да прощава.

Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 06:12
Очевидно, аз стигнах до момент на пречупване. не мога повече да понасям агресията, студа който лъха от него, и откачената му любов към работата...поне жена да беше!
Не мога да понасям това, че той предпочита да страда, че нещата са зле, но нищо да не прави по въпроса, като омагьосан е.
Може и да се оправдавам...Не можеш да кажеш, че едно семейство е "псевдо семейство", ние просто имаме "тати" който е тотално сбъркан, който е склонен към пристрастяване.
Ако мъжът ти се разболее психически, на секундата ли ще го зарежеш, или тогава когато се убедиш, че сама не можеш да се грижиш за него?

Май любовта към работата е отключила негодуванието ти. Което пак свидетелства за кривата призма, през която виждаш света. Докато "само" беше агресивен (словесно и физически), а после на моменти отново мил и добър, и любящ и т.н., нещата ти харесваха. Един вид едното компенсираше другото. Сега тази компенсация липсва и започва да ти пречи. Тоест, ти би била склонна да търпиш пак шамарите от време на време, стига да се върне старият ви "тати", който пък в други моменти да те гушка и "обича". Или си въобразяваш, че той ще спре да те удря? Наистина ли го вярваш?

Мъжът ти не се е разболял психически. Той е бил болен още когато сте се взели и сте решили да градите семейство. Но тъй като, както споменах и по-горе, ти също си с увредена психика, това ти е попречило да видиш реално нещата. Аз ще го зарежа на секундата и ще се заема със собственото си спасение и това на децата си. Ти не можеш да го спасиш или да му помогнеш, защото самата ти имаш нужда от помощ. И няма да ти помогне това да се махнеш за известно време. Най-много да му дадеш възможност да те заблуди по-лесно после, да се промени за малко... Ти не можеш да го стреснеш. Ти си му се поставила в ролята на подлога от самото начало, която е показала, че няма против да бъде удряна. Ти в неговите очи си жена, която няма самоуважение. Как очакваш от него да те уважава?

Знам, че не ти харесва онова, което ти казвам. Но можеш да го използваш все пак като поглед отстрани, който да ти даде тласък на мислите и евентуално да решиш да се излекуваш от болестната си зависимост от него. И да заживееш здравословен живот, изпълнен с любов към себе си. Та ти сега себе си не обичаш... Защо държиш да помогнеш първо на него, а не на себе си. Ако успееш да помогнеш на себе си, ще видиш, че от самосебе си ще се получи така, че изобщо няма да искаш да си губиш времето за него. Защото всички един живот имаме и аз поне бих искала да направя най-доброто от времето, което имам на разположение. Какво ще правиш с твоето време на земята, си е твоя работа. Но ти си отговорна и за децата си, докато са малки и не могат да вземат собствени решения. Видно е, че си сбъркала, раждайки деца от подобен мъж. Но все още можеш да си поправиш грешките.

# 91 14 март 2009, 12:20 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: venka10 в сб, 14 мар 2009, 12:07
Нека той да усети че живее с 1 независима, силна жена, карай познати да ти звънят докато той е там-нека си мисли колко си търсена и колко добре се справяш в живота САМА !

Ако успееш да го накараш да повярва че ти си самостоятелна,смела, търсена жена и той ще започне да те цени, но трябва да изиграеш ролята на независима жена пред него.

И докога този театър? И за чий? И като спре с театъра какво ще стане? И защо просто да не го зареже и да се постарае наистина да се превърне в самостоятелна, независима жена, която не трябва да си мери приказките, за да не разгневи милото... newsm78

# 92 14 март 2009, 12:28 ч.
"Но според мен единствения начин в момента да се опиташ да ги спасиш е да се махнеш за някакъв период.След като казваш , че с говорене не става,след като не иска да предприеме нищо за да излезе от това състояние , след като не иска да посетите компетентен лекар значи единствения ти избор е да направиш това,което трябва и да стане това,което трябва.Махни се! И виж какво ще последва.....ако дори и тогава не се осъзнае и не направи нещо значи каузата е загубена"......
[/quote]

Майка ми след 25 години ад с баща ми, най -накрая успя да се махне...опитвам се да спра да я обвинявам ,че ни подложи на толкова години тормоз...но и тя като тебе-разговори и разговори,25 години разговори и пак не потръгнаха нещата.
Сега баща ми е най-щастливия човек на земята- оттърва се от отговорностите по майка и нас,пръска си паричите за него и за една лигла- любовницата му, която му се хили и лигави през цялото време ...и той е доволен,щастлив и по-спокоен отколкото с добрата ми майка....

"театъра"може да се наложи циал живот да го играе...
Сама изглежда че все търси причина да остане...затова и казвам че ако остане ще е с цената на мн жертви и "театър"...
Пък и никoй не знае какво ще се случи след 20 години,може той да се промени и да няма нужда повече от театър, моя колежка успя да промени мъжа си,които за мен беше едно говедо,имам и малко други такива примери,така че кой знае...



