СЕПТЕМВРИйската молба - Мони да е здрава у дома!

Здравеите аз влизам с не много добри новини.На Вики и свирят още повече гърдите и утре нашата докторка ни прати рано сутринта на снимка.Направо ми се реве,да де поревах си вече...това малко същество как ще го облъчват...Ама няма начин ,защото вече само като я дърга и осещам как свири.запазила и час и за друга лекарка да ячуе и тя.
за сега толкова,че  мрънкаме.

Аз съм навита за петък в ПЛОВДИВ само дето тая Морска градина леко ме озадачава че не я знам Или ще да е градската или на гребната някъде ли

Иринче, аз не искам да адвокатствам никому, но... мисля, че тонът на Шейла е достатъчно деликатен, за да не те засегне.
Последният й пост хвърля светлина върху основната идея - има хиляди "правилници", съвети и опит за "стандартно" гледане на деца, в които човек може да намери информация и подкрепа. Недай боже малко да кривне от шаблона - той или детето му, веднага го гледат като извънземен и започва да изпитва съмнения.
Ами извинете, ама аз не познавам изцяло кърмено бебе на 5-6 месеца извън този форум! (това май го писах вече, дали не се повтарям ). За какво разбиране да говорим?

Иначе и моят повик беше точно това, което си разбрала - не ми тежи гушкането и разнасянето, а че детето не може да се наспи и се криви. Но пък всеки от нас си има добри и лоши моменти - ето днес се разнасяхме почти цял ден навън, че и на лекар успях да отида с нея като багаж - и е наспана и доволна.
Все таки, аз благодаря и на теб, и на нея за споделения опит и съвет!

Вечернице, на 33 съм, знам и ти на колко си  Определено не са ресурсите и здравето като на 23, ша знайш 

И хайде вече стига болни дечица!!! Няма по-голям кошмар от това!

Ей дами, как сте-е-е?
"Блудната любима дъщеря" се завърна  Мариамче, най-хубавото на изчезването ти е , че винаги се завръщаш. И т с интересни разказчета и най-вче със снимки на едно голм мече 
Шмати, аз всяка сутрин с пя кафето с мляк и захар, душа. И май наистина няма много сми да пишеш в онази тема, защото рядко се получават отговори /поне моите наблюдения са такива/
ВИКИ,  стискам палци конкултацията с доктора ви да е обнаеждаваща 
Пезота, аз бих наблегнала на течостите  и витамините. Да пие мляко детенцето, да му се дават повечко плодове, зеленчуци - те също стават за чесане. Детето не може да се остави прекалено дълго време без храна, но според мен, то само ще си я поиска като му мине кризата. Освен това има разни обезболяващи гелчета. Нека го обезболяват преди хранене, за да не е фиксирано вниманиет ому върху болката. Ако "продължат да му наливат супата в устата" със сигурност ще го травмират и храненето ще стане абсолютно мъчение за много години напред. По-добре гладно, но спокойно, отколкото злоядо за цял живот  Нека го оставят да се опитва да се храни само с ръце. Понякога покрай това, че му  интересно, неусетно чинийката се изпразва.

Смъртта е най-добрия съветник. Когато знаеш, че винаги е до рамото ти, дребните неща наистина се стапят във вечно значимите. Тази идея на мен ми помага винаги, когато се ядосам на любим човек. Замислям се колко много неща биха ми липсвали от него ако нещо се случи и земният път за един от двамата свърши ненавреме... И мигом прощавам всичко, осъзнавам за какви глупости се ядосвам, колко незанчителни са проблемите, с които си запълвам съзнанието ежедневно...

оххх... ние днес сме адски кисели....
хапе всичко със зверска агресия.... мен , играчките, себе си....

ужас направо....

на мен ми е днес един от онези.... кривите дни.... някак си ми е едно... скапано.... тъжно, никакво.... излизахме 2 пъти ама...

оставям ви, милички да дочитам....

