Работохолизъм и агресия

СлаБе, прегръщам те и аз. Съжалявам за това което сте преживели. Радвам се, че мъжът ти се е стабилизирал дори на такава цена, а какво щеше да е ако беше продължил по старо му?
Знаеш ли, че той е имал 2 такива срива. След първият се промени доста и близо 2 години той беше като божа кравичка. В 5 в къщи, никаква допълнителна работа, разходки всеки ден, постоянно повтаряне колко ме обича и как е започнал да се осъзнава. За 2 год сме имали 1 леко сдърпване. Но след това постъпи на работа в голямата фирма и адът започна. Беше си починал, беше силен и направо полудя.
Не, човекът абсолютно по никакъв начин не не осъзнава, че става копие на баща си. Предишното ни скарване, стана дълго и тежко поради факта, че аз му казах тази истина.

petmil , този път е различно "скарването". Аз излязох, не защото ме е обидил както става обикновено, а защото беше агресивен. Ние реално не сме си разменили нито една обидна дума. Аз просто бях потресена от безчувствието му когато в 5 сутринта ревях на стълбите, да си легне и той не ме погледна дори. И тази агресия за една химикалка....М/у другото бях на косъм да се обадя в полицията, за да го стреснат. Заклех се, че следващият път (дано такъв няма), ще го направя. Но това може и да означава край за нас.
Няма да му проговоря, ако ще 2 месеца да отнеме.

За да е пълна картинката да ви кажа, че той спи на дивана си и яде навън. Ако вляза в стая в която е той, той се изнася до няколко минути. Гади ми се от това поведение.
Синът ми вчера го питал, защо се кара с мен и нашият "гений" му казал "Ще ти кажа като пораснеш".

noara , извинявай скъпа, станало е случайно.
Ами аз точно това правя. От началото до края откривам себе си в това което си написала. Винаги аз съм успокоявала нещата, винаги аз съм подавала ръка.
Игрите му не са ми по душа. Обичам да съм директна, честна и не ме е страх да си кажа собствените грешки. Той е моя противоположност. Сякаш нон стоп играе някаква игра със света. Остроумен е и има много хаплив език, мооого трудно се спори с него, казва много истини а е сякаш в паралелен на моя свят. Играе си с теб. трябва да се лавира при разговор. Абе да не ви досаждам. Тежък човек за убеждаване е. Но аз не си падам по долу. Не се отказвам. Искам ли да "победя" нямам проблем, все още имам някакво влияние в/у него.
Мен дори не ме притеснява работата (въпреки че тя утежнява положението), колкото тази агресия в него, за всяко нещо, това усещане в него, че целият свят е против него и той като някакво животно се защитава. Луда работа. 

Само, че как, как да го подкрепя сега? Не искам да си мисли, че агресията е ОК. Трябва да му покажа, че мина една граница, която трудно дори аз прощавам.

Преди малко се появи, излизайки от вкъщи мина да си вземе телефонът. Беше с толкова червено лице, че направо ме шашна. Все едно изгорял на плажа. За многото години в които го познавам НИКОГА не съм го виждала така. Или беше плакал, или беше ядосан (а изглеждаше доста спокоен).
Той би могъл да следи какво пиша, няма тайни от него. Знам че може дори да е прочел какво пиша. Има начини да ме гледа дори. Дори ще се радвам ако е така.

petmil, полиция ще викна със сигурност. Писна ми на....Не мога да гледам как детето ми се тресе от страх цял ден, а тъпанара не го интересува.
Това, че той може да чете го казах ей така, наистина може, но на дали представлявам такъв интерес за него. Ако чете супер, ако не ще му бъде казано така или иначе.

muneca de porcelana, думите ти са като стрела в сърцето ми. Точно в средата, където боли най-много.
Правилно мислиш и правилно си разбрала. Не ме притеснява многото работа, дългите часове и самотата ми. Агресията, неуважението, което започна да се прокрадва, липсата на близост и нежност. Усещането, че душата му е лед, поне за мен. А за това, че ме е удрял и съм прощавала, нямам обяснение. Независимо от факта, че никога не съм се издържала сама, винаги съм работела по малко. Дори да се върна в България мисля, че ще мога да докарвам месечен доход от $800-$1000 + евентуално издръжка за децата. Слава богу работата си мога да върша от всяка точка на света.
Искам да му помогна, но имам чувството, че това е истинският той и дори да има периоди в които всичко е добре,неминуемо ще се повтарят и лошите.
Просто съм в капан. Със сигурност няма да мога да издържам себе си и децата тук.
Но как да си тръгна? Изпитвам ужас от мисълта да си тръгна. Обичам го и ще се поболея. А мисълта, че децата ми ще израснат в такава безумна ситуация ме кара да полудея.
Имам чувство, че някой друг мъж, ще им е по-баща от него. Как се живее с човек който в един момент те обсипва с любов и в следващия те нагрубява?