# 93 14 март 2009, 12:42 ч.
  • Мнения: 242
Цитат на: petmil в ср, 11 мар 2009, 00:49
Сама, много съжалявам, ако ще те засегна с думите си, но аз живея с подобен на твоя "гений", с тази разлика, че вкъщи е различен. Няма никакво оправдание, качил ти се е на главата и те изнудва емоционално. Не виждаш ли, че ти плащаш за успеха му? Какво е той без вас? Къде щеше да е, ако не беше ти толкова разбрана? Бил постигнал нещо, ми да не е първият? Дано знае, че няма да е и последният. Слушай бе жена, каква любов, когато сама жена с две деца спи на хотел, а той си дреме самодоволно вкъщи?! Сложил ти е една каишка и много добре знае докъде да ти отпуска края. Усети ли, че малко е притегнал примката, ти играе сценката "болен съм". И знаеш ли защо? Защото ти всеки път забравяш себе си и започваш да го мажеш по главата с любовта си уверенията си, че ще си винаги там. Добре го е замислил, отработено е.
Според мен в конкретната ситуация имаш само един шанс: не му проговаряй, докато не започне да те моли. Ще го направи, повярвай ми. Ще го направи, и това е твоят момент, възползвай се. Нека си знае - обичаш го, но се обичаш дотолкова, че да не търпиш повече такова отношение. А и може би не е лошо да му напомниш: в тези фирми има здравни и психо тестове всяка година, така както го е подкарал, ще си навреди на кариерата с тези болежки и начин на живот, а ако не промени отношението си към теб и децата - ще загуби единственото нещо, което ще остане след него след време, независимо от кариерата и парите.


П.П. Извинявай, ако съм била груба, но ми е познато и ме заболя за теб   bouquet
П.П.П. Каквото и да си говорим, винаги единият отстъпва на изнудването. Твой ред е да не го правиш!

напълно съм съгласна и на мен това с изнудването ми е познато, до момента в който и аз млъкнах....първия път си мълчахме сигурно имаше две седмици, сега години по-късно му минава веднага и знае ,че нищо не постига и ако пак се пробва да млъкне му казвам-хайде , пък като ти мине ела да го обсъдим и въобще не му обръщам внимание-ама няма ядене, няма пране-все едно не съществува , а когато стане нормален може да го обсъдите вече на трезва глава. не съм прочела до край още всичко, така че може и да се повторя , но си мисля , че има смисъл да се бориш за и с него. отидете на психолог, на дълга ваканция , прати децата за две-три седмици в България и отидете само двамата на неутрално място сами и говорете, мисля че слд това ще можеш да решиш заедно или не! успех ,дано го преодолеете

# 94 14 март 2009, 12:43 ч.
  • Мнения: 384
b^s  все едно си ми взела думите от устата за много неща   Laughing
сама, незнам кои в какъв паралелен свят живее,но опитвала ли си се да мислиш за всичките сметки които трябва да се платят, за всичките разходи по една къща, някои път приличен доход не е достатъчен / ами ако той си загуби работата, какво правите/ . до скоро, аз трябваше да се грижа за всичко това, ами да знаеш психиката на човек рухва. Мисля, че не само съпругът ти има трески за дялане, ами и ти имаш бая много , не се обиждай, Майка ми е като съпругът ти / изключвайки агресията/ , всички в къщи знаехме че тя е човекът който става в 5 и си ляга в 1, но знаехме че го прави за нас, за да имаме по - добър живот, за да не ни липсва нищо. Да не са се карали с баща ми , защото той непрекъснато пътуваше в чужбина, т.е. реално за 1 година да са били заедно около 1 месец.
Ако искаш да останеш с тоя човек това означава, че трябва да го подкрепяш в работата му, не да му се сърдиш че няма време за вас, ами ти ако знаеш колко семейства са така на " въртележката" и моляте не трявмирайте допълнително децата , вижда ми се много глупаво да оставиш малкото дете и ей така да излезеш за 10 минути без да кажеш нищо / следващия път ако решиш да излезеш, ама и те излязат и спат на хотел  newsm78
Извинявам се за грубия тон, надявам се да не съм те обидила и засегнала много
лек ден   bouquet и дано скоро всичко се оправи, по най добрия начин за децатат

# 95 14 март 2009, 13:12 ч.
  • Мнения: 242
venka10 съгласна съм  Peace .  трябва и върху себе си да поработиш-да трудно е, но пък не е невъзможно, положи и ти старания-промени се , озадачи го, смени прическа, оправи се ноктите -излъчвай щастие сияй, нека да те преоткрие, защото и той като се е оженил за теб ти си била усмихната и разбиваща, но....вече не си , а само кълбо от нерви и наежена , поработи и върху себе си. извинявай, не искам да те обидя ,   но вече изчетох цялата тема и мисля, че има шанс, но усилията трябва да са взаимни! и не мисля ,че трябва да е театър, а наистина да се постараеш

# 96 14 март 2009, 13:28 ч.
  • Мнения: 776
Сама, аз няма да те критикувам, защото знам, че в семейства, в които мъжът е насилник , при съпругата се получава една психическа зависимост и необходимост да бъде с този мъж. Особено при теб, като жертва още от най-ранна детска възраст на вид насилие от дядо ти, мисля че просто в момента си се вкопчила в агресивния ти съпруг и си под негова власт. В никакъв случай не те обвинявам  за каквото и да било, напротив , смятам , че си в трудна ситуация и имаш нужда от помощ. Затова моят съвет е индивидуална консултация с психотерапевт, т.е. отиди сама, за да ти вдъхне кураж и след това дистанциране от съпруга ти. Потърси някакъв вариант да заживеете отделно за известен период от време, но дай на мъжа ти да разбере, че повече няма да търпиш, не показвай огъване или колебание, защото той веднага ще го усети и ще го използва да те пречупи. Не обръщай внимание на нападките на някои от потребителите във форума, винаги е по-лесно да критикуваш отстрани. Дано се справиш, стискам палци  Hug

# 97 14 март 2009, 13:30 ч.
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 697
Напълно подкрепям мнението на venka10 .Хората се променят доста в чужбина.Имам доста познати ,който живеят там.Едното семейство се разведе.Мъжът се прибра в Б-я.По-негови думи не можел повече.Жена му си седяла в къщи и друго не вършела.Проблемите им се проточиха няколко години.Сега и праща пари.За толкова години не желаела да почне работа и т.н.нещо подобнона думите на твоя мъж. venka10 ти е дала доста добро мнение.Другия вариант е да се върнеш в  Б -я и какво ще правиш с твоите заболявания?Според мен недей да говориш повече за връщане в Б-я пред децата или мъжа си.Решението на проблема според мен си го знаеш.Успех.