Момичета, много    за вас! Вече съм си по-спокойна, а Дари все така си беснее и така 
Мариям, тъкмо вчера и днес си мислих и се чудех къде си и как сте. Виждам, че Йосиф е пораснал, пу-пу какъв хубавец 

Шийла, подходът ти много ми харесва (относно мисленето за смъртта и оценяването на моментите, които имаме). Аз също като родих, първата нощ си мислех за смъртта и то много сериозно се бях умислила... на другия ден заръчвах на мъжа ми, ако умра, как да гледа Дария. Мислех си, че нямам вече по-безценно нещо и се молех всичко да е наред, за да мога да си я гледам. На мен много-много не ми липсва предишния живот. Всъщност тя го озари, придаде му онзи пламък, който му липсваше в последно време. Страхотно се радвам, че си я имаме... не ми се връща на работа, не ми се ходи по купони, ето последно отказах един такъв тази събота и неделя, но пратих мъжо да ни представлява 
Отплеснах се нещо...
Искам да ви похваля Дари, че днес съм сменила само 2 напишкани пелени, и то защото трябваше да ходим на физио-то. 

Отивам да я къпя... По-късно пак ще дода 

Имам малко свободно време и ще драсна някой ред.

Шейле, за зъбките - интересно ми е как процедираш? Даваш ли някакви гризалки? Ползваш ли някакви мазила? Каква ти е практиката при зъбната хигиена, при вече избили зъбчета?  

За заспиването - да се изкажа и аз. През деня (вече) - в мама/ на гърда/ в тати и така. Вечер - сам, иначе не иска и не може. Всеки сам (имам предвид бебчовците ни) си решава, но идеята е да ги слушаме, а не само те - нас  

За смислените неща - и аз подобно мисля/казвам - "след 100 години няма да ни помнят като "Нели от еди-коя си фирма", а ще бъдем "в архувуте" като нечия мама/баба/леля"

Колкото и да е "невероятно" - и на мен не ми липсва животът от "преди" - и то изобщо. А и в крайна сметка ще отмине бързо етапът на зависимост непрекъснато, и пак ще имаме възможностите, но вече в ръка с отговорност и мисли (насън или наяве), неспокойство и необяснима любов и радост.  

отплеснах се  

  нние пък си имаме  вече  тати

Бравоооооо   

Здравейте,
Вики, дано снимката е чиста и не се влошавате повече 
Мариям  Целувки за мечо 
Ние днес имаме добри новини. Резултатите от ако-то на Ясен са отрицателни - в смисъл няма нищо съмнително. Кръв и урина също много добри. Освен това претеглих го пак на кантара на педи и се оказа че за 1 седмица е наддал 200 г и отгоре 
А и от няколко дена след упоритостта на Муца (Муцо  ) да ме накара да направя нещо, акото на Ясен стана пак жълто. Не смея още много да се хваля защото пак ака по 5-6 пъти на ден, но поне вече изглежда по-нормално. В тоя ред на мисли - вашите деца по колко пъти акат на ден? Че нямам идея 5-6 пъти нормално ли е или още не е наред 
Бихме и първия Пентаксим най-накрая 
Важното за мен беше че грамчетата са мръднали и детето е по-спокойно напоследък.
Как заспиваме... Ами преди имаше случаи когато сам си заспиваше. Напоследък обаче през деня когато му се доспи започва да мънка - взимам го на ръце, пея му някоя песен или само го люшкам и той се унася. Понякога се буди като го сложа в кревата, но се опитвам да имитирам все едно още го гушкам и той се унася.
Вечер е друга процедурата - баня включваща пляскане, ритане и гризане на крайници на воля. После масажче и ядене. Заспива още на гърдите и го оставям така на спалнята. Преди да си легна по-късно и аз - го премествам в креватчето му защото като съм му наоколо му намирисвам на мляко и се буди по-често през нощта  Това не значи, че след нощното хранене не си го оставям при мен на спалнята да се погушкаме до сутринта. Но пък сутрин се буди преди мен и аз му обръщам гръб за  да си се забавлява а аз да си доспивам. Да ама не - маймунчето започва да ме дърпа за косата и не ме оставя на мира докато не се обърна. И когато с обърна към него ме дарява с най-лъчезарната, най-щастливата усмивка на света. Как да му се сърдя, че ме е събудил 

Абе девойки вие по разходки не ходите ли?
Аз пак съм до средата на темата, щотото сме по цял ден навън.