jarface, точно това се чудя и аз. Как може след като осъзнава, че има проблем да не предприеме нещо?
Има няколко отговора, той харесва нещата такива каквито са, говори така за да ми замаже очите, искано не може, страх го е,абсолютно и безвъзвратно и минал в друга паралелна реалност, в която той е грижовен и любещ баща и мъж, който просто се е поизнервил и уморил. Мисля, че е последният вариант, той абсолютно не осъзнава как ме наранява, колко е груб и неприятен, как не обръща грам внимание на децата.

raqraq, благодаря за линка, ще го прочета. Аз също смятам, че мълчанието в момента е точно игра на издръжливост. Но поне в момента това ме урежда. Дава ми време да помисля, да видя какво чувствам. Вече за мен е по-важно какво АЗ ще реша, а не какво той ще направи. Винаги съм чакала неговото височайшо решение, примирявала съм се с неща, които не харесвам. Никога не видях същото от него.
Не ме е страх да говоря, тези неща съм му ги казвала в очите. За него са "глупости", и не е вярно.

Момичета, благодаря ви, че отделяте време за мен и проблемите ми. Давате ми толкова ценни съвети и кураж да продължа дори сама. Това което ме задържа са тези хубави моменти....

kookai , и аз искам да си поговорим с него, но той няма да иска.
Както казах, нито аз нито той някога сме се изнасяли от къщата. Това, че отидох на хотел, мина една граница във взаимоотношенията ни, която не бе минавана до сега.
И вместо да го накара да се замисли той ще се озлоби. Защо, не знам...
Цялата му рода е много странна (за мен) и твърдоглава. Те спряха да му говорят само защото отказа да направи нещо по начина по който те искаха. Те предпочитат да нямат син, снаха и внуци от единият инат, защото "не ги уважаваме". Той беше потресен от това, а не вижда, че той се държи по абсолютно същият начин- предпочита на малтретира семейството си, само защото не е неговото. не се опитва да оправи нещата. По-важно за него е аз да го моля да говорим, пред това да оправим нещата.
Имам чувството, че той е склонен да остави семейството да се разпадне, само да не признае, че той е виновният по какъвто и да е начин.  Не знам...

Разбира се не е винаги такъв, но за големите работи е така.

Да ви кажа днес какво стана.
Трябваше да заведем синът ми на зъболекар. Той го взел от училище и в колата говорили.
Синът ми го питал защо се сърди и какво става въобще и получил дълго обяснение:
Аз съм била:
мързелива- не съм чистела в къщи(да вярно, но по здравословни причини и депресия)
използвачка(???)
взел ме смотана и той ми показал какво е купон (??? Аз зарязах тогавашното си гадже за да съм с него)
не можел изобщо да разчита на мен (Ъ????)
не съм била работела (изкарвала повече пари)-на това не знам какво да кажа, като модела по който живеем заедно го измислихме
егоистка (???)
дебела съм(истина много при това, по здравословни причини и депресия)
ако на него му се случело нещо сме щели да видим...

Това ако мога да вярвам на думите на детето, което беше доста разстроено.
По някое време в разговорът, детето казало как планирам да си ходим в България, ако не спре с тази работа. Направо изтръпнах, като чух, че тоя калпазанин се е изпуснал.
Прибраха се двамата  и той беше определено ядосан.
Аз си грабнах парцалите и излязох с децата, прибрахме се късно около 9ч вечерта, той беше легнал и гледаше телевизия(не работеше!!!)
Малката му се хвърли на врата "Тати, тати...", той я гушна и целуна, взе си одеялото и отиде в спалнята. И двамата с детето бяхме на мнение, че изглеждаше така сякаш беше плакал. Минавайки покрай колата, спрях да си взема фотоапаратът и видях кутия цигари от която липсваше 1 цигара.

Напъва ме яко да отида при него да говорим, имам чувството, че в момента е в някаква емоционална криза и може би сега е момента да го разтърся.
Но, не се осмелявам...
Не искам да сбъркам.