# 98 14 март 2009, 19:59 ч.
Благодаря на всички,
няма да пиша на всяка от вас по оделно в момента, защото нямам физически време, трябва да се погрижа за малките хора.
AGAPH, чета всичко което пишеш, извинявай, че съм пропуснала да коментирам!
Аз наистина не го притеснявам да работи, моето мрънкане идва м момента когато видя, че спи по 4 часа на нощ- по собствено желание.
Моето мрънкане идва от там, че той предпочита компанията на работата пред децата и мен. Повярвайте НЯМА НИКАКВА НУЖДА от толкова много работа.
Той е на всяка манджа мерудия в работата, някаква мания, че нещата няма да бъдат направени добре ако ТОЙ не ги направи.
Това, че е толкова добър му играе лоша шега. Той няма да спи но ще помогне на който и да е свой колега на секундата. Ако е за мен или децата го няма.
Ходи с нас за 1 час на седмица до магазина и след като си избере нещата които си е харесал за себе си се изнервя.
Защо ще се дразни, че седя в къщи? Аз гледам малко дете и изкарвам пари...може да са малко, но ги има. Направих ви сметка какво ще стане ако изляза да работя навън. Много жени са като мен, някои работят, някои само се грижат за децата. Проблемът ми идва в от неща като това, че му дадоха голяма отпуска за да е около мен когато се роди малката, а той я прекара в денонощна работа. Беше до мен, а две думи не ми казваше. Казвам ви, дистанциран е от децата. Не им обръща внимание изобщо. Знам, че ги обича! Държал се е лошо със синът ми, с малката не. Трудно му е да хвали хората, винаги аз го подканям да похвали детето, сам не се сеща.
Да, чувствам се пристрастена към него и зависима, но аз го и ценя за всичките му хубави качества. Да, има много такива. Това, че си позволява да ме удря още от самото начало НЕ го одобрявам. Смятам, че е толкова гнусно и отвратително, колкото и всяка една от вас.
Има някакъв болт в главата, който не е на място. След последният път когато ме удари, ясно му дадох да се разбере, че повече няма да търпя. Докосне ли ме е край за винаги. И го мисля. Защо съм си затваряла очите за това нямам представа, както казах робска психика.
Баща ми никога не е удрял майка ми или мен, но беше емоционален подтисник от най-лош вид. Заряза майка ми след 30г брак, и сега е много щастлив също, а тя е болна, самотна и уплашена.
Хора уважавам, това че мъжът ми работи толкова много и ние имаме всичко. Но ходим върху черупки с него.
Всяка от вас е права за нещо.
b^s, е абсолютно права, за всичко. Това е позицията на силна жена, знаеща цената си. Жена която ще се опита да да започне на чисто, сама. Аз бих дала подобен съвет.
Но и други имат право, от позицията да се запази семейството.

Не изключвам възможността за тотална раздяла. Но за момента искам да се опитам да спася семейството.
Не ме съдете! Може нищо да не се получи, знам. Ами просто ще загубя малко време. Аз така или иначе съм дала толкова години...
Аз също не мисля, че от театри има нужда, той знае коя съм и знае какво е типично за мен. Само ще изглежда като жалък и отчаян опит за внимание.
b^s, дай ми съвет дори ти, която ме караш да си плюя на петите. Всичко което ми каза отлежава в главата.

# 99 14 март 2009, 20:58 ч.
  • Мнения: 686
..........

# 100 14 март 2009, 21:19 ч.
Да се опитам ли да говоря с него?
Или да оставя нещата така, за сега. Опасявам се, че колкото по-дълго мълчим, по-озлобени и отчуждени ще станем.
Опасявам се, че ако се опитам да го заговоря, той ще използва момента да ме нарани и ще откаже да поговорим.
Направо ще се пръсна хора.

# 101 14 март 2009, 21:38 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Аз съм за разговор. По принцип винаги съм за разговор, в този случай също. Темерутското наказание с мълчание само задълбочава проблема и натрупва гняв и озлобление.
Сама много е сложна ситуацията ти и ми е мъчно за това, което преживяваш. Друго едва ли бих могла да те посъветвам, защото аз на твое място отдавна да съм се махнала от този човек. Така че едва ли бих могла да съм ти полезна.
Пожелавам ти повече сила, търпение и мъдрост! Hug