Само да кажа и аз, Диде хич не е малко това дето сте го направили със Съншайн. Направо е невероятен жест и за Мирката няма измерима стойност. Сигурна съм, че се е трогнала до сълзи и се е заредила много положително.
Дано вече се оправят те и всички болни бебета 

Сега пък за заспиването сте задълбали. Аз отавям дечко да ме води. До скоро заспиваше на ръце/цица. От 3-4 дена е абсурд да го приспя така. Заспива на корема ми, като го подрусвам. Променя се човечето.  Някой ден живот и здраве ще си заспива и сам в леглото, но има време до тогава. Няма да го насилвам, просто пробвам и ако и когато пожелае, тогава.

Ирини и аз съм в 90-дневната  . Ама не пиша в отчетната, понеже не съм от най-режимните . Иначе преди 2 дни кантара си беше на 70-71кг и вчера като се качих и видях 68  . Не можах да повярвам и се мерих 10 пъти на различни места, но пак си показваше толкова, а днес също. Може пък наистина да слабея  .
Шмате аз ползвам подсладител течен за кафето и чая.

Ей да ви се похваля - почти са ни избили двата долни резеца! Днес докато бяхме навън забелязах, че се виждат ясно и има съвсем мако кожа отгаре. Утре, вдругиден сигурно вече ще тракат по лъжичката.. 

Отивам да дочитам.
Ей Пупи честитоооооооооо! Супер новина!

И на мен мен  не ми липсва нещо от предишния ми живот, то като се замисля някаква драстична промяна няма, в смисъл не съм ограниила нещо кой знае колко важно/ фитнеса само, но е от мързел/  нито някакви компромиси чак много  големи да правя Излизаме си с него навсякъде, разходки ресторанти, кръчмички, сега като се затопли ще е още по лесно, във всяко заведение ще можем да седнем навън Чудехме се и на кино дали да не го заведем, но май ще изчакаме прожекциите на открито. За мъжа ми е по трудно той няма много време за себе, си да попрочете нещо, музика да послуша, да се порови в нета и т.н,  аз това успявам да го направя докато Макс дремва, а той е на работа , като си дойде/напоследък мн късно/ започва да гледа бебо за да сготвя аз или ако съм уморена готви той и така. Но и за себе си успяваме да си откраднем време вечер на по чаша винце си говорим на дълго и на широко  а Макс си спинка  до нас и ни е някак хубаво, че сме тримка вече

  идаааааааа..цунки на всички..почвам да чета...чеки да тура цаките..

Моарейн,  дано малката спинка спокойно тази нощ, та да не я мислиш толкова.
Флу, като те четях изтръпнах - буквално 
Суити, като четях поста ти, си помислих, че си копи и пейстнала от някоя книга. много си мила, изчерпателна, галантна и начинът ти на изразяване е ... моят ще бледнее   
Шийла, и ти пиши  много ми е интерсно да те чета. и също така благодаря, че пишеш как захранваш дребния    ние тук кандидатките за педагогическото ще те четем с интерес 
въпрос: Любо вече иска да седи. не може/катурва се/, но много иска. като му се подложа за шезлонг и го придържам с ръце за коремчето, за да не се килне напред си стои напълно седнал. по колко време да му давам да седи така? не съм го подпирала до сега с въглавници изобщо 
благодаря ви 
Ради, на Митко удобно ли му е да седи с тези пелени? все си мисля, че на Любо му пречат 

Вики остави облъчването, дано да няма нищо!

Искам да питам дали бебетата на АМ могат да стачкуват на биберона?
Имали сме 2перида досега да си яде млякото с много рев, НО сега определено е различно от 1седмица е голям зор това мляко - само в заспало състояние ядеше!Но от вчера категорично го отказва, днес цял ден на всеки 40мин и приготвях мляко и за деня в хапнала само около 300мл(преди мин 700мл) с пюрето и кашата няма проблем - хапва си ги!Само дъвче биберона, а венците са спокойни, спи малко по-неспокойно и е по-нервна - всичко и омръзва много бързо!Изглежда си добре жива е, прави все по-упорити опити да пълзи и сяда и си напредва, смее ми се, диша си нормално!Държанието й е точно както описвахте кърмаческите стачки - лапа биберона, пуска го с рев, така няколко пъти докато дойде момента в който само докато види шишето и почва да се дере и си лапа палеца да суче!Никога не съм я насилвала нито за мляко, нито за пюре или каша!Винаги си я чакам да си реши кога да яде, чакам я да си отвори устичката и тогава и давам, никога не съм тикала нещо в устата й!От вчера даже пробвах да и оставям шишето до нея и самичка си го взима, но в най-добрият случай го дъвче!