# 102 14 март 2009, 21:42 ч.
Северина, благодаря ти за бързият отговор!

# 103 14 март 2009, 21:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 420
Писах в началото. После се отказах.
Може да ти се сторя рязка, но е защото виждам, че правиш грешките, които аз три години правих.
Напълно разбирам желанието да си спасиш семейството, да се бориш за него. Обаче трябва да си напълно наясно с това, че синът ти 99 % ще изкопира баща си като поведение, отношение към жени, живот, работа, приоритети. Ако си готова да платиш тази цена - ок, живей с този човек.
Аз не можах да разбера защо при евентуална раздяла ти трябва да се върнеш в Бг. Какъв е проблемът да си останеш в къщата?
Моите съвети към теб са няколко:
1. Не си позволявай да реагираш твърде емоционално при конфликти. Не взимай решения в моменти на афект или болка. Избягвай всички конфликти и сведи до минимум вероятността да се стига да физическа саморазправа.
2. Обмисли всички варианти за развитие. Много обстойно и реално.
3. Като си наясно с вариантите известяваш господина, че ако заедно не намерите решение на проблемите (че си готова да му подадеш ръка, но все пак и ти и човек) просто бракът приключва и всеки се спасява сам.
-даваш си разумен срок, в който нещата трябва да претърпят видима положителна промяна. Ако след това нещата са същите или назабележимо по добри  просто се отказваш.
Защото си губиш времето с този човек, разбиваш си нервите, а вероятността да повредиш емоционално децата си е огромна. Сега не можеш да го осъзнаеш реално, но е така.  Peace
Всяко решение го взимай с разума, а не със сърцето и водена от чувства.
След година две ще възстановиш физиката си, ще си постигнала финансова независимост и ще си спокойна и ведра. Гарантирам. Щом имаш сили да понесеш всичко това имаш сили да се справиш без него. Просто решението е най - трудно.

# 104 14 март 2009, 21:56 ч.
иланг - иланг, няма да мога да остана в къщата, защото не мога да си позволя месечните вноски, които са от порядъка на $3000 на месец (тук слагам тв, интернет, вода, такси и т.н.), след това трябва да се храним, обличаме да си позволяваме някой и друг фън, поне за децата. Дори той да дава някакви пари, няма да може да издържа 2 къщи, а да си намеря работа, ще трябва някой да гледа децата....абе финансовата страна е ужас...навряхме се със супер скъпа къща и сме закопчани за нея. Не може да се спре плащането. А по договор ще ни е трудно да я продадем още 3 год.
Финансово, поне за начало мога да се оправя само в България.

БЛАГОДАРЯ ЗА ОСТАНАЛИТЕ ТИ СЪВЕТИ!

# 105 14 март 2009, 22:05 ч.
  • Мнения: 4 479
Аз мисля, че трябва да опиташ. Номера е че трябва да си много спокоина, ако щеш делова дори. Така ще разбереш дали въобще има някакви нишани за промяна. И преди разговора да уточниш, че ще коментирате само бъдещето. Какво и как ще правите и кои какъв компромис ще направи. И на момента парираи всякакви опити да ти вменява вина. Напр. казва ти - Ти си дебела. Отговаряш, че това не е твои избор и за момента не зависи от теб. Мързелива си- признаваш, че имаш вина и ще се опиташ да промениш нещата... Всички други обвинения дето ги беше казал на детето парираш на момента като деструктивни. Ако тои не иска да говори конкретно и ти кове канчето - прекъсваш разговора но пак спокоино, аз имам напр. постоянна реплика - Не искам  да водя по-този начин разговор. Ако го прекъснешя никакво тръшкане на врати или демонстрациия отиди да измиеш банята и да поревеш ако трябва. Ако върви по теб да крещи се опитаи някак да се озолираш и в никакъв случаи не му отговаряи.
След малко ще допиша ...имам малко спешна работа...

# 106 14 март 2009, 22:08 ч.
Авторката върти,сyчи , пак иска още един ( 10 000 на брой) разговор да проведе
Мога да си представя как ще завърши  порединия разговор...
Колкото повече му пилиш на мозъка да прекарва време с вас,толкова по-малко ще го прави, ама давай,провеждай ще един разговор, в които още веднъж му обясни как стоят нещата, още веднъж се покажи като нещастната болна женица впила се във врата му...това няма ли да изглежда като "един жалък и нещастен опит за внимание"?

# 107 14 март 2009, 22:22 ч.
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 783
Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 06:12

Може и да се оправдавам...Не можеш да кажеш, че едно семейство е "псевдо семейство", ние просто имаме "тати" който е тотално сбъркан, който е склонен към пристрастяване.
 

  Мдаааааа, пристрастен е и явно към юмрука, към обидите, към унижението и грубостта.Народът го е казал.."човек каквото сам си направи и господ не може  да му го направи.." Мисля, че си хабим думите и съветите ...... Whistling  авторката просто си живее в измислен свят и е готова да плати всякаква цена, само и само той да не се разруши.Жалко само,че цената ще я платят децата и......така както тя плаща грешките от детството си Cry

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 22:29 от усмивка08

# 108 14 март 2009, 22:29 ч.
  • у дома
  • Мнения: 966
Много груби неща са казани в темата, но всичките са верни. Това, което ти не можеш да разбереш, е че с тази си нерешителност да действаш, вредиш на децата си. Това, през които си минала ти и съпругът ти като деца, сега им го причиняваш на тях  ooooh! Някой трябва да те хване за ревера и да те разтърси хубаво. Дано това да не е съдбата.
П.С. Аз бих го напуснала още след като не ме закара с детето на лекар  Crossing Arms

Последна редакция: сб, 14 мар 2009, 22:38 от У бре, де бре

# 109 14 март 2009, 22:34 ч.
  • Мнения: 4 479
Сега за същността на разговора. Никакви обвинения - ти мноого работиш, ти си като баща си и т.н. Ако трябва го отрепетираи, но трябва да наблягаш на това, че сте криза и трябва да намерите начин  заедно да излезете от нея. Подметни, че много го обичаш и цениш и затова държиш да намерите хармонията като семеиство. Никакви разбори на някакви случки, ако влезеш в такъв разговор, тои ще се почуства притиснат и ще те нападне. Не му казваи - ти много работиш, а че трябва да намали темпото, че децата имат нужда от него, че се страхуваш за здравето му.
Наи-важното е през цялото време да бъдеш спокоина, но в същото време да не си рязка, а по-скоро добронамерена. И ако се опита да бъде груб да не отговаряш. Никакво хленчене.
Дори и нищо да не излезе от тоя разговор, поне ще му дадеш ясен знак, че както е било няма да бъде. Моят съвет е да го обмислиш до утре, други ден, ако трябва го отрепетираи и като се чустваш готова деистваи. Успех.

# 110 15 март 2009, 00:06 ч.
  • Мнения: 131
Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 19:59
Казвам ви, дистанциран е от децата. Не им обръща внимание изобщо. Знам, че ги обича! Държал се е лошо със синът ми, с малката не. Трудно му е да хвали хората, винаги аз го подканям да похвали детето, сам не се сеща.

В такава среда с такова отношение към тях децата ти ще израснат емоционално нестабилни, неуверени в себе си, невротични... Това е минимумът, който им е в кърпа вързан. Не смяташ ли, че е редно да помислиш повече за тяхното бъдеще, вместо за това на болния си мъж? Ти него не можеш да го промениш, толкова ли не можеш да го проумееш  Rolling Eyes Защо искаш да съсипеш и живота на децата си, що за майка си ти изобщо, щом те е повече грижа за него и неговите мании и психични отклонения???!!!

Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 19:59
Да, чувствам се пристрастена към него и зависима, но аз го и ценя за всичките му хубави качества. Да, има много такива.

Не се и съмняваме. Всички хора имат и добри качества. Но неговите са в някакви други сфери от живота. Като мъж до жена и като баща очевидно е пълен боклук, ще ме извиняваш, че съм толкова директна. А на теб нали уж за това ти трябва, а не в ролята на банкомат или добър работник във фирмата ти...

Цитат на: сама в сб, 14 мар 2009, 19:59
Баща ми никога не е удрял майка ми или мен, но беше емоционален подтисник от най-лош вид. Заряза майка ми след 30г брак, и сега е много щастлив също, а тя е болна, самотна и уплашена.

Това е картина от твоето бъдеще, ако продължиш да упорстваш да си "спасяваш семейството". Ако ти харесва, дерзай, подкрепяме те... Защо смяташ, че развитието ще е по-различно при теб? Абе жена, отговори си честно, за какво ти е да го запазваш това семейство... Дай да си кажем истината, а? Защото те е страх, че никой друг вече няма да те хареса и да иска да е с теб, защото си с тотално смачкано самочувствие и си се вкопчила в трохите, които той ти подхвърля. Всъщност именно този ти страх стои в основата на зависимостта от него - страхът, че ще останеш и без тия трохички мъжко внимание. Само че докато се примиряваш с трохичките, никога няма да получиш нещо повече. А този твой хубостник няма да се промени. Той не те е ценял още от самото начало, не знам с какъв мозък очакваш някаква промяна. И защо ти е изобщо точно той? Седни и си помисли какво би направила, ако след седмица отнякъде се появи един нормален, стабилен мъж, който да ти обърне внимание и да се държи адекватно с теб и децата ти, м? А после си дай сметка, че докато си пропиляваш живота с този мухльо до себе си, пропускаш шанса да имаш до себе си подобен мъж. Изгуби още време, докато станеш съвсем смачкана бабка, която съвсем няма да има шанс да подреди живота си. А той междувременно се присети, че му се живее, и си намери някоя млада мадама. Пък белким получиш писмена благодарност, че си му помогнала и си запазила семейството си...  Mr. Green


# 111 15 март 2009, 00:55 ч.
  • Мнения: 242
b^s  звучиш ядосано и доста крайно, но има невероятно много истина в думите ти!
истината е , че всяка една истина има две гледни точки , а ние виждаме едната и то тази част, която ни се показва и то изкривена през призмата на сама , не твърдя че не е истина , но просто това е нейната гледна точка , може би решенията предложени от нас са правилни за самите нас , но не са подходящи нито за нея , нито за ситуацията. стискам палци  fingerscrossed сама да намери най-правилния за тях и тяхната ситуация път и да има сили да го извърви . пожелавам ти много смелост, постоянство и борбеност , защото който и път да избереш ще имаш нужда от тях ! успех  Hug

# 112 15 март 2009, 09:32 ч.
  Здравей Сама,


 аз няма да те упреквам както правят другите момичета,защото донякъде съм в твоето положение и прекрасно те разбирам.Знаеш ли има нещо вярно в 7-мата година от брака,поне при мен така се получи.Няма да пиша много,но само едно ще ти кажа,продължавай да се бориш за разлика от съветите тук.При мен се надявам,че се получи,след като си събрах багажа и децата и се изнесох,дори бях готова с молбата за развод и след една седмица той беше този които ме молеше да оправим нещата.Много ни помогна и семейния терапевт,макар че отидохме само два пъти аз знаех, че този път беше различно.

# 113 15 март 2009, 10:25 ч.
  • София
  • Мнения: 17 338
b^s, не се хаби, аз се отказах.
Може да говориш с рационални аргументи (каквито са твоите) на човек, който има уши да слуша. Авторката няма.
Иначе мисля, че си "хванала" абсолютно точно положението й - страх, че никой друг няма да я хареса и ще остане сама. И аз останах много години в нещастния си брак заради този страх. Но се махнах в момчента, в който той ми даде повод (изневяра при мен), за шамари и юмруци просто няма какво да коментирам - никога не бих толерирала такова нещо вкъщи, още по-малко пред децата.
Както и да е, вече не пиша за авторката, а за теб - умна си, прозорлива и много интелигетно пишеш - но в тази кауза наистина мисля, че няма смисъл да се хабиш  Peace

# 114 15 март 2009, 10:49 ч.
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 783
    Дами,според мен  хората(в частност  съпрузите,приятелите ни) се държат и отнасят с нас така ,както ние им позволяваме и като се замисля, ако някой се държи по този  отвратителен начин(бе как ще си легна с някой ,който ми е фраснал 2-3 юмрука,с дете на ръце,пък ще го и обичам  и ще държа на него, ей богу не знам)значи аз съм му го позволила.

# 115 15 март 2009, 17:32 ч.
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Сама, ако си в САЩ или Канада не разбирам защо се тревожиш за разходите  Laughing, та тук мужа ти трябва да умира от страх да не се разчуе историята с удрянето и тормоза, не само ще плаща всички разходи, ами и може да му се ограничи времето с децата, а къде ще живее си е само негов проблем. Защо му е къща Shocked, стига му едно мазенце с диван и интернет Simple Smile и някоя пицария отвън.
Да ти кажа типа мъж ми е познат и органично непоносим. Не бих го търпяла и за момент. "Ценността" му се обезценява ужасно, въпрос на гледна точка. Моя мъж също прави над 75 хил годишно, без да е побойник със съсипани нерви Confused. Зает е, но свободното време го изстискваме го максимум да сме заедно и да прекараме възможно най-добре, да ни стигне за цала седмица  Grinning.
Мисля че е време да се обърнеш към местоработата на мъжа ти, нямат ли нещо като хотлайн за работниците и семействата, за борба със стреса, съвети, съдействие. Ние имаме -  компанията Уорън Шепел, звъниш по всяко време на денонощието и те ще ти помогнат с план за ситуацията. Трябва внимателно да се информира ръководството му, никой няма да има полза ако той ви претрепе, разболее се още повече, трябва да се вземат мерки.
Ако разберат от фирмата ще го изолират като прокажен, тук такова поведение не се толерира, работохолизма не е добродетел и не се поощрява  Close! Много бързичко ще го охладят, егати царя, няма незаменими хора Confused. Не че искам да го уволнят, те трябва да не го поощряват да стига до тези екстремни ситуации, така ще му помогнеш. Знам че е криза в момента и всички са в истерия, но кризата ще премите, а ако изперка може да е завинаги.

Разбери че най-големия гений който страшно ви "обича" Rolling Eyes е едно нищо, не го величай, не мисли че си по-малко от него защото не щракаш по клавиатурата денонощно Rolling Eyes. Той не заслужава в това му състояние децата да търпят пренебрежението му и една минута повече. Не се затваряй с него, това само те депресира ...
Разбери че може да е въпрос на проста химия - дисбаланс в организма, който да се повлияе от навременно лечение. Разговорите с него не са достатъчни, нужна е помощ отвън. Няма да повярваш как той не е целия свят и има далеч по умни, емоционално интелигентни хора, които ще ви помогнат  Peace.
И какво е това чакане да ви закара някъде през цялото време, вземи такси, разбери се с някой да ви закара, покажи малко твърдост и независимост, само му даваш причини да се чувсва "заробен" Rolling Eyes. Не го крий от хората, те трябва да знаят че не е идеален ... Целия свят трябва да разбере че има проблем  Close!
Заплашва ли те да милчиш пред хората  #2gunfire?
Ох спирам че се ядосвам, помисли си, успех Peace ...

Последна редакция: нд, 15 мар 2009, 17:45 от eli_c

# 116 15 март 2009, 17:53 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 334
Сама, беше пускала такава тема и преди време. Оттогава не стана по-добре нали? Наистина ли там, където си, в случай,че се оплачеш където трябва животът ви (на теб и децата) няма да стане по-нормален,а мъж ти няма да се позамисли какви ги върши като го свалят на земята?

# 117 16 март 2009, 15:50 ч.
  • Мнения: 11
Здравей,
Аз живеех със същия проблем.Две години ми трябваха ,за да осъзная , че не става въпрос за характер,а за болестно състояние.През май миналата година лежа в клиника,от тогава е на терапия.Вече осъзнава ,че това му е помогнало и на него,но стреса и страха,който имах си е още в мен.Сега поне е спокойно в къщи, но той не е същия човек.Страхувам се всичко да не се повтори.Беше ужасно.
За тези 10 месеца лечение само веднъж се е проявявал както преди и то след употреба на алкохол,който е противопоказен заедно със лекарствата.По принцип спазва лекарските препоръки,но понякога,рядко си позволява да пиене по нещо.
Да не те плаша,но поне при нас нещата с всеки ден ставаха все по зле,и разговори и почивки не помагаха.После започнах да чета в нета и ми светна ,че това си е психиатрична диагноза.Много е трудно в такива ситуации,да убедиш човека,че има нужда от помощ,лекарска.
Успех!

# 118 16 март 2009, 20:41 ч.
Момичета,
първо на никой думите не оставям да ми минат покрай ушите. Слушам и козирувам.
Много истина и много правилни съвети. Аз бих ги дала.
Много е трудно да предадеш истинската ситуация, когато си в нея. Много е трудно и да разкажеш за един човек, неговият характер, хубавото и лошото.
Прочитайки написаното от мен до сега, си давам сметка, че звучи не съвсем коректно.
Нека да кажа за ударите. Звучи сякаш той ме бие и за добро утро. Не, подчертавам,че ме е удрял няколко пъти за когато е бил супер пиян, преди години.
Да, прощавам ги защото, аз самата съм правила безумия пяна. Той дори не си ги спомня, и съответно отрича да е станало. Както и да е.
Последният път се случи преди една година, когато той беше трезвен. Тогава реагирах много бурно, не съм се изнесла, но той за първи път видя в очите ми, че говоря истината, че ако ме докосне още един път се изнасям с децата. Видя го, уплаши се и се надявам да не се повтаря. Но както казах той е с много болни нерви. Не е оправдание. Започна да се променя в последно време. Вчера говорих с майка и стигнахме до извода, че всъщност с раждането на бебето той сякаш стана друг човек. Уплаши се как ще се справи в издържането на още едно дете.
Който не е минал по тежките пътища на емигрантството с бебе и на 24г не знае какво отнема на човек да остане на гребена вълната и да не загине. Да, знам че и на хората в България не е леко. Но има и друга страна. За човек с лабилни нерви е тежко. Винаги сме били големи приятели, винаги всичко сме споделяли. Винаги всичко сме правили заедно.
Както казах към мен не е имало каквито и да е изисквания. Смята ме за страхотна майка.
Когато говоря, че ми е писнала ежедневната агресията, имам в предвид това: липса на настроение, супер нервен, няма търпение за нищо. Няма нерви дори да закопчае детето в столчето на колата. Изпуска си нервите от малки неща. Това не значи, че не говори с мен, че ме командири или мачка ежедневно. Той е тотален невротик, не е посягал на децата никога, но и няма търпението да се занимава с тях в последните 2 години. Има много изключения, моменти в които той се държи съвсем нормално. Тук говорим за невротично поведение. Това ми омръзна, омръзна ми това, че той не осъзнава какво докарва на себе си и нас с тази вманиаченост в работата. Простих му ударът, защото знам, че това се дължи на пълната му невъзможност да си контролира нервите, а не че е мъж който смята, че е ОК да се бият жени.

Сега нека ви кажа как се развиха нещата тези 2 дни.
В събота синът ми отиде при него и му каза, че не издържа така и тримата трябва да поговорим. Мъжът ми веднага казал, че няма нищо против.
Седнахме всички заедно и детето започна с това, че е много нещастно от тези разправии, че иска баща му да е малко повече време с него, че само му обещава неща, които не изпълнява. Беше му обещал, че ще излизат да тичат заедно. Мъжът ми леко се опита да се защити в началото, но след няколко минути просто свали гарда и каза, че за всичко е виновен. Извини се и на двамата,че се е държал така и че го е срам от поведението си. Каза, че иска да има драстична промяна. Каза, че разбира колко ме е изоставил, заради болни амбиции и желание да може да осигури по-добър живот за нас. Каза още, че дори в работата има проблеми с това колко много работа върши. Последната година чувам 2-3 пъти оплаквания, че прави твърде много неща и хората които работят с него не могат да му смогнат с тестове. Говорихме за това, че си обезценява трудът вече. Не може да спи дори малкото часове за сън които си е оставил. Осъзнава, че трябва да има моментални промени в режимът и поведението си.
Самият той предложи режим:
Прибиране до 7ч от работа. Никакво седене на компютърът след 10ч., позволен е 1ч. работа събота и неделя общо. Трябва да бъде използван до 12ч. на обяд.
Максимално повече време на вън.
С радост разбрах, че не е пушил нито е пил алкохол. До тук ми доказва, че е сериозен в плановете си. За първи път в живота си не пуши и не пие от 3 месеца.
Изказах притеснение, че е много вероятно да има провал. Той каза, че е такъв инат, че закучи ли се за нещо е малко вероятно да не го изпълни. Мислил е доста тази седмица и казва, че е готов за промяна и не иска да ни нарани и изгуби.
Казах му, че едно от нещата които трябва да изчезнат тотално от поведението му са агресивните сцени пред мен и децата. Казах му, че осъзнавам че няма да му е лесно да се бори, че ако усети нужда да си излее нервите да излезе навън, да ритне някой камък и да изпсува и да се върне спокоен в къщи.
Не мога да разкажа всичко, което говорихме тези два дни. Попитах го има ли някакви оплаквания към мен, той каза-НЕ. Каза, че ще се включва в чистенето събота и неделя, ако имам нужда от помощ или ако искам да неамем фирма за чистене.
Не е седнал дори за секунда на компютърът тези 2 дни. Заведохме децата на няколко интересни места. Държа се много мило, така като го знам че е когато се е наспал и е спокоен.
Успя да спи добре и двете нощи и има съвсемдруг вид.
Радвам се на развитието до сега, и съм умерено оптимистична за бъдещето.

# 119 16 март 2009, 21:10 ч.
  • Мнения: 1 199
Сама, желая ви успех!
Звучи много добре, но се настрой предварително че една пристрастеност не се изкоренява толкова лесно. Според мен пак е нужна помощта на психолог/психиатър, ама вижте според развитието на нещата как да действате.

# 120 16 март 2009, 21:18 ч.
heureuse, мъжът ми ще трябва да се бори и аз със него и двамата разбираме, че може и ще има критични моменти.
За това казах, че се радвам на думите му, но съм и притеснена как ще се развият нещата реално. До сега такива обещания не е давал. Съвсем от скоро признава, че има проблем.
 

# 121 16 март 2009, 21:49 ч.
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Не че съм против, но какво налага тотално отказване от три неща едновременно - цигари, алкохол и преработване  Simple Smile, това обсъдено ли е с доктор? Слага ли никотинови лепенки, други добавки, някакви медикаменти? Това са много сериозни зависимости, особено ако е пушил и пил доста ...
Много взривоопасна ситуация според мен Thinking, защо така "студена пуйка" изведнъж ...
Успех, дано да се развият добре нещата  Peace ...

# 122 16 март 2009, 22:17 ч.
eli_c, цигарите и алкохола той отказа на 1-ви януари. От тогава не е пил и не е пушил.
Без лепенки, лекарства- "cold turkey".
Минаха 3 месеца от тогава, аз мисля, че тези кризи последните месеци се дължат точно на спирането на цигарите и алкохола.
нервната система реагира много бурно на тези промени. Аз самата спрях да пуша преди 4 месеца и се чувствам по-чувствителна от обикновено.
Аз знаех, че така ще стане още като ги спря...

# 123 16 март 2009, 22:21 ч.
  • Мнения: 419
сама , много сила, кураж и най-вече успех ви желая  Hug.

# 124 17 март 2009, 17:10 ч.
  • Мнения: 384
 Сама радвам се , че нещата се оправят    bouquet
Спирането на цигарите и алкохола  е много добро решение
Успех  Peace

# 125 18 март 2009, 22:32 ч.
  • у дома
  • Мнения: 966
Много мъчно ми стана, сама, детето да инициира разговор  Shocked
Успех във всичко  Hug

# 126 18 март 2009, 23:45 ч.
  • Мнения: 483
Проста Мария, защо едно дете да не може да говори с баща си?

# 127 19 март 2009, 01:12 ч.
  • Мнения: 1 174
Цитат на: сама в пт, 13 мар 2009, 07:34
Да ви кажа днес какво стана.
Трябваше да заведем синът ми на зъболекар. Той го взел от училище и в колата говорили.
Синът ми го питал защо се сърди и какво става въобще и получил дълго обяснение:
Аз съм била:
мързелива- не съм чистела в къщи(да вярно, но по здравословни причини и депресия)
използвачка(???)
взел ме смотана и той ми показал какво е купон (??? Аз зарязах тогавашното си гадже за да съм с него)
не можел изобщо да разчита на мен (Ъ????)
не съм била работела (изкарвала повече пари)-на това не знам какво да кажа, като модела по който живеем заедно го измислихме
егоистка (???)
дебела съм(истина много при това, по здравословни причини и депресия)
ако на него му се случело нещо сме щели да видим...

Това ако мога да вярвам на думите на детето, което беше доста разстроено.
По някое време в разговорът, детето казало как планирам да си ходим в България, ако не спре с тази работа. Направо изтръпнах, като чух, че тоя калпазанин се е изпуснал.
Прибраха се двамата  и той беше определено ядосан.
Аз си грабнах парцалите и излязох с децата, прибрахме се късно около 9ч вечерта, той беше легнал и гледаше телевизия(не работеше!!!)
Малката му се хвърли на врата "Тати, тати...", той я гушна и целуна, взе си одеялото и отиде в спалнята. И двамата с детето бяхме на мнение, че изглеждаше така сякаш беше плакал. Минавайки покрай колата, спрях да си взема фотоапаратът и видях кутия цигари от която липсваше 1 цигара.

Напъва ме яко да отида при него да говорим, имам чувството, че в момента е в някаква емоционална криза и може би сега е момента да го разтърся.
Но, не се осмелявам...
Не искам да сбъркам.

Не разбирам... Тези неща дето съм ги подчертала: оставяш го да вземе детето от училище след като на последния ви скандал  детето е било супер изплашено и заради това сте отишли на хотел ? Думите, с които те нарича не се връзват с твърдението, че те обича  newsm78 , още повече че ги казва на сина си за собствената му майка  #Cussing out . По надолу - калпазанинът се изпуснал  #Crazy ти брачните проблеми с детето си ли ги обсъждаш, защо изобщо го замесваш сина си, пишеш че двамата с детето сте решили, че е плакал  Shocked  Не знам много объркано ми звучиш, но защо не опиташ поне децата да държиш настрана докато не си изгладите нещата между вас. Представяш ли си на тях пък какво им е  Cry

# 128 19 март 2009, 07:23 ч.
  • София
  • Мнения: 17 338
Цитат на: Mama E в ср, 18 мар 2009, 23:45
Проста Мария, защо едно дете да не може да говори с баща си?

Едно е детето да говори с баща си, друго е да сдобрява родителите си и да им решава семейните проблеми.
И на мен ми е много мъчно за това детенце, не само заради разговора, за живота, който има като цяло  Tired

# 129 19 март 2009, 11:28 ч.
  • Мнения: 431
Виж какво, я се стегни и престани да използваш детето си като посредник и вестоносец в собствената си каша. Това е отговорност над възможностите му. Недопустимо е детето да ти е изповедник, да му ревеш на рамото и да го използваш като маша и източник на информация. Никога не трябва да се смесват ролите майка-дете и детето да се чувства родител на безпомощната си, беззащитна мъченица-майка. Ясно е, че ще останеш с този човек, за теб не ми е жал, виж, за децата ти...

# 130 20 март 2009, 21:48 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
грешка

# 131 31 май 2009, 19:55 ч.
Искам да попитам авторката как са нещата сега,
подобри ли се положението (надявам се да е така).
Поздрави

